Чай от салвия, риган и мента спират/намаляват кърмата.

Да си споделя проблема и тук, пък може някой да има подобни на моите драми и да даде някой мъдър съвет....
Ема е вече на година и 2 месеца, но след прекарани два вируса - първия преди празниците, втория пресен (от седмица), категорично отказва да се храни. Иска само да я кърмя и това си е - може да ми виси на гърдите по цял ден и по цяла нощ. Единствено сутрин изяжда част от закуската си (попара, юфка, кус-кус и т.н.) и после пълен отказ. Надвечер успяваме да и дадем малко домашна каша (сварена елда, киноа, просо) с плодове. Драмата продължава вече повече от месец и аз се чувствам безсилна - предлагам какво ли не, под какви ли не форми - не хапва нито зеленчуци, нито месо.
През уикендите, когато съпругът ми е вкъщи успяваме да я заиграем и да не суче толкова често, тогава евентуално хапва няколко лъжички супа или каквото съм и приготвила. През делничните дни, обаче, тя си ме напада и аз не знам дали и как да не и давам да суче безболезнено и без рев. Дърпа ме агресивно и е готова на бой само да се добере до гърдите ми. Опитах с обяснение, със заиграване/отвличане на вниманието - не работи, изпада в истерия (а аз не съм поддръжник на: "остави я да се нареве"). След цялото фиаско с вирусите и неяденето и определено е отслабнала доста и не съм сигурна дали получава всичко необходимо за малкия и растящ организъм. Последните и изследвания бяха много добри (правихме ги в периода между двата вируса ), но дали кърмата и е достатъчна?
Всички покрай мен ме критикуват и порицават, че трябва да спирам да кърмя, защото била голяма и нямало иначе да прояде. Аз не искам още да я отбивам, но все си мисля, че на тази възраст кърмене сутрин и вечер е ОК, или греша?! Ужасно съм объркана, толкова изживях и се борих, за да мога да я кърмя, сега имам обратния проблем. Винаги съм си представяла, че отбиването ще ни се получи естествено, плавно и нетравмиращо, а тя става все по залепена и зависима от мен и гърдите ми...

Snow_White,
Не се самоизмъчвай, не си го причинявай! Вярвай в себе си и инстинктите си! Щом си преценила, че това е най-доброто за твоето дете, значи така е било.
Не мисля, че детето ти е твърде голямо, за да го кърмиш, особено след като неговите инстинкти показват, че желае да суче. Децата преживяват различни периоди, без да съм специалист в областта и без да съм минала при тези проблеми(моето дете никога не е искало да суче и едва удържахме нещата до 10-тия му месец), това ми прилича на чисто психологическа реакция. Месец не ми се вижда твърде дълго време. Освен това не мисля, че сега е подходящия момент да я отбиеш, още повече насилствено, лично на мен сценария без кърма и без друга храна, не е добър в предвид на сравнително отпадналия организъм. Не мисля, че в това състояние, в което се намира детето, ще промени желанието си за хранене с други храни, ако му спреш кърмата. Също така кърмата стимулира имунната система, като че ли не е подходящо точно сега да я лишаваш. Мисля си също, че в друга ситуация, например да си я отбила вече и да отказва да яде, което по мое мнение не е нещо странно в това състояние, би била много по-притеснена, сега поне имаш варианта с кърмата, имай предвид, че не е никак малко. Изследванията на детето са достатъчно показателни.
Понякога човек наистина изгубва посоката, особено ако има и кой да "налива масло в огъня".
В заключение мога да кажа, успокой се, дай си време, нищо непоправимо не се е случило.
Това все пак е мое мнение, искрено се надявам поне малко да съм ти била полезна

Много хубав пост от Marri. Аз отдавна умувам по вашия проблем, но нямам никаква идея и нямам толкова дълъг опит в кърменето. Не ми се струва логично това да е причината за отказа от твърда храна. Нашите деца как се научиха да ядат докато сме ги кърмили?! Помня че Мони отказваше твърда храна но беше на около 9-10 месеца и може да е продължило и при нас повече от месец.
Изследванията на Ема показват че явно и е достатъчна кърмата. А близките те тормозят, защото не са виждали такова "чудо " като теб и не  могат да помислят логично. Свекърва ми непрекъснато иска да подари на Мони шоколад, защото децата обичат шоколад и не може да си представи че шоколадът не е полезен, защото не си прави труда да се замисли.
Ако за теб кърменето не е проблем и не ти носи досада, няма причина да го спираш.
Май нищо не казах, ама да си кажа мнението.

