Колко много нови неща при вас Много ми е любопито като чета темите на по-големите форумски дечица - все по-интересни стават, с все по-големи постижения.
Снимките и клипчетата са страхотни!

И аз ще следя с интерес ако публикувате материали за възпитанието.

Чак сега видях, че не сьм писала тук, но нали ти казах на лични 

На мен тази тема "Как да запазим контрола над детето" вьобще не ми допада, да не кажа, че направо противоречи на моите виждания. Според мен детето не трябва да се контролира, а да се придружава, защото както някой беше казал "Детето не е ваза, която да се напьлни, а огьн, който да се запали !"

Дари е супер.
Пищенето при кьпане го преживяваме и ние. Точно като при вас започна изведньж и без никаква причина. Овладяваме го постепенно с общи вани в началото, сега са общи само, когато й мием косата иначе попремина и ако не й мокрим главата се кьпе и сама.

Браво и от мен за дерматита. Имай предвид, че освен по-рядко кьпане и малко по-ниска температура на водата сьщо се отразява благоприятно при такива проблеми.

Много целувки

Слънце,Прити,Ина,благодаря ви,че се включвате в нашата тема,както и на останалите,които ни пишат.
Напоследък времето ми е много ограничено и за това,още по-ценни са ми постовете ви.

Прити,статията и аз я харесах,а и самият сайт ми е на фаворити и често го преглеждам.

Ина,много хубаво си се изразила относно вазата и огъня!Може би контрол над детето звучи като твърде агресивно понятие и е наситено с негативизъм.При всеки случай на мен ми е интересно да чета различни становища на майките относно възпитанието,защото в този форум повече говорим за покупки,храни и здраве,и доста по-малко за възпитание.
Взех книгата,която Реджина препоръча и я намирам за доста интересна-ще я прочета поне 2 пъти.Не съм съгласна с всички постановки,но е нестандартна гледна точка.(Споменах на мама,че чета книга за възпитанието,а тя ми каза,че ще трябва и тя да я прочете за да е адекватна,когато оставям Дара при нея )
Ето една нова случка :навън сме и Дара играе с други деца.Идва време да си тръгваме.Първо тя с рев се отделя от децата,и не иска да седне в количката.След 300м,иска да слиза от количката-пускам я,но ми е трудно да я водя с една ръка на ляво и да бутам с друга ръка количката на дясно.След няколко минути в това положение.я слагам пак в количката и се почва рев и бунт.
Аз си знам,че след още 200м ще й мине и ще забрави,но отстрани погледнато си е сцена.
Подобни неща ми се случват и като искам да върнем играчка на друго дете или да я изведа от пясъчника.

От честото повтаряне на "не",тя вече не ми обръща внимание като го кажа и вчера я заварих да рови под инъче запушен контакт.
Дълго време,за пример ми беше племенницата ми,тъй като майка й е с педагогическо образование и считах,че я възпитава много добре.Сега като започнах да си задавам повече въпроси,по-често анализирам тяхното поведение и намирам "грешки",които искам да избегна.

Всичко това,с ясното съзнание,че няма един верен подход и че със сигурност ще греша.

Цитат на: dodo23 в 20.05.2012 16:24

Дълго време,за пример ми беше племенницата ми,тъй като майка й е с педагогическо образование и считах,че я възпитава много добре.Сега като започнах да си задавам повече въпроси,по-често анализирам тяхното поведение и намирам "грешки",които искам да избегна.

Какво преценяваш като грешки? Интересно ми е и те питам, защото много пьти ме караш и мен да се замислям над разни работи, които иначе не са ми хрумвали 

