супер.

оооо Много сладко  ще си имаме още една бъдеща булка. честито

Моето предложение за брак беше в къщи, с 11 червени рози и отделно 1 бяла роза, защото сме 12 години заедно, беше нежно, мило, въпреки, че знаех, че някой ден ще се случи, не очаквах тогава. Връщайки се от работа късно, беше сложена масата и приготвена вечерята.

Цитат на: bulka2014 в 10.08.2013 02:06

Моето предложение за брак беше в къщи, с 11 червени рози и отделно 1 бяла роза, защото сме 12 години заедно, беше нежно, мило, въпреки, че знаех, че някой ден ще се случи, не очаквах тогава. Връщайки се от работа късно, беше сложена масата и приготвена вечерята.

Много сладко предложение! Честито

Мерси 
Ние сме си романтични и двамата, нищо, че обстановката беше домашна. Пак имаше някаква магия и беше сантиментално

много романтично предложение
bulka2014, за коя дата е сватбата?

Аз все още чувствам нашата история като изплюта от някоя романтична комедийка
Моето момче живее в Щатите от много много години... Случайно обща позната ни запозна септември месец, защото той беше дошъл в България на почивка за две седмици и да не бил скучаел тук, защото не познавал никой... Е... за да не скучае и от първата секунда си паснахме, не млъквахме с часове
Аз тогава бях в друга връзка, която в последствие изключително лесно забравих, не съм и вярвала, че ще ми се случи такова прекрасно нещо
Края на септември той си замина, а скайп стана най-любимата ми програма. Всеки ден се виждахме, пишехме си постоянно... И не ми се беше случвало повече от ден да не се засечем по някакъв начин... И тогава дойде 23 декември - той не пише. 24 декември - нищичко. Изкара ми акъла! На 24 вечерта, след като се чувствах толкова самотна, че го няма му писах: Ако утре сутринта се събудя до теб - значи дядо Коледа съществува!"
На 25 декември в 10:30 сутринта ми се звънна на вратата... и един маскиран дядо Коледа ме прегърна с най-голямата любов, с която можеше да ме прегърне   
Постоя при мен две седмици и после пак се върна в Америка.
Края на март дойде отново, изкарахме прекрасни два месеца и половина, докато не дойде заветния 9 май
Цял ден беше в едно сладко приповдигнато настроение, целуваше ме, прегръщаше ме много повече от по принцип, усетих нещо гнило Понеже бях на работа следобяда, писах му смс с предложение да ходим на концерт вечерта, той ми отговори: "Не, имах други планове за вечерта", аз само попитах "Аз включена ли съм в тях" и след отговора "да" вече си имах спокойни няколко часа да си мисля какво може да се случи
Качихме се на Витоша, където бяхме в последния му ден, когато беше тук септември. На въпроса ми "защо се качваме горе" той отговори "Сестра ми иска снимки", така че аз въоръжена с телефона директно към панорамата отидох, снимах, обърнах се да му покажа, а той застана пред мен с пръстен и просто ми каза "Омъжи се за мен" 
След моето романтично "Мхм" съответно го целунах, той ми сложи пръстена и... натам вече са други истории  

Ама колко се унесох да ви опиша всичко, а?

rujka, не си могла да си пожелаеш по истински "дядо Коледа". Нека цялата ви семейна история бъде така романтична и затрогваща 

Благодаря
Той колкото и да твърди, че изобщо не бил романтичен... все си мисля, че нещо се е заблудило момчето, ама ще го оставя да си вярва 
Все още имаме спънки с различните континенти, но живот и здраве до края на септември ще мога да си отида при него най-накрая 

Ружка... много мило ми стана с това за дядо коледа Невероятно и романтично предложение си получила
И внимавай вече какво си пожелаваш в навечерието на Коледа, стават чудеса 

Ами това, което най-много исках се сбъдна миналата Коледа, сега тази може да я карам и по-скромно Та нали ще съм си до него   

Предложението, което получих е по-стандартно, но много емоционално и романтично. В любимия ни ресторант отидохме да хапнем. По едно време идва куриер със 101 рози, паднаха ми на колене и видях пръстена си. Беше вълнуващо и пожелавам всяка жена да изпита този момент.