Извинявам се, че се намесвам, но синът ми е на 1 година и 1 месец и е хранен с кърма само 6 месеца поради невъзможност да суче. Единственото, което той яде в момента е попара и кус кус и от време на време мляко никакви зеленчуци, плодове и месо. Най-хубавото, което можеш да направиш в момента е да я кърмиш. Осигуряваш й най- доброто и най- необходимото. Аз всеки път се чудя дали ще яде  или и това ще откаже. Така че ако теб не те притеснява не я спирай момент е и ще мине. А роднините повечето не приемат дете, което е кърмено след 1 година.

Snow_White, мислейки си върху това което си написала за детето, бих ти предложила следния вариант, може да я оставиш седмица или дори две само на кърма, евентуално да запазите закуската, ако има желание за това и надвечер кашата, но може би няколко дни е добре да я оставиш само със закуската и кърма. Идеята ми е да й даваш доброволно да суче, без въобще това да е нещо особено, специално, повод за каквито и да е неприятни емоции и от двете страни. Мисля, че така ще решиш проблема на психологично ниво, ще се успокои детето, няма да приема кърменето като повод за битка, като нещо за което трябва да се бори с всички сили, ще има голяма промяна и за двете. Като постигнеш това успокоение, което вероятно ще е ясно различимо, ще спре да бъде агресивна, би могла да опиташ да и предложиш нещо друго, но с много търпение и без натрапване.
Този метод би имал ефект, ако си последователна, иначе детето ще се обърка и няма да се постигне така да се каже чувство за сигурност.
Знам, че на теория звучи лесно, но мисля, че си струва да опиташ.
Просто се освободи от мисълта, че се случва нещо нередно, ако само я кърмиш.

Snow_White, аз кърмих почти 2 години и половина( без 2 седмици). За цялото това време отнасях какви ли не коментари от някои майки в парка.Ръководи се от детенцето си и от твоето вътрешно усещане, без да обръщаш внимание на подобни мнения.При нас отбиването се получи точно по естествен начин, никога не ми е тежало да ставам по 3 пъти през нощта, за да го кърмя и това до година и седем месеца(чак тогава махнах нощните кърмения- за ужас на много хора). Получавах подкрепата на близките, а това е най-важното. И за финал:
"КЪРМЕНЕТО Е АКТ НА ВЗАИМНОСТ и то следва да продължи до тогава, докато е приятно и полезно и за двете страни и краят му също трябва да дойде при взаимна готовност и на двете страни." А от написаното от теб, разбирам, че нито ти, нито Ема сте готови за тази крачка-към отбиване, за това смело напред  
Успех от мен  

На пук на всички мнения аз ще изкажа моето. Според мен проблема не е в кърменето като такова а в това, че на година и нещо Ема трябва да се кърми сутрин и вечер и не повече. Лично според мен ако ще и на сила да е през останалото време тя трябва да яде твърда храна. Не защото кърменето не е пълноценно, а защото утре като я пуснеш на ясла или пък я оставиш на някой баба да я гледа, какво? Ема ще стой гладна?!? Според мен детето се кърми най-много до година. От там на татък е плод на майчини амбици и успокояване на съвестта, че това е най-доброто за детето.

Когато децата са болни, няма значение дали са кърмени или на изкуствено хранене, те си мрънкат и не искат да ядат. Вероятно точно сега не е моментът да се спира....Пък и по най- старите правила се препоръчва отбиването да става есенно време. Като се пооправи времето, ще излизате по- често, Ема ще има други занимания и както сега, когато е с татко, няма да те обсебва.

Сноу ще ти пиша по-късно какво мисля за твоя случай.

Punk_girl ти хубаво си го имай мнението, то си е твое, но не можеш да отречеш изследванията и препоръките на СЗО. Кърмене след годинка не бих казала, че е амбиция на майката, а и не съм чувала да се кърми дете насила. Кърмата осигурява доста голяма част от необходимтие витамини и минерали дори и след годинката и има много доказателства и литература за това. Та примерно аз не виждам причина да давам на моята дъщеря мляко незнайно откъде и с какво вътре, като може да се кърми след като иска и при условие, че кърмата не замества твърдата храна. Това, че според теб мляко е по-добро от кърма за детето и майката си успокоява съвестта като кърми след година, даже няма и да го коментирам.  

