И при нас се казват лелки. Имаме една позната такава, която като я слушам как говори за децата, се вижда че сьс страст си вьрши работата и наистина я е грижа за тях. Жалко, че са им толкова ниски заплатите (тя казва, че сестрите не са зле платени).

Много ми липсваш, но се радвам много за работата ти. Ееех, с носталгия (егоистично) си мисля, че вече нищо няма да е сьщото (между нас) 

Щях на лични да ти пиша, ама като сьм почнала тук с откровенията, за да си спестя време ще ти кажа публично, че много те обичам, много се радвам, че така ни сближи форума и всичкото време, което виртуално прекарвахме заедно, за мен беше ценно удоволствие. Намирам те за прекрасен човек и сьм горда, че си ме избрала да сме по-близки. Ти си скьпа и специална (а дори не знам кога е рождения ти ден).

И при нас са лелки. Доколкото знам яслата е от 7-19 , а те са съответно на смяна от 7-13 и от 13-19 или нещо такова.
И при нас имаше "инцидент", бяха го измили горе-долу, но явно се е обличал сам знам ли, защото като го взимах  нямаше чорапи и слипове, а беше само с анцунг 
Диде, честита ти работа, как върви, адаптира ли се след майчинството, успяваш ли да се справяш с взимането на Дари и работното време? Целувки от нас

Боги,и аз съм я взимала без бельо-само по клин.Но винаги сестрата е обръщала внимание,че е с непълно  облекло.Това се случваше,когато се напикаваше толкова често,че не оставаха сухи гащички.

За работата-благодаря,че попита
Работя в Поморие.Работното ми време е от 8,30 до 16,което значи,че в 16,30ч съм си вкъщи.Съвсем спокойно мога да отида и да си взема детето от градина.Мога и да я водя сутрин,но би било много рано,за това я води свекървата или мъжът ми(ако е 2-ра смяна).
Работното място ми харесва-луксозен офис,интелигентни и приятни за комуникация хора.Времето ми минава неусетно и често не стига за да се отметнат всички задачи.Първата седмица ми беше трудно да действам бързо и организирано,чувствах се много разпиляна.Постепенно влизам в такт,но дейността на фирмата е многостранна и ще мине много време,докато всичко мине през мен.Всяка сутрин тръгвам с желание,чувствам се ценена и пълноценна.Това последното не съм предполагала,че някога ще го напиша за работа.
За Дари беше странно как така изведнъж започнах да ходя на работа,но свикна бързо.Сега всяка сутрин ме пита дали ще ходя на работа и дали тя ще ходи на градина.Тръгва с усмивка и песен и е много доволна.Дори почивните дни пита за градина.

Да си похваля гарджето.
Миналата седмица се напишка само 2 пъти.Считам,че приключихме с ученето на тоалетна.
Напоследък и нощния памперс е все сух,а често се случва и да се събуди през нощта и да поиска да ходи на гърне.Предполагам,че скоро и нощния ще махнем нацяло.
Наложи се два пъти да прекара целия ден с баба си и успя да заспи при нея,за първи път от 2 години насам.Взех да си мечтая за времето,когато ще мога пак да отида на бар,без да си гледам часовника.
Има дни в които е голям бяс,има и такива,в които стои в скута ми и ме гали нежно по лицето(както всички деца).
Обичам я безкрайно и ми е малко тъжно,че нямам онова неограничено време да се радвам на щуротиите й.

