Ееее свекърва....и при мен дай боже ако всичко е наред ще съм на 27! 

Да ви призная един грях по темата... два три месеца преди сватбата имаше вероятност да съм бременна. Толкова се паникьосах не за друго ами, че няма да си влезна в роклята! Пък и винаги съм се заричала, че бременна няма да се оженя, а вече беше късничко да отлагаме сватба. В крайна сметка се оказа фалшива тревога. Но много се бях притеснила за глупости!

Здравейте. Влизам за малко, после ще ви изчета подробно. Интересна тема сте отворили. да ви кажа как стоят приммен нещата. Малко е странно, на моменти много го искам, друг път се разколебавам. И не, това не е, защото не съм готова...Как тогава изведнъж решавам, че много го искам? Просто страхът винаги го има, особено когато става дума за такова важно решение. Но, това което със сигурност мога да кажа е, че искам да родя преди 30. Категорично! Дано не ми мине котка път. А мъжът ми, той отдавна го иска. Мисля, че дойде ли, ще се справим. Не съм вманиачена обаче...

И сега продължението за резултата. Ще говоря за второто дете, защото то е след 30. По градинките всички майки бяха по- млади от мен, а една моя ученичка от ромски произход ме попита дали ми казва "мамо" или "бабо", като съм толкова стара  . След родителска среща майките отиваха на дискотека, пък аз гонех 40-те и хич не ми беше мястото там. Децата искат млади и хубави родители, определено малкият се притесняваше от нашата възраст и избягваше да ни показва на приятелчета. Когато ми доведе в 10-ти клас момиче с преспиване вкъщи и аз се опитах да се противопоставя /съпругът беше в командировка тогава/, той съвсем ясно каза, че това са схващания на пенсионерка  . Макар да смятам, че съм доста по- напред от много по- млади родители, явно че има нещо, което притеснява децата. Колкото до финансовата страна, може да си и много млад и ако нямаш работа, пак не можеш да помагаш на децата си. Пък и с тази пенсионна реформа, майка може да влачи дете на 30, ако го е родила на 33. Пак казвам, не мога да дам съвет. Лично аз не съм била готова за деца, но и не ми се е налагало да чакам и да провеждам лечения, така че не зная как е в такива случаи. Сватята е родила снаха ми чак на 36, след няколко несполучливи опита. Тя съвсем явно и съзнателно "натиска" за внуци, пък аз се опитвам да заставам на страната на младите, че решението е тяхно. Сега, като повдигнахте този разговор, си мисля, че тя има право, защото е минала по трудния път и вижда нещата от друга страна. Всеки си има своя истина. Колкото хора, толкова и съдби. Никой не знае какво ще му се случи, макар да прави ясни планове. Аз си мисля, че съм стъпила здраво на земята и мога да кажа, че едно дете обръща изцяло живота на жената за около 10 години. Ако предварително не си бях дала сметка, мисля, че щях да изживея още по- трудно тези периоди.

Добър ден, дами!
Пънк, честита радост!   Само не се шашкай, всяка бременност е различна. Може да се окаже, че твоята няма да е толкова тежка, колкото си мислиш. Аз имах изключително лека бременност и безпроблемно раждане, пожелавам ти от сърце и при теб да е така. 

Колкото до възрастта за раждане, ами аз бях на...19 все още. В деня на изписването ни, навършвах 20.  Не съжалявам нито за секунда, че се омъжих и забременях толкова млада. Детето беше желано и от двамата с таткото, а и си го правехме с много страст и любов. Аз също не бях готова за бебе, не знаех как ще се справя, дали няма да се проваля, но въпреки това го исках. Финансово се справяхме някак, въпреки трудностите. Бабите ни тогава все още бяха млади и работещи, но не се е налагало да ги търсим за помощ в отглеждането, въпреки че тогава и двамата учехме и работехме.
Днес до себе си имам един младеж на 19г, а аз все още нямам 40г Е, имам си и още един младеж на средна възраст, де.  Но понеже стана въпрос за децата и така...споделих си и аз, да не остана по-назад.

Свекърва, една от приятелките ми роди второто си дете преди година, т.е на 38г. Първото е набор на сина ми.
И въобще не ѝ пука дали в градинките майките са по-млади от нея. Но ми е споделяла, че ако е знаела колко ще ѝ е трудно чисто физически с грижите по малката, нямало да се реши да ражда на такава възраст. Та така...

Лек и успешен ден на всички!

Дами аз малко ни в клин, ни в ръкав, но много искам да ви покажа тази снимка. Това е малкия Девил, който е решил, че най-удобното място за спане, е на тати врата! А тати хайвана, не смее да мръдне! Сутринта се напикахме от смях/понеже по принцип не спят така/.
И освен това тази сутрин имаме и друга изненада...втората двойка ни дариха с още едно бебче! Но за него повече утре!

