Здравейте момичета 
Муун, благодаря за топлото посрещане мила /малко съм виновна пред теб и Роси, но съм убедена, че ще ми простите и ще се видим някой хубав ден/  Миши и пред теб имам вина, но ако имаш все още нужда от помощ съм готова да обърна нужното внимание 
Виждам, че доста от вас се замислят над темата за децата, работата и финансовият комфорт. Моят бъдещ съпруг е на 32 и съответно все по-често чувам коментарите за деца и т.н.В същото време аз съм убедена, че все още не съм готова да се грижа за едно малко и зависещо от мен съкровище. Не знам и дали някой някога е истински готов. Истината е, че се надяваме нещата да станат от само себе си, вярвам, че когато жената е готова и физически, и психически чудото просто се случва. От друга страна, когато виждам колко много двойки около мен имат проблем с това да си имат бебче, се чудя дали не правя огромна грешка, ами ако и ние някой ден имаме проблеми и заради отлагането те са станали необратими...  Финансови проблеми ще има и нашите родители са ги имали и това не би трябвало да спира нас. Едва ли някой от тях би ни оставил без помощ, ако имаме нужда от такава. Ако човек е достатъчно организиран смятам, че би могъл на постигне баланса в това да е добър родител и да е удовлетворен професионално. Нали съм си девичка, всичко при мен е изчислено по 3,14  Не знам... доста особена тема сте подхванали 
Пожелавам прекрасен ден и повече положителни емоции 

Добре дошла отново Инловче. Не се притесняваш нямам никаква вина  Все пак това си е моя кръст и трябваше сама да го нося.
Темата за децата е много интересна. Дали искам дете ? Да, повече от всичко. Има ли го страха дали ще се справя като родител? Дори и да е смешно НЕ ! Страхувам се може би дали ще се справим финансово и това е причината, поради която половинката не иска да направи следваща крачка във връзката ни. Майка ми все повтаря, че ако тя е трябвало да чака да е добре финансово, за да създаде семейство, то още може и да го е нямала. Била е млада,когато ме е родила / едва на 18г. / , на моята възраст вече е имала 2 дъщери и нито веднъж не съм я чула да се е оплакала. Сега се гордея, че имам млада майка и баба / не само заради възрастта им де /  и се надявам един ден да имам деца и те също да се гордеят с мен. За едни подходящ момент за дете е когато са стъпили здраво на краката си, имат жилище, стабилна работа, добри доходи. Всеки има своята гледна точка и причина кога да го пожелае.

Аз съм по-скоро в състоянието на Киви- искам, не искам. Не ми се занимава, занимава ми се. СТрах ме е, не ме е страх. Хем си харесвам свободата, хем обичам много деца принципно и би било удоволствие за мен.
Майка ми ме е родила на 23 и в онова информационно затъмнение дето е живяла, направи доста грешки. Които не допусна върху брат ми. Аз нямам това оправдание за затъмнението. Не се и оправдавам с финансите ни- едно дете няма да ме направи по-бедна. Имам единствено за оправдание възможно най-егоистичното нещо- страх от загуба на досегашния си начин на живот- да стана уикенда когато си искам, да не ми трепери сърцето за още някой, да ходя макар и рядко на пицария без някой да ми мрънка на главата. Нагло, а? Но ФАКТ.  Аз поне съм искрена пред себе си. Имам много приятелки които дават всевъзможни оправдания.

Ем, да ти кажа и мен това ме плаши понякога. Има една приказка: "Хем ми се иска, хем не ми стиска". А това може би да означва, че не съм готова...де да знам. Ама пък по принцип си го искам, сега в момента особено.
Но и знам, че животът ми ще се промени коренно. Няма да можем, да решим днес, че тръгваме за морето и след няколко часа да сме там! Няма да можем да зарежем всичко и да бъдем само двамата! Няма да можем да станем, когато искаме, да се излежаваме, да се гушкаме...Няма да можем да излезем вечерта и да се приберем в ранни зори...
Звучи незряло, нали?
А в някои моменти толкова много го искам и ми става толкова мило като си помисля, че от любовта ни ще се роди нещо толкова хубаво!

