Боги,аз Аб най-вече ме е яд,че кашля цял месец и личния лекар само сменяше сиропите и казваше нищо й няма.Заведох я при педиатър и хоп,възпален фарингс.Много се чудих дали да го давам,че противопоказанията му са повече от показанията,но педиатъра се е доказал като добър диагностик и ме хвана страх да не се влоши още.

Относно боледуването в яслата-неизбежно зло.Дали сега или на есен,или на 3г в градина,все ще бъде изложена на множество вируси.Чувала съм коментари на майки,че някой много боледуват,други-малко и смятам,че като всяко нещо при децата това е индивидуално.До сега не е боледувала сериозно;има изграден  добър имунитет(доколкото е възможно на 2г,защото съм чела че се развива напълно около 7г възраст);не съм ограничавала контактите й с хремави деца и не е прихващала от тях.
Смятам,че като я пускам сега й давам възможност да се изложи на болестите във време,в което ги няма острите вирусни инфекции;пък и всички знаем,че лятото се оздравява по-лесно.

Аз си търся работа от доста време-нямам такава,която да ме чака да се върна от майчинство.Надявам се скоро да започна нещо,а ако се наложи тя да си остане вкъщи заради болест,през лятото бабите са на разположение.
От друга страна,другарчетата й вече започнаха ясла.Излизаме всеки ден,но на нея й е скучно;не иска да играе с по-малките.Предполагам,че с многото деца в яслата,ще се забавлява.

Днес е доста по-добре,здравословно и най-вероятно в понеделник ще е на ясла.За разлика от училището на Марта,тук няма адаптационни дни.Говорих с директора дали е по-добре да посещава яслата само до обяд през първите дни.Тя ми обясни,че е по-добре да започне с цял ден за да видим кой период ще й е най-труден.Ако съня не й е проблем,по-добре да я оставям за цял ден,за да не свиква с това,че я взимам на обяд.

svekarva,благодаря ти за милите думи.Пожелавам на всички родители здрави и палави деца.
Аз не смятам,че на много неща съм я научила,даже се укорявам за някой които не съм.Това,че говори много се дължи на желанието да повтаря всичко,което чуе,а то е нещо,което или детето го иска или не.
Ето и два клипа на бъбривка,от преди месец.
http://www.youtube.com/watch?v=NPbVDOLVRpg

http://www.youtube.com/watch?v=Pp8CqToI788

Ето и албум със снимки:http://dodo23.snimka.bg/holidays/dari-mayi.752236.30469449
танци с мама





проба на туту-поличка

и едно вампирче с разбита устна

Браво! Много говори това дете!
Имам приятел, учител в детска градина, който също съветва децата да се оставят от първия ден по цял ден, защото иначе свикват, че  мама ще дойде на обяд и ще я чакат.

Диди, теб те няма, няма и после на един дьх, та не мога да запомня всичко с изкуфялата ми от кьрмене глава и да пиша както трябва.

Последната снимка ми стана много жал, направо ужас  Чак мен ме заболя !!!

Иначе сте големи танцьорки и двете 

Мисля, че много добре си подбрала периода, в който да я пратиш на ясла. Всичко, което си казала ми се вижда много разумно, а за някои неща дори не се бях сетила, та благодаря, че ги сподели.

За вниманието и обществото бих казала да не се косиш - в обществото се ражда индивида. Това, че ще е сред много други деца, ще й даде вьзможност да се открои и да се сработи едновременно. И аз като свекьрва мисля, че тя е много отворено и общително дете и много лесно и бьрзо ще се адаптира и ще общува леко и свободно с другите деца. А за персонала не се притеснявай, мисля че дори да не й разбират думите, тя ще намери начин да им обясни това, което иска да каже 

За това, че знае буквите, браво ! Научила си я на повече неща, отколкото аз Марта, така че няма за какво да се укоряваш (не че аз сьм базата за сравнение де, ама да знаеш, че има и по-зле).

И тьй. Много целувки и пак да пишеш, да не чакаш цял месец!

Цитат на: inaxastra в 16.05.2013 22:39

Диди, теб те няма, няма и после на един дьх, та не мога да запомня всичко с изкуфялата ми от кьрмене глава и да пиша както трябва.

Последната снимка ми стана много жал, направо ужас  Чак мен ме заболя !!!

