Аз нямам проблем, казвам си всичко, защото и на друга мама ще и се случи, предполагам.На моменти много ме е яд на детето, знам че не е виновно, но след поредната безсънна нощ, след като едва ставам от леглото защото гърба ме боли жестоко ми иде да и бутна шише в устата.После се чувствам ужасно виновна, защото съм си го помислила дори, после решавам че ще я отбия и започвам да мисля как.След ден когато болките отшумят, решавам, че е хубаво да си я кърмя, все пак имам кърма.Въобще един омагьосан кръг.А тя само за това може да живее, да суче.

Мисля че първо ще трябва да се справя с чувството за вина и да си набия в дебелата глава че правя най-доброто за нея.Ще изчакам да мине година от влизането ни в болница тя като се разболя и се надявам бавно да я откажа от нощното дъвкане на гърдите, де с шише де с друг способ.

Самото кърмене като такова не ми е проблем, проблем е зъбоникненето.И ме е яд на мен че още като новородено решавах всеки проблем с гърда и така я свикнах да се успокоява.Но за другото ще знам.

Като ви чета и направо се плаша какво сукалче беше Ема - можеше да суче по 100 пъти дневно, само да си цокне, за успокоение или дори за спорта, а нощите можеше да ме джвака без да пусне. Не успях да намеря златната среда и тя буквално ме изпи, на моменти и аз се чувствах като вас и много се обвинявах за черните мисли които ми минаваха през главата. Нямах подкрепата и на най-близките - за цялата рода беше ненормално да кърмя толкова дълго. Преди да я отбия имахме няколко успешни опита да спрем нощното цокане. Просто за около седмица аз спях в друга стая, а госпожицата се гушкаше с баща си. Той, разбира се, беше съгласен да се "жертва", но драми нямаше и така и не се стигна до безсънни нощи - баща и е вълшебник в приспиването.
Отбиването не беше моя идея, не можех да приема, че се налага и накрая  ММ и майка ми настояха, тъй като изкарах тежка пневмония последвана от серия вируси. Майка ми се нае да я вземе за 2 седмици, като всички бяхме страшно притеснени и стояхме на педали ако се наложи да тръгнем веднага да я прибираме. Но не се наложи - не е имало истерии, беше отказала АМ, единствено малко трудно са я приспивали, но и това овладяхме с времето. Като отидохме да я приберем тя се опита да суче, но аз и отказах, защото: "мама вече няма мляко, дадохме го на бебето на леля(сестра ми беше бременна)". До ден днешен когато има нужда идва, милва и гушка гърдите ми и после обяснява как "беби" суче, и тя като била бебе и тя сучела. В интерес на истината въпреки всичко на мен малко ми липсва и ми е малко тъжно, че така приключиха нещата 

Елена беше същата като Ема 
Най-трудно обаче е, когато нямаш подкрепата на близките... Ние като сме далеч и никой не ми е пречел. Майка ми се опитваше по скайп да ми се меси, ама от разстояние не става... А пък мъжа ми си беше ок с кърменето, така че аз бях оставила отбиването да стане когато на Елена и е удобно. Не казвам, че беше много лесно, тя беше като залепена за мен и ден и нощ, като това стана изведнъж след като навърши година и половина... уж си мислех, че е някакъв период, но докато се усетя тя искаше да суче постоянно, за щяло и за нещяло. През нощта също, но тя спеше в леглото при нас, така че не ми е пречела на мен да спя, а пък като ги преместихме в тяхна стая леглата ги доближих така, че да мога да лягам между децата. Аз и досега продължавам да ходя, като се събуди някоя през нощта. Та за кърменето - на моменти ми се искаше да я отбивам, защото много нахалстваше, хахахах - искаше да суче и от двете гърди едновременно - цоква от едната, после хоп от другата, постоянно трябваше да съм на разположение и тн.... ама не виждах как въобще щеше да стане отбиването, тъй като само това я успокояваше и така  заспиваше и през нощта като се събудеше само това искаше. Тя никога не пожела залъгалка, нито пък бебешко шише с биберон отпред - гадеше и се от такива работи, така че това не вършеше работа, както и други неща, които при Сиана действаха и аз просто се бях предала и бях решила да чакам, докато сама се откаже или пък в краен случай, докато се приберем в Бг и да помага майка ми. Но тя беше вече на повече от 2 години, в моите очи вече не беше бебе, хахахха. И тогава решението, макар и много неприятно за мен, дойде само - Елена се разболя от шарка и зарази мен и Сиана. Две седмици след нея аз пъпчасах.... не мога да опиша как, но беше абсолютно невъзможно който и да е да ме докосне, камо ли пък някой да се залепи за мен и да суче... А пък Елена просто разбра какво става, разбра, че ме боли, че няма как и нито е плакала, нито нищо, а до преди това изпадаше в истерия ако кажа, че трябва да изчака примерно и да суче малко по-късно, ако не мога да и дам в момента, така че аз просто бях втрещена от нейната реакция  .

