Ей, много готино! И рождения ден и идеята за залата и гостите и това че си им скрила шапките.

Диде, гледам, че при вас е весело, много партита и рд, браво все така да е. А и Дари вече пее песничка, сладурка ми е тя, да ми я нацелуваш много. Цецко сега ми пее "мила моя мамо" невероятно е чувството
И ние като Ели ( Капризче) приемаме поканата с удоволствие

Боги,добре сте ми дошли!
И Дари ми пее същата песен и макар да знам,че не разбира смисълът й,пак ми е голямо удоволствие да я слушам.
  Влизам да разкажа за моят порастнал бяс!
  Официално обявявам началото на бебешкия пубертет!Или е това,или студената пролет и дългото стоене вкъщи се отразяват зле на Дариана!
Имаме си всички признаци-инати се,не слуша и се противопоставя на всяка крачка.Не вярвах,че ще ми се случи да ляга на земята и да пищи,но и това видях.За моя радост или по-точно за по-малко срам,ми се случи 2 пъти удома.Опитвам се да гледам на всичко това,като на част от нормалния ритъм на порастването и се старая да не се ядосвам,повече от нормалното.Това,което ме изкарва от равновесие е,че посяга на деца.Днес ощипа едно дете и доста грубо го задърпа за ръкава,а преди няколко дни събори едно по-малко момченце 2 пъти за 5минути.До скоро,ако някой и вземеше играчката,тя просто си намираше друго забавление.Сега не само,че не се оставя да й отнемат „без бой”,но и нахално дърпа играчките от ръцете на другите деца.
  При нея манипулациите не действат.Ако й кажа,ще ти дам моливите ако седнеш на гърнето,то трябва първо да дам каквото съм обещала и после да се надявам да изпълни нейната част.
  Заради лошото време прекарваме повече време у дома.Решихме да разпънем туристическа палатка в стаята за игра за да й разнообразим  ежедневието.Голяма игра пада-примъкнала си е вътре любимите играчки,възглавници и една пелена;храни и завива куклите,готви им,чете им книжки.Половината й ден минава там.Другата полвовина минава в рисуване с пастели и цветни моливи;рисуване на магнитна дъска(„сувай малко мечи пачи”),пластелин и игра с кукленска къща.Скоро я водих на сладкарница и съответно това е най-новата игра-нарежда масички  и столчета,слага куклите да седнат,слага дървено кубче в чиния и сервира тортата.
  Голяма новост за нас е желанието й да опитва нови храни.Мислех си,че в известна степен съм я ощетила,като не съм й предлагала някой неща,защото обичайно не иска нищо,което не й е познато.Преди десетина дни прояви желание да пие сок от кутийка(не че в тях има нещо ценно) и то със сламка(до сега не е пила нищо със сламка и не умееше).А вчера безкрайно ме изненада като поиска да й обеля и нарежа ябълка,при което изяде почти цялата.Започна да яде и сурови домати.
  По отношение на памперса не знам на какво положение сме.Има дни,в които се напикава веднъж за цял ден,има и такива в които се напикава 5 пъти за 1 час и се чудя от къде се взима такова количество урина.Има и дни,в които си остава с чисти гащи цял ден.Ново е това,че пуска малко в гащите и после се стиска,докато стигнем до гърнето.До сега директно се напикаваше.Днес за първи път пишка в обществена тоалетна.
Очаквах,че 1-2 месеца след първите ни опити,ще е свикнала напълно,а вече близо 3м не се доближаваме  до желания резултат.Нямам търпение трайно да се затопли, за да е навън без памперс  и да свикне с тоалетна или да пишка в тревата.
  Изпитва невероятен страх от банята.Като я къпя трепери от  ужас,и естествено много реве.Ако искам да я уплаша с нещо,й казвам,че отиваме да я къпем.

