Ох, няма край. Сутринта спахме до 9, аз на дивана, бебка в кошарата.
Татито ми се скара сутринта, че не съм го събудила и съм спала доло. Не ми се обясняваше, толкова ми се спеше, пожелах му лека работа и потънах в сънищата ми (чак се чувах как хъркам).
До обяд нямаше признаци от предните плачливи дни, изпи си млякото и повърна част, после я намазах с гела, след още 40мин и пюрирах половин круша за да я разкара и да се изходи, хапна го с удоволствие (много харесва круша). На следващото хранене пак и дадох круша, но този път я бланширах, пак си я хапна с кеф. Изпи си млякото и след оригването се почнаха напъните.
След известно време изкара тапата, намазах дупето с кремче и чакам следващото изхождане.
После пак се започна големият рев, но беше кратко. задряма в ръцете ми та я оставих в кошарата и пак рев, сега пак дреме, да видим вечерта кой пак ще дежури
Лигите и течат като Санбернар на пържола
Още е много кисела, не се настървява толкова на ръцете си вече, но още ги хапе. Вече не знам от какво плаче, дали са зъбки или и е тежко на коремчето, може и двете в комплект, но плаче много и сърцето ми се къса като я гледам как се мъчи и не мога да я успокоя
Josephine , maya_bunny, благодаря Ви и на всички които ми писахте и ме подкрепяте в този ужасен момент

Ох Симеон, обожавам това име.
Аз също имам от тези магнитчета на хладилника, но за жалост я забавляват само докато мама готви, ако плаче нищо не може да я утеши, но ще пробвам все пак.
за сега върви номера с листата, излизаме в градината и тук нали винаги има вятър та листата по дърветата се вихрат, някоя птица надава крясъци и тя се ослушва,
да видим до кога
п.п. аз май направо тук ще я постна рецептата за по лесно, стига първо да я открия, най глупавото е че купих ябълки в събота, че ми се беше прияла, а сега не мога да открия рецептата. Когато се развалят тогава ще излезне от някъде.
Тон почива, така че от утре той ще гледа беба, а аз ще оправя кочината в къщи, току виж излезе от някъде и рецептата. Ако ли не, ще правя мазни очички на свекървата