леле  Princess_of_the_Dawn колко много неща си разказала и показала...аз нямах нещо достъп до форума тези дни и затова със закъснение наваксвам. Честито ви 8ма месечинка! Да ви е все така жизнена,усмихната и чаровна Вероника!
Много ми стана интерестно отностно заспиването,т.к и нашият педиатър ме посъветва да я оставям да си заспива сама в леглото,а не на гърда както сега. Обаче пробвах и не функлионира изобщо,такъв рев рева,чак се давихме и накрая само се изнерви. Тези дни и аз се бях замислила по въпроса за заспиването,т.к сега е лесно на гърда и после се пренасяме в леглото...ами после като спрем кърменето??как ще заспива като не е научена?За момента съм на 100 % на твоето мнение,че щом детето е спокойно и си заспива на гърда,докато може ще е така,а после ще му мислим за бъдещето. Та и аз като теб съм в голяма чуденка. Вие поне имате прогрес за заспиване сами през деня,докато ние се пак цокаме,носим се на ръце,люшкаме се...Ще ви следя и чета с голям интерес.
Много е хубава на снимките малката!Целувки от нас

Ооо ние шезлонга ще си го ползваме още, тя обича да си стои в него за известно време през деня, а това, че излиза от него не ме притеснява въобще, защото тя не пада, както беше като малко бебче, а просто си слиза от него. Аз обикновено не я държа вързана и тя си се смъква до седнало положение на пода и после тръгва, даже й е много интересно и като направи това прави една доволна физиономия, като че се е справила с нещо голямо. Според мен е добро упражнение за нея, един вид предизвикателство за преодоляване.  

А за заспиването, може би по бих се притеснявала, ако Вероника заспиваше само и винаги на гърда, но тя умее да заспива и с различни начини, примерно приспивни песнички, в шезлонга, в количката, а тази сутрин се унесе примерно като беше легнала до мен, сгушена, без дундурене, без песни, просто ей така. Вярно е, че не е като да я сложа в леглото и да си заспи сама, но пак е нещо по-различно от гърда. Засега наистина не искам да променям това, защото си спи през цялата нощ много спокойна, не плаче, заспива лесно и бързо, просто за мен си е още малка и има нужда от това да я кърмя преди да заспи, да се успокои, да знае, че е на сигурно място и че мама е до нея. Според мен това е много важно за психологическото развитие на детето, поне през първата годинка. Така да я оставя просто в леглото сама, още повече да плаче на тази възраст не ми се нрави като метод. Като стане малко по-голяма, към годинка мисля тогава да започна да я уча, и то най-вече ме притесняват зъбките, не толкова, че няма да се научи. И като си помисля това ще след около 4-5 месеца, така че не е много далече времето май.  

Ах, каква е хитруша   
Да, времео е доста гадничко. Като се стопли, може да се присъединя към вашите разходки, ако ни искате де В моя район все още не съм открила "другарчета". А до тогава си седим вкъщи и четем полезната информация и съвети, които споделяш. Наистина, тази темичка на хубавата Вероника са ни в списъка с любими теми
Относно ученето на гърне, аз винаги съм си мислела, че ще започна много рано. Знам, че ще е голяма борба, но съм привърженик на идеята детето да се научи колкото е възможно по-рано. Преди време бях попаднала на една страничка и си запазих линка с идеята да се опитам да приложа  якои от суветите в нея. Да си призная първия път ми изглеждаше напълно невероятна тази история, но с някои от нещата, в частта за сигналите, които бебето ти дава само, съм съгласна: http://bezpeleni.info/
Инресно ми е дали в този форум има мами, които а пробвали някакъв подобен метод и се надявам да споделят опит, ако четат темичката ти

Ivonbufon, разбира се че си ни добре дошла. Ние сега както писах по-горе правим седмични сбирки на мамите в Бромли, а като се затопли времето и по-често. Ако не сме ти далече заповядай.   Също между другото си организираме вечеря без деца (татковците ще ги гледат) по случай 8-ми март в един български ресторант в Кройдън. Засега сме вече към 20 майки, ще е между 4 и 7-8 часа по ясни причини. Ако искаш да дойдеш и ти, само кажи. Също ще те добавя към група на българските мами в Англия и съм сигурна, че ще намериш поне няколко в района ти, а и има много полезна информация там.  