Тези дни за да й спестя ужаса,реших да използвам леген с вода за да измия само дупето.Определено беше доста по-спокойна и смятам за следващото къпане да пробвам пак бебешката вана.
    Предстои й голяма промяна в най-скоро време,за която ще ви разкажа скоро.Използвам това за я накарам да ме слуша.Казвам й,че хубави неща се случват на добрите деца и трябва да ме слуша.Понякога минава номера,а ако й казвам,че е била непослушна ми отговаря „аз добо дете”.
Много е сладка като пее или рецитира стихчета.Знае може би 10 песни,но ги пее много смешно с по една дума от строфа или дори само с последната сричка от думата.Любими песни са „калялеш кобобо”, „бонче-бонче” и ”жаба-жабана”.
Нови бисери са ни мама мирише на хубаво,дядо има бабинко(нова кола-Берлинго),само нови гащи ишам(като се напикае).
    Проявява страст към катеренето-докато се обърна е качена на някой шкаф;прехвърля се от стола за хранене на дивана,като стъпва на подлакътниците....

Винаги съм се възхищавала на Ина като разказва как казва на Марта,че излиза  и пак ще се върне и Марта остава спокойна.Ние имахме период,в който като я оставим на баба й,тя я водеше в другата стая,за да не ни види Дари,че заминаваме,защото се разстройваше.
Като започнах да ходя на танци,следвахме същата процедура.Обаче тя питаше къде съм и като се върна виждаше ,че съм доволна и усмихната.Явно разбира,че ми се отразява добре и ходя на танци с мерак.Сега като ме види,че се приготвям казва „мама има хольо” и ми казва чао с усмивка.Вярно ще е това,че децата усещат всичко.
Мисля си,че не съм постъпила като добра майка в някой отношения.Тя беше доста малка като се научи да си обува чорапите и панталоните,но скоро се замислих,че отдавна не го прави.Може би е трябвало да я стимулирам и да не спира да се упражнява.Пропуснах някак момента,в който искаше да се храни сама-оставям я да яде сама с вилица,но не й с лъжица,защото се храни много бавно и много се цапа.А знам,че като не я оставям,няма и да се научи и е лошо,че й кърша мерака.От скоро пие вода от нормална чаша-реално можеше да свикне преди доста време.
Сърцето ми се топи от любов като я гледам!Толкова много е порастнала-сякаш в един беше ревливото ми бебе,а сега е едно инатливо момиченце.Става все по самостоятелна,заиграва се с децата и не спира да се променя.
Преди няколко дни ми каза,че „мама миши хубаво”.Като я попитах на какво точно мириша,тя ми отвърна на мама.Има мнение за всичко и често казва,че нещо й „киеса”.Както си сучеше веднъж,прикри гърдата,после посочи другата и каза „това мако не киеса,това хубавичко”.
Интересно е да се види как подрежда играчките си,когато играе-беше разделила всички матрьошки(„мамошки”)на две и пренесе тук всички долни половинки.Нарежда ги в полукръг и започва да добавя разни неща:дребни играчки,които пуска в  половинките или части от конструктура.Всичко е еднакво и доста симетрично.
Пускам и малко снимки за цвят,а на който му се гледат повече,ето тук:http://dodo23.snimka.bg/animals/prolet-2013.741771.30044106 парола Dari
на любимата люлка в гората


да й видите обелените колена


да разберете къде се очаква последния зъб

Еха каква ми е хубавица! Нали знаеш, че "русо гладно нема", не се притеснявай за нея.
Пък тази промяна да не я носи щъркел?
Горе главата, идва топлото време и с това ще се сложи край на стоенето вкъщи и непослушанието.

Много хубава порастнала сладурка 
Исках да ти напиша, да не се обвиняваш за нищо, но се замислих, че и аз често го правя. Още не мога да преглътна някои неща, но се опитвам да компенсирам с други .
И аз съм в очакване да разбера за промяната. На градина ли ще тръгва ?

Здравей, Диде! Снимките са много слънчеви - както и главната героиня, разбира се!  Много е пораснала Дари, изглежда по-голяма, всъщност, поне на някои снимки... Абе, с една дума - красавица!