Ехаааааааа каква интересна тема сте подхванали....и при мен е на периоди...искам не искам...и определено както казва Еми понякога за неискането се крият мой чисто егоистични причини...дали съм готова за тази отговорност - съмнявам се, но пък вярвам, че ще се справя. По отношение на финансовата част - аз казвам - голяма работа ще се справим...виж мъжа ми е малко по-резервиран в това отношение, аз като че ли съм по-вятърничава, а той е сериозният в нашето семейство

И сега за двойките с проблеми...за съжаление средата в която живеем поне според мен доста допринася за всичко това -стреса, храната която ядем всеки ден, че дори и въздуха който дишаме- но нека да мислим позитивно, така че спирам да тук ииии като за финал...бебето за мен винаги си е било и ще си остане божа работа ...така, че съм сигурна, че се получава тогава, когато му е било писано да стане.

Това е от мен сладурки...прегръщам ви всичките 

п.п. Инлов радвам се да те вида пак сред нас 

Ей, философки, нямате изчитане, значи......
Темата, която се нищи тук определено ме провокира да изкажа и аз мнение от позицията на очакваща съвсем скоро първата си рожба.
Момичета, страха винаги ще го има, и някои хора никога няма да се почувстват готови. Всъщност, май никой не е 100% готов за неизвестното, колкото и да го твърди. Да, това е голяма крачка......но и вие сте младички, имате време желанието да имате дете да се настани трайно в главите ви и да похлопва нервно по най-чувствителните ви мозъчни клетчици
В интерес на истината аз исках дете от няколко години. Знаех и осъзнавах, че това ще преобърне живота ми, но мъжлето не беше готово....В същото време ужасно ме мъчеха терзанията дали няма да имаме репродуктивни проблеми, а годините се изнизваха.... Чувствах се недостатъчно, как да кажа, цяла и пълноценна. Кариерата за мен е важна, но осъзнавам, че не е всичко (дълга тема), а и няма причина да я зарязвам завинаги. Парите са важни, но не са достатъчен мотив. Свободолюбива съм, но пък и достатъчно смела, упорита и безстрашна. На фона на моята решителност, милото пък беше пълна противоположност - беше го страх от всичко свързано с някакъв тип обвързване, трудно вземаше важни решения, беше колеблив и стъпваше мноооого бавно и плахо.
И така, докато времето се изнизваше безвъзвратно се оказа, че не съпруга ми, а аз имам здравословен проблем, който според докторите щеше да се отрази върху възможността да имаме деца. И още неосъзнали какво се случва, след има-няма 3 месеца аз се оказах бременна (добре, че ми казаха че няма да е лесно - а на мен, овнето, само това ми кажете). И знаете ли какво, живота ми наистина се преобърна....в положителна посока - плахият мъж до мен просто разцъфна - стана решителен, силен, уверен и най-вече - щастлив. Естествено, в началото  и двамата се стреснахме и поизплашихме, но смятам, че това е нормално. Много неща се променят, особено за жената. Няма как да си подготвен за тези промени, няма как да знаеш как ще протече бременността, раждането, няма как да не мислиш дали ще можеш да бъдеш "идеалния" родител, дали ще можеш да възпиташ децата си според твоите виждания (и дали твоя подход е правилния и за кого). Дали си подранил, дали пък не си закъснял......хиляди въпроси и терзания....
Но пък няма по-невероятно чувство от това да усетиш първото помръдване на малкото човече в корема ти.....Аз, както знаете, съм много позитивен човек, но не винаги съм била такава. Таква съм, откакто съм бременна - за миг не съм позволила всичките тези терзания да вземат връх, защото вярвам, че "каквото повикало, такова се обадило" или "не може друг да ти навреди толкова, колкото можеш сам да си навредиш". Аз съм страшно благодарна, че имам свой гуру, който ми помогна да погледна на света от този ъгъл и благодарение на него сега съм сигурна в себе си и безмерно щастлива (като резултат и бременността ми е спокойна и прекрасна). Виждам, че и съпругът ми е щастлив - той сам ми каза, че е....дори сподели, че ако е знаел колко е хубаво да чака дете и да не мисли дали му е време за семейство или не, щял да се реши доста по-рано
Ох, много се отплеснах......а имах толкова още да ви казвам....но бременния ми мозък е наполвина "изфирясал" - екстра на бременността, не се плашете, доктора каза, че е обратимо
Смятам, че не само ние учим и възпитаваме децата, но и децата учат и възпитават нас (дори повече)
И по повод вторите деца - ние със сестра ми също сме много различни, но родителите ми определено не бяха подготвени за нищо, с което ги "изненада" малката ми сестра.....всяко дете с номера си  , но на тях опита от първото дете не им помогна много....
И накрая да ви разсмея - майка ми ме е родила на 20, а сестра ми - на 28 и все приказваше, че е "стара" майка за сестра ми. Една сутрин сестра ми, едва 2 годишна, милвайки по лицето мама и каза: "Ти мамо, малко си поостареличка"  ....
За протокола, аз съм на 30 (но се чувствам далеч по-млада .
Айде, по-свежо....обичам ви и ви желая вълшебна вечер 

