always_and_forever, много се радвам за теб!!!
Видя ли, че не почака много дълго и така очаквания момент настъпи?! Много добре го е измислил годеникът ти, браво! Желая ти лека подготовка на сватбата и много, много да се обичате!

Фели, благодаря ти много за хубавите пожелания!  Така е, чакането си заслужаваше. 
Тези дни се захващам с организирането на сватбата. До скоро не бяхме сигурни дали ще е тази или следващата година, но преценихме, че няма смисъл да отлагаме. В главата ми все още е пълна лудница и се чудя от къде да започна, но ще свикна. Спомням си с какво вълнение четях сватбената ти тема, както и на всички момичета. Беше много вълнуващо.

always_and_forever Аз си направих график със задачите разпределени по месеци и сега ми е много лесно в организацията,кашата я няма защото се съсредоточавам в определени неща и не мисля за всичко.Ако искаш пусни ми на лично мейла ти и ще ти го пратя.

lorka888 Може ли да  ми го пуснеш, да видя ?

Може,прати ми мейл на лично.

Нека и аз да се похваля с моето предложение 
Случи се на рождения ми ден (31.12.2014 г.) Предния ден бяхме в мола и аз си харесах едно якенце и аха да си го купя и той ми вика: "Не аз ще ти го взема, нищо не съм ти купил за РДто" и аз пфффф не не обичам така, изненадай ме малко поне де и той вика спокойно ще има изненади и аз ест счупих стойка 
На 31.12 (рождения ми ден) изобщо нямах настроение, не знам защо ама ми беше едно никакво и той даже викаше живни малко birthday girl. Отидохме вечерта в едни приятели да посрещаме НГ и вече се събрахме и започнаха да ми дават подаръците и моето момче ми дава един подарък и ми казва: "Искам да прочетеш картичката на глас" и аз вземам подаръка и го оставям на един стол и викам "После, чакай да благодаря на хората за подаръка"  и моята приятелка (която е знаела) ми вика ОФФФФ абе после ще благодариш виж картичката и аз я отварям и чета " Т. иска да те попита нещо Хриси" и аз вдигам очи и го гледам подложил коляно и с пръстена и 
Беше толкова хубавооо. Бяхме с най - близките си хора и всички толкова се радваха.
Началото на ноември замина за Англия по работа и се прибра на 27.12. После ми разказа, че 2 сед. след като е заминал както се е разхождал и го е решил, че момента е дошъл и след 200 метра ХОП магазина....и това ако нее СЪДБА! 

Отново прекрасно предложение, честито.  .. Събрали сме се все с едни мъжлета романтици... Моя попринцип не е много,може да е внимателен, грижовен, мил, добър, но не и романтичен...  Отчете се, обаче повече от мечтаното... 

Всички предложения са прекрасни и много емоционални.. Честито на всички годеници, обичайте  се и се уважавайте..
Да ви разкажа за нас.. Много бързо се разви всичко, аз  ходех да спя в тях, а той все ми викаше " кога ще си донесеш дрехите"   Бяхме заедно вече почти 4 месеца. Знаех, че ще има предложение,  защото организирвахме идването на мъжа ми и роднините му да ме поискат официално ( разказвала съм годежа ни в друга тема ), изчаквахме брат ми и майка ми да дойдат от чужбина.. И така една вечер нещо се бях разстройла и си седях в хола ( в неговата къща ) той дойде при мен и взе да ме утешава.. Почна да ми говори някви неща цитира: "Виждаш ли тази икона, всяка вечер сядах тук сам и се молех да ме срещне с момиче като теб"   аз си виках на акъла, да много мило но не ми е до това сега.. Даже не разбрах кога е станал и го гледам пред мен на колене с пръстен в ръка и ме пита "ще се омъжиш ли за мен" аз като взех да плача, чак се захластнах не можех да кажа нищо.. а той ми вика : защо плачеш, а  не ми отговориш... и така  цялата треперех, казах разбира се ДА, а след това побързах да се похваля на всички
Каза, че цяла седмица е носил пръстена в джоба си, а после на официялното тържество ми подари ключодържател с  наша снимка и ключове от къщата Никога няма да забравя датата 19.12.2011г. и сега след 3 години ще сключим брак    

Cerise Понякога точно тези моменти са най - хубави - непредвидимите.
Вярно е, че всяка жена мечтае да получи предложението му там с падналото коляно и пръстена, но пък и всяка мечтае мъжът й да каже: "Искам бебе!"
Честито, пожелавам ви щастливо бъдеще....ЗАЕДНО 

В разгара на подготовката на сватбата е време да сподаля за НАЧАЛОТО. Много пъти сме си говорили за сватба и деца но до там,развитие-никакво. Един ден докато тичахме в парка той ме дръпна, целуна ме и ми каза "Ще се омъжиш ли за мен?" , а аз тъпата овца мисля,че нещо се бъзика и се хиля като зелка и му викам "Кога?", а той "Когато имаме възможност" и аз седя и дума не обелвам,като си мисля,че нещо ме тества дали го обичам или нещо такова и се правя на риба. По едно време той казва "И аз съм тръгнал брак да предлагам,а пръстен нямам" и аз в шок, то не било майтап. Над десет пъти го питах това истинско предложение ли е и сигурен ли е, и накрая се усетих да кажа,че ще се омъжа за него . След около седмица замина командировка за няколко дни и бях сигурна,че ще се върне с пръстен(винаги ми носи подарък). Обаче се прибира и ми подарява парфюм, и си мисля или не е харесал или не е имал пари. На следващата сутрин ме буди рано и ме пита в колко изгрява слънцето, а аз една кисела,че ме е събудил пък и ми задава тъпи въпроси му се сопнах. Той обаче не се отказва, сяда до мене взима руката ми в своята и изсипва нещо в шепата ми. И аз  викам "Ти се бъзикаш с мене", след което отварям очите и виждам,че наистина е това което усещам в ръката си-ПРЪСТЕН. Без романтика,но много искрен и емоционален момент.