Прочетох с интерес разказа ти за вашето ежедневие и предизвикателствата, с които се бориш, и исках да ти кажа, че аз лично супер често намирам за какво да се самокритикувам и да ме е яд на себе си - току ме загложди мисълта, че не съм достатъчно добра майка! Трябва да се самоубеждаваме май, че не е така, и както е казала преди мен leni_beni_, да компенсираме "пропуснатия" шанс да сме на висота (в кавички, защото май-май е въпрос на вътрешното ни убеждение това)... Със сигурност даваме най-доброто от себе си, и може би в крайна сметка ставаме все по-взискателни към нас самите, а? (разсъждавам на глас, извини ме!)

Относно желанието на Дари да се противопоставя на какво ли не... Говори ми, говори... И при нас го има този момент от бая време, та си е живо предизвикателство да се намерят точните подходи! Сега ми се струва, че преди беше по-зле работата, но знам ли? Дано наистина да сме тръгнали към разбирателство с тоя мой син, че то бива силни характери, ама все пак... хахахах!  Ще видиш, че накрая ще се справим всички! 

Прегръщаме ви! Много поздрави от нас!

Здравейте момичета,
Аз от много време се каня да седна да пиша, даже започвах на няколко пъти да коментирам предишния ти пост, а докато се наканя ти ни разказа толкова много нови и интересни неща 

Дари е прекрасно малко същество, ама аз това и друг път съм го казвала, толкова е лъчезарна и слънчева 

Дано инатенето при вас да не се задълбочава много, но и така да е - ти ще се справиш, просто нямаш друг избор, хихиххи. Аз и навън съм имала кризи със Сиана, не само вкъщи и не е приятно никак, ама какво да се прави, дяволчето си е мое, гледам си го  Какво си мислят тези, които станат свидетели, хич и не ме интересува 
За дърпането на играчките и тн и тн - това мога със сигурност да кажа, от личен опит, че ще отмине. При нас беше така, никога не си даваше играчките и винаги дърпаше тези на другите. Не си спомням точно кога всичко започна малко по малко да се променя, аз бях писала май някъде по темите. Може би преди около 2-3 месеца. Сега в момента вече напълно разбира, че когато някой си играе с нещо тя трябва да изчака и тогава тя да го вземе, изчаква си реда. Много рядко, единствено когато е много изморена и и се спи, все още се случва да дърпа играчките, както го правеше преди. Много съм доволна, така че ти казвам от личен опит, че с времето това ще отмине, дано при вас да е по-бързо, защото при нас започна откакто стана на малко човече, около 6тия 7мия месец, та чак до скоро 

И аз като теб за доста неща се обвинявам, но на моменти, не винаги, защото когато се замисля по-задълбочено всъщност виждам, че съм постъпила така,  както съм преценила за най-добре за всички в определения момент, може да не е било идеалното по книга решение, но е било най-доброто за нашата ситуация 

Вие откъде ги взехте вашите матрьошки?? Много искам да взема за нас едни, защото на мен това ми беше една от най-любимите играчки като дете и постоянно се сещам как играехме с брат ми с тях. За съжаление миналото лято прерових всичко и никъде не можах да ги открия, не знам къде са потънали...

И аз нямам търпение да разбера за тази промяна, много си тайнствена.....

Целувки от нас!

Цитат на: svekarva в 04.04.2013 15:41

Пък тази промяна да не я носи щъркел?

След ревливата Дариана,хич и не си помислям за щъркела.Не й доброволно 

Свилена,много се радвам,че те виждам пак из форума-включвай се,когато можеш и разказвай и за твоя сладък Маттео.
За родителските грешки,се замислих за първи път,когато Дари беше на около 6м и тогава ме беше много срам да си призная пред някой,но една приятелка ме успокои,че всички здравомислещи имат подобни терзания.
Давам си сметка,че като не съм й позволила да се плеска с лъжицата е било,защото съм била крайно уморена,и край стоте чифта напикани клинове,чорапи и гащи ми се е искало да няма и 100 блузки с дневното меню по тях.
Изобщо между това да си добра мама и да не полудееш,покрай всички задължения съпътстващи майчинството,линията ми се вижда доста тънка.

