Snow_White ето ти линкове веднага:  
http://www.matatama.com/Aksesoari/Agneshka-kozha-1-1

http://www.amazon.co.uk/BabyDan-Babydan-Lambskin-Stroller-Liner/dp/B004BRX1PO/ref=sr_1_8?ie=UTF8&qid=1352157402&sr=8-8

Всъщност пишат, че този тип кожа поглъща влагата през лятото, а задържа топлина през зимата. Аз си поръчах, защото изкарвам малката всеки ден и за студено време мисля, че ще идеално.  

Днес нашата малка принцеса Вероника стана на 5 месеца. 

На датата, на който се отбелязва всеки месец, винаги много се вълнувам и целия ден за мен е специален. С татко й си спомняме и си говорим за всеки един миг от деня, в който тя се появи. 

Почерпете се виртуално за нейно здраве, а тези дни ще дам по-подробен отчет и снимки по случая. 

Да е жива и здрава малката "рожденичка" 
Веднага си взимам от вкусните кексчета по случая

Благодаря и за линковете Princess_of_the_Dawn 

Princess,честита рожденничка! Да ви е жива и здрава,да ви радва много и все така дае усмихната и игрива.

Честит 5-ти месец принцес, ще чакам с нетърпение снимки на куклата

Краси честит ви 5-ти месец Нека малката Рони бъде все така лъчезарна и винаги много много здрава

Благодаря ви момичета за хубавите пожелания, много сте мили както винаги.  

Сега време за отчет:

Вчера бяхме на консултация. Вероника е наддала с 550 г за последния месец, което било много добре, тъй като колкото по-големи ставали толкова по-малко наддавали. така че не се притеснявам. Изцяло на кърма сме, и вода не давам още, въпреки големия натиск от родителско тяло и учудени приятелки как и защо. Казаха също, че изглежда сме почти готови за захранване, тъй като малката може да стои седнала с опора, както и да слага всичко, което е около нея в устата, съвсем с координирани и съзнателни действия, но ме посъветваха, че само ако започне да се храни през час да започна по-рано, като най-добре изчакам 6-тия месец. Както е и моят план. Също така ме посъветваха да си приготвям пюретата сама, тъй като детето по този начин ще свикне с моят начин на приготвяне, а и по-голямо разнообразие от храни мога да й предлагам.

Иначе през изминалия месец Вероничка е станала голям изследовател. Не пропуска нищо, докопва абсолютно всичко, което е около нея  и го слага в устата, дращи с пръстчетата всяка една материя, разучава моето и на тате лицата като ни гали, хваща за носа, ушите, дърпа косата. Нещата, които взема в ръцете обаче ги оглежда, изучава, не както преди просто да ги държи. Също така разбрах, че ако не може да стигне нещо и го иска, ми казва Ееееее, но с по-различна интонация, което в превод ще рече Дай ми го деее.  хехе За първи път го осъзнах когато веднъж я преобличах и малко по-настрани имаше кутийка с кърпички, която е шарена и Вероника я гледаше и мънкаше Еееее с тази интонация. Като й я дадох голяма радост беше и от тогава съм забелязала, че когато не може да стигне неща, а ги иска казва това по този начин. Отбелязвам го като събитие, защото за мен е ново ниво в комуникацията ни, а и тя започва да изразява желания . Много е вълнуващо определено. И да доразкажа, когато й дадох кутията с кърпички, взе да ги изкарва една по една от вътре и после разбира се в устата. Четох, че в този период, най-чувствителният сетивен орган е устата, затова слагат всичко в нея, за да разберат какво е това.   Иначе отдавна към гласните звуци, прибавя и съгласни като М, Н, Д, Б. Понякога чувам разни думички, но това са несъзнателни все още словосъчетания. Имаме напредък и с упражнението с огледалото, преди като се виждаше там само гледаше ококорено, а сега като се види, се усмихва, това значи, че се разпознава по някакъв начин явно или че вижда позната физиономия.  

Също така Вероника е много подвижна, постоянно се върти по корем, по гръб, напред все тръгва когато е седнала, или се сурка надолу в шезлонга и застава в седнало положение. По принцип през деня за известно време я слагам полуседнала, но с опора. Лекарят ми каза, че от 6-ти месец някъде може да стои през цялото време с опора, да не бързам (не че съм се разбързала) и че то детето си показва кога е напълно готово за седнало положение без опора. А да, и едно от любимите й занимания напоследък е да си хваща пръстите на краката с ръце, да издърпва чорапогашниците и даже си ги лапа. Много е смешна.  

И така...много бързо минава времето и гледам да се наслаждавам на всеки един миг, в който Вероника е все още мъничка и да си я гушкам, гушкам. Когато понякога я вземам при мен в леглото нощем и я сложа срещу мен, тя ме гледа с големите си черни очи и после премигва по-бавно и по-бавно, докато се унесе, понякога си слага ръчичката върху лицето. Топи ми се сърцето. Или като я кърмя, начинът по който започне да преглъща, или как обхваща с две ръчички гърдата и след като се нахрани ме поглежда с една усмивка доволна като котараче с млечице по бузката... Майчини моменти са това, знаете тук всички за какво говоря.  

