Кивиии  честито на вашето семейство Обичайте се и се разбирайте много Ще чакаме подробно разказче  от сватбата и пътешествието а ако сме заслужили и малко снимчици

Киви честито и от мен - нека има много рози по Вашият семеен път 

Kiwi, честито и от мен, желая ви много щастие и любов.............

Честита    и от мен! Бъдете винаги влюбени и щастливи

Здравейте отново, благодаря на милите думи на всички, които са навестили темата.
Прибрахме се днес от медената седмица и малко и след борбата с прахосмукачката и пералнята и за десерт кутиите с подаръци си имаме прилично изглеждаща къща с почти заличени следи от сватба След малко ни е време за сън, но преди това е време да започна и моето сватбено разказче.

При нас финалната подготовка за сватбата започна разстърсващо, но не само за нас, а и за цяла България на 22.05 в 3 сутринта, знаете останалото. След доста интересна нощ, в която има няма да съм спала 2,5 часа на 22 сутринта имах записан час за релаксация - маникюр и педикюр - предсватбен гъдел по план, а всъщност борба да държим очите отворени. Ноктите станаха страхотни въпреки всеобщото недоспиване

След това спринт до вкъщи, за да досъберем багажа и да го качим в колите и да потегляме за нашата извънградска сватба. Всички в София бяха доста унили и напрегнати в този ден, времето беше почнало да се разваля, тичахме нагоре надолу... по стълбите, с асансьора.... съпътствани от чудене свят ли ми се вие или блока отново се мести... и така... за малко да си забравя булченската рокля...

Още, още.....

Четенето на сватбената книга, която гостите получиха в ресторанта (и попълваха малко или повече почерпени, според реда на масите ) се оказа доста забавно следсватбено изживяване

Не забравих роклята, но далеч не бях взела всичко необходимо Хайде повече утре, сутринта трябва да си сменя адресната регистрация и да си подам заявление за документите с новото име. Стискайте палци да стане бързо.

Честито, мила!!!!  Пожелавам ти безкрайно семейно щастие!!!! 

Искаме още от разказчето за вашата извънградска разтърсваща сватбаааа

И аз го чакам този разказ с нетърпение.

След кратка разходка успях да си сменя адресната регистрация и да подам заявление за новите документи. За мое учудване всичките общински власти бяха оведомени за новото ми име автоматично. Браво !

И сега още малко разказ:

На 22 май някъде към 13.00 тотално изтощени все пак успяхме да потеглим с милото с две коли претъпкани с роклята, костюма, вино, ракия, уиски (целия тоя зор за транспортиране на алкохола заради специалните етикети и специалното вино) и още с почерпки и сватбени джунджурии към крайната цел. А крайната цел за драгия читател е Сватба в долината на розите, в сезона на розите и сред толкова ухание и цвят..... Предбулченски фантазии някакви....   На излизане от София вече времето беше почнало да се разваля, по магистралата разбрах, че в София вали вече ужасно, при нас все още беше слънчево, но облаците ни преследваха и заплашваха сериозно моята незабравима фотосесия в розовите градини. Е какво като дават по прогноза да вали цяла седмица в България, нас точно, в Карлово, трябва да ни подмине.

Надявам се аз да ни подмине, и все пак си мисля, как като стигнем за всеки случай трябва да си намеря чадър и гумени ботуши за фотосесията из нивята

Пътуване като пътуване, само дето като слязохме от магистралата и завихме към Карлово стана ясно, че облаците не са на моето точно мнение за фотосесията и не смятат да заобикалят района. Стигнахме до ресторанта за финално доуточнаване. Разтоварихме всичките бутилки и се изля такъв дъжд.... Не знам колко сме седяли там час поне, изливаше се като из ведро.

Това беше момента (към 7 вечерта, след общо 3 часа сън в последните поне 32...), в който реших да се вслушам в опита на вече препатилите булки, че детайлите не са важни, ще си направим красиви снимки друг път и да започна да се примирявам с факта, че тоя моя сценарий за сватба може и да не стане точно така Вечеряхме и за разтоварване решихме да гледаме евровизия - всеки от нас е заспал почти веднага като сме се събуждали на различни песни за да изгасим лампите и да измием зъбите.... А на другия ден аз перфекционистът трябваше да отида до сладкарницата, за да им обясня как да ми наредят розите, от кой цвят да сложат, последно да се уговоря с флористката за бутониерите, да водя преговори с фризьорката може ли все пак да си измия косата в деня на сватбата, защото така обичам, и обещавам, че тя няма да лети и ще е лесна за обработване, да посрещнем първите гости, които ще спят в къщата .... Добре, че това легло не се движеше - спали сме непробудно, до 8, когато в Сопот денят започва с църковен звън, всеки ден ... много е вълшебно.

За всички бъдещи булки, които четат това - направете си списък със задачи (това ме спаси) и телефоните на всички хора, които ще правят нещо за вас в деня на сватбата и на хартиен носител (винаги се случва на някой да му трябва нещо в последния момент,).

Както казах вече, едно голямо вълшебство е  този край на България за мен. Може на всяко друго място нещата да вървят наопаки, но там е друго, хората са усмихнати, добри и готови да помогнат и накрая всичко се нарежда. Не е чудно, че от там са такива личности като Левски и Вазов.

23.05 - 8,30 - отбора е строен, задачите са раздадени и отиваме на първата обща мисия за деня - посещение в гражданското, където декларираме лично, отново, че още искаме да се вземем. А аз съм по сандали, навън е към 15 градуса макс, по-топли обувки не взех, нали сме там само за 2 дни и идва лято... Булка с температура пък съвсем нямаше да ми се върже в сценария - трябват ми затворени обувки. Видяхме магазинче за обувки точно до гражданското и хоп вътре, а там изненада Взех най-елементарните кецове и не се сдръжах - бели гумени ботуши (едни единствени, моя номер) - радост - фотосесията ми е спасена 

Всичко останало се нареди, намерихме си и страхотни локации за снимки.... задачите са приключени, следобеда релакс и сладки приказки с първата част гости. Вечерта инвентаризация...... кой какво къде е сложил и кой какво утре ще носи. О ужас - кутията за подаръците не е взета  нищо де, ще ползвам кошницата.... и от втори ужас ..... воала ми е в гардероба.... вкъщи.... Нищо де нали имам цвете и има сватбен магазин в града.... има, ама воалите или много бели или много жълти.... и хоп след цялата ми пропаганда за булките с воал.... аз точно да остана без.... 8 вечерта е, трябва да си сложа маска на лицето и да спя... с воал без воал, каквото сме взели това е.........

Денят за сватба е на вратата, но за него ще ви разкажа утре...

Разказваш така увлекателно.Чакам още с нетърпение-през 5 мин влизам да видя още написано