Муцка страхотно е

Май само моя не е бил толкова идеен, въпреки че както съм казвала за мен си беше перфектното защото съм голяма "лисица" и при всяко друго щях да се усетя Но пък и той си е идеен всеки ден, така че си "плаща" грешката (не се сърдя)

Невероятни предложения имате момичета!

Страхотни предложения имате , браво  На мен ми предложи на Женевското езеро, пред фонтана Же' до , аз се изумих останах много изненадана, изобщо не съм очаквала  Но беше много приятно, разбира се   

Нашата годишнина съвпада с рожденния ми ден. Миналото лято бяхме на почивка в чужбина по това време, на която почти всичко, което беше възможно да се обърка - просто се обърка. Та предложението колкото и странно да ми се видя предвид дестинацията, ми дойде като изневиделица. Обръщението беше кратко, но доста смислено и се беше съобразил и със ситуацията човека    Случи се в полунощ на балконче с гледка към морето минути след като настъпи рожденния ми ден и след като си бях получила вече подаръчето Оттам и цялата почивка се обърна и късмета ни се оправи. Като изкючим странното чувство в следващите няколко дни, като си мислиш че нещо се е променило пък то си е същото и имаше период на" свикване" Сега не искам да се разделям с пръстенчето и се чувствам прекрасно
Иначе той след това ми разказа колко е бил притеснен, а аз се чудех какво му става в последните 2 седмици и защо е толкова напрегнат...изобщо не ми мина през ум, че ми готви нещо такова!

malkabulka, изглежда има белези, които се проявяват и при другите мъже. Сега като връщам лентата назад, 3 седмици преди предложението имахме лют скандал, той беше станал малко апатичен, все замислен... И като се сетя аз какви неща му наговорих, чак се чудя как не съм го разубедила.
Другият любопитен момент е магията на пръстена, признанието, което идва с него Хайде, честито и на теб!

Честито от мен на всички бъдещи булки, наистина имате страхотни предложения и ви пожелавам през целия  ви семеен живот, мъжете ви постоянно да ви изненадват с повод и без повод. А сега за предложението - лятото на 2012г работех в една ТБ и през почивката обикновено обядвах в близкото заведение. Често канех мъжа ми да идва с мен, но понеже той винаги работи  ми отказваше. И така едни ден (21 август) ми изпрати смс айде днес да обядваме заедно и аз бях супер изненадана, но разбира се се съгласих. Дойде с един букет и аз отново не загрявам. Отиваме на заведението аз си поръчвам и докато се обърна той извадил кутийката и задава големия въпрос. До сега се ми се беше случвало да не знам какво да кажа от вълнение, просто бях  . И така тихично отгтоворих "еми добре" . И така следващите 10 минути мълчах, а аз не съм от мълчаливите, даже изобщо, не съм и от ревливите, но като се прибрах в нас така си поплаках от радост че бух се подула . И така до днес днешен се вълнувам.

Здравейте момиèта моето предложение за брак беше перфектно поне за менНа 22.12.2012 когато правехме 5 год и 3 мес от тръгването ни беше предложението-както виждате от снимката на профила ми това е масата както беше украсена.От врата като се влезеше пътека отлиста на рози а на масата бяха наредени и запалени свещи във формата на сърце и една торта пак в същата форма на която пишеше ще се омъжиш ли за мен.Отново имаше листа от рози на масата на дивана и под зжуците на нашата песен той падна на колене с роза в уста и с пръстен в ръка и ме попитатова беше моето уникално предложение само ние двамата

Реших и аз да споделя за нашия случай
Като цяло годеника ми бая се е поизмъчил, тъй като аз въобще не предполагах какво замисля. Та предложението го получих на 24ти май 2012г., като на предния ден се бяхме разбрали да ходим на пикник в екопарка до Варна. Това хич не ми се стори странно, защото с нашите приятели все се уговаряхме и в последния момент не се получаваше, и моя човек каза те като се искат давай да отиваме двамата. Казах - добре. Само че, идва 24ти, а на мен ми беше много зле и му казах да не ме занимава, че не мога да мръдна, да го оставим за друг път. Той обаче не се отказа, на всеки час ми звънеше да излизаме. На всичкото отгоре след обяд заваля дъжд, на който аз много се радвах, защото наистина не исках да излизам.
В крайна сметка привечер успя да ме измъкне под претекста, че имаме среща за кафе с моя приятелка (кумата). Та отиваме ние на срещата в морската градина и почваме да чакаме... Аз крива, сърдита и изнервена, още повече че чакаме, въобще не съм забелязала , че той супер много се притеснява. Почна той да ми говори и аз му отговарям малко на криво без въобще да разбирам на къде отиват нещата, е осъзнах чак като го видях на едно коляно с кутийката в ръка.  
Явно съм гледала като гръмната, защото си спомням, че ме помоли все пак да каза нещо, за да се изправи, хах.
Естествено приех и получихме аплодисменти от хората, които се намираха до нас.
Толкова съм била шашната, че той после ме пита: "ти сещаш ли се какво ми отговори?", аз си гледам ръката и викам "Ами, явно "да" съм казала"
Въобще не очаквах като цяло никакво предложение, защото сме заедно от много време и говорихме да живеем заедно до 2 месеца, а за сватба не е ставало дума.
Всеки път като се сетя и се усмихвам, беше много смешно, особено като се чуе НЕГОВАТА страна на историята, хахахаха поне въпреки всичко не се е отказал

