Муунче, в коя верига работиш, ако не е тайна? Имам доста наблюдения върху варненскиъе магазини.

Я да се отбия да видя какво правите, че ми прегоря главата с простотии.
Свекърва много си сериозна, защо така не си харесвала училището? Аз също тропах с крак и не исках да ходя, пък сега мрънкам , че ми липсва. Живот и здраве догодина може магистратура, хем ще ми долипсва малко ученето. За магазините - да има на центъра на Сопот. Аз държах питката при откриването му  . Има и в Клисура и общо взето във всички по - малки гадчета около Сопот. Замислих се, че тук май найстина няма. Я да пуснете веднага и по Варненския край 
Муунче знам, че си силна и каквото и да се е случило ще се справиш. " Това, което не ни убива ни прави по силни ". Ето, добрите новини вече идват.
Пънк честито за добрата новина. И да не се преуморяваш много. Гледай да си починеш, пък и ремонта малко по малко ще стане. Всичко с времето си.
Езра честито завръщане в училище. Желая ти много успехи.
Дабулка радвамс е да те видя и в новата темичка. Прочетох, че искаше да ни изоставиш - недей дееее. Виж какво е хубаво тук. А й каквото и да се е случило стискам палци всичко да се нареди и повече никакви лоши новини. От тук нататък само положителни емоции
Пропуснах аз някой...  Моля за извинение. Спирам, че прекалих , а и трябва да се завръщам към писането  Желая Ви лека и спокойна вечер.

Здравейте, мили дами. Честит празник на всички ученици, именници и софиянци !  
Муунче, прегръщам те  
Пънк, стискам палци всичко да е ок с вас с бебо
Днес ме подгони службата от сутринта и само можех да ви хвърлям по едно оче И сега влизам набързо да ви почерпя с това щоколадово-малиново изкушение.

Днес с милото празнуваме 9 години от началото на нашата връзка  

Добър вечер от мен
Ама че сте се разписали днеска 
Мен ме нямаше много-много защото 2 седмици бях толкова зарината от работа и очите ми бяха буквално залепнали, та и вечер не ми се пускаше компютър, а сутрин нямаше време...
Сега вече съм в кондиция и се разписах
Уикенда попътувахме малко, ама цяла Европа се беше юрнала нанейде си и беше малко кофти за шофиране.

За началото на учебната година мога романи да изпиша Това е любимото ми време от годината, свързвам го с ново начало. Като се замисля, целият ми живот досега е свързан с този период - училище, университет, после работа в училище...По стечение на обстоятелствата и тук отдават голямо значение на т.нар rentreé - когато хората се връщат от отпуска наа работа, децата тръгват на училище...
Гимназиалните ми години бяха мнооооого хубави, университетските не толкова, не не бих се върнала - животът върви само напред, но като си  представя, че имам да довършвам магистратура ме обземат смесени чувства - хем ми е готино и ми се учи, хем като се сетя аз студа и кучетата в Студетски град (там са лекциите) и не ми се учи чак толкова...

Та тъй, стига толкова лирически отклонения

Пънк, честито за прекрасната новина, пази се и не се напрягай, но не се и втелясвай за глупости!

На всички пращам прегръдки - няма да ви изреждам поименно, но вие си знаете

snowy, честито, много хубав повод, желая ви щастие и много обич 


Нашата разходка бе много хубава, свободна, прохладна, нямаше почти никой на плажа, беше едно такова меланхолично, мрачно, странно и пусто, големи вълни, много пясък, чайки, отминало лято, наближаваща зима, мисли в съзнанието ... Това време и промените в живота ми ми действат малко подтискащо... опитвам се да не е така, но явно на моменти ми идва много наведнъж, опитвам се да съм по-мъдра, по-добра, по-силна...

Като съм почнала да споделям искам да ви споделя още нещо- като бях на 18-19 г си мечтаех с цялото си сърце да имаме дете със сегашния ми съпруг  но после като видях колко е трудно с работата, със задълженията, че и неговата работа не е сигурна, аз трудно бих могла да си взема отпуск докато съм бременна, а пък не си представям да работя в такова състояние... като виждах и колко още неща трябва да науча, да се преборя, да съумея да съм по-силна и да се справям и сама, да не ме е страх, да съм наясно със себе си... взех все повече да се плаша от тази своя си мечта, много обичам децата и мъжът си - с цялата си душа, но ме е страх дали ще сме добри родители, дали съм готова, дали няма да сгрешим, страх ме е макар и глупаво да звучи от самото раждане - много... А милото го желае, готов е, говори за това от известно време, даже сме спорили, защото и аз не знам какво да направя, искам да е планирано, желано, да съм готова, а дали не греша с този страх...

