Здравейте

Най-после дойде и моят ред да се запиша в темата. Досега само минавах от време на време и четях с удоволствие разказите на всички.

Получих моето предложение на 29.12.2014г. Макар, че го чаках толкова много време приятелят ми успя да ме изненада по най-неочаквания начин. Още не мога да се нарадвам на случилото се. 
Заедно сме от повече от 8 години, макар че се "взехме" малки. Тази година бях толкова обсебена от това, че вече трябва да предприемем по сериозна стъпка в живота ни. Осъзнавам, че времето си минава, а ние сме си просто гаджета. Имах нужда от тази крачка в отношенията ни, пък и виждах, че той също мислеше за тези неща, но сякаш нещо го спираше. Хиляди пъти съм му обяснявала, че няма как всичко да ни е перфектно и все нещо няма да стига, затова няма смисъл да чакаме напразно годините да си минават.
Обичам го повече от всичко и знаех, че рано или късно това щеше да се случи, но просто бях станала много нетърпелива. И наистина, когато надеждата е почти умряла се случва нещо, което преобръща света ти. 

Та минавам направо по същество....
29 декември беше ден като всички останали. Нищо не ми подсказваше, че това ще е денят, който ще помня винаги. Два дена преди това ни звънна един приятел и ни покани на кино, защото имаше безплатни билети от фирмата му. Ние се съгласихме, все пак малко разнообразие никога не е излишно. Макар, че не знаех кой филм ще гледаме се бях подготвила за Хобит, макар че не харесвам подобни филми. Прожекцията беше от 23:15  , ама както и да е. Преди това излязохме на кафе с приятели, които се ожениха лятото на 2014. Видяхме се, поговорихме си и преди да се разделим с тях, приятелят ми ги попита дали искат да дойдат с нас на кино, защото имаше още свободни билети. Те се съгласиха много бързо. Отидохме в киното, изчакахме да излязат хората от предишната прожекция. През това време видях, че сме се събрали само приятели и си викам- супер.
Влязохме, настанихме се на определените места и зачакахме филма да започне.
Започнаха трейлърите на 2-3 филма и след това изведнъж започна любимата ми песен.....  о боже какво става  .
На екрана се появи клип с надписи.  Толкова хубави думи бяха написани. Четейки изведнъж всичко ми се размаза пред погледа, все едно не знаех къде се намирам. Бяхме се хванали за ръка с приятеля ми, краката ми се подкосиха и започнаха да треперят. Опитвах се да помисля какво става, за толкова кратко време ми минаха какви ли не мисли през главата. Започнах да си припомням кой още беше в залата и за кого друг можеше да са тези думи...... е нееееее, бяха за мен. 
Боже полудявам, ама наистина ли за мен!? .....
И това всичко ми минава през главата за секунди.
Четейки написаното осъзнах, че това е точно начина на изразяване на приятелят ми.
Тогава видях на екрана: Дойде време да ти задам въпроса, който ще обедини тази любов завинаги!!!
И в следващия момент ИМЕТО МИ и ................Разплаках се  и изведнъж той пусна ръката ми и се изправи до мен.  Извади тази малко, червена кутийка и ми каза най-хубавите думи, които съм чувала. Каза ми още , че ме обича ужасно много и ме попита ЩЕ СЕ ОМЪЖИШ ЛИ ЗА МЕН! 
Отговорих му "ДА" веднага и му се хвърлих на врата. Не исках да го пускам никога. Той също се разплака от вълнение.  Не можех да повярвам, че най-после преживях този момент, който бях чакала толкова много време. Всички започнаха да пляскат. Бях толкова щастлива и в същия момент не осъзнавах какво се е случило. Всички ни поздравяваха и прегръщаха. Чак тогава осъзнах, че един от нашите приятели ни е снимал през цялото време.
Настанихме се да изгледаме все пак филма, макар че изобщо не ми се гледаше никакъв филм след това изживяване. Отделихме се с вече годеникът ми  на друг ред. Тогава малко по малко започнаха да ми се нареждат всички мисли в главата.   Разплаках се отново и отново. Доста емоции ми се бяха насъбрали.  Разбрах, че всъщност ТОЙ  е организирал всичко- запазил е киното само за нас, билетите не са ни от приятел, а са купени от него. Всички хора, които бяха с нас са знаели и с нищо не ми показаха, че нещо ще се случва. Просто всички бяха влезли във филма и спомогнаха тази вечер да бъде толкова незабравима, каквато ще остане винаги за нас двамата.
Дори сега, след като препрочитам разкази си осъзнавам, че ни най малко не мога да пресъздам чувствата и емоциите си, но най-важното е, че те са в мен и само ние двамата си знаем какво преживяхме.
Аз не ходя, а летя от щастие. Всеки ден си пускам клипчето и видеото и плача от щастие, защото това са моменти, които никога не могат да се забравят. Определено мога да кажа, че това беше най-прекрасната вечер в живота ми.