През втората година (12-23 месеца), 448 мл кърма осигурява:
- 29% от енергийната потребност
- 43% от потребността на протеини
- 36% от потребността на калций
- 75% от потребността на витамин А
- 76% от потребността на фолат
- 94% от потребността на витамин В12
- 60% от потребността на витамин С
Изчисленото средно количество кърма, поемано за 24 часа е 548 гр. от 97% от бебетата, които са кърмени между 12 и 23 месеца и 312 гр. от 73% от децата, които са кърмени между 24 до 36 месеца. Това представлява средно съответно 41% и 23% от безопасния дневен прием (400 RE) витамин А.
Кърмените деца след 1 година БОЛЕДУВАТ ПО-РЯДКО

Американската Академия на Семейните Лекари отбелязва, че децата, отбити преди две-годишна възраст са подложени на по-голям риск от заболявания (ААСЛ 2001).
Кърмените деца между 16 и 30 месеца боледуват по-малко и по-кратко от връстниците им, които не сучат (Gulick 1986).
“Антителата изобилстват в кърмата” (Хранене по време на лактация 1991, стр. 134) Всъщност някои от имунните фактори в кърмата увеличават концентрацията си през втората година и по време на процеса на отбиване (Goldman 1983, Goldman & Goldblum 1983, Институт по медицина 1991).
Според Световната Здравна Организация “умерено увеличаване на процентите на кърмените деца може да доведе до спадане на смъртността с 10% при децата под 5 годишна възраст: Кърменето играе важна и много често подценявана роля при лечението и предпазването на детската заболеваемост”.

Цитат на: punk_girl123 в 20.01.2014 12:26

На пук на всички мнения аз ще изкажа моето. Според мен проблема не е в кърменето като такова а в това, че на година и нещо Ема трябва да се кърми сутрин и вечер и не повече. Лично според мен ако ще и на сила да е през останалото време тя трябва да яде твърда храна. Не защото кърменето не е пълноценно, а защото утре като я пуснеш на ясла или пък я оставиш на някой баба да я гледа, какво? Ема ще стой гладна?!? Според мен детето се кърми най-много до година. От там на татък е плод на майчини амбици и успокояване на съвестта, че това е най-доброто за детето.

Мнението може и да е Ваше, но правите кардинални обобщения и слагате "етикети", които карат жените привърженици на противоположното мнение да се чувстват жертва на "майчини амбиции". Освен това кой може да каже, че детето и чие дете "трябва" да се храни само с твърда храна щом е на година и нещо. И щом майката не е готова да оставя детето на ясла или баби, защото го кърми, просто няма да го прави, така както трябва да се лиши от някои дейности, докато е бременна. Все пак ставайки майки вече не сме сами на този свят и колкото да се отрича, нужно е да се съобразяваме с това.
Точно заради такива мнения майките, които искат да кърмят децата си след навършването на една година, се чувстват странно, едва ли не се срамуват от това.
Освен това никой не казва, че детето след една година трябва да е изцяло кърмено, времето за това е преминало, но случая е специфичен и не бих посъветвала никоя майка да тръгва с агресия и категоричност срещу такъв проблем, защото последствията от това, колкото и невероятно може да звучи за някои майки, биха били непоправими в много аспекти. Като казвам това заставам 100% зад мнението си.

Браво, Marri!!! Много ми харесаха изказванията ти и заставам зад съвета, който си дала. Аз отбих първото си дете на 10 месеца, защото забременях. Дали съм била права или не, вече няма значение, но факт е, че много плаках, взимайки това решение. Струваше ми се немислимо да си отбия детенцето на тази възраст, за него това беше сякаш най-приятното нещо на света и за да го получи и той беше готов на истерии и агресия. Притисната от обстоятелствата, с помощ от съпруга ми намалихме кърменията само до сутрешно и вечерно, после до вечерно и накрая го дадох на свекърва ми за 1 нощ. Там почти не беше плакал. Да не кажа изобщо. С татко си също.  Плачеше само докато е с мен. Аз, със съзнанието, че много майки ще ме помислят за луда, но плачех с него и едва ли не изпитвах негативни чувства към бебето в мен, че заради него го лишавам. Това, което ме успокои е, че всъщност нещата минаха много по-лесно, отколкото си представях. Точно  за 1 седмица малкия забрави любимото си нещо, дотолкова че веднъж се престраших да го сложа на гърда и той не знаеше какво да прави и започна да ме бута.
Сега кърмейки втория си син, разсъждавам кога евентуално бих го отбила, дали на годинка, дали по-късно. Казвам си, че нещата ще се случат естествено и ще го направя, когато се почувствам готова. В себе си вече вярвам, че по-важно е кога майката е готова. Децата са гъвкави и много по-силни, отколкото мислим.