За гърнето, може и да се научат и по-рано, напълно възможно е.   Съзнателното доколкото знам от приятелки се случва около годинка, когато детето може да каже или покаже. На една позната детето на една годинка казваше пиш и ходеше с гащички, обаче когато го пусна на градина малко след това, там не го разбираха какво казва и пак се върна на памперси. Но предполагам, че ако детето си е вкъщи, майката ще може да го научи. Иначе аз съм решила, че ще изчакам, просто това да го държа дълго време над гърнето всеки ден или да го оставям в гърнето отсега, не ми се нрави. Но ще помисля отново по този въпрос, като Вероника навърши годинка.


И да разкажа за днес нали всяка седмица ни е тематична. Тази е на кукления театър и пожъна голям успех още първия ден. И друг път сме играли с животни, но сега го направих като почти истински театър.   Сложих Вероника в средата на леглото, а в края сложих възглавници и над тях поставих повивалника (служи идеално като параван), а аз се скрих зад него. Над паравана показвах различни играчки-животни като съответно си променях гласа и издавах различни звуци, опитах се като приказка да го докарам с животните, с които разполагах. Е, няма такъв смях. Тя беше застанала по корем и гледаше с такъв интерес, точно като на театър, чак не помръдваше, ококорила очите и като се появи различно животно се заливаше от смях. Може и приказка да се разказва, но мисля, че е прекалено малка още и не разбира, така че по-опростен вариант е идеален за бебчета. Пробвайте и вие, освен ако не сте пробвали вече.  


И ето две снимчици от днес на Вероника. Отдавна не я бях снимала с фотоапарата.

много е хубава Вероника, расте и се разхубавява с всеки изминал ден. Имате доста косичка, фибички не слагаш ли вече? Аз тук съм се запасила и само чакам да дойде момента
Изпънала се е като струна милата, май и тя предпочита гледката от високо

Много е сладка и как стабилно стой вече...супер!

Страхотна е Вероника! Такива усмивки чаровни раздава,флиртува вече с камерата май И как стабилно си седи,скоро ще проходите май...
Много е хубаво,че така сте се организирли с мамите .Така ми се иска и аз да се присъединя....Вие кога планувате пътуване към Бг?

Благодаря за коментарите, момичета. Много сте мили. 

Аз напоследък съм доста улисана с ангажименти, и за един тест чета и съвсем съм забравила да купя фибички, но оня ден поръчах след като fibi ме подсети.  Надявам се да дойдат скоро. Наистина доста косичка има вече и със сигурност ще се закрепят фибичките, само където си мисля, че тя няма да ги търпи на главата и ще ги маха, но да видим. 

На крачета доста стабилно стои и за доста по-продължително време, аз не я стимулирам допълнително, позволявам й да се катери по мен или седалката на дивана и да се опира за колкото време може.  Най-вече я оставям да буйства на пода или в кошарата, проходилка нямаме.

Miravarna и ние планираме пътуването до България лятото, въпреки че вече няма да съм в майчинство (тук е 1 година), но решихме лятото да го прекараме с малката там заради хубавото време. Първо двете ще отидем за един месец при едната баба на планина, а после за около 2 месеца поне ще сме си във Варна, тогава и таткото ще се присъедини. Живот и здраве както се казва. Така че ще се срещнем със сигурност, както и с другите мами от форума, които са във Варна. 

Летя летя из темите и какво виждат очите ме ..... все красиви и изписани като яйца деца ............ ако мога всикчите на куп ще ги нагушкам ...
Краси ако имате път към Бургас да не ме забравите с Ронката

Целуфанииииииии

Колко е пораснала Вероника.Много е хубавка и как гледа към фотоапарата.Май си имаш малка позьорка.
Лято в БГ ,че и във Варна звучи страхотно.

Принцесс, толкова голяма изглежда Вероника вече и как само я обича обектива (че и тя него)
Страхотна идея е това с театъра - аз и сега се правя на маймуна и разигравам сценки с играчки, но твоето си е професионална работа, направо
Варна е супер място за лятна ваканция

Bibsi8792, fiibi_bg, Snow_White благодаря ви за милите думи.   Наистина Вероника обича да я снимам. Като беше по-малка обикновено се вторачваше в обектива, но сега вече позира и се усмихва.  