И аз да се включа, но не за да говорим за грешки, а да кажа какво помагаше при моите деца. Винаги съм си мислила, че дори е редно да ми се противопоставят. Не съм възприемала нежеланието им да си върнат играчката, или че не искат да си тръгнат като инат, а като факт, че вече имат мнение по някои въпроси и си го защитават. Тайничко съм се радвала, че не се оставят да ги командосвам току така. До 3-4 годишни номерът с отвличане на вниманието "минаваше". Дето се вика, пяна ми е излизала на устата да говоря нещо съвсем различно, имах скрити играчки по чантата...."Не" помага, но не винаги.  След 4 годинки почвах да "търгувам" - направи това, аз ще направя онова. Днес ще идеш на детска градина без да плачеш, довечера ще те взема пръв и ще идем на люлките /примерно/. Следва един чудесен период, поне при момченцата, в който спират да се инатят. При големия син, нямаше трудна възраст повече - само радост и гордост. Докато малкият, като истински лъв, от 12 до 17 годишен "ми разказа" играта. Но до тогава има много време.
И аз четях много книги - от майка ми и от баба ми за възпитанието на децата. Даже още пазя една за методите на Макаренко  . Но стигнах до извода, че просто трябва някои неща да се издържат и да се отминават със смях. Търсенето на веселата страна /дори в тръшкането/ ми е помагало най- много да запазя самообладание и да не се разкрещя. В най- напечения момент се поглеждам от страна и все има нещо комично, което да е по- силно от гнева ми.
Всичко ще отмине, децата си търсят мястото в света и всяко го прави по свой си начин.

svekarva,добре си ми дошла на гости
Като те чета си мисля колко полезни неща бих могла да науча от свекърва ми,ако намирахме общ език.

Хубаво си го казала,майка ми все повтаря,че не е редно двете с нея да сме на едно мнение,защото сме от различни поколения-не знам аз защо искам дъщеря ми да мисли като мен.
Редно е детето да търси контакта с други деца,да иска да играе,да комуникира.И да не иска да си тръгва и да спира играта си.

Ина,не знам доколко ще мога да предам контекста на събитията.
Майката е човек,който повишава тон,когато говори-не го прави с лошо чувство,просто е начин на комуникиране с всички останали.На мен самата ми беше трудно да привикна с това,защото в моето семейство глас не се повишава.
Когато иска детето да я чуе,тя вика.Съответно,когато детето иска нещо(играчка,вода,не този домат,а другият)то също вика.Често едно обикновено желание се превръща в надвикване.Майката се ядосва и крясва"Защо викаш...",а детето вика,защото си мисли,че така ще бъде чуто.

Нещо друго,което ми е странно,когато иска да "накаже" детето,го изпраща да се нареве в коридора/друга стая.
Пример:"Не пипай там,ще се удариш".Детето се удря и се разплаква."Казах ти,че ще се удариш,но не ме слушаш.Сега не искам да ми ревеш тук,отивай в коридора,като се успокоиш,ще дойдеш при нас."

Преди месец детето беше станало много раздразнително,постоянно се сърдеше за нещо,противопоставяше се на всяка крачка,а обичайно е спокойно и уравновесено дете.Посъветвах майката да потърси проблема,да прочете някоя статия,за да не преписваме всичко на детския пубертет.Тя ме послуша и си даде сметка,че тя самата е изнервена и уморена,и предава емоциите си на детето.За няколко дни заряза пране,готвене,шетане и се отдадоха на игри,рисуване,песнички.Детето се успокои,започна да общува нормално.

За мен генералния извод,е че децата много умело улавят емоциите ни и ги интерпетират.
Миналата седмица,когато Дара падна и се удари,аз не исках да се отлепям от нея,да не пострада пак.Усетила тревожността ми,тя самата не искаше да се отделя от мен.Оставях я в стаята сред играчките й,за да отида до тоалетната,но щом изляза от стаята тя запищяваше.
Когато аз се успокоих,се успокои и тя.
Чудя се дали аз не съм предизвиквала безпокойството й между втория и шестия месец.

Цитат на: dodo23 в 21.05.2012 14:19

svekarva,добре си ми дошла на гости
Като те чета си мисля колко полезни неща бих могла да науча от свекърва ми,ако намирахме общ език.

В случая аз също научавам много неща от вас, младите майки. Надявам се, някой ден да ми са от полза. Още повече нямам никакъв опит с отглеждане на момиченца  .
Такова прекрасно детенце имаш, а и си повече от грижовна майка. То като види човек Дари, веднага разбира, че е щастливо дете - така чаровно се усмихва, очичките и са като две звездички. Само искам да ти кажа, че този "труден" период е един от най- прекрасните - всеки ден има нова думичка, нова изненада за умения и находчивост.....

Цитат на: dodo23 в 20.05.2012 16:24

Всичко това,с ясното съзнание,че няма един верен подход и че със сигурност ще греша.