От понеделник,ще имам много време за писане.Ама като не съм с главното действащо лице,няма да знам щуротиите й.
Това дето се вижда на снимката в ъгъла на устата й е храна(кетчуп).Горната й устна беше разбита-вижда се съвсем малко коричка посредата на устната.

Днес с Дари ходихме до яслата и като видя децата и играчките направо пощуря.Едва успях да я измъкна от сградата.Искаше да отиде при децата.Явно,също като Марта,въпреки многократните ми обяснения,не разбира,че ще остане сама там и няма да може да си тръгне,когато пожелае.
Днес видях и седмичното меню.Струва ми се,че доста храна ще остава....
Забравих да добавя,че сливане на групи поне в яслата няма.А смяната на персонала е доколкото ползват годишния си отпуск,но това е на ротационен принцип.

Разказвах по назад,как си подрежда играчките,ето и нагледно.

И още една как се люлеем 

Имам си яслениче!

Ден първи за Дари
Дари цопна в нарочно разлятата пред прага вода и  тръгна с най-широката си усмивка към предизвикателството наречено от нея "гадина".(градина)
Събуди се щастлива и спокойна,поигра след сутрешния тоалет,нарами тежката раница и потегли към градината.По пътя пееше с цяло гърло Мила моя мамо и аз си помислих какъв парадокс-дали ще съм ти мила щом осъзнаеш къде те водя.
Докато говорим със сестрата от яслата,Дари гледаше играещите вътре деца през прозореца и повтаряше,че иска да я пуснем при тях.
Пуснахме я.Не успях да й кажа чао,да я целуна,да й кажа,че ще се върна за да я взема.

Ден първи за мен
На пет метра пред нас,по пътя към градината крачеше другарчето на Дари,което е на ясла от началото на месеца.Плачеше жално и бърбореше нещо-предполагам,че не иска там.Сърцето ми се сви на топка,гледайки бързо крачещата майка и насълзените детски очички.
Два часа след като я оставих,ми се обади моя близка,която работи в градината.Каза ми Дари плаче,после спира,после пак плаче.Но спира.Това е добре.
На обяд ми звънна пак,че е била при нея.Гушнала я,казала й да заспива,защото като се наспи мама ще дойде.Не питала къде е мама,питала къде е Ади(братовчедка й).
През целия ден мислех какво прави-дали играе,дали плаче,дали яде.


Като отидох да я взема играеше в дъното на стаята,а доста от децата стояха пред вратата и чакаха да ги вземат.Тя като че ли не очакваше да я вземат.Извиках й няколко пъти преди да ме види и чуе.
Погледна ме-никога през двете й години живот до сега не съм виждала лицето й толкова посърнало и тъжно.Помислих си,че плаче,но нямаше сълзи.Беше много,много тъжна.Очите й не бяха зачервени и подпухнали от плач,а изглеждаха като потънали,като на болен.Гушна ме и започна едно бърборене,сигурно със скорост 10 изречения в минута.
Сестрата ми каза,че е спала добре.Закусила следобед.На обяд хапнала само от супата,не искала основното.По пътя към дома ни,не спираше да говори.Предполагам,че там не са я разбирали добре или от плач не е останало време да си коментира емоциите и искаше да ми разкаже всичко.Почти нищо не й разбирах.Попитах я дали е яла кекс и дали й е харесал(прочетох на таблтото,че това е следобедната закуска).Каза не,той бил намазан и не й харесал.
Беше си накапала блузата със супа и беше преоблечена.Очаквах да ми връчат торба напикани гащи,но си беше с тези,с които я изпратих.Питах я дали е ходила на гърнето,тя каза да,на червеното гърне(червени са седалките)и лелята я е бърсала.
За по-малко от 20 минути лицето й пак сияеше.Беше щастлива,че сме с нея.Не пропусна да сътвори и някоя беля.Питахме я ще иде ли пак на градина да играе с децата,а тя отговаряше утвърдително.

Тази сутрин не искаше да отива,каза,че градината била затворена.Приспиваше едно бебе и каза лягай веднага.Питах я в градината ли казват така,а тя ми отговори,че Диди(информаторката ми) й е казала да ляга.По пътя за градината беше спокойна и бърборива.Влезе в стаята и щом се затвори вратата,започна да плаче.До сега единствената ми информация е,че е заспала бързо и лесно.
Повече за днешния,втори ден,утре.