  Здравейте,
може ли и аз да се в темичката? 
  При нас бракът идва след децата, в момента имаме три момиченца. Близначките са на 7,5 г в момента , кърмени са около 2,5 г, малката е кърмена 3г. Решението затова е било мое, но напълно уважавам избора на всяка една майка. Повечето ми близки познати и приятелки са кърмили около годинка. Повечето колежки консултанти по кърмене по-продължително.
  И трите дечица посещаваха ясла и през този период сучеха само сутрин и вечер, когато се прибера от работа, като това не е създавало проблеми за никого. Да докато ги кърмех не са оставали при бабите, но и не е имало необходимост от това.
 

Към punk_girl имам няколко въпроса: Кой казва, че дете на година и малко трябва да се кърми САМО сутрин и вечер? Как се храни дете на сила?И до колко сте запозната с кърменето и ползите от него за да твърдите , че едно дете най-много трябва да се кърми до година?Наскоро чух мнение, че детето се кърми до тогава, защото след това кърмата не била полезна Може би и вие защитавате подобна теза.Такива майки като вас срещах толкова често, компетентни сте по всички въпроси , давате съвети на ляво и дясно , без самите вие да си направите труда да седнете и да прочетете малко!

От там на татък е плод на майчини амбици и успокояване на съвестта, че това е най-доброто за детето.

Това просто няма да го коментирам, по безсмислен коментар не бях срещала отдавна!

Сноу:
Много ми хареса мнението на Marri и на мен. И моят съвет се припокрива с нейния: послушай инстинкта си, а не кой какво мисли и какво казва. В България наистина много педиатъри съветват да се отбива детето до 10-месечна възраст даже, но то така пише в книгите им отпреди 30 години. С очите съм го виждала написано, нали свекър ми е педиатър и също ме пита: Дали ще кърмя Вероника в голямото междучасие.   Но в Европа, мнението на педиатърите и акушерките е, че ако детето и майката се чувстват добре, препоръчително е да се кърми до 2-годишна възраст. И аз в България чувах само коментари и подмятания, а тук само похвали. Така че, не се оставяй да ти влияят чуждите мнения Искре. Послушай собствения си инстинкт и няма да сгрешиш. Ти най-добре знаеш какво е най-добре за детето ти, никой друг не го познава по-добре от теб. Така че, ако искаш все още да кърмиш, не виждам защо да спираш. За броя кърмения според мен е индивидуално и си зависи от детето. На възрастта на Ема, а и все още ние имаме 3 кърмения, сутрин, вечер и ранна сутрин. Понякога прескача сутринта. Последната седмица и ние имахме по-тежки нощи, защото Вероника се будеше на час и само за гърдите ми залепена заради пробиване на зъбките. Другият месец мисля да й махна нощното кърмене (което пак според някои е много късно, но така съм си преценила) и ще оставя само сутрин и вечер.
За нехраненето, според мен това е период и ще отмине. Не мисля и че имаш повод да се притесняваш на този етап, след като изследванията на Ема са добри. А и щом е боледувала няколко пъти напоследък, нормално е да не иска да яде както трябва и да отслабне малко. При нас се случи когато Вероника също беше болна съвсем наскоро и карахме на кърма само почти 5 дена, отказваше твърда храна, дори и любимите й солети. Което е съвсем нормално, дали дете, дали възрастен, когато е болен, апетит липсва. След това започнах да я захранвам много внимателно и по малко, защото само като видеше, че ще й давам храна и клатеше главата. Започнах със съвсем леки супи, даже бебешки кашички с картоф, морков. И така постепенно си възвърна апетита. Другото, което исках да ти пиша, е, че много деца когато им пробиват зъбки, също отказват твърдата храна. Така че при вас, може би се случва всичко наведнъж. И последно това, което си мисля, че в момента, щом още се възстановява и не иска друга храна, нормално е да иска да суче и да плаче истерично, ако не й даваш, защото е гладна и защото я е страх, че няма да й даваш повече, а тя явно има нужда от това в момента. Не я лишавай. Защото, дори да я отбиеш, гаранция няма, че веднага ще започне да се хране. Грешно е схващането, че ако се кърми детето, то няма апетит за твърда храна. Така че ако я отбиеш, този период на неядене може да продължи. И естествено, по-добър вариант е да приема кърма. Ако искаш да й спреш някои кърмения, това трябва да става много плавно. Бях намерила една много добра статия. Ако те интересува (дори за в бъдещ период), ще ти я пусна.
Извинявай за дългия пост, дано съм била полезна и аз.