Мнгоо хубави предложения и наистина се отказва, че понякога и не толкова романтичните (или по-скоро не приетите за романтични) предложения са толкова докосващи 

Аз пък си нямам предложение , като вашите !  Решението да се оженим , беше взето на дивана вкъщи , след разговор , че искаме  вече да имаме детенце и след това сватба.При , което казах , че може би ще е по - добре  сватбата да бъде преди бебето. ММ каза: Ами тогава , като забременееш ! И аз отговорих , че няма как да стане аз да не мога да си танцувам с пълни сили на сватбата и да не мога да пийвам  ( аз съм си луда глава  ) И така  се решихме 

hrishristova, djosi, Cerise, lorka888, vstambolska Честито и на вас. Най-важното е, че сме с хората, които обичаме и които ни обичат.

Бъдете щастливи! 

Моето предложение беше много мило и много се радвам,че е слушал,когато съм му говорила как си представям момента Никога не съм искала да сме навън,сред познати или непознати,в ресторант (да взема да глътна пръстена ) или да ми кляка накъде...Не смятам,че след толкова години съвместен живот трябва изобщо да има въпрос:"ще се омъжиш ли за мен?".Ами,щом живея с теб,значи няма да ти откажа Та както и да е...

Ние си говорим за сватба от горе-долу 2 години,като мислехме сериозно за миналата година.Нещата,обаче,не се случиха така,както си ги мислехме...И мина време,много време,пак започнахме да обсъждаме.И така си споделихме очакванията и представите за сватба,къде ще е,как ще бъде,кого ще поканим.И стигнахме до въпроса трябва ли изобщо да има годежен пръстен?Оказа се,че той от години гледа,търси и ходи по магазините,но нищо не харесва или не е сигурен,че ще ми стои добре.И ми показа какво е харесал в един сайт за годежни пръстени.Моята ръка е много мъничка и пръстите ми са доста по-тънки от нормалното и аз сама си знам,че ще е много трудно така да уцели пръстена.Разбрахме се да се разходим по магазините и да меря,за да го ориентирам.3 дни сме обикаляли,в 100 магазина сме влезли,нищо не ми харесва, или не ми става,или не ми стои добре!!!И намерихме един магазин,където предлагат бижута на един италиански дизайнер,когото майка ми обожава и има няколко негови модела.Там намерих моето пръстенче Стана ми,пасна ми,но беше много различно от това,което съм си представяла...И излязохме от магазина и го питам моя кога ще купуваме пръстена.И той ми каза да си помисля 1-2 дни,да реша дали наистина това искам и да отиваме да го взимаме.Обаче минават 1-2-5-10 дни и аз започвам да си мисля,че пак нещата се отлагат...Въпреки това отидох до родния ми град,където ще бъде сватбата,да се срещна със сладкари,организатори,да видя хотели и т.н.Върнах се при него и пак нищо...Един ден се ядосах и докато вечеряхме му казах,че това вече наистина е несериозно и е много глупаво да ме разкарва за пръстени и по ресторанти,при положение,че не иска сватба...И тогава той отиде до спалнята и се върна с едно шоколадово яйце...Аз се ядосах още повече,защото често крие по някое шоколадче в гардероба и ми го дава ей така,за да ме зарадва.И му казах,че не може всеки път да ме умилостивява с шоколадчета и яйца Обаче той настоява да си изям яйцето,а аз още вечерям и се нервирам още повече така като ме кара да направя нещо.В крайна сметка отидохме на дивана да си гледаме нещо и пак ме пита "Няма ли да отвориш яйцето да си видиш играчката?" и аз си казвам айде,нека да видя,и отварям яйцето,отварям кутийката и вътре - пръстен!!! Същият пръстен,който си бях харесала...Толкова ми стана гузно,че съм го обвинила колко е несериозен,толкова глупаво се почувствах...И се разплаках!Тогава вече той взе пръстена,коленичи и ми зададе така ненужния въпрос...А аз вече си рева много стабилно Толкова беше мило,толкова беше интимно,толкова беше по детски,така се зарадвах!Радвам се,че бяхме сами и нямаше други хора около нас.Моментът беше изключителен!Плаках цял час сигурно
Толкова прецизно беше затворил яйцето,дори опаковката беше като фабрично затворена.В последствие ми разказа колко яйца е счупил,докато всичко бъде перфектно.А пръстенът бил купен още тогава,просто е чакал подходящ момент.

Това е моето предложение,без излишни фанфари и напрежение,просто един красив момент,само между нас.Откакто съм го получила,не съм спряла да му се радвам и да си го показвам Много съм щастлива! Надявам се да не съм ви отегчила с този дълъг пост...