Здравейте, бонбонки!
Аз май не съм се изказала по темата за училищата - хич не ми е носталгично и се радвам, че ученическите и студентските ми години са зад гърба ми Да, бяха хубави времена студентските, но нямам желание да се връщам към тях. Добре, че си завърших магистратурата веднага след бакалавъра, иначе сигурно нямаше изобщо да я започна Иначе и аз като Изтрещялка като че ли първият ми спомен от най-първия учебен ден е, че отидох с нежелание, въпреки, че винаги съм била стриктна и отлична ученичка.
Илианка, миличка, и аз водя същата борба със себе си Виждам, че не съм единствена, даже и Изтрещялка и Ивелка го споделят. Аз сега съм на 27, така че със сигурност ще стана на 28... ужас! Майка ми от време на време ми повтаря, че тя на моите години имала вече първокласничка
В тази връзка - пънки, странно е това чувство и ако не го усещаш малко трудно се разбира от околните
Инлов, много се радвам пак да те чета тук

Момичета, много се радвам, че зачекнахте тази тема, защото мен това доста ме притеснява и имам нужда да поговоря с някой по въпроса, защото виждам, че мъжът ми е повече от готов и чака само мен...

При нас пък мъжът ми ....не знам  Не може да осъзнае ли или просто си показва радостта по по прикрит начин, но имам чувството, че аз съм по готова от него. И даже по този повод съм решила да взема с мен на следващия преглед, та да чуе сърцичето на бебо. Може и да се осъзнае! А може да се дължи на това, че нямаме никаква разлика във възрастта

Интересна тема, аз съм чуденка, искам, не искам, не знам как да го гледам.

Искам професионално развитие,  едно бебе как ще му се отрази? Абе... работата всъщност толкова ли е важна, че да отложиш радост в личен план? А ако спреш да работиш, как ще покриваш разходите и ще осигуриш хубав старт  в живота на малкото човече (стартираме неравно, всеки тръгва от различно ниво... най-често от нивото, което са достигнали родителите)? По-важно ли е като родител да можеш да си пратиш детето на езикова ваканция някой ден, от това да си до него като прохожда? Кое от двете ще е по важно за детето? Достатъчно зряла ли съм, за да го възпитам добре, да го науча да е  уравновесено и спокойно?

Най-накрая ще стане като с всичко и при всички - учене в движение и от допуснатите грешки. Вторите деца имат предимство, че повечето експерименти са проведени върху първородното бебе Вие как мислите?

Цитат на: kiwi в 18.09.2012 12:45

Най-накрая ще стане като с всичко и при всички - учене в движение и от допуснатите грешки. Вторите деца имат предимство, че повечето експерименти са проведени върху първородното бебе Вие как мислите?

Аз не писах по въпроса с училището. Не обичах първия учебен ден, нито втория, нито третия....но обожавах последния уч. ден
Стараех се да съм с редовно написани домашни, учех защото трябваше, а не защото исках. Не бях отличничка, но имах добър успех. Не ми липсват тези години, ама никак даже. Единственото което ми липсва и към което с удоволствие бих се върнала са спортните лагери(учила съм в спортно училище). Продължаваха обикновено около месец и въпреки че ни спукваха от тренировки, винаги намирахме време да си правим невероятни купони с много смях и музика и....кока кола.
От университета нямам кой знае какви спомени. В смисъл че бях с малко дете, работех и учех задочно, та нямах време за ходене по дискотеки и прочие неща. И за там не съм сигурна дали бих искала да се върна...
Винаги гледам напред, миналото си е минало и мястото му е точно там-зад гърба ми.

Киви, аз ще напиша как стояха при мен нещата. На 19г вече бях омъжена и бременна, съответно и първа година студентка-задочно. Трудно беше наистина, но пък си струваше. Завърших, когато детето тръгна на детска градина, записах допълнителни обучения и т.н. Работила съм винаги. Кариера...какво ли точно се разбира под тази дума? За някои е да станеш богат и известен с цената на лишения в личния живот. За друг е просто да имаш работа, която да не ти е досадна и да ти носи прилични доходи. За трети е да се реализираш като специалист в дадена област и да работиш работата си с удоволствие, макар и често не толкова добре заплатена. За себе си казвам, че съм в групата на третите.
Не знам дали вторите деца имат някакви предимства. Всичко е индивидуално, така че изненади няма да липсват. А и човек никога не е напълно готов за каквото и да е. Винаги ще изниква хамлетовия въпрос, винаги ще го има момента с несигурността и още хиляди въпроси. Със сигурност обаче само, който не е станал родител, само той не се е научил да бъде такъв. Децата са най-добрите учители. И най-голямото богатство.   

Муунче, споделяй мила. Все пак освен клюки, тук си споделяме, изслушваме се и подкрепяме.
Почти всяка жена желае да стане майка, но и почти всяка жена я е страх от провал. Е, нормално е, човешко е, разбираемо е и определено не си единствената, която се притеснява от това. (гушкащо емотиконче)

Кив, мисля че е нормално да ни е страх и да си задаваме тези въпроси. Струва ми се обаче, че ако не го изпиташ на гърба си, така и така никога няма да намериш отговорите. И тогава няма да има смисъл от чуденето и чакането. А като имаш дете, сама ще стигнеш до най-важните отговори за теб самата. Така ги виждам аз нещата...дали съм права - времето ще покаже...