Бени,като цяло смятам,че късно я хваща периода,сравнено с племенницата ми и нейното "всичко не давам".Имам за пример и едно момиченце на 1г,което става буря само щом някой погледне играчките му.Това,че си пази играчките не ме плаши,знам че е естествен и нужен процес.И ще мине.
Матрьошки имаме два комплекта-и двете нямат нищо общо с едновремешните руски кукли.Едните даже са толкова брокатени,че по-скоро би се сетила за ориенталската култура.Тях ги има по магазините за сувенири и детски играчки.Другите бях поръчала от един сайт-на снимката бяха добри,реално не толкова.Ама играе....

Имаме нова придобивка-седалка за тоалетната чиния(хваля се все едно съм се сдобила с Миникупър):голяма радост!
Дари пощуря от кеф щом я видя и вече не ще да чуе за малкото гърне.С повод и без повод,щом се присети,застава пред вратата и заявява "пая пиш гоамото гине".

Много е пораснала нашата морска приятелка и все по-хубава става, а явно и дивотията и ината не са ви чужди. Да те успокоя, че не сте сами в това отношение. Никола е способен на бой ако някой му вземе колелото, количката или не дай си Боже мотора... Шамари и по-големите от него, но понякога си намира майстора и става весело...
За това дали сме добри майки, ами да, добри сме. И няма смисъл да се самообвиняваме, че нещо не правим както трябва, защото правим всичко по най-добрия ни възможен начин. Аз имам дни, обикновено след безсънни нощи, в които не мога да си вдигна главата и му пускам някакво детско на компа и сядам да дремя на дивана. Просто нямам сили за друго. Знам, че не е правилно( според моите разбирания), но има дни в които не ме интересува и искам да си почина. И честно казано мисля, че така е по-добре и за него и за мен. По-добре да гледа детско, отколкото киселата си майка 
Как можа да кажеш, че има промяна и да не споделиш каква? Направо не те е срам. Казвай бързо!
Честита ви седалка за тоалетната. Какъв цвят е?
Това лято Никола ще е 1 месец в Бургас, 2 седмици с нас и 2 с баба си. От сега съм запланувала поне едно виждане с вас и го очаквам с голямо нетърпение!

Много е пораснала Дари прекрасна малка госпожица.
Много неща си написала за вас двете с удоволствие ги прочетох, иска ми се да напиша един дълъг пост, но “моя голям бяс Цецко пак е болен и сме си в къщи, а като ме види на компа почва да пищи и маммоо ставай”.
За банята и ние сме същите т.е. за главата много го е страх милия и пищи та се къса. Хубаво е да я поощряваш да се облича и храни сама, защото ще е добре подготвена в яслата. Да не те чувам, че не си добра майка, само защото си пропуснала да направиш нещо. Не се съмнявам , че даваш най-доброто от себе си за да е щастлива Дари.
Относно проявяването на характер сме така от много време, пищи и се тръшка, и само баща си слуша, направо съм луднала, не знам какво ще правя ако Ники замине командировка. Аз се опитвам да му обяснявам, че не е хубаво това което прави (пр. Един ден излизаме от мола и той се тръшна пред Пикадили да си качва в количката и пищи и се събува, не мога да го усмиря, ако не беше баща му...) или му обещавам разни неща, но не като се заинати нищо не мога да направя.
Имахме период с дърпане на играчки или не си дава неговите, но отмина, явно като тръгна на ясла разбра, че не всичко е негово.
Браво за новата придобивка, замислям се дали да не купим на Цецко и дано почне да го ползва, към гърнето не проявява желание и всичко му е на игра. Отчаяла съм се с този памперс.
Чакам да споделиш за промяната и аз си помислих за щъркел, хехе. Нямам сили за второ, и не знам дали някога ще имам, въпреки, че не е добре да е сам.
Много целувки от нас