Сноуче, цял ден чаках ти да се изкажеш!

Цитат на: Snow_White в 18.09.2012 19:18

За протокола, аз съм на 30 (но се чувствам далеч по-млада .
Айде, по-свежо....обичам ви и ви желая вълшебна вечер 

И изглеждаш много по-млада. Аз мислех, че си най-много на 25. Честно. Много мило мнение. Разчувства ме. 

Оле, Сноу    ... Какво направи? С един пост ми обърна концепцията за живота напълно

От неделя въодушевено обяснявам как ти си една излъчваща спокойствие и уравновесеност , а на всичко отгоре и красива бъдеща мама(пу пу да не ви урочасам с Бубка). Някой ден искам и аз да постигна този вътрешен мир и хармония преди да забременея, а то .... дойде и преобърна плана. Веднага да си редактираш поста, тъкмо си издействах време за хармонизация!

Абе изобщо след днешните ви постове, мисля че се успокоих. Явно не само моята глава се терзае 

Оллеее ама сноу ти ме убеди хахах, а уж бях в другата посока- видяхте ли как си сменям мнението 

В неделя ни видяхте -  Ем и Киви са различни индивиди, не един с раздвеоние на личността, но днес явно се нацелихме!

хахахха....много бързо ме прочетохте, значи
Само не ми казвайте, че сега няма да спите от "размисли и страсти" - разрешавам да не се спи само от любовни страсти 
Киви, добре че си боядисах (най-после) в червено косата, че инъче щеше много да ми личи как се изчервявам от твоите комплименти...благодаря ти, но имам още трески за дялане

Цитат на: kiwi в 18.09.2012 19:49

В неделя ни видяхте -  Ем и Киви са различни индивиди, не един с раздвеоние на личността, но днес явно се нацелихме!

Хихи....ние пък сме много, не само две (ако и Бубка се окаже като майка си, смятайте ни цял отбор)...много е забавно 

Snow_White не се черви, ти Близначка ли си - зодиакално?

Овенче

Цитат на: kiwi в 18.09.2012 19:49

В неделя ни видяхте -  Ем и Киви са различни индивиди, не един с раздвеоние на личността, но днес явно се нацелихме!

Кивооо, тук няма офтопик, спокс. Само тук хахаха
Айде най -хубавата бременна със запазена фигура да не се черви, и аз ако не ми харесва нещо, просто си мълча. Ако го казвам, значи  е истина комплиментът.

Цитат на: emmmmmy в 18.09.2012 20:16

Кивооо, тук няма офтопик, спокс. Само тук хахаха
Айде най -хубавата бременна със запазена фигура да не се черви, и аз ако не ми харесва нещо, просто си мълча. Ако го казвам, значи  е истина комплиментът.

И аз, и аз!