Момичета, докато четях предложенията ви се усмихвах. Хайде да си разкажа и моята история
На 11.08.2012г. имахме годишнина - две години и половина. И предната седмица се бяхме разбрали той да ми сготви хубава вечеря и после да излезем. Отивам аз натъкмена, а той разготвил се в кухнята и набързо ме изпрати да си цъкам на компютъра, докато стане готов. Та, викам поне да разчистя спалнята, докато той готви и гледам някакъв крачол се подава от гардероба и аз да го прибера и гледам отдолу продълговата бяла кутийка. В първия момент помислих, че е някакво лекарство (ама лекарство под дрехите ), та отворих кутийката и видях друга подаръчна кутийка и си помислих, че е пръстен, но не го отворих. Та, извика ме по едно време и почна да си слага риза, панталон.. а аз щях да му предложа да хапнем по къси гащета, защото беше от ония жеги миналата година.. А той "Не" - официално. Та, отиваме в хола, запалени свещи, подредени по масата, приглушена светлина, джаз музика и прекрасно подредена маса с невероятни вкусотии, а моето момче закопчал и последното копче на ризата Хапнахме всичко и тъй като нямаше място за десерта му предложих да се разходим и по-късно да се върнем, ама той каза Не, сега ще ядем десерта.. хаха. Та, станах да вдигна поне чиниите и той тогава бързо бързо стана и докато се усетя вече стоеше на колене и ми предлагаше.. Толкова много се развълнувах, че го гушнах и дори не погледнах пръстена, който ми сложи на ръката След кратко време ме попита няма ли да си погледна пръстена  Ух, че стана дълго
Както каза малкабулка имаше период на свикване, защото ми отне известно време да осъзная, че сватбата, децата, общото бъдеще вече наистина са реалност и трябва да мислим за реализирането им, въпреки че отдавна правим планове за  къща и т.н.

Страхотни историйки 
Моят годеник ме изненада на 14 февруари миналата година. С пръстена се сдобих като изгубих на бас 20 лв.,тъй като за път решихме да не си купуваме подаръци а просто да излезнем двамата на романтична вечеря. И така пребирам се аз скапана от работа, времето е било ужасно, адски студ. Все пак поогледах в магазините, тъй като много обичам да му подарявам подаръци дори и дребулийки той им се радва като малко дете. Но така и неуспях да харесам нищо и се пребрах у дома. Годеникът ми не е от хората които правят изненади, той от този тип мъже кадето ще те заведе в магазина и като си харесаш нещо ще ти го купи или най-малко да ме пита от какво имам нужда. Не очаквах да ми купи нещо БЯХ УБЕДЕНА ЧЕ НИЩО НЕ Е КУПИЛ. И след като се пребрах оправяме се за излизане и аз разбира се му подметнах че очаквах поне едно цвете да ми купи, и така от дума на дума се хванахме на бас. Като той твърди че ми е купил подарък, обаче аз съм убедена че не е и след като се хванем на бас ще ми даде някаква глупост която му е под ръка с думите "Това ти е подаръка", всичко ставаше на шега. Обаче когато изваде една кутийка от шкафчето онемях но и тогава не очаквах да е пръстен.  И тогава той отвори кутийката, в която аз виждам пръстен, който го харесах на витрината на един магазин 6 месеца преди това, и от там нататък почна се баналната част. Разбира се аз се съгласих но и му дадох 20 лв за баса   

Момичета, много ми е приятно да чета историите ви!