Ооо, браво на твоя човек, много романтично и изобретателно го е измислил  И то на рождения ми ден  Много се радвам да те видя в тази тема, знам колко много го чакаше, от другите теми ми е направило впечатление.  Желая ти лека подготовка и да ни направиш съпричастни с всеки етап от организацията!

always_and_forever Много се радвам за теб! Адски много, пожелавам ти цялото щастие на света!

Anne_Shirley , Миленка благодаря ви! 
И аз се чудех как е измислил всичко с най-малките подробности. Щом не съм разбрала какво ми подготвя, значи се е справил много добре. След като всичко мина ми сподели, че е убедил всички приятели да се включат след като им е казал, че аз го заслужавам. Толкова мило ми стана.    Ама нали и за това си го обичам. 

Когато решим кога ще бъде сватбата ще споделям всичко около подготовката. Ще се радвам да споделяте опита си с мен. Толкова теми изчетох преди, та остава сега да не влизам във форума.

always_and_foreve, честито за дълго чаканото предложение.. Наистина е било много вълнуващо и романтично. Пожелавам ви все така да се обичате, подкрепяте и усмивката да не слиза от лицата ви..
Дата определихте ли вече.?

Джоси, благодаря ти много за хубавите пожелания! 
За съжаление все още не сме определили датата. Силно се надявам да е тази година. Мисля, че в най-скоро време ще вземем това решение.
На мен много ми се иска нещата да се случат тази година, защото вече нямам търпение. 
Проблемът е, че искаме да се отделим да сме си двамата и не знам как ще съчетаем двете неща, но много се надявам да успеем да намерим решението.
Със сигурност, когото стане ясно кога ще е сватбата ще споделя, защото си мисля, че форумът ще ми помогне много да си организирам нещата. 

Да се запиша и аз... С приятеля ми (настоящ годеник, но тази дума не ми се емного симпатична) сме заедно от 4 години и половина, много пъти сме говорили за сватба, деца и т.н, но не предполагах кога и как ще се случи. Мишката ми, както го наричам е изключително грижовен, мил, добър, обожава ме и съм сигурна в това, но е всичко друго не и романтичен... Именно затова и не очаквах това предложение, ние пътуваме доста и след като организирах екскурзията ни до Рим, а и си купихме нов наш апартамент, всички мои приятелки ми казваха "Ще ти предложи..", аз обаче мислех, че няма да се случи... Отидохме в Рим и на втория ден от престоя ни бяхме във Ватикана, където аз нямах търпение да сме (затова и беше така напред в програмата), обикаляхме редихме се на километрични опашки, и всичко беше супер, нямах търпение да стигнем до върха на Базилиака Св. Петър (препоръчана ми от мой колега, като една от най-величестените и запомнящи се панорамни гледки)... Височината и изпитанието да изкачиш 350 стъпала в пространство, широко не повече от 50см, в буквална индианска нишка, за да достигнеш до Купола, от където се достига най-невероятната панорама към Рим... Не съм била на такова място.. НИКОГА.. магично, магнетично... неземно... След цялата клоустрофобия от много хора и малкото пространство, в първия момент в който видях небето, се отправих директно към мястото, от където хиляди хора са заснели по-долната снимка (мой личен кадър, заснет с телефона) и чакам аз Мишето, чакам, чакам нищо... Както ме блъскаха хора, изведнъж около мен никой не усещам, обръщам се на пръсти и гледам да видя поне главата му някъде, но хората се отдръпнали от мен... него го няма и започнах да се притеснявам "На мен ли ми има нещо...?"... Хората започнаха да се смееят, да ръкопляскат и аз започнах да чувам шум в ушите, защото се усетих и погледнах надолу... Той коленичил с пръстен в ръка, толкова развълнуван..... По устните му разбирах, че пита нещо, но не можех да чуя нищо от писъка в ушите ми хахаха.. Той ми каза, силно "Ще се омъжиш ли за мен, ще бъдеш ли с мен завинаги?"  и аз щях да припадна.. хаха Казах - Да!.. Всички ръкопляскаха и т.н След това ми каза, че е искал да изчака да ни се нормализира дишането, темепературата от изкачването и т.н, но като е видял мястото си е казал това е, чул е звъна на камбаните и си е казал, няма какво да чакам... Това е малко дългичко, но се надявам да ви е интересно Беше приказно, в 24 ден на октомври... на 24 години... се сгодих за мечтания мъж... с мечтания пръстен.. на мечтано (дори доста над очакванията ми) място... https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10204253106679289&set=a.10204256068593335.1073741841.1576643027&type=3&theater

alexandrova_90, честито ти предложение. Много вълнуващо е било всичко.
Много да се обичате.