Здравейте момичета!!!
Аз спрях да пиша за известен период, но от време на време хвърлям по едно око   Сега след като сезонът при нас приключи смятам да наваксам с изпуснатото и лека полека пак да се включа активно в темичката.
Мен днес ми е много странно - за първи път никой около мен не е ученик, и нямаме приятели с ученици - много особено усещане   Винаги съм обичала започването на училище...най-малкото обожавам мириса на нови тетрадки и учебници. Жалкото беше, че тази еуфория траеше две три седмици. Бях отличничка, но не учех защото ми харесва или ми е интересно, а защото така трябва. Смятам, че децата много страдат от образователната ни система и точно в годините, когато започват да се формират като хора, са подложени на невероятен стрес и негативни преживявания.
Прекарах целият ден в правене на подаръчета за гости и ми е едно отпуснато и щастливо.
Черпя ви с по едно мляко с канела за лека нощ и още веднъж... радвам се че след тежкото лято мога да бъда във вашата прекрасна компания

свекърва, много си сладка на снимката
муунче, дано има повече хубави новини
инлове, супер за подаръчетата, а това мляко е мммм пожелавам ти спокойно приготвяне на всичко покрай сватбения ден 

И аз да взема отношение по темата с училището  .Имам частични спомени от първият учебен ден,но на преден план ми изкача,че тръгнах с голямо нежелание    . Бях много щура глава/и още съм  / и често первата година си се прибирах вкъщи,преди да са свършили часовете,скучно ми беше  .Като изключи тези моменти,мога смело да твърдя,че имах едни изключително забавни и много запомнящи се ученически и след това студенски години.Често се сещам за случки от тези времена и ми става малко носталгично....Но всяко нещо с времето си.Този етап от живота ми е вече минало с хубави спомени,сега гледам в настоящето и бъдещето.
Езра миличка,това все едно аз съм го писала  .И мен ме преследват същите страхове и аз съм в същото положение.Може би просто още не сме готови  .Аз поне така си го обяснявам.
Инловблагодаря за млякото  и лека подготовка!
Спокойна нощ на всички!

Erza, Iztre6tqlka не знам какво е чувството да си готов. Може би идва с напредване на възрастта, когато осъзнаваш, че или действаш или може да останеш без дете. Не ви пожелавам, но ако направите няколко неуспешни опита и усетите колко е разочароващо да искаш нещо и да не го получаваш. Мен лично почнаха да ме налягат мисли, че има проблем, че няма да стане и други такива мисли, дето водят до отчаяние. Не знам на каква възраст сте, но хората с репродуктивни проблеми са все повече и не дай си боже имате проблем? Тогава какво?
Може би аз гледам малко странно на нещата, но едва ли има някой който да е готов за родител! Финансово нещата наистина са притеснителни, но има една народна приказка, че всяко бебе се ражда със един симид хляб под мишница. Т.е. гладно няма да остане! Да сте живи и здрави все ще има кой да помогне я с дрешка е с нещо друго. Но времето е единственото нещо, което си минава безвъзвратно!
Ако трябва да съм честно аз искам дете, не защото в момента съм готова, а защото очаквам тежка бременност и на тези години мисля, че ще ми е по лесно, отколкото след 30. Да не говорим, че мойте родители са ни родили късно със сестра ми и сега вместо да се радват на старините си, се чудят как да издържат студент. И го мислят след това за сватби за внуци - дай боже да са живи да могат да помагат. Не искам и аз да съм така на тези години.
Прост пример - свекърите са на възрастта на нашите. Но ожениха вече и двете деца. На сестрата на мъжа помогнаха с жилището, сега помагат и на нас. И им остава само да се радват на внуци!
Кое по ви допада като опция?

Добро утро!
Днес няма много ранобудни, аз едва се излюпих   днес имаме само малко събиране за уточняване на часовете и следобед съм на работа   като цяло програмата не е много тежка, което е добре  

Хубав ден ви желая  

п.с. пънк, сега видях че си писала, тези гледни точки са ми ясни, аз съм на почти 25г, знам че е нормално вече, преди го имаше факта `малка си` т. като сме заедно от 17 годишна... Аз разбирам и тези мнения и ги подкрепям, просто исках да споделя това което мисля и чувствам и все си мисля, че нещата се нареждат и стават така както трябва да бъдат  нека не мислим най-лошото, разбирам напълно твоите доводи, чела съм и темата за проблемите... наистина е много голям проблем и много неприятен; 

А може би не трябваше да господелям тук ...

добро утро, за да разсея темата от облаците по които философстваме, да попитам, има ли някой тук дето е като мен - ту си слагам есенното яке и по-закрити обувки, после навън ми е топло, а след 1 час ми е студено?  
Аз ли съм зле или времето не позволява правилен подбор? Ето сега уж е слънчево, не знам обувки ли да си сложа или маратонки, ще вали ли или не   . а ми омръзна да нося после на ръка някоя съблечена дреха....

