ние сме още в драма с малката и спането и... ревовете.....

снощи пробвахме метода с игнориране, вечерта я оставихме да реве сама в стаята.....

През деня крещеше пак, не и обръщахме внимание, видя че не става и спря.
За сега не е крещяла повече, за днес говоря

За спането, много трудно ми беше да я оставя, макар че стояхме пред вратата, сърцето ми се късаше. Първо я оставихме за 5 мин, гушнахме я, тя пак започна с номерата.
После 10 мин, този път Тон влезна сам и само я сложи да легне (става права) и естествено пак  рев че не е на нейното. Оставихме я пак за 15мин, плаченето намаля и се започна едно жално скимтене, това едва изтраях.
Влязох и я гушнах, тя веднага заспа, като я оставих в леглото не се възпротиви, обърна се и продължи да спи
направо рекорд, за 1час заспа

здравеите от нас
принцеската е по спокойна вече

вчера пак процедирахме по същият начин и заспа за 30мин.
Милата ми, хич не ми е приятно че се стигна до там, но тя така или иначе плаче, та дали ще сме в стаята или пред вратата, се успокоявам че не е голяма разликата.

Вчера писах че бяхме да се претеглим, но повече от половината писано се изтри и не ми се пишеше наново.
Пак е наддала малко 60грама за 3 седмици. 8485гр
Порастнала е 1,5см и вече е 73,5
главичката същата 43см

Дадоха ми материал да чета за заспиването, но там ми се струва прекалено драматично. Пише да я оставя да реве и да не се връщам повече.
Така вече не мога

От недоспиването ми се виеше свят, на Тон му стана навик да се успива сутрин за работа. Мисълта ми е че ние едва издържаме на темпото и, та камоли бебе на почти 11 месеца.

Спеше вечер има-няма 7 часа, през деня ако спи 30мин до час най много. Постоянно кисела, бори се с съня ревейки, докато не остане без сили и буквално се отпуска вече спейки, а кажете ми това нормално ли е?
Съня не и е враг, нуждае се от него, но как да го обясниш на бебе

Мисля че нямах голям избор и трябваше да направя нещо по въпроса. Сега наистина изглежда по спокойна, вчера вечерта малко се разкрещя преди Тон да се пребере, но това беше

Щом нещата вървят към подобрение, ясно е, че методът ти е правилен. То сигурно и на теб ти е криво след онова хубаво време, усмихнати хора и внимание, ама никой не те пита....Така е след отпуска, нужно е време да се влезе в ритъм. Децата се справят по- бързо от големите, още малко търпение. Малкото наддадени грамчета не е нещо притеснително, нали?
Много е чаровна тази Изабел, няма снимка, на която да не ми се иска да я щипна

за сега наистина има ефект, тази сутрин дори излязох от стаята без нея, оставих я в кошарата, порева 2мин и си пъхнала биберонката.
пуснах пералнята, измих се, срясах и облякох без да се изпотрепвам от бързане
като слязох стоеше права, естествено отидох и я гушнах за награда че е послушна.

Бяхме на разходка, нахранихме животинчетата в фермичката с хлябче и се прибрахме.
Обяда ни беше - пълнени чушки
като казах обяд, принцесата вече яде всичко с нас, нищо не пюрирам

Иначе аз май от умора не съм споменала че вече ходи като я държим за една ръчичка. Постоянно е в движение, сигурно за това не може да качи, но не изглежда слаба.
напротив като я дигнеш е направо тежка, как става номера, незнам.

Консултантката каза да съм спокойна че няма проблем, ама да видим докторката какво ще кажа. На 10-ти юни сме на преглед и ваксина

Ивон бюфон, ако искаш пиши на лични да ти дам феисбука ми, там има много снимки на Пунта Кана. Ще пусна и тук ама ми е труден избора, а и време се иска за това

това са стаите. сградата е отделена от ресторанта, лобито,изцяло от централната част. Самото лоби и ресторанта са отвсякъде отворени, на места липсва тавана и е направено като езерце и дървета. От ресторанта като погледнеш пак езерце, има фламинга и водни костинурки които са постоянни бегълци.
Хаха една успя да избяга, но секюрито я върна
Оказа се нещо огромно, колкото и да се ражождахме, едва ли сме видя ли и 1/3 от резорта. Те са 4-ри хотела на едно

това е Меркадото.
Резорта свършва до там. Туристите ходят на тяхна отговорност, има всичко, от сувенири до картини, дори фризьор

взехме автобус от хотела уж до градчето, но ни стовари в един шопинг център, който дори не беше в града, ама пък до нас беше Икея, та и там има.....

В резорта всичко е много красиво, но като излезеш много ми напомни на Мексико,  всичхко е бяло, като не се поддържа, няма зеленина, градинки.
За шофирането няма смисъл да споменавам.

нашият татко порастна с още една година, ето какво умореният ми мозък спретна.
Няма визия ама пък беше вкусна 
Малко късно слагам снимките, ама все пак да Ви почерпа и вас виртуално

За уморен мозък тортата изглежда чудесно.Да ви е жив и здрав таткото и да сте неговите вечно обичани принцеси !

Да ви е жив и здрав таткото! Тортата е повече от хубава Пък следващата година дано и сте по- отпочинали

Да ви е жив и здрав рожденика! Много добре си се подготвила за празника,то се вижда!

Много сте хубави! Чудно място, настроение, всичко!

Ревовете ще отминат, всичко е на някакви периоди, бебетата си минават през тях, а ти само здрави нерви да имаш ... И аз неможех да го оставям да реве като бебе, предпочитах да го гушна (той заспиваше прав на рамото ми), да го подрусам 5-15 мин. и да си заспи спокойно вместо да се дере не знам колко време. После като попорасна към годинка пробвахме да го оставяме сам да заспива и една вечер няма да забравя отивам да проверя какво става, а той станал, светнал си лампата (ключът се падаше над кошарата), извадил си играчките и си играе  никой да не го занимава с глупости ... Така че всичко ще се подреди постепенно.

Благодаря Ви на всички за пожеланията.

хаха, Мая Бъни, твоя син е страшен как се посмях за игричката му и веднага се замислих къде се пада нашият ключ за лампата.
Проблема при нас е че дори да я гушкам ревовете не спираха часове, направо се дере.
За сега това работи, колкото и да ми е жално да реве самичка, тя трябва да спи, защото иначе е непоносима, удря, крещи, дере с нокти, реве, страшно беше.

Обаче да се похваля че и другите 2 зъбчета излазоха и вече сме с 7 броя, 3 отдоло и 4-рите предни отгоре

здравейте от нас,
при нас кризата още не е отминала, Изабел продължава да се хапе и крещи, уж избиха предните зъби и то двата наведнъж (нали това беше зора да избият), мислех че ще има пауза, ама нееее.

Гледам че растат и по бързо от долните и 4-рите зъбчета вече са видими и на пръв поглед, докато на долните им трябваше поне 2 седмици след избиването.

Снощи будувахме с ревове до 4-ри сутринта.
Какво ли не правих, не издържах на ревовете, та я и гушках и пак не заспа.
Надявам се да утихнем, че утре сме на доктор за имунизация и ако без нея е ад, представям си след това.

Момата много ни изненада, изведнъж проходи
тя правеше от известно време по няколко крачици, ама сега вече си ходи

да пусна и няколко пресни снимки от чудното време последните няколко дни.
на любимата пързалка