Още веднъж честита, малка принцеса!
Чакаме с нетърпение да разкажеш за раждането и първите ти емоции като мама на сладката Вероника.

Princess честита малка принцеса появила се изненадващо. Да е жива и здрава, а сега и мн послушна и кротка.
Надявам се след като мине преместването и цялата еуфория, да ни ракажеш как е преминало всичко.

Честито отново Принцес, много здраве и щастие на малката Вероника и на родителите също, бързо възстановяване.

Надявам се мила, че скоро ще споделиш съветите ти, тъй като има момичета като мен на финалната права и чакаме всеки момент нашите слънчица.
целувчици на дребосъчка

Честита ви рожба! Да ви е жива, здрава и много да ви радва!

Здравейте, момичета. От сърце благодаря за темичката и за хубавите пожелания, много ме зарадвахте. 
Извинявам се за късното включване, но бебчо ме изисква почти 24 часа в денонощието. Кърмим се през час - два

Първо да ви представя малката Вероника, която както знаете се роди на 06/06, 2600 г. Изпревари с цял месец милата, но всичко мина наред и нямаше нужда от специални грижи. Все пак ни оставиха 2 дена в болницата, за да ни наблюдават. Въпреки че всички в болницата казаха, че е доста голяма и че е напълно развита и че по-вероятно да съм била в по-напреднала седмица. Аз в това се съмнявах така или иначе отпреди.

Иначе ето как всичко мина: 

Във вторник бях на работа, вечерта ходихме с мъжа ми на ресторант, аз се чувствах нормално, нищо необичайно.  През нощта към 1.30 ставам до тоалетната и видях, че бикините са ми мокри, напоени с вода и от мен продължава да се стича. Събудих мъжа и двамата шашнати какво става. Аз му казвам водите ми изтехоха, той отказва да повярва казва то сигурно нещо друго. Взех си дамската чанта. Нямах никакъв багаж приготвен за съжаление и тръгнахме така към болницата. След прегледа казаха имаш 2 см разкритие, ще родиш днес, най-късно утре. Контракции нямах. Качиха ме в предродителната стая. Лека по-лека започнаха леки контракции без кой знае каква болка през час, през половин час и т.н. Към 2 часа наобяд вече започнаха да са през 10тина минути и доста силни. Силна е болката няма да лъжа, подобна е на менструалната, но в пъти по-силна. Дадоха ми райски газ, което ме замая доста и ми помагаше да се справям. Казаха, ако искам да отида във вана, което помагало на болката, но честно казано не можех да мръдна никъде от леглото. После контракциите станаха без прекъсване, сложиха ми морфин в крака. Болката не ми се стори, че намаля. Бая си повиках, но райският газ ми помагаше и всичко ми се струваше по-скоро на сън. Общо взето 2 часа имах силни контракции и след като станаха непрекъснати, започнаха напъните, бебчо излизаше. След това контракциите станаха по-нарядко, болка абсолютно никаква не усещах, даже си разговарях с акушерката. Преди да родя, мъжът ми не искаше да бъде с мен докато раждам, аз също не държах, но в този момент, той е променил решението си и беше плътно до мен. Каза ми, че абсурд било да чака вън и наистина беше хубаво да бъде до мен и да ми помага. Самото раждане ми отне точно час, като половин час се опитвах да намеря правилната за мен позиция. Това си мисля, че можех предварително да пробвам няколко позиции и да видя в коя напрягам точните мускули /напъването е като ходене до голяма нужда/. Пробвах няколко - на крака, настрани и все пак най-добре за мен беше в традиционната полулегнала позиция, въпреки че я дават като най-нелогична заради гравитацията, но на мен ми беше най-лесно. След това само трябваше да дишам правилно - дълбоко вдишване и напъване при издишване без да се изпуска въздуха от устата. Техниката на дишане предполагам също може да се практикува предварително. Мисля си, че за тези две неща - позиция при раждане и техника на дишане можех да се подготвя предварително и че това би улеснило процеса на раждане. Така че, моят съвет е към тези, на които им предстои естествено раждане да се поинтересуват за тези неща. Всичко това лесно звучи, но е съвсем друго когато си в акция.  И като разбрахме позицията, горе долу ми отне 15-20 минути, докато бебка се покаже. Проплака, а мъжът ми отряза пъпната връв. Също и стволови клетки бяхме организирали да се вземат. На мен ми е като на сън всичко това, но помня абсолютно всичко. А болка никаква не помня през този час, предполагам адреналина си е казал думата, за да мога да се справя с болката. Съвсем малко разкъсване получих, 1 шев ми сложиха и веднага бях на крака. Бебка я дадоха да я кърмя още докато бях на леглото.  Много лесно и бързо раждане казаха лекарите. Една от акушерките каза, че ако съм била активна по време на бремеността, това спомагало  мускулите да се поддържат и раждането било по-лесно. Аз наистина се опитах до последно да се движа, правех упражненията на Пилатес и Кегел, също и всеки ден масаж на перинеума след 32-рата седмица. Не знам доколко тези неща помогнаха, но се радвам, че всичко мина добре. С мъжът ми продължаваме да си говорим за раждането на нашата Вероника като един от най-хубавите моменти в живота ни