Влизам да изтупам праха!
    Дариана на 2г и 2м пие първият си антибиотик,заради фарингит .Все си мислех,че това ще ни се случи вследствие градината,ама не.Страшно ме е яд,че  „допуснах” да се стигне до АБ,а в същото време знам,че децата просто боледуват .Връщайки се назад си обяснявам боледуването й с отслабен имунитет заради последния зъб.До сега всичките й зъбчета щом пробият изникваха бързо,а този кътник расте вече цял месец.
  Ако не се беше разболяла Дариана тази седмица щеше да тръгне на ясла.Преди около 2м разбрах,че има свободни места в ясленската група и че ще има прием.Изправих се пред дилемата дали сега или на есен и ми беше много трудно да реша.Опитах се да претегля плюсовете и минусите за да взема решение в нейн интерес.Яд ме е,че цяла зима не боледува,а точно сега ще тръгне на ясла със сринат от АБ и от боледуването имунитет.
И така,щом оздравее,надявам се още в понеделник ще си имам ученичка.
  Да разкажа малко и за самата ясла.За 20 деца се грижат 2 медицински сестри и 2 детегледачки.Разполагат с две свързани помещения-съответно за игра и за спане.Помещението за игра е доста голямо и слънчево.
Храната за децата се приготвя в самата сграда(която помещава и детската градина).Всички храни спазват БДС стандарт.Имат 4 хранения за деня.
През топлите месеци децата често играят навън,имат пързалки и други подобни съоръжения.
За зимните месеци  се купуват помагала,чрез които имат и вид обучение.
Не съм сигурна за размера на таксата,но е около 30лв.
При постъпването й трябва да занеса 2 ролки кухненска хартия и пакет мокри кърпи.Задължително да има поне един пълен комплект за преобличане и шапка.
    За двата месеца,от както реших,че ще я запиша на ясла,какви ли не мисли и сънища имах.Като цяло не ме притеснява чисто битовата страна на престоя й-дали ще яде,дали ще се напикава,дали ще спи.Това е нов режим,към който лесно или трудно ще се приспособи и ще й носи само плюсове.
Притеснявам се как ще се адаптира към групата-дали ще играе с децата;дали ще комуникира пълноценно;дали ще се чувства изолирана или пренебрегната.Тя е изключително общителна и е свикнала в известна степен да й се обръща внимание,което сега ще трябва да дали с 20 други деца.Постоянно задава въпроси и иска да й се отговаря и обяснява-нещо,което ще е трудно в яслата,най-малкото в началото,докато персоналът свикне да й разбира.
Надявам се,познанството й с голяма част от групата да се отрази положително на адаптацията й.От друга страна,факта,че 95% от децата на есен ще са в детската градина,а яслата ще се запълни от нови деца,сигурно ще я стресира.