Диде, разкажи ни малко за малката красавица. Гледам снимки във фб, но нищо не разказваш в темата на Дари. Как е яслата, а в работата. Целувки от нас 

Боги, благодаря ти за проявения към нас интерес 
Дори не мога да повярвам че 2 месеца не съм се разписвала в темата ни.Случват ни се толкова много неща и времето лети така бързо,че не успявам дори схематично да си записвам важните неща около Дари за да ви ги разкажа после.
Дари е прелест на квадрат.Ходи на ясла с желание и там нямам никакви грижи.Тази седмица е била малко нервна сутрин,защото преместиха децата, с които беше свикнала в първа група,а в ясленската дойдоха нови, които съответно са в ревлив период.
Махнахме и нощния памперс скоро след като писах за последно.От тогава ми се е случвало 1-2 пъти да се напикае.Обичайно ако й се ходи се събужда и става самичка,но има нощи, в които въпреки количествата вода,които пие, не се събужда.
Скоро преместих кошарата й в нейната стая и често я питам дали иска да спи там.Предишната нощ заспа за първи път там.Спа до 4,30 сутринта,когато се събуди и я взех при нас.Смятам да не настоявам да спи там,а да й давам избор за да свиква постепенно и да се отдели,когато е готова.Надявам се щом това се случи,да успея да я отбия, също плавно и без драми.
Дари е много музикална.Не остава равнодушна към каквато й да е музика-зарязва това,което прави и запова да танцува,дирижира или тактува.Пее почти постянно, а през миналата седмица нямаше ден,в който да не ми изпее „Мама ми купи днес” и „Зеленчуци, който не яде” поне по два пъти.
Четох,че наборите ни са във фаза „защо”.Дари също задава много въпроси, но рядко точно „защо”.Сутрин например ме пита „Дъге отигваш?”(отигваш е смесица от отиваш и тръгваш).Като отговоря на работа, пита „С ризката ли?”-нося униформа.”Ще се върнеш ли?Аз на градинка ли отигвам”, „С тати/баба ли?”.......Бърбори все така неспирно,както преди.Не знам край по-малките в яслата ли,или по  друга причина,но често се случва да мънка като бебе, вместо да говори отчетливо или да използва знаци вместо думи.Тези дни е научила нов начин на четене на книжка – отваря някоя и започва един монолог от неразбираеми думи, но с такава интонация,че човек би помислил,че просто не разбира езика й.Много е забавна и не се уморява да повтаря този номер.
Изразява изводи от рода на това,че който няма обувки ходи бос.Говори за себе си в първо лице.Много обича да скача и винаги го прави като се качваме или слизаме по стълби.Скача едновременно с двата крака(което било важно в незнам каква връзка и не помня кой ми го каза).
Колкото й да ми се иска да играе с пъзели,защото аз ги обожавам,тя няма грам влечение към тях.Обича да играе с пластилин, да драска с моливи или други, да сглобява играчки.Не й омръзва да си прави торти като поставя пласмасови или дървени букви в чинийки и кутийки.Обожава да играе на кухня.Аз се опитах да й направя една от кашон,но си остана недовършена.Яд ме е,че не й се хареса особенно,но е луда по пластмасовите на племенниците ми.Все повече се забавлява да кара колело на вън с по-големите деца.Много често имитира ходенето ни на работа.Взима чанта, шапка,телефон и казва:Чао, отивам на работа, приятен ден.Познава основните цветове.Освен буквите на семейството е научила буквата на ютията, на царевицата и т.н...Обичайно вкъщи се обслужва сама на гърнето,но понякога иска да бъде на голямото гърне.Вчера както си играеше извика на сестра ми,че иска на голямо гърне и тя побърза да я съпроводи.Оказа се,че куклата искала да пишка на голямото гърне,а не тя.Като започна да посещава ясла й бях накупила разни дребни играчки, които да може да носи там със себе си.Сред тях беше и една малка съвсем обикновена кукличка.Още след първото си посещение в яслата, куклата се върна с един крак по-малко.Скоро остана и без другия.Канех се да я изхвърля,ама Дари и така си я разнася и играе с нея.Замислих се,че е по-добре да й я оставя,такава- без крака, за да не расте с мисълта,че хората с физически недостатъци, са неравностойни като личности и трябва да бъдат „изхвърлени” или скрити.

