Киви много ни мъчиш да знаеш....,но въпреки това е толкова приятно да четем всичко, което разказваш, нямам търпение за продължението

Кив, професията ти е писател, а не бизнес дама, (колкото и да си добра във второто,което не се съмнявам )

Ох, нямам търпение за останалото, ужасно хубаво разказвааааш!

Мила Киви, честито и от мен!
Бъдете много, много щастливи, запазете красива любовта си и създайте прекрасно семейство със слънчеви дечица!!!
Що се отнася до разказа ти - ти си направо  Шехерезада под прикритие 
Хайде, чакаме с нетърпение продължението!!!!!

Е,кивинце, няма такъв разказ като твоя!!! Искаме ощеее ама многоо........

Цитат на: Мариелка в 07.06.2012 08:06

Е,кивинце, няма такъв разказ като твоя!!! Искаме ощеее ама многоо........

Чакам с нетърпение продължението 

Кивиии, хайде, давай натам...

Определено си  Шхерезада под  прикритие  И  аз очаквам с  нетърпение

Киви страшна си душата - все едно себе си чета - искаме още, хайде ощеее 

Искаме ощееееее

Ей докога ще ни държиш в напражение. Бързо тука да разказваш,че сто пъти отварях темата
Майтапя се.Чакам  с нетърпение да разказваш още.

Момичета, нормално ли е да съм отпуска, сватбата да е минала, а аз да не мога да се спра и да си почина... Ей сега влизам вкъщи (преди 15 минути де), днес ще ви разочаровам.... нямам сили за писане, но пък утре сутринта нямам планирано нищичко (освен да си изпълня съпружеските задължения в кухнята, че тази седмица добре, че мъжа ми е случил на тъща, иначе да съм го уморила от глад... още преди края на медения месец ) и възнамерявам да довърша писаниятата, които толкова много ви развълнуваха....   

Нормално е, аз не бях на работа вече след сватбата и около половин месец нямах време да седна изобщо - всеки звънеше, разговори, кафета, вечери, фотосесия, беше истинска лудница и аз едва намерих време да напиша нещо тук под формата на разказ

Продължение - Денят на сватбата (най-сетнееееееееее   )

Денят на сватбата мина като на сън, наситен с много емоции и добри и лоши, но всичките много силни. Вероятно заради вълнението се опитвах да се фокусирам върху всичко и да запомня максимално много, защото знаех как бързо ще отмине. Бях преглътнала вече факта, че може и да не се снимаме сред природата, защото въпреки ботушките при един силен дъжд (какъвто ме валя няколко пъти предните 2 дни и се задаваше по прогноза за цялата седмица) може и да се окаже глупаво решение да разкарвам 100тина човека на около 150 км от София заради обстановката  

Започването на деня в Сопот е вълшебно както писах. Наруши ми го алармата в 8 без 10, душ, чух си камбаните, целунах милото и отпраших росна, росна на фризьор в 8:15 Защо толкова рано ли? Ами защото вашата Kiwi, която всичко планира и изчислява, не отчела преди 8 месеца факта, че на 24 Май е пълно с абитуриенти и само лудия и късмет и малко връзки помогнаха да има изобщо свободен час за фризьор Добре, че беше фризьорката да ми направи кафе. После ми направи и косата (страхотнаааа, кока издържа 2 дни, после се наложи да махна 100те фиби, нямаше да мина иначе проверката за метал на летището) и зададе въпроса, а къде ще сложим воала... УПС... (воала е в София нали помните... ) ОБАЧЕЕЕЕ ... вечерта милото звъннал на отдела за бързо реагиране в София ( голямата главна шаферка) и транспортирането на воала беше организирано, очаквано пристигане 12 на обяд. СУПЕР! Разбрахме се с фризьорката да мина по-късно, да ми сложи 4 фиби и стига толкова, взимането е чааак в 15:00 Идеално звучи, нали? Но кой ви е обещал, че в деня на сватбата всичко се случва както си мислите?

9:30 - Вече имам кок и се прибирам до къщи, да си почакам часа за грим на спокойствие. Гледам неговата кола още е отпред, не е тръгнал.   Как може? Телефона е най-добрия приятел на всяка кандидат булка - малката главна шаферка беше инструктирана да осигури коридор за безопасно преминаване, за да мога да си се прибера в стаята без да може бъдещият ми (вече)съпруг да ме види и да му развалим   ефекта за взимането Минах успешно.... а той след няколко минутки отиде в хотела, където беше партито, за да координира пристигането и действията на ергенската рода. Къщата си остана моминската крепост от където няколко часа по-късно трябваше да ме вземат

11:00 - Грим. Най-загрижени за физическото оцеляване на булката в този ден бяха фризьорката и гримьорката, добре че ми бяха те, че да пийна кафе, водичка, нещо топло за обличане..... И грима стана страхотен, ама учудвате ли се изобщо нали сме в земята на вълшебствата и вълшебниците?

11:30 - Фотогорафа ми пристигнааа и дори откри къде ми гримират. Първи снимкииииииии, тая сватба взе да ми харесва. Най-сетне

12:30 - Грим готов, коса на място, бутониери от живи цветя - взети. Кума, кумата и родата са пристигнали вече в хотела. Малката главна шаферка и мама на фризьор. Голямата шаферка с воала - е... тя е някъде на магистралата ... преди Пловдив... Прибирам се вкъщи и чакам... 

13:30 - Малката главна шаферка и мама ОЩЕ са на фризьор. Ама аз съм булката, те какво още правят там? Добре де, ще наредим почерпки с баба на масата....

14:15 - Малката главна шаферка и мама се прибират от фризьор  , нещо се объркал там графика . Ама аз вече трябва да се обличам! Скок в роклята, бързо връзване на връзки.... и готова  съм (почти)..... Кумата чака голямата ни главна шаферка да акустира в хотела и да ми донесе воала. Малко пояснение - кумата е от моя отбор, тя има отговорната задача да ме опази от родата на младоженеца Няма време за губене времето изведнъж става много слънчево и топло - снимки с баба, дядо, тате и само с прекрасната булка и розите в градината

14:40 - Кумата и още една близка приятелка, която ще гримира тези, които още си нямат грим, пристигат. Имам вече воал.... 

Някой да се обади на младоженеца, няма да сме готови в 15:00. Да, ама той не вдигал... Сърцето ми почва вече много да се свива...

14:59 - Мама е гримирана... Снимки... и главната малка шаферка ще е готова до минути... Е в този момент някой решил да закичи с бутониерите за родата (които са под брой) където и когото свари... (Питайте бе хора, това нали беше моя задача  и се прави като дойдат да ме вземат... )
Е тук вече много хаотично взе да става всичко, не мога повече....  донесете носните кърпички..... Уфф, хайде да идва тоя моя мъж, че да се успокоя вече....