Другото, което си мислех тези дни е, че откакто се е родила Вероника, въобще не съм я оставяла. Понякога като я сложа да спи през деня и като е повече от час и започва да ми липсва вече и честно казано не мога да си представя как ще дойде времето, в което трябва да я оставя някъде за повече. Преди да забременея и да се роди Вероника, бях изключително социален човек, винаги в центъра на събитията, партита, дискотеки, събирания и рано или късно ще дойде времето да изляза с приятели някой ден за няколко часа, но как ще се науча да си оставям детето е въпросът?  

И няколко по-нови снимчици:  

С любимата си гъсеничка:


Ето тук тръгва напред и се прекатурва обикновено:


Доволна във ваната, винаги едната ръчичка опъната назад:


А мама ми дава да си играя с листо, вместо с играчка

Страхотна е принцесата...много ми е интересно като разказваш за изследователските й начинания и за всичко около нея, направо се просълзявам....все още не съм майка, но се надявам в най-скоро време да разбера наистина какво изпитваш наистина много се радвам за вас!

Хайде сега аз както винаги късно,да ви честитя 5 месеца и нка малката хубавица да  е едно много здраво и усмихнато дете,как бързо мина това време Краси,дечицата растат и това хем ме радва ,хем натъжава,че твоето( моето) малко бебе ,вече не е толкова малко.Рони е много хубава,страхотно се развива,много будно дете и следя с интерес всичко около вас!Голяма целувка за вас.

Толкова е сладка тази малка изследователка Принцес, много увлекателно разказваш - след време ще ти ползвам постовете за сверка
Поздрави от нас с Бубето 

Благодаря ви момичета.  

Днес биха на малката третата ваксина, 3 боцкания в крачетата,  много гадно, ама какво да се прави трябва да мине и това. Цял ден е неспокойна и плаче и аз какво ли не правих да я поуспокоя малко, чак модерния конски танц й играх, че се развесели детето ( то как няма при такъв идиотски танц)   Snow White кючек, аз конски танц, страшна работа.  

Иначе вече почти всеки ден ми спретва историйки малката. Преди няколко дни мия чинии и я бях сложила в шезлонга й, но без да я връзвам, за да си мърда на воля и е точно зад мен, за да реагирам помните миналия път какво се случи. И си мия аз, чувам я, че си мънкоти и играе и по едно време се обръщам, тя на пода до шезлонга по корем се опитва да лази и ми се усмихва. Усетих се да не се извикам, че да не я стресна, въпреки че се уплаших, но тя не е паднала, иначе щеше да изплаче. Смъкнала се този път явно докрай и после вече незнам как се е претърколила. И на леглото като я оставя голямо търколене от гръб по корем и обратно. И като я кърмя понякога се катери по мен, надига се постоянно като сурикат, много е смешна.  

А днес и първата беля на малката калпазанка. Имах малко работа на компютъра, но нали неспокойно цял ден детето, сложих я до мен да ме гледа какво правя. Тя обаче продължава да мънкоти, сложих я в скута ми да седне пред лаптопа, а тя се наведе напред към клавиатурата и почна да трака по клавиатурата с двете ръце (имитира ме явно). Толкова смешно беше, защото като голям човек все едно се беше концентрирала в екрана и трака ли, трака, а лигичките текат ли, текат отгоре. Направих й снимка, не е много добро качество, понеже е от телефона, но ще ви стане ясно за какво говоря поне.   И после пак я сложих до мен, за да приключа каквото имах да правя, а тя за части от секундата дръпна кабела на мишката и незнам какво стана, но се затвори браузъра без да си запазя работата, та калпазанка малка. Трябва да внимавам вече докато е около лаптопа.  

Princess_of_the_Dawn,много сте сладки и като чета и палави хехех...кофти работа са тези ваксини,ама си права че няма как без тях пък и всяка реакция от тях отминава много бързо и се забравя.
Ти явно си поработила двойно на компютъра след като помошничката ти ти отвори двойна работа...искат си занимавка децата.Много са хубави снимките с гъсеницата,чак на мен ми се прииска да си поиграя  с тази цветна играчка

Princess приготвяй се малката ще стане някои информационен гуро и ще видиш ти борба за компа.
Много е сладка малката. За ваксините,аз тия дни нещо съм се филмирала,защото четох толкова ужасни неща за тях,по добре да не бях,че само глупости ми се въртят из главата.
А за шезлонга аз имах полу твоето изживяване,защото при изсулването го видях и го хванах.Изртъпнах направо. От тогава първо връзване и после всичко друго. Как бързо си мина времето,5 месеца. Честити да са ви,малката да е жива ,здрава,палава и усмихната.

Краси честита ви 5-та месечинка Нека малката принцеска бъде все така усмихната,лъчезарна и много много здрава!
Колкото расте толкова май одира кожата на мама
Целувки

(после ще чета подбробно ,че дребчо се пробужда)