Страшно развалихме храненето й. Това,че баба и дядо я взимат от градина, задължително върви с купуването на солети, сокове,и подобни „боклуци”.Често се случва да ми кажат,че не е закусила следобед в яслата и си е поискала филия, кифла или нещо такова.А тя като знае,че ще й се купи кифла,защо да се напъва да яде блудкав грис.Криво ми е,че не обръщат по-сериозно внимание на това, какво яде,ама се чувствам зависима от помоща им и не знам как да се разберем на тази тема без да се скараме.Съпругът ми скро приключва с работата и се надявам, той като я взима да се ограничат буклуците.
Моето работно време неочаквано се увеличи и се връщам все по –уморена.Трудно балансирам между необходимостта да си почина и да отделя време за себе си и желанието ми да играя с Дари и да й обръщам внимание.За домакинстване и дума да не става- този лаф,че подреждането на къщата е загуба на ценно време, го е сътворила някоя мързелива домакиня като мен.
Самата работа ми доставя все по-голямо удовлетворение.Не,че е нещо супер забавно-напротив, бумащина, но ме среща с интелигентни и интересни хора.Винаги съм мечтала да работя в офис(без да съм се насочвала към конкретен сектор) и тук май си попаднах на мястото.На моменти се чувствам някак гузна и виновна,че ми се иска да отида на работа, и не ми е единствена цел да се грижа за детето си.

Чудесно е, че имаме новини от вас! Аз и снимки като не виждам във Фб и си оставам само с мисленето как сте.
Не се самообвинявай, че ходиш с удоволтвие на работа, така си по- всеотдайна майка с добро самочувствие, пък това е най- важното. Дари ще започне все по- осезаемо да предпочита за игра децата, вместо теб, независимо дали ходиш на работа или си изцяло отдадена на нея. Така че - спокойно!
Да, напълно те разбирам с пъзелите...Аз нямам търпение за тях, но големият син направо можеше да стои с часове. Даже още си иска подаръци пъзели и Лего, за ужас на жена му, която като мен не си пада по такива работи. Ей така, като видиш, че детето ти няма твоите интереси и ти става едно, дето даже и не мога да го опиша какво е. По- късно пък се сблъскваш с различните му виждания и докато разбереш, то взело, че станало голям човек и започне да се чуди на твоите работи
Интересни схващания имаш за хората в неравностойно положение и куклата . Аз изхвърлях всички счупени играчки, защото си спомням от моето детство, че хич не исках стари и изхабени работи. Но пак си е до дете и предпочитания. Майка ми вечно ми пробутваше една кукла от нейното детство и шити парцалени кукли, а аз си умирах за спяща, дето вика "мама". Сега ме е яд и си се смея на вкуса, но нещата се променят. Макар майка ми да е вече човек в неравностоъно положение и аз да вървя по наследство по нейния път с краката, винаги се стягам, когато срещна такъв човек. Имахме и съседче със синдрома на Даун, на моята възраст и никак не ми беше приятно да играя с него  . Майка ми и баба ми, която ме е гледала и на която дължа много неща, сигурно много са се срамували в това отношение с мен. Моите деца, слава Богу, не са взели това "стягане". Малкият тренира в момента деца със синдрома на Даун и даже се чуди, защо го питам как се чувства.
Много искам да видя пораснала Дари на снимка. Целувки

Цитат на: dodo23 в 28.09.2013 09:33

...Канех се да я изхвърля,ама Дари и така си я разнася и играе с нея.Замислих се,че е по-добре да й я оставя,такава- без крака, за да не расте с мисълта,че хората с физически недостатъци, са неравностойни като личности и трябва да бъдат „изхвърлени” или скрити.

Супер !!! Никога не се бях замисляла затова, но браво, много сьм впечатлена и определено имаш право. 

Аз пьк си играех с най-грозните вьзможни кукли, защото ми беше жал за тях, че никой друг сигурно няма да ги избере 

Като чета за Дари с Марта са точно на един акьл. Между другото Марта сщьо не обича особено пьзели. А това за яденето е много гадно и мен би ме било много яд. При нас в 10ч дават закуска с бисквити, които родителите носят ведньж в месеца. Не знам другите родители какво избират, но сьм почти убедена, че е пьлно с палмово масло и гадости, но няма как да им кажа, да не й дават.