Много благодаряяяяяя. Да ви се връща на всички, нека тези положителни емоции от моменти, които преживяваме сега никога не спират..... 

always_and_forever  честно да ти кажа, докато четях на мен ми се приплака!!! Жестоко предложение!!!
alexandrova_90 и аз винаги съм с мислила, че ще е в Рим, но за жалост така и не успяхме да отидем, а аз станах доста нетърпелива.
И на двете ви желая мнооогооо успех и семейно щастие 

Да разкажа и за моето предложение на 07.12.2014 г.
Вече сме от 8 години заедно и аз бях почнала да ставам доста нервна и да се чудя, защо не ми предлага, какво още чака, никога няма да дойде момента, когато всичко да ни е о.к.,за да е точния момент. Има ли сме и доста скандали по въпроса и вече наистина се бях отчаяла и се натъжавах доста често като ми напомни нещо за това. Даже вече си мислих, че със сигурност ще разбера като реши да ми предлага.
И така, дойде и най-накрая деня...
Бяхме в София на конференция за нещо, с което бъдещия ми мъж  се занимава и много го вълнува. Аз бях за подкрепа, но и ми беше любопитно да понауча нещо. Той беше доста развълнувам през всичките 3 дни и не можеше да спи, нервен, но аз си мислих, че всичко е, защото се среща със светила в неговата област и като цяло за конференцията. Наши приятели, които си живееха в София много настояваха да се видим точно в неделя (07.12.14), въпреки че се бяхме видели в деня на пристигането ни. Аз по принцип много исках да си заминаваме по най-бързия начина за Бургас, за да се оправя за работа на другия ден. Една моя близка приятелка също настояваше да се видим точно тогава и на мен ми беше много криво да им отказвам на всички и накрая се съгласих да се видим за малко в неделя преди да тръгнем. Тръгнахме за срещата и странното беше , че моя любим беше леко нервен и беше станал преди мен (нещо, което никога не се случва). Уговорката ни беше да седнем на Хепи, но те настояваха да се разходим. Почнахме да се разхождаме по площад Неделя, когато бъдещия ни кум реши, че иска да се снимаме. Аз изглеждах ужасно, защото бях решила, че само ще хапнем и тръгваме на обратно. Не бях изчислила, че ще има снимки, разходки, предложения и т.н. Тогава решиха първо нас да снимат под една зелена върба до църкавата Св.Неделя. Даже мина един Чарли Чаплин с триколка и аз реших, че искам първо с него да се снимаме, защото беше доста атрактивен. Докато сядахме в триколката с моята приятелка, той попита, коя е Ели – много се учудих откъде пък ми знае името (т.е прякора, казвам се Елена) и най-странното е, че приятелката ни(бъдещата ни кума) каза – „аз съм Ели“. Кумът ни беше станал леко нервен и почна да ни юрка да си направим снимка двамата с моя приятел.Той почна да говори нещо от рода - "хайде де, малко по-любовно", а аз през цялото време бях - пфф хайде снимай и да тръгваме, че няма време. След като ни направи няколко снимки дойде да ни ги покаже. Аз бях на всяка – “да, да супер са“ – изглеждах ужасно, но не ми се занимаваше да правим още. Той ми приближи една от снимките и… там на една от снимките зад гърба ни имаше табела, която държеше най-добрата ми приятелка от детството и на която пишеше „Ели, ожени се за мен - Ники“. В следващия момент се обръщам и той е клекнал и държи пръстена Загубих говор и картина, и дори не съм чула кога е казал "ЩЕ СЕ ОМЪЖИШ ЛИ ЗА МЕН" - каза, че го е казал 3 пъти. Е, казах да! Най-хубавото е, че бъдещата ни кума ни направи и клипче и сега мога да си гледам учудената физиономия пак и пак, и пак!!! Приплака ми се, но така и не се разплаках. Бях много щастлива, а аз на щастливи моменти не мога да плача. Най-накрая ще има и сватба!!! Дългото чакане свърши. Нямам търпениееееее

eli_niki Мерси за пожеланиетооо, бъдете много щастливи и вие, организирайте си приказна и незабравима сватба, каквото е било и предложението Прекрасно е когато сме чакали, защото мисля че така е по-осмислено, по-желано, по-красиво, тъй като се познаваме повече и знаем какво и как ще зарадва другия... 

eli_niki, благодаря ти за хубавото пожелание.

Честито и за твоето предложение! Много хубаво се е получило. Бъдете много щастливи и приятна подготовка. 

alexandrova_90, наистина, когато предложението вече е факт си мислим, че дългото чакане си е заслужавало и вече започваме да гледаме по различен начин на това. 
Каквото и да съм си мечтала, никога не съм си го представяла точно по този начин и съм много щастлива.

Благодаря Ви момичета
Дано всички да получим вълшебния си ден!!!
Не знам за Вас, но аз след предложението се успокоих. Преди това все се чудех дали някой ден ще се случи или просто ще се разделим и ще загърбим 8 прекрасни години. Неувереността му много ме плашеше 

И аз бях така, за около 2 месеца... Сега, обаче ме е налегнала темата по организиране на сватбата и нямам търпение, никаквоооо. Искам всичко да стане бързо, точно и прекрасно хаха

eli_niki, аз също се успокоих след предложението. Голямо напрежение си беше преди това.