Princess какво бонбонче си имате, направо да я изпапа човек, а на снимчицата с нацупените устнички все едно целувки раздава  .
Радвам се че раждането ти е минало толкова лесно и бързо, като каза за тази техника за дишане, на прегледа за матката като проверяват за главичката ме карат по същия начин да дишам, боляло по малко при натискането.

Princess, да ви е живо и здраво малкото момиченце! Много е сладка малката (пу пу пу), пожелавам ви да расте здрава и весела и да имате много прекрасни моменти заедно, а на теб бързо възстановяване!

Благодаря ти за разказа. Много хубаво си го описала, радвам се, че всичко е минало естествено и ти е останал хубав спомен. Малката Вероника е прелестна, толкова е нежна и красива. Браво на вас и за кърменето Ще чакаме с нетърпение още новини

Princess_of_the_Dawn чудесен разказ.Всичко така приятно и леко си описала.А Вероника е страхотна .Да ви е жива и здрава,а вие горди и щастливи родители.

Благодаря момичета още веднъж и се радвам, че ви е харесал разказа ми. 

Да, наистина всичко така мина, но не си мислете, че не ме е било страх. Аз се паникьосвам доста лесно, а на болка въобще не издържам, с много нисък праг съм, често ми е прилошавало от болка, почти до припадък съм стигала. Но всъщност понеже неочаквано се получи и много много нямах време да ме е страх от раждането и да се притеснявам. Въпреки това като започнаха силните контракции, помня, че се тресях като лист. Също така епидуралната ми беше опция, ако не можех да издържа на болката или продължават много време, но на момента просто преценявах доколко мога да издържа. Иначе знам, че след един момент /мисля след 6 см разкритие/ е вече невъзможно да ти я сложат.

fibi дишането е много важно за напъването, ако можеш практикувай предварително. Също на мен много ми помогна мъжът ми, който помня, че стоеше пред мен и ми показваше как да дишам и издишам, защото в този момент не бях много адекватна, но ако някой пред теб го прави, ти не трябва да мислиш, а само повтаряш. Също така има определено време, в което можеш да напъваш сама. Помня, че след няколкото неуспешни опити да напъна както трябва, а бебето ту малко се подава, то влиза пак, акушерката каза, че ако не успея до определено време, трябва да ми направят епизиотомия, иначе е опасно за бебето. Може би това ме мотивира, защото малко след това успях. 

Честита дъщеричка! Много е сладка, а ти си голям юнак - много, много да те слуша и да се радвате на хубавите моменти заедно!!!

Много е сладка малката Вероника! Поздравления и за вас, че сте се справили страхотно и явно сте действали доста адекватно.

Честито, мила!!!  Бъдете много щастливи и здрави и двечките или по-скоро и тримата с тати!  Малката е много сладичка!  Да ви радва много!