Ами супер, най-малкото от което имат нужда децата ни е да сме перфектните родители или да се мъчим да бъдем такива!
Моето лично мнение е, че децата учат най-вече от взаимоотношенията с нас и ако сме естествени в емоциите си, но пък знаем да погледнем с разум (на уж възрастни хора) и спокойствие на нещата няма как да сбъркаме.
В този дух съм съгласна със свекърва за това , че трябва да се гледа по-весело и някакси отстрани на нещата. Лично за себе си ако се "впрягам" така с детето както, когато съм на работа примерно, нищо няма да се получи, знам.
И моето много държи на неговото си и понякога голям рев настава (с това историите които описваш са ми познати) и баща му приема това за инатене, но не смятам, че е прав. Пак както го е описала свекърва само със спокойствие и отвличане на вниманието се оправят нещата. Това не означава, че става от раз, само ни трябва повече въображение, за да измисляме с какво да го занимаем и търпение, но за това се предполага, че като възрастни имаме повече в запас от децата

Иначе ми е много мило да чета за Дари. Чудесно се развива и е един прекрасен синеок бонбон!

Диде, това с нежеланието да се отдели от децата и количката са ми доста познати. Аз почнах да правя следното: примерно вчера вместо да му кажа "недей да ходиш там ", аз му казах да се върне, на него не му хареса и изпищя, при което аз го изимитирах, той ме погледна учудено и изпищя пак , но този път не сърдито , аз пак го имитирах и той вече почна да се смее и се върна при мен. Този метод съм го правила и в други ситуации и е помагало. Просто забравя за щуротията , която е искал и така му отвличам вниманието в друга посока. Аз не смятам ,че децата трябва да се контролират, защото смятаме ли наистина ,че можем да ги контролираме. Според мен трябва да имат някакви ограничения, но и свобода да вземат решения и да носят последствията си от тях. Може на всички ви да се стори много грубо, но ми се стори безмислено всеки път да му казвам , не пипай вратата на камината (която е стъклена). Една вечер преди месеци, просто го оставих и той директно отиде и пипна стъклото. Не му хареса, разплака се. Не е имал изгаряния (няма как да ги получи , освен ако не си остави ръката залепене за стъклото 5 мин) , но от тогава не пипа вратата на камината. С този пример не казвам ,че трябва да ги оставиш да се убият, а просто да прецениш , кое в случая е безопасно и да го оставиш само да направи избор и да носи последствията си съответно. Примерно, ако беше извадил нож от съдомиялната (както обича да прави) , не бих го оставила да си играе с него тъй като е прекалено опсано в моите очи, както и ако имахме стълбище бих сложила преграда, за да не се изтъркаля надоло. Децата са толкова индивидуални и по-скоро трябва да се водим по тях. Крис е със страшно силен характер, определено лидер и от една страна не искам да премахна това качество , но за да бъде успешен лидер, трябва да се научи да следва другите. Ох извинявай, че ти оспамих темата с моите размишления, дано съм успяла да се изразя правилно. Идеята ми е ,че просто като оставим децата да направят избор , показваме уважение спрямо тяхната личност.

Здравейте от мен и от 15 месечната,ходеща  Дариана!
На 1г и 3м,дъщеричката ми тежи 8 620гр,висока е 74см,и има 10 зъбчета.

Храненето
Дари се храни 3 пъти на ден като чувствително увеличи количеството.Предлагам й (когато имам достатъчно време за да приготвя)по две неща на хранене-салата и ястие/супа и десерт(да се разбира плод).Самозахрани се със свинско като открадна парче дроб и парче пица от нашата трапеза.
С доста усилия я накарах да хапне череши,но се оказва,че са алерген и не са подходящи за нейния режим.(Спирам противоалергичните лекарства за един месец и ще наблюдавам как ще отреагира организмът й.)
Настоява да се храни сама-успява и с вилица,и с лъжица,като задължително дава и на мен.

Кърменето
Кърмим се за събуждане и приспиване,все по-рядко в друга ситуация.Нощем почти не суче-буди се често,аз й предлагам гърда,но тя не иска.Суче активно около 5 сутринта.До скоро,ако сме били разделени повече от 3 часа,щом ме види първо търсеше гърдата,но вече не го прави.Не знам дали това е период или плавно тръгваме към отбиването,но каквото и да е,ме устройва.
Дава ми да кърмя едно плюшено мече-слага го на гърдата и повтаря „ами-ами”.
Някак си самата тя промени отношението си към кърменето и намираме нови начини за близост,утеха.


