нацелувах я лельо Гери, а тя ти прати една от нейните сладки беззъби усмивчици
като казах беззъби, още сме кисели, но не както беше предната седмица, онези 4-5 дни бяха страшни, после постепенно намалява. Надявам се сме минали страшното, сега започна пак да се заиграва
Яденето ни е същото, намалих количеството малко, при което Изабел не е хич доволна и в крайна сметка пак си връща храна и оригва често.
Намерих материал по въпроса и го водят нормално (макар че това при Изабел започна преди 10-на дни). Тъй като пръстенчето на стомахчетата още не може да задържа храната както трябва, за това при оригване се отделя храна. В повечето случаи изчезвало на 6-тия месец. Ще видим.
Мисля че грешката ми е в пропорциите.
незнам как да пресмятам колко грама пюре на колко мл мляко да равнявам ![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
да Josephine, продупчихме ги на 6-10, нали навършихме 3-ти месец, та вече сме официално дами (макар че в днешно време и мъжествената част се кичат). Декември живот и здраве ще се пременим с новите обички.
Принцес, като гледам снимчиците виждам че се е променила много от рождението, сякаш всяка седмица е различна, но като я погледна за мен си е една и съща (май нещо се оплетох и не мога да се изразя). Като я държа в ръце ми изглежда толкова голяма и зряла, а като погледна снимчица виждам бебе - странно ааа. и трудно за обяснение.
Ние нямаме парк наблизо (всъщност има, но е направен да се разхождат кучетата, има пейки и едно като полуостровче, много е хубаво но младежта се събира там да пуши), на 15мин имаме обаче като малка ферма с животни. Вчера бяхме там. Беше забавно, как дзяпаше странните същества, Магарето любопитно се доближи, няколко бели кокошки. Един паун крачеше гордо, овена па лежеше и гледаше надменно. Сърничките и елените не видяхме, изглежда се бяха прибрали. Едно прасе притичка, както бях гладна направо ми се привидя пържола да тича, оох и една пача с много чесън. жал ме хвана за животното
Разхождаме се сами, има една мама тук, роди малко след мен, но честно казано носа не съм и видяла все още.
Всички около нас са с отраснали деца, най малката е вече на 6.
Има нови къщички които построиха на близо и живеят млади семейства с народили се бебчета, но както писах по рано, подминаха ме като малка гара. Така че съм сама. Не ми е скучно, така или иначе не отделям очи от Изабел, толкова ми е сладка, като порасне ще ходим на детски центрове да играе с дечица на нейната възраст.
Сега като започнах с дългите разходки ще го правим по често, отиваме до съседните градчета, там има паркове, но 7км отиване, още толкова връщане са доста, но сега Изабел не се оплаква вече, така че ще карам смело