⚠️ Този форум е архив (само за четене).

Сватбата на kiwi - 24.05.2012г.

15:15 - Първите клаксони. Явно и в младоженския лагер не се спазва графика... Уффф....

15:... и нямам престава колко... - Отвън се чува глъчка, а после смях. Баща ми е отговорен за изпълнениято на моята закачка - младоженеца не е ясно пари дали ще дава, но трябва да подпише в два екземпляра приемо-предавателен протокол за най-красивата, умна... (абе... the best) булка между него и баща ми, с който протокол се задължава да се грижи за мен, много да ме обича и да се радва на всеки нов чифт обувки и на дамските чанти също... (Протокола вече е в рамка, чудя се къде да го закача)... Минаха първата врата, но има и втора... Там кумата с белия ботуш събра бая парички докато почне да ми става....

15:... и продължавам да нямам престава колко... -  Вече са вътре, виждам го най-сетне... wow ohmy и той мен WOW  ohmy ohmy ohmy ohmy ohmy ohmy (така де, грим, прическа... пък и аз съм (скромна) хубавица...) Мама ни захрани с пита и мед, за да не тръгваме гладни от вкъщи. Няма време за хора пред къщата, аз и без това не исках.... Потегляме към гражданското, но спираме за кратки снимки с младоженеца и кумовете....


16:00 - Церемонията в гражданксото трябва да започне. Ще започне, когато пристигнем... ние сме единствените младоженци днес (специално питах предния ден)

16:..... - Слизаме пред гражданското - щастливи и хванати за ръка, там са всичките ни гости и ни очакват. Грее прекрасно пролетно слънце :)
:offtopic: Имате ли сили за още?
аз имам :bravo:
Киви, с голям интерес чета разказа ти. Толкова е увлекателен и емоционален  *THUMBS*
Давай Кивииии!
Давайййй, че нямам търпение да дочета разказа  *YAHOO*
Имате, ама отивам да метна една манджа първо :)
Ей малкото стига ни мъчи.После ще ядеш и аз съм гладна....ама седя и чета.Бързо се връщай.
ахахха, аз така съм рифрешвала страница в интернет , само ако съм чакала имейл от любимия  едно време хахахахаха :LAUGHTER:
Никакво готвене, да не наречем да ти загори манджата  ;)! Ако ще пържиш тиквички, отиде до неделя....
Много увлекателнен разказ  *YAHOO*.Страшна сиииииии.Ощееее
Аз не знаех, че чак такъв голям читателски интрес ще имам по това време на денонощието. Метнах едно пиле с ориз във фурната - мъжът е гладен все пак :) Кюфтета от тиквички, явно няма да правя днес  8P

Продължавам с писането :)
Хайде, хайде...няма време за готвене всички очакваме продължението, ние не работим за да четем, ти ще готвиш :))) хихихих
В гражданското бях много приятно изненадана. Залата, която бях виждала няколко пъти празна беше преобразена - пълна с усмихнати хора, осветена и украсена ( декораторката ми се справи чудесно с моята звездна тема и всичките звездички, които и докарах... ) Посрещнаха ни с Менделсон, изсвирен специално за нас на пиано :)  ohmy

Вълнувах се много, дори леко потрепервах от силните емоции. Бях допряла рамо в младоженеца за успокоение, според инструктажа не можеше да го хващам за ръка, но така издържах само няколко минути. След като видях колко са развълнувани родители не можех да не го хвана за ръка, иначе щях да плача от щастие още преди да ни обявят за семейство. Тук много детайли ми се губят... помня, че жената от гражданското ни каза много мили неща, но се надявам да си получа видеото, за да си спомня какви точно....

Абе аз ли съм бляла някъде.....снимки има ли.
Мъжа ти и пиле с ориз му е достатъчно идвай да пишеш.