Ето малко снимки от вчера.http://dodo23.snimka.bg/graduates/p-rvi-den-v-yaslata.753250.30523212

Съвсем нормална ситуация! Ще свикне, важното е ти да свикнеш!

Диде, много е хубава Дари, аз вече и гледах снимките във фб.
Като ти четях поста и си представях личицето на Дари и се сетих за Цецко ( който и сега след 9 месеца) още НЕ иска и мрънка сутрин да не ходи на ясла щях да заплача просто. Мислех да ви пиша след седмица да видя как е било , защото Цецко 1 седмица беше ок и весел, но после се разболя и след престоя в къщи вече не искаше да ходи там и досега е така.
Хубаво си го решила да я оставяш да спи там още от началото, аз го взимах първия месец на обяд да спи в нас и мисля, че това до голяма степен повлия върху него т.е. беше свикнал, че “мама доди” на обяд и после се стресира още повече като престанах, е при нас повлия е непрестанното боледуване. Всяка сутрин обяснявам, че “ние ходим на работа, а той трябва да ходи на работа в яслата”.
По мнение на лелките децата започват да свикват с градината след 2 година и момиченцата се приспособявали по-бързо. Като гледам по-големите как влизат бързо и тичат по коридори и си мисля кога и при нас ще се случи.
Много целувки на малката ученичка и пиши как е минало днес

Милата Дари.Като ви четях малко ми стана тъжно,но явно трябва да се настройваме психически ,че това е неизбежен момент и да се подготвяме за по лесна адаптация.Надявам се вече днес всичко да е по добре и по усмихнато и за теб и за Дари!

И на мен ми стана много мъчно като прочетох..... Дано по-бързичко да свикне. Хубаво е, че казва, че пак иска да отиде, според мен това означава, че и харесва, но просто и е мъчно за мама, което няма как да е по друг начин 
Другото хубаво нещо е, че не отива при напълно непознати деца и лелички, а има там измежду тях познати, според мен това ще е по-малко стресиращо за нея, отколкото ако трябваше да свиква с изцяло непознати хора.

Много пораснала ми изглежда и така с прибрана косичка и с раничката си е като истинска ученичка 

Цял ден стоя вкъщи,чакам телефона да звънне и гледам часовника.Ако подхвана нещо не ми спори,а работа колкото искаш.

Ден втори
Спала,яла и играла.Преди обяд наакала гащите,на обяд напикала нощницата(предполагам като е станала от сън.Маркирала територията Това ми се стори положителна страна,защото чух от майките,че децата се стискат от срам,от страх).
След сън,Даниела я е взела в нейната група.Питала къде е "Манан"(чичо й Дамян-интересно не пита за майка си.)и искала да гледа на вън.Заварих я стъпила на стол да гледа през терасата.Беше тъжна,но спокойна.Щом ме видя ревна и се гушна в мен.
Нощта ни беше ужасна.Заспива за 5мин,буди се с плач и повтаря не мамо,не искам.Успкояваме се по половин час,след което пак спи 5мин и пак се буди.

Вчера се умълча още по пътя.Като видя сградата започна да хлипа,а пред вратата на яслата се тресеше от рев.Едва и аз не ревнах.По-късно се е успокоила.Като отидох да я взема,стоеше абсолютно спокойна на масичката и закусваше с другите деца.Щом ме видя ревна-сякаш се сети,че трябва да плаче за мен.

Днес пак рева пред вратата,но като че ли една идея по-малко от вчера.Към 10 била спокойна и играела.

Сутринта ни подреди добре.Както си говорихме тримата започна авторитетно да размахва пръст и да казва на баща си да внимава да не падне;да сяда веднага на масата,да си вземе виличката и чинийката и да пее хапи ду лю,защото Жечито има рожден ден.Има нови думи в речника и е инстинско предизвикателство да й се разбере какво говори.

Преди около месец порастна достатъчно за да може да си отваря вратите сама.Аз я наказвам в коридора да стои сама,тя си отваря вратата и нахълтва в стаята с гръм и трясък.Научи се да отваря й хладилника и сега рови сред сиропите за кашлица.След Великден беше взела едно сурово яйце и го беше чукнала в първото червено.....

Охх каква е сладка ученичката  и си има истинска раница,кукличка
Като чета как плаче милото и колко и е тъжна докато я вземеш ми се свива всичко
Стискам палци да свикне бързо и да ходи с усмивка

Прекрасна е ученичката  Диде, надявам се по-бързичко да свикне Дари! Нямам търпение да се видим това лято.