Аз също имам дилемата кариера или семейство. За сега нещата вървят да дундуркам бебе на работа...ама ще видим. Но така или иначе след като работих в една фирма и давах толкова много от себе си и извънредни часове и обучения и сума ти още неща и в един хубав ден шеф ме привика и ми каза " Виждам, че имаш много задължение и почват да ти натежават и затова ще ти назнача шеф да ти помага!" Просто от там нататък не вярвам в кариерата! Сигурно има и свестни шефове, но не съм срещнала такъв, че да си жертвам семейството в името на работата!

kiwi , всичко зависи ти как разбираш нещата за кариера и гледане на дете. Пак ще тръгна от моите виждания. Детето е всичко за една жена, но не повече от 15 годишнината му. В момента аз съм на вашия "хал" - само със съпруг. Децата са големи, живеят самостоятелно, сами взимат решения....Ако се бях вкопчила в тях, ако те бяха смисълът на живота ми, ами....трябваше да умра или така да им висна на врата, че да ме намразят. И двете съм ги гледала до 3 годишна възраст, не мисля, че е редно едно дете да ходи на ясла. Виж на детска градина е друго, пък и то е вече човече. Най- добре да е на половин ден - езикова градинка или предучилищна, ако има баби да го водят и гледат. След трите години майчинство направих всичко възможно да тръгна на работа. Не е толкова страшно, наваксва се. Е, много беше трудно, защото не можех да съм както преди 100% отдадена на работата, но се свиква да работиш и мислиш приоритетно - сега за детето, сега за работата. Има жени, за които смисълът на живата им са децата, така и не тръгват после на работа. Но аз явно не съм от тях.....Децата са най- хубавото нещо в живота ми, но аз трябва да се развивам, за да съм до тях. Права си за финансовата част, не става без пари. И двете деца са ходили на уроци при кандидатстване в езикова гимназия и после за университет. Нямаше начин, ако не работя да отидат да следват, макар и на пълна стипендия. То стига само билетите да им купиш и хоп, парите за  половин година ги няма. Така че, три години гледане и после работа, това е моето решение и за двете деца. За тези три години обаче сериозно бях помислила как ще се справям. И добре, че всичко беше нормално, защото ако има нещо по- специално, тогава вече....При вас е по- добре, всички сте осъзнали, че имаме неравен старт. Нас ни учеха, че всички сме равни  /ама някои са по- равни/ и после се чудехме как едни успяват, пък други - не.
http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,31011.0.html ето и за решението за второ дете

Роси, благодаря много!
При мен не стои въпроса кариера или семейство, а по-скоро както Илиана сподели - дали съм готова за такава голяма отговорност, дали съм готова да бъда добър родител и ще успея ли да науча детето си на моралните ценности, страх ме е от самата бременност, раждане и т.н. ... това малко същество преобръща целия ти свят и всичко се променя - готова ли съм за това? Не ме разбирайте погрешно - аз много обичам децата и се радвам много на мои близки и познати бременни или вече майки. Този мой страх съществува от години наред, но досега не беше на преден план, защото "имаше време". Подобно беше положението и с идеята за сватба. Тези две неща ги приемам като голяма отговорност, особено детето. Мъжът ми беше по същия начин, но той преодоля тези бариери и както вече казах е готов. Аз също се опитвам да свикна с мисълта, че в недалечно бъдеще ще стана майка, но тази мисъл все още ме плаши, понякога много, но не смея да споделя с мъжа ми, че понякога страхът ми е голям, защото както казах ако не го изпитваш този особен страх, това особено чувство, хората отстрани трудно го възприемат на сериозно. Правя крачки, но са малки и въпреки това се радвам, че мъжът ми ги оценява и забелязва промяната в нагласите ми

Ами то няма как мъжете да не са готови преди нас, нали това им е предназначението  . Каквото и да си говорим, промените при жената след раждане са много по- големи, отколкото при мъжете. Идва време, когато стискаш очи и оставяш нещата да се развиват. Пък като се случат, всичко си тръгва по пътя.
m0onlight , както направи две сватби, така и ще родиш поне 2 деца, не се притеснявай толкова. Дали ще успееш да възпиташ детето си и да му предадеш твоите морални ценности - не си поставяй тази задача, поне в този и вид. Нашите разбирания може изобщо да не съвпадат с техните, всеки човек е отделен индивид, а и времената се менят. Имам две деца, еднополови, твърдя, че са от един мъж, а са коренно различни. Остава да не са от една майка  . Гледала съм го по един и същи начин /даже не употребявам думата възпитание/, но......нищо общо между тях. С едни деца човек се справя лесно /като големия/ с други- яка да ти е душата /като втория/. Обаче си ги обичам и смятам, че това е най- важното. Сега леко се притеснявам как ще се справя като баба, но ще се старая....