Моето предложение не е от най-интересните. По принцип бяхме заговорили за сватба месеци преди това, бяхме си намислили датата, проучили за ресторант, родителите и те отдавна знаеха за плановете. Абе с или без предложение беше ясно, че сватба ще има.
Беше декември и аз имах подозрения, че ще ми предложи или на Коледа, или на Нова Година. Обаче в този случай нямаше да сме насаме и затова не бях сигурна.
Един ден ме пита дали не искам януари, за годишнината ни, да отидем някъде извън града за уикенда да си починем. Тога ми светна лампичката, че явно ще е тогава големия ден.
Един-два пъти ми искаше пръстена, който тогава носех на тази ръка, за да го премери. Аз даже го бъзиках и му казвах "Запомни че ти стига дотук на малкия пръст, а дори и да го вземеш голям, ще го стесним".
И така... наближават празниците, аз вече тръпна в очакване и коментираме с колежките как вече нямам търпение 
Една вечер си лежиме и си гледаме ТВ, а той през цялото време супер умислен и аз само го питам дали всичко е ок, да не би да има проблем на работата, а той "не, всичко е наред!". По едно време отидох да се къпя с намерението след това да си лягаме. Излизам аз от банята, милият продължава да седи пред ТВ-то. Аз отивам към спалнята да се облека и да си суша косата. Влизам в стаята, запътвам се към мойта част на леглото и с периферното си зрение виждам нещо на нощното шкафче. Мисля си "какво успях да сложа там и да забравя толкова бързо?". Все още на три крачки от шкафчето се заглеждам и виждам кутийка, отворена, пръстен. ШОК! Врътнах се на пета, дори не се приближих. Връщам се в хола, нашия си седи и все едно нищо не е станало. Провеждаме следния разговор:
Аз: Мило!
Той: Да?
Аз: Там има нещо!?
Той: Къде?
Аз: На нощното шкафче!
Той: И какво е?
Аз: Не знам, не видях, ела да ми покажеш.

Върви той, аз след него. Взе кутийката, извади пръстена, сложи ми го и ме попита "Ще ми станеш ли жена?". Първите секунди не можех дума да обеля, само успях да го прегърна, после успях да кажа да, да, да, отроних няколко сълзи  Накрая той ме попита "Няма ли поне да си погледнеш пръстена?!" В цялата еуфория бях забравила за него! Не е типично годежен, но много си го харесвам и ми е точно по мярка.

Между другото, после се сетих, че същата вечер като се прибрахме, той беше отишъл до спалнята, аз правех нещо в кухнята. По едно време отивам да го видя какво прави и защо се бави, той седнал на леглото с гръб към вратата и нещо правеше. Милия ми той, купил пръстена предишния ден, и седял и го гледал и се чудил кога да ми го даде. И при него вариантите били Коледа, Нова Година, годишнината, но след като вече имал пръстена не искал да чака и миг повече 

Много дълго стана 

честито на всички

Ели на мен пък историята много ми хареса И факта, че и за него е било толкова емоционално (акцентирам момента със стоенето на спалнята) А това "но след като вече имал пръстена не искал да чака и миг повече" защо ли ми е толкова познато

Ели, много романтично е било предложението ти. Все пак си била изненадана, защото ти си очаквала едно, а е станало друго, така че пак е имало момент на изненада
Аз си спомням, че след като милото ми предложи си говорехме от кога е имал пръстена и той ми каза, че от около седмица. Даже една вечер (тогава не беше могъл да спи) имал желание да ме събуди и да ми даде пръстена още тогава, защото знаел, че тогава ще бъде най-непринудено, но се сдържал, защото искал да ми направи вечерята и да е "както си му е редът"
Така че твоето предложение е специално, лично и изпълнено с емоции и въобще не е от най-обикновените

Момичета, благодаря 

Наистина беше супер неочаквано за мен и бях много изненадана и нищо неподозираща

супер историйки. И аз ще разкажа моята.
за 14ти февруари миналата година бях организирала екскурзийка за нас двамата до Париж.
Прекарахме няколко дена там и на 14ти имах билети за Айфеловата кула. Беше голямо тичане тогава, защото за малко да си изпуснем часа за качване... аз естествено паника, а той както винаги спокоен. Качихме се горе, поразгледахме, снимахме се и аз му викам "Хайде, моля те да влезем вътре на топло (има помещение, което е на закрито)". Беше ужасно ветровит ден, а и това че сме на толкова голяма височина допринеце още. И той се съгласи и вика "Ама нали пак ще излезем после да разгледаме отново". А аз като се стоплих така не ми се излизаше.... след хиляди умолявания излязохме и на мен ми стана много тъпо, защото имаше много други двойки, на които момчетата предлагаха брак. На мен от много време ми се искаше той да ми предложи (така или иначе бяхме вече заедно от 5 години, а живеехме от 2), но той винаги се е шегувал и казвал "чак като станем на 27  " (а дотогава има още няколко годинки) и не съм се и надявала, още повече когато аз организирах цялата работа. Тогава обаче ме притисна в едно ъгълче и почна да ми говори разни работи от рода на колко ме обичал и се развал, че бил с мен, как искал и занапред да сме заедно и като каза, да закрепим връзката и аз (и си мисля, не , не, абсурд... той няма пръстен, той дори не знае колко ми е голям пръста). Да, обаче извади кутийката... изобщо не се двоумях какъв ще е отговора