    Да разкажа и за самата Дариана-расте,щурее и хубавее  .Пее песни почти постоянно,често играе  самостоятелно.Напоследък постоянно прелиства книжките и иска да й разказвам приказката.Запомня най-важното и после разказва тя самата.Бабата яла супа с камъчета,счупила си зъбчето и  плакала.Спящата красавица си убола пръстчето и спала  100 години.Червената шапчица носила в кошничката ябълки/хляб/супа.Срещнал я вълкът и й казал  „ау,ще те изям”.
Казва имаето си –Диана Датова,като я питаш къде живее казва в балешково или в къщата.
Покрай боледуването й,й стана интересно да играе на доктор-цял ден върви със стетоскоп на врата и шише с капки.Преглежда себе си,нас и играчките и ни лекува.
„Знае” половината азбука-аз изписвам буквата,а тя казва на кого е-на мама,на тати,на Дари,на баба,на чичо.....На вън ако види надпис,задължително посочва буквите,които познава.
Изпитва ме.Мамо,кой е този цвят(пита поне 3 пъти)-аз отговарям.А тя ми казва добре,браво на тебе.
Говори все по правилно.Сред бисерите й са думите „пакаче”(капаче),  „тютеница”(лютеница), „хипатапатам”(хипопотам).Веднъж ми каза „мамо ти си човек”.Аз прихнах в смях и попитах от кога съм човек,а тя ми отвърна „от (д)неска”.Вчера ме попита „може ли да бъда кака”.
  Седалката за тоалетната чиния се оказа златна мина(носим я навсякъде с нас).Не се налага аз да я подсещам за тоалетна,разчитам тя да ми казва.Все още се напикава,но положението няма нищо общо с това от преди месец.Напикава се горе-долу веднъж на ден,през ден.Обичайно се случва сутрин,когато още не се е разсънила или вечер,когато е вече уморена.На обяд спи без памперс от десетина дни и до сега се събужда винаги суха.

Това от мен,надявам се да остане ред да пусна и малко нагледен материал.

Диде, много нови неща около вас едни хубави други не. За антибиотика, какво да ти кажа и на мен ми беше гадно като го пихме за първи път, но нашата докторка винаги ми казва, че се изписва когато е необходим, важното е да помогне, и като не се предписва безразборно не е проблем. Знае колко съм против тях и ги пием само в краен случай, което за сега ни се е случвало 4 пъти – знаеш.
С яслата съм със смесени чувства, много боледува, но там научава нови неща и стана един отракан , не можеш да го наддумаш просто. При нас е на мода „мамо аз съм човек”, а като го питам а аз – ти си мама
Относно адаптацията не се притеснявай децата намират общ език, сигурна съм, че Дари ще свикне, тя е общителна, а и като гледам колко неща си я научила нищо чудно да бъде център на вниманието.
Цецко например по думите на лелките не си играе с всички момиченца имаме си “гадже” (даже две) и лелята казва че я хваща за ръка и отиват настрани от другите да си играят – детска му работа  Сега е решил, че е батко на леля си и никой не може да го убеди в противното.
Много се смях на „хипатапатама” много бърбори сладураната браво. Браво и за пампито ние сме доникъде, но и това ще стане като се затопли още малко.
Успех с яслата, дано по-малко боледува. Да пишеш как е минал първият ден на ученичката.
Защо реши да я пуснеш на ясла от май, на работа ли се връщаш?
Много целувки от нас

Ехе, още една ученичка си имаме във форума /Марта е другата/. Условията в градината са много добри, както ги описваш. Споделям плюсовете за пролетно тръгване . Ако учителките няма да се сменят, не е проблем идването на нови деца /при моите учителките се въртяха в една смесена група през лятото/. По мой опит, децата се привързват повече към учителките. Идването на новите обаче винаги се съпровожда с боледуване, все едно си разменят болестите и си създават групов имунитет.
Големият син, подобно на Дари, вървеше доста напред. Знаеше цели книги с приказки наизуст, познаваше буквите и по непонятен за мен начин изчисляваше за колко дни ще му стигнат опаковка хапчета /май пиеше флуор и витамини/, ако пие всеки ден по три. Та учителките много бързо разбраха, че може да го ползват като "учител" на другите и го караха да разказва разни работи на дечицата, като в същото време му обръщаха и повече внимание. Малкият беше другата крайност - не се включваше в игрите и не обелваше дума, по цял ден ревеше и учителките го гледаха накриво. Вероятно при Дари ще е като при големия, не се притеснявай. Винаги обаче можеш да допълниш желанието и за знания вкъщи. Ще видиш колко е интересно, като започне да подрежда куклите и да си играе "на учителка". Ще имаш пълна информация коя майка какво е готвила, как се е карала за нещо, какви белички са правили децата.
Пожелавам на Дари да е здрава, другото само ще се нареди. Успех!