Аз не съм очаквала, че ще кърмя над 2 години (2г.3мес.), но така се получиха нещата. И въпреки всичко си мисля, че дори да не беше шарката, може би нямаше да издържа още много, защото вече ми минаваха мисли през главата, че искам да спирам да кърмя, но все още нямах идея как да стане отбиването 

Маги, ние също имахме ужасно зъбоникнене в периода 10-11 месеца. Мажех я с гел, но той дава някакъв временен ефект. При мен беше малко по-лесно, защото Мария никога не е сукала за успокоение. Тя си беше изградила режим през деня, а нощем си спеше по цяла нощ. В този период я кърмех сутрин и вечер.
За отбиването реших, че е време около годинката. Така го почувствах. Първо махнах сутрешното кърмене, защото и без това тя се събуждаше късно - направо за закуска. Така карахме само на вечерно за приспиване - около две седмици. В един момент я улових, че тя почти не суче, а само ме дъвче. Не издържах дълго и реших да дам изцедена кърма от шише. Въпреки, че всеки път, когато ме е наранявала, съм я дърпала и съм обяснявала, че ме боли, нямаше много ефект. Аз лично я отбих от раз! Следващите вечери давах само изцедена кърма, но не и гърда. Гушкането, допира, топлината на тялото пак ги има и при хранене от шише. Поне Мария на мен не ми е направила проблем при отбиването. Не се чувствам виновна за отбиването. Смятам, че съм дала най-доброто от себе си за тази една година.
Ти защо не пробваш със силиконови протектори? Или има вероятност да не ги приеме?
Роксан, за позите - при нас бяха по едни неписани правила. Кърмех Мария в началото като пушка - почти права. По-късно (тя много бързо израстна на сантиметри) сядах и я слагах в скута си на една страна. Другият вариант беше да седна леко разкрачена, дупето й между краката ми, а нейните крачета прехвърлени върху един от моите. Моя приятелка пък кърмеше като детето стоеше разкрачено седнало до нея - едното краче на детето отпред на тялото й, а другото отзад. Май всеки се нагажда в тази възраст, както му е удобно, а не по правило.

Цитат на: магито в 03.02.2015 22:50

И ме е яд на мен че още като новородено решавах всеки проблем с гърда и така я свикнах да се успокоява.

Ето с това не мога да се съглася. В момента съм с новородено и не мисля, че нито то, нито аз знаем друг вариант за успокояване освен гърдата. Говоря разбира се за естествените варианти, защото аз не искам да разбира що е това биберон.

Аз пък мисля, че гърдата трябва да се възприема като средство за хранене, а не за успокояване. Никога не съм я ползвала по втория начин. Но моето детенце от малко се научи, че рева не решава нищо!

И аз не сьм сьгласна с Пьнк по тоя вьпрос. Гьрдата има не само биологична фунцкия за успокояване с миризмата си, текстурата, температурата. Мултисензорен уред така да се каже. Практически само ушите не са стимулирани с нея.