Момичета, много романтични предложения! =)

И моят мил ме изненада, въпреки че очаквах едиииин дееееен....... Говорехме си по темата, но имайки предвид колко добре се разбираме и какви планове имаме, бракът за нас беше като... да, ще го направим, но по-натам.
И един ден взе че ме изненада, точно на втората ни годишнина! Даже си мислеше, че съм го хванала, защото (цитирам) "беше се пременила като невяста"... А аз с една бяла рокля, плажна, бели обички, сандали... Ама аз си се бях пременила заради годишнината и идеята, че ще ходим на ресторант, романтика, а-у. Е, така и не стигнахме до ресторанта. На плажа, където се залюбихме, ми предложи. Седнахме да се погушкаме, преди да ходим нагоре и тръгнахме да си говорим любовно. В един момент той като се притесни.... Усетих нещо. И... извади кутийката от джоба. Каза ми, че аз съм неговата сродна душа и половинка и иска да бъде винаги с мен. Аз плаках, разбира се. Разревах се още преди да кажа заветното "ДА". Беше адски романтично, защото хем очаквах (един ден, някога) и хиляди пъти съм си представяла този момент, хем после като ми разказа, как просто един ден го осенило и решил, че няма за какво толкова да го отлагаме, че иска да ме види в бяла рокля и да нося фамилията му... =) И така =)
Интересното е, че по-рано същия ден нещо много усилено се бях размечтала на тая тема. Толкова усилено, че се бях откъснала по едно време от случващото се около мен и си  мислех кой бих поканила, какво бих направила като украса... И няколко часа по-късно БУМ!
Та след като ми предложи хапнахме и после отпразнувахме в любимия ни бар, към който така или иначе се бяхме запътили. Там ни чакаше бъдещият ни кум (който разбра, че ще ни кумува точно там и тогава) и вдигнахме врява до небесата. Той (кумът) знал от самото начало! А аз се чудя защо по-рано на плажа вика на моя: "Айде, отивай да се подготвяш за вечерята"...
Та вдигнахме врява в бара (барманите там и управителите са ни близки приятели и можете да си представите за каква лудница става дума). Шампанско, шотове, разни хора идваха да се снимат с нас, защото единия барман само обикаляше и крещеше, че ще се женим.

Въобще освен романтично, беше и адски диво!

Po3u, честито! Предложение на плажа, мечта... 

Привет момичета! ) Да разкажа и аз: За РД на моят сладък мъж тази година отидохме за няколко дни на екскурзия в Рим. На самия му Рожден Ден трябваше да обикаляме по парковете и фонтаните (музеите и забележителности ги бяхме минали предните дни и си бяхме оставили най-сладкото за накрая). И така, в Парка Боргезе, виждаме едно чудно езерце и той ме пита дали искам да се поразходим с лодка. Аз съответно не съм особено ентусиазирана (сутрин не съм много във форма аз   ), но му казвам, че нали е рожденник, ако иска, ще се разхождаме...   Разходихме се с лодката в езерцето (по-късно се оказа, че там е искал, но не е успял, защото бяхме само двамата в лодката и току виж се окажем във водата). После отидохме до една ротондичка и там си седнахме да си починем и гледахме как минават хората с едни готини колела за по 2 и 4-ма човека. Седнала съм си аз, а той изведнъж почва да кръстоства насам натам, а аз се чудя защо не седи като 4 дни постоянно пеша ходим и където видехме пейка и имахме някоя свободна минутка гледахме да се възползваме да поседим.   Идва да ме вика да ме снима в центъра на ротондичката, но аз точно дебна да минат тези с колелетата да ги снимам.. Идва пак да ме вика, но аз съм си запалила цигара...   Накрая ме хвана и ме завлече до ротондичката, качи ме на централната колона, падна на колене, извади пръстена и после ми се губят спомените...       Беше прекрасно! А за вечерта се оказа, че още от България е направил резервация за едно чудно ресторантче 'That's amore' до Фонтана Треви   И така, четири месеца по-късно, (или другояче казано преди 10тина дни) направихме малко тържество в тесен семеен кръг с подписване и църковен брак в Хисаря на 05.09 (там се запознахме  ) и по-голяма сватба с много приятели в Арбанаси на 14.09.   Сега сме си истински младоженци и още се стъписваме като чуем думата 'съпругата ми' или 'съпругът ми'