fibi мила благодаря, че се сещаш за нас.

Всичко е наред, просто колкото по-голяма става Вероника, с толкова по-малко и по-малко време разполагам.

Във форума влизам всеки ден, следя темите, обикновено от телефона докато кърмя. И все се каня да пиша, но те винаги се събират толкова много неща и аз все отлагам деня. И сега пак цял ферман сигурно ще напиша.

А горният ми постинг май е трябвало в темата Захранване да го пусна, ама карай. Ако някой модератор се смили да го премести може би.

Иначе за нас:
Вероника вече не я свърта на едно място въобще, иска постоянно и нон-стоп разнообразие. Сменям я от леглото, на дивана, на шезлонга, на гимнастиката, от едната стая, в другата, в третата. Абе щуросваме се из цялата къща по цял ден. Показвам й всичко, давам й да пипа, а тя се опитва да слага всичко в устата. Задължително излизаме в парка всеки ден. Днес една виелица ни вя, имаше 2 баби с колички в парка (браво на бабите) и ние, но Вероника увита в кожа, под наелона, си спеше сладко сладко на топличко, а аз нали без чадър, че да мога да бутам количката, гьол вода се прибрах.
А в мен В. вече не стои вече повече от 1 минута, мърда се, пъчи се напред, преобръща се във всички посоки, трябва постоянно да я държа и гледам накъде тръгва. Дори днес във ваничката, от шезлонга се изтласкваше напред. Като е по корем се опитва и да лази, но понеже не може, освен ако не се изтласка от моя крак и се ядосва. Опитва се и да пружинира с крачета като я държа права. А да, и в момента обожава да си играе със себе си, постоянно си пипа и дърпа ушите, а за краката да не говорим каква игра пада, лапа си пръстите на краката, или ако е с чорапогащник издърпва петичките и пак в устата. Въобще пълна забава.

Песничките ги пеем с движения, като постоянно повтарям едни и също движения в определен момент и така всеки ден, докато тя ще научи тези движения кога се правят, така както вече разпознава песните, които ги пеем постоянно, веднага се усмихва на тях. А на новите не, докато не ги разучим. Най-новата ни песен в момента е Тръгнал кос. Вчера се сетих за нея. Също така имаме една висяща играчка, а по средата има слънчице с шнур отдолу, като се дръпне започват да свирят мелодийки и бузките на слънчицето да светят. Преди й го дръпвах аз, и като започне да свири, Вероника се усмихва на слънцето, обаче от няколко седмици вече се е научила как и си дърпа шнура сама. В началото се учудих, защото доста силно трябва да се дръпне, но тя хваща с двете ръце, набира се и си пуска мелодиите и после се усмихва на слъчницето. Колко бързо само схващат децата, невероятно!
Иначе аз започнах да чета книгата по Монтесори: From the start и намирам много интересна информация, за това през какви периоди минават бебетата и какъв тип игри и занимания да им се предлагат, как да се обзаведе стаята. И всъщност идеята на Монтесори доста съвпада с моето собствено разбиране като цяло, така че ще продължа да чета по тази тема и да прилагам доколкото мога. Примерно в книгата пише, че на бебетата трябва да им се предлага едно и също занимание до момента, в който то ще го научи/усъвършенства, а после ново предизвикателство да им се предлага, което да не е прекалено трудно или прекалено лесно. Много е важно майката да наблюдава детето, за да знае на кой етап какво да му предложи, това не е много лесно, но кой е казал, че възпитанието и отглеждането на едно дете е лесно.

Също за играчките: да не са прекалено много, както и детската стая да не е претрупана, защото по този начин детето няма да може да се концентира върху едно нещо, докато го научи, а интересът му ще е разпилян...ох, доста е за писане, но всъщност може на никой от вас да не му е интересно и да не се впускам в подробности толкова.

Втори пост трябва да пусна, знаех си, че пак ще стане дълго.
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)