Аз от известно време не съм се разписвала в темичката, но чак от тези дни взех да наваксвам и по-другите теми, защото напоследък почти никакво свободно време нямах, тъй като учих за един тест.   Иначе ние сме добре. Няма нещо кой знае какво по-различно около нас. Програмата си ни е все същата - игри, събиране с другите майки, разходка в парка. Тази седмица беше седмица на всякакви предмети от бита. Даже съумях да съчетая полезното с приятното. Пренаредих всички шкафове и гардероби, като на одеяло на пода изсипвах всичките неща, а Вероника на воля можеше да пипа всичко. Отне ми няколко дена цялото действие, защото все пак трябва да наблюдавам какво взема, но бърза работа нямам.   Беше й много интересно определено, всичко почти успя да пипне и сложи в устата малката помощничка на мама. Вчера пък забъркахме "торта". Идеята за тази игра я взех от бюлетина, който получавам. Развива финната моторика. Разбира се, всичко се оцапа, включително и ние.   А вчера я намерих как сама си отворила книжката, като си прелистваше страниците и пипаше различните материи, от които са направени, направо като голямо детенце ми заприлича в този миг, веднага запечатах момента.  Прилагам и нагледен фото-материал по-надолу.  


А Вероника усъвършенства с всеки изминат ден действията си: много по-бърза, вдига се и лази на 4 крака, вече освен, че от легнало до седнало положение се вдига, може и от седнало до право сам сама. Първо застава на колена, после си слага ръцете някъде на високо за опора, вдига дупето и хоп изправила се.   Стабилно стои на крачета за дълго време, опитва се да прави някакви стъпчици, а  на бънджито като ги заситни, все едно тича. Също така забелязвам, че започва и да имитира действия. Когато й показвам примерно как се върти колелото на влакчето, после тя се опитва да го завърта. Музикалните наклонности продължават и когато свири музика, тя винаги "пее". Определено засега показва наченки към музикалност, но да видим нататък.   С всеки изминат ден момиченцето ми расте и се развива. Понякога се чудя дали правя всичко необходимо за нейното развитие, дали не пропускам нещо, но предполагам е нормално да си задавам подобни въпроси.  


Друго, което се случи е, че преди няколко дена ми се обади шефа. И ми казва можеш ли да започнеш работа след 10 дена.   На ново място, което наскоро закупи, по-висока длъжност, по 5 часа на ден, щял да ми плати детегледачката. Казах му, че ще помисля. И първо много се въодушевих естествено, защото е супер възможността и после само като си представих, че трябва да оставям Вероника на чужд човек, без да я виждам почти цял ден и ми се сви стомаха на топка, цял ден така гадно се чувствах.   По принцип 5 часа не е много наистина, но аз имам и път поне час, час и половина в една посока, така че направо си става един 8-часов работен ден, а кога ще обръщам достатъчно внимание на детенцето, отделно ще съм изморена. Искам да се радвам на това, как детенцето ми расте, да се излежаваме сутрин и да си играем, не искам да пропускам новите неща, които научава, а възможности вярвам винаги ще има. На другия ден му писах, че се отказвам и че ако се върна на работа ще е чак есента/зимата. Олекна ми.


И ето и обещания видео-материал:

Както винаги прекрасни! Браво на малката помощничка на мама. Поздравявам те за избора ти за работата. Сигурна съм, че ще имаш още много възможности за издигане в кариерата, докато малката Рони сега е малка и има най-голяма нужда от теб. 

Страхотни снимки!

И Вероника си се развива чудесно.Ти се грижиш перфектно за нея.Я какво хубаво занимание сте си имали с гардероба.А и за работата щом ти е олекнало значи си взела правилното решение.

Ама наистина как сладко позира Рони - супер моменти си уловила и си личи, че е паднала голяма забава.

И аз мисля, че си постъпила правилно с работата. Веднага се сетих, че през последните дни на бременността си срещнах една позната, която ми сподели, че най-много съжалява, че се е върнала на работа преди края на майчинството си и е пропуснала толкова много от израстването на дъщеря, като същевременно не е била достатъчно ефективна на работа.