За плаченето не разбрах какво имаш предвид.
Днес за пореден пьт абсолютно с пьлна сигурност ми потвьрдиха, че никога не бива да се оставя детето да плаче (не само бебето, а и по-голяното дете). Ще пиша за това в друга тема, защото тук е оф топик.
(може вьобще да си имала предвид това де, ама ме наведе на мисьлта да ви споделя това)

Аз чакам това за плаченето да го разкажеш в някоя детска тема.Важно ми е!

Аз знам, че на гърда се успокоява, не съм я оставала да плаче, о абсурд.Аз не мога да я слушам да плаче.Но просто мисля че може би можех да я науча да се приспива до мен, а не на гърда.За бибата опитвах, но не се получи, ако беше станало сега покрай зъбите поне малко щеше да ми е помощник.

И на мен ми е важно за плаченето, моля те сподели.

Маги, макар и с биба, зьбите и за нас бяха кошмарен период. Не я искаше бибата, плюваше я, ако добре помня даже сьс засилка и само гьрда беше спасението. На всеки 30мин се будеше. Имаше един момент, в който щях да полудея и заминах при свекьрвата, за да мога да спя през деня.

Мисля, че и аз не сьм постьпвала правилно да я слагам все на гьрдата, но за сьжаление нямам разрешение на проблема, нито по-добьр сьвет.

Явно някои трудно ги вадят. Други не толкова: в момента на моя близка, сьщо кьрмачка, сина й вади зьбите. Има два пробили и други на пьт. Буди се по ведньж нощем да цока и това е всичко. Иначе през деня рьфа всичко, всичко слага в устата, но ето през нощта си спи.

Ина, да помечтаем че вторите деца ще са така

inaxastra, то е ясно за функциите на гърдата, за хормоните и тн. Просто някои нямаме възможност по този начин да успокояваме децата си. При мен беше точно така. Получавах куп съвети, че трябвало повече време да е на гърда детето и тн. Е, да, ама после се скъсваше да повръща Едва ли е много комфортно на новородено да се събужда от преяждане, пък и на по-голям човек. Аз пък междувременно подгизвах, цапах всичко около мен. Затова постъпих по този начин - на гърда само за хранене. Иначе не съм оставяла Мария да реве, а аз да се крия в друга стая (или нещо подобно). Това е безумие за мен! Пак казвам - и при хранене от шише има гушкането, говоренето, милването и цялата нежност, която една майка може да даде.

Мисля, че всяко бебе си е различно. Аз също предлагам гърда и за успокоение, но често не действа. Ето снощи например се разписка на сън, явно сънуваше нещо стряскащо и я взех я сложих на гърда веднага, тя се извърташе назад и ме буташе, спрях да настоявам и вместо това я гушнах и почнахме да се разхождаме из стаята и така се успокои и заспа

Боже, не сьм казала, че това е единствения начин да се успокои детето. Идеята ми беше майките, които така успокояват да не се чувстват виновни, а не обратното.

Стига детето да е спокойно, няма значение как е успокоено.

Цитат на: Marri в 04.02.2015 15:21

Ето с това не мога да се съглася. В момента съм с новородено и не мисля, че нито то, нито аз знаем друг вариант за успокояване освен гърдата. Говоря разбира се за естествените варианти, защото аз не искам да разбира що е това биберон.

Аз също бях така и дъщеря ми не знае(ше) какво е биба. (Дядо ѝ беше купил тайно от нас, тя, естествено, я отказа де, но се подмята из къщи и понякога си я слага в устата.)
Обаче разходките ни на открито и сън в количката бяха почти невъзможни . Мн трудно заспиваше, когато няма цица, бързо си откри палчето, което ползваше само в изключителни случаи (за заспиване в количката например).
Хем не ми се иска с второто да залъгвам с биба, хем ми се вижда по-добрият вариант за заспиване, когато сме на разходка, например.