Целувки от нас!

Така съм се смяла за въдворяването на ред на закуска и отварянето на вратите Върна ме към нещо, което бях забравила за големия син. И аз се опитвах да го наказвам, но понеже живеехме много на тясно беше "зад вратата в ъгъла" на стаята. Още на втория ми опит той затвори вратата и каза "няма зад вратата, няма ъгъл!".
Ох, много е тежко...Този тъжен поглед, за който говориш, го помня още и още си задавам въпроси дали е било редно да водя малкия на градина, вместо да тръгна на работа. Уж правим най- доброто за децата....
Дано вече отива с желание и да е здрава.

Милата ми Дари
Да съм спокойна, че не само моят синковец го наказват до вратата в хола, той баща му го наказва, че само от него има "страх", даже напоследък сам си се наказва като направи нещо лошо
Как е сега Дари, намали ли реването пред яслата, вече сте на 1 седмица. Аз не успявах да се разрева, защото комшийката беше до мен първите седмици, но ми ставаше мъчно, като гледах разпиляни играчки в хола и него го няма да си играе с тях.
Много целувки и пиши по-често за малката ученичка
п.п Диде, още ли се кърмите с Дари?  питам, защото много ми стана мила последната снимка

Ако ви кажа,че от понеделник се каня да пиша,ще ми повярвате ли?!

И пак за градината...
Аз свикнах.Свикнах с това,че ще плаче.Не я мисля всяка минута както предишната седмица.Спокойна съм,че ще получи най-минималните грижи от които се нуждае-храна,вода,чисти дрехи,сън.
Мисля си,че тя усеща спокойствието ми.Преди ми се свиваше сърцето като стигнем до градината,а сега съм по-ведра.Задължително пеем песнички по пътя,защото това я разсейва и правим планове за следобеда.

Мисля,че и Дариана плавно се адаптира.Колкото по-сърцераздирателно плаче сутрин,толкова по-спокойна е,когато я взимаме.В понеделник повтаряше по пътя,че не иска да ходи,а аз й обяснявах,че като се наспи,ще я взема и ще отидем на рожден ден и ще ядем торта.Щом я преобух,тя сама слезе от пейката,отвори си вратата и влезе в яслата.И като се затвори вратата,като по сигнал,започна да плаче.

Тази седмица доста яростно се проявява детския пубертет и е направо фурия.Няма и минутка,в която да й се угоди.Искам жълтия панталон-давам го;искам черния;искам с пеперудите;искам блуза с цветета...Съблича се и на улицата,защото не искала гащи.Вкъщи редовно ходи гола и спи само с тениска и чорапи.Не иска да й слагаме памперс вечер,ако успеем то си е направо насилствено,и е безмислено,защото тя сама го откопчава и го маха.Съответно нощем се напикава  по 2-3 пъти;ставаме и тримата,сменяме чаршафи...тя не се наспива и баща й не се наспива,защото става за работа в 5.
На въпроса на Живко защо Дари е такава му показах статия за детския пубертет и той остана смаян колко точно е описана ситуацията.Ама бабите не искат да вдянат-детето е уплашено/урочасано и веднага се прати блузка на баячка....

Редно е да спомена и някой новости от яслата.
Положителни страни
Дари е станала голяма чистница-през час иска да си мие ръцете.Мие ги много качествено,както аз до сега не успях да я науча.Много добре успява да се избърше след  тоалетна.Напикава се много рядко(освен нощем)-тази седмица съм взела само един комплект напикани от градината.
Там ги слагат както на тоалетна чиния,така и на малко гърне и тя пак иска да ползва гърнето удома.Оставям го в коридора,когато поиска  отива,сваля си панталона и бельото,и сяда сама.
Заспива много бързо.Често без да суче.В яслата позволяват да си носят дребна играчка и от там доби навик да си взима нещо в леглото.Вчера заспа с книжка в едната ръка и бутилката с вода,в другата.Ако се пробуди от нещо,се намества на леглото отпуска се и заспива в минутата,в която се е събудила.
Хапва доста нови неща.Прояви желание да пие прясно мляко-до сега я ограничавах заради дерматита и не само,че не съм й предлагала в чаша,но дори не готвя с мляко.Но сега си иска и изпива малки количества.
Тези дни поиска филия с лютеница и сирене-нещо,което също никога не съм й предлагала.
Храни се добре там.