Стига приказки - вече сме семейство и младоженеца може да целуне булката. Той започва да се бори с воала, а аз лекичко прихващам роклята с ръка, за да осигуря видимост на публиката и настъпвам по време на първата целувка ( сега разбирате, защо го чаках толкова този воал )
Гостите се смеят, а той не спира да ме целува
Кога си сложихме халките, не знам... Церемонията свърши и излязохме в съседна зала да приемем поздравления. После моят вече мъж ме изнесе на ръце пред гражданското под дъжд от късметчета

и цветни листенца.... там грее слънце и .... ръми

Със сигурност е имало дъга, но нямахме време да я търсим.... Беше Спасовден, всяка капка дъжд на Спасовден била много ценна според народните вярвания, не разбрах защо, ако някой знае да казва. Слънце в комбинация с лек дъждец ми се стори добър знак, хем да ни е по вода, хем слънчево