Прохождането
Дара проходи много плавно-с всеки ден ставаше все по-уверена в своите възможности,трупайки опит с много падания.Съответно коленете й са ожулени и тъкмо мине едната рана,се сдобива с нова.Плаче за това рядко и бързо й минава.Много бърза и дори подтичва. На 4 часова разходка без количка не се спира и за минута-през цялото време е в движение,което значи и аз съм в движение.Нормално би било след това да легне и да заспи,но не би-удома беснее още 2 часа,докато й се доспи.

На 27 май правихме прощъпулник.Най-общо казано това е обичай,който не разбирам и го спазих за да угодя на бабите.
Дари първо хвана спринцовката,после я пусна и взе тирбушона(професията на съпругът ми-барманство,ресторантьорство) и телбода(моята професия-счетоводство).Минахме през най-различни тълкувания от това,че с тирбушона ще си отваря бутилки за да празнува успехите си,до това,че ще бъде патолог/хирург,който използва медицински телбод.Баща й каза,че ще е като мен-ще си вади парите с таблата за да си плати икономическото образование.
Взехме отпечатъци от крачето и ръчичката й,които не станаха никак сполучливи,но пак са си спомен за нас.

Исках да направя по-специален прощъпулника,но поради липса на време и вдъхновение,сътворих само едни декоративни обувчици.
Ето снимки и клипче http://www.youtube.com/watch?v=rAgEXurQcfU  http://dodo23.snimka.bg/holidays/prosht-pulnik.679984.27360008

Ежедневието и игрите
Помните ли как миналата година ви разказвах,че липите са нацъфтели и паркът ни е една ароматна прохлада?!Пак ухае на липа.
За разлика от миналото лято,това няма да го прекараме там поради наличието на много неподходящи за пипане и лапане неща:фасове,кибритени клечки,отпадаци от плодове(костилки,обелки),всякакви опаковки;кучета,кърлежи и бълхи.
По-често я водя в един ресторант с просторна и сенчеста градина(в която ми бере цветя),в който има малко препятсвия и мога да я оставям да играе без да я следвам на всяка крачка.Опитвам се да й давам по-голяма свобода и известна самостоятелност.
Опитва се да строи с дървения конструктор,но й липсва баланс и много не й се получава.Храни и пои всички играчки с лъжица и шише.Нанизва на врата си,ръцете или краката всичко възможно-ластички,диадеми,разни гердани и обръчи.Върти се в кръг,докато танцува или някой й пее.Целува отражението си в огледалото.Откри коша за боклук,пералнята и тоалетната чиния!Особено обича коша,и редовно вадя от него играчки.

Водихме я няколко пъти на плаж-много се забавлява,харесва й да се плиска с водата и не се страхува от нея;обожава да рови в пясъка с ръка,лопатка или солета,да пие морска вода от мидени черупки.Като я питаш какво прави на морето,казва нещо като „цоп-цоп” и показва с ръчъка.http://www.youtube.com/watch?v=K2m5lKNdMfg

В този ред на мисли,преодоля проблема с къпането-май се е страхувала от ваната,а не от душа,както мислехме.Сега я слагам да стъпи или седна върху хавлия на пода на банята и я къпя с душа.През цялото време тя пищи доволно,смее се или пее.

Говорът
Бърбори много на бебешки,повтаря каквото й кажеш като дресирано маймунче.
Казва,че балона прави „пук/пък/ба/па”(всичко значи че балона се е спукал).Като падне казва „кок” –казвам й,че зайчето е направило скок.Казва мече и маце с едва доловима разлика.Като й кажа,че отиваме да търсим котето,започва да вика маце.Часовника прави „так-так”,като накланя главица на ляво и на дясно.Бисквитата е „бита”,колата/пасатора/пералнята правят
„буууу”.Казва и нещо за пуф-паф,което ми е трудно да изпиша.
Ако иска нещо да се повтори казва пак,много отчетливо отговаря с да и не!
Питам я „Ще яде ли супа?”,тя отговаря твърдо „Да”,”Ще караш ли колата?”,”Да”....