аз сутрин съм по-облечена, но през деня все още става за отворени обувки
вчера ми се наложи да се преоблека три пъти, добре че бях наблизо и по различни поводи излизах 

Цитат на: _Ezra_ в 18.09.2012 09:16

Добро утро!
Днес няма много ранобудни, аз едва се излюпих  днес имаме само малко събиране за уточняване на часовете и следобед съм на работа  като цяло програмата не е много тежка, което е добре 

Хубав ден ви желая 

п.с. пънк, сега видях че си писала, тези гледни точки са ми ясни, аз съм на почти 25г, знам че е нормално вече, преди го имаше факта `малка си` т. като сме заедно от 17 годишна... Аз разбирам и тези мнения и ги подкрепям, просто исках да споделя това което мисля и чувствам и все си мисля, че нещата се нареждат и стават така както трябва да бъдат  нека не мислим най-лошото, разбирам напълно твоите доводи, чела съм и темата за проблемите... наистина е много голям проблем и много неприятен; 

А може би не трябваше да господелям тук ...

Защо да не го споделиш. Нека и други момичета да изкажат мнение! Аз просто съм малко крайна в размислите си!

Еми относно времето...аз си се обличам есенно със затворени обувки и си ми е супер цял ден! Страшно съм зиморничева! И тия дни умирам от студ! Не съм извадила всички есени дрехи само защото ще се местим другата седмица  и няма смисъл да пренареждам!

Добро утро!  
Еми, и аз съм същата с времето - все не можем да се разберем! По принцип съм доста зиморничева и сутрин винаги се обличам по следната схема - затворени обувки с чорапки, дънки/панталон, блузка с къс ръкав и яке/сако с дълъг ръкав. През деня не излизам много от офиса, но когато го направя събличам якето и оставам по късо ръкавче да събера малко последни слънчеви лъчи Но е доста сбъркано времето!
Относно темата за бебетата - Езра, Изтрещялка, и аз съм с вас! На 25 години съм и за съжаление нямам много зад гърба си... Е, имам образованието си, имам мъжа си, който винаги ще ме подкрепя, но все още нямаме собствено жилище, а и не можем и да си помислим за кредит в сегашната ситуация. Родителите ми също като на Пънк, помагат на сестра ми, коятое все още студентка, а се случва понякога и аз да помагам на тях... Сега след сватбата излизаме пак на квартира, че едвам издържам да живеем с техните (които са страхотни хора и с които се разбираме прекрасно). Но две поколения семейства в един дом не могат да съжителстват без наличие на стрес и проблеми... Аз не си представям да отглеждам дете в тези условия, така че ще се установим на квартира и после ще му мислим. Определено не се чувствам емоционално готова и финансово стабилна за дете. Но предстоят някои промени в бизнеса на милото след сватбата, които, Дай Боже, да дадат друг ход на нещата.

punk_girl123 , вчера забравих да ти честитя радостната новина. Не се настройвай, че те очаква тежка бременност. Гаденето и другите начални неразположения преминават в повечето случаи към 4-тия месец. Всичко е Божа работа.
Не бих искала да давам съвети кога е късно и кога не, кога си готов и т.н.т., затова ще кажа как беше при нас. Омъжих се на 23, но родих на 27г. Аз също смятах, че раждането на дете е голяма отговорност и не може да се рискува, когато нямаш жилище или поне надежда за жилище и работа. Тези доводи по онова време просто бяха безумни за повечето семейства. Свекърва ми направо се втрещи, като го казахме пред тях, майка ми /също раждала на 27/, само каза, да не е след 30. Изобщо, ама изобщо не исках да раждам, макар и много да обичам деца. Направо изпитвах ужас от гледане и от финансовите промени, които щяха да настъпят. Съпругът ми пътуваши първите години след брака 60км. с влак за работа, живеехме по квартири, където отиваше почти една заплата. В крайна сметка мъжът ми намери работа в Пловдив, а на мен ми дадоха гарсониера от предприятието, където работех. С две думи - няма мърдане и начини за отлагане. Последното ми искане беше да се роди през август за да е лъвче, защото лъвовете имат в повечето случаи желязно здраве. Не исках, не бях готова, умирах от ужас, но пък взе, че стана от първия път. Е, преноси се толкова много, че прескочи до Дева, ама не всичко става по желание  . Смятам 27 за добра възраст за раждане, макар тогава в картона ми да пишеше "стара първескиня". Как се реших да раждам второ на 34 години, съм описала в съответната тема във форума.