Развитието
Давам си сметка,че разбира много повече неща,отколкото очаквам и осъзнавам.
Един ден упорито повтаряше мама и тати,сочейки към рафта,докато се опитвах да й измия ръцете.Вдигнах поглед да видя какво толкова ми показва,а тя сочеше сувенирна чаша с наша снимка,за която никой не й е обяснявал,че там са мама и тати.От тогава показва на екрана на компа всеки,който види на снимка-мама,тати,баба,дядо,леля,чичо.
След като се научи как се обуват панталон и чорапи,сега се опитва да си облче и блузка.Най-често успява да я надяне на главата си,но ръкавите са й сложни.
Изненада ме как си събра чорапите от сушилника и започна да ги разделя два по два на чифтове.http://www.youtube.com/watch?v=XE2qXrH7koo

За мен времето прекарано с нея,макар доста изтощително,е истинска наслада.Така се забавлявам с всичките й щуротии,че ревниво пазя тези моменти за себе си и все по-рядко я оставям на грижите на бабите.От това страда домакинството ми,но какво пък-тя ще порастне само веднъж,а „от прах и кир никой не е умрял”(казва леля ми).
Ето и още малко снимки на моето чудо(вище) 
http://dodo23.snimka.bg/properties/dari-veche-hodi.683449.27524170

Ах, колко ви се радваме, ако знаете само! 

Дари се справя страхотно във всичко! А колко сръчно си обува чорапите 
Жалко, че не можете да използвате хубавия парк за разходка и срамота за всички, които си изхвърлят боклуците там.... И тук е същото, като отидем сутрин на площадката намираме всякакви опаковки, люспи от семки навсякъде, фасове и тн и тн. От време на време минават да ги чистят, но то е тогава, когато вече е наистина мръсно. Радва ме само това, че Сиана отдавна спря да лапа всичко, от време на време само взима някой боклук, но просто го вдига и тръгва да търси кошче да го изхвърли.... естествено не намира такова ... не знам дали е смешно или жалко ама е така   

По повод сцената с количката -  да те успокоя, че и ние имаме такива на моменти, по най-различни причини. Честно казано не знам какво да правя - преди успявах да и отвлека вниманието с нещо, за да седне, сега почти не успявам. В такива моменти не мога и да и говоря, защото просто когато реве с пълно гърло няма как да ме чуе. Оставям я да се успокои и се опитвам да и обясня защо трябва да се качи в количката, но обикновено пак няма ефект и просто си я гушвам и я нося  Всичко това става предимно когато е изморена и и се спи, в други ситуации не се стига до там. А пък хората нека си гледат 

Много ми се иска да видя Дари на живо. В началото на юли ще ходим на море и ако и вие имате желание може да отидем на плаж заедно (или нещо друго). Ние май ще сме малко на север, ама все ще измислим нещо!

Целуваме ви!

Бени,много се надявам да се видим всички на форумската среща!Ама е ясно,че на нас с децата няма да ни стигне времето да се наприказваме!
Павличка ми спомена,че сте коментирали идване към Бургас-не знам какво сте решили,но ако сте ни наблизо със сигурност ще ви видим.


Все забравям да ви спомена,че скоро след рождения ден на Дара й се появи бенка на дупето!Голямо бърсане падна,докато свикна първите дни 
Сега има и една на коляното.Съдейки по мен,ще има още много да се появяват.

Все интересни неща и нови постижения при вас  Особено се впечатлих от сортирането на чорапите! Браво на нея, много умело открива чифтовете 
Супер, че се наслаждавате на плажа. И нашата дребка му се радва. Най-интересни са й вълните (а това обикновено плаши децата).
Разбирам те напълно за ревнивото пазене на моментите с Дари за себе си. А също и за домакинстването 

Да и аз бях много впечатлена от сьщото. Марта не се облича (знам, че Дари го прави отдавна вече) и не мисля, че би могла да си сортира чорапите (успокоявам се с мисьлта, че те са едноцветни и всички си приличат  )

Сьщо е супер, че ти отговаря с Да на това, което иска. Ние сме още на догадки и сляпо уцелване.

Това за праха и кирта не го знаех, ама е страшно и си го записвам с големи букви да го казвам на "враговете" 

Целувки