Искам да я видя твойта кукла и да я изям 

Диде, още като писа изчетох всичко, но нямах време да пиша.

Много ми е интересно да чета за теб и Дари 
От това, което описваш, си я представям все същия енергичен, приказлив сладкиш!!!

За куклата наистина си много права, аз не се бях замисляла никога, но вкъщи също имаме еднокраки, защото Елена е голям разбойник и вижда сметката на всичко до което се докопа 

Представям си Дари как се облича и "отива на работа" и ми става много мило и сладко 

Хубаво е, че скоро Живко ще се включи повече в грижите за Дари и няма да ти се налага да се дразниш на баба и и дядо и. Аз в това отношение бях категорична лятото и единственото "прегрешение" на свекърва ми от време на време бяха царевичните пръчици.

Много ми харесва с какво желание и вълнение говориш за работата си и си пожелавам, като ми дойде времето и аз така да усещам нещата, че нещо в момента съм с много объркани мисли за този момент, но вероятно защото още не му е дошло времето и за това

Много целувки за Дари и за теб!

Да ви кажа честно за хората в неравностойно положение:винаги когато срещна такива изпитвам едно особено чувство.Не се притеснявам,не ги съжалявам;по-скоро е някакво съчувствие,което искам да претворя в съпричастност,но често не знам как,за да не засегна достойнството им.
Ето най-прост пример:днес видях млада майка да качва количка по стълбище и веднага я попитах дали има нужда от помощ.Тя ми се усмихна и каза,че може да се справи сама.На всички(майки) ни се е случвало и да предложиш/приемеш помощ е съвсем естествено.Ежедневно срещам възрастен мъж с бял бастун,обаче не знам как да му предложа да го преведа през кръстовището.
И това,че аз самата съм майка е променило отношението ми.Скоро видях една майка коленичила до сина си-прегръщаше го и оправяше дрешката му.В първия момент видях грижата,ласката,майчината любов и красивото лице на майката.После видях,че едната й обувка е с висока платформа,а другата е обикновена;и че ръцете й са изкривени след китките.Помислих си колко е силна тази красива жена,как въпреки неравния старт в живота,тя изпитва същите майчини радости и тревоги,като мен,като теб,като всяка една от нас;с колко повече трудности се е сблъсквала.За всичко това по-друг начин мислех,преди да стана майка.

Свекърва, и аз като сина ти още си играя с пъзели и се радвам като ми подарят.Имам един големичък,сглобен,залепен на тапет и окачен в таванското помещение.За твоя радост,сега пускам снимки да Дари.
Ина,като написа за грозните кукли,с които ти си играела,се сетих за нещо от моето детство.Бях най-малката сред братовчедките и все износвах техните дрехи.Беше ми омръзнало от роклите на Кремена,а те нямаха край и бяха все едни грозни.
Бени, пожелавам ти от сърце да изпиташ това удовлетворение от работата,което изпитвам аз.Четох за грижите ти по отношение на градината и Сиси, и не ти написах нищо,защото не мисля,че мога да ти дам ценен и адекватен съвет.Мисля,че си взела добро решение като отлагаш с още няколко месеца.Пожелавам ти тогава адаптацията на Сиси да е бърза и безпроблемна.Пускам тук наша обща снимка,ако искаш да я сваля,ми пиши и ще премахна.
Ето и снимките-разбираемо още летни:
На първата Дари и прелестната Изабел на aprilka, хапват сладолед в Морската градина в Бургас

Направихме си ето такъв пясъчник за лятото:

Тук сме с alben4ik и сладките рибки Сияна и Елена, на бургаския плаж


Тук една дяволска физиономия
И една снимка с мама

За желаещите,още снимки в албума:http://dodo23.snimka.bg/hobby/letni.777793.31677521, паролата е Dari

Каква е сламчица светла  Всичките девойки ще станат красавици, но си личи, че ще са и умници. Да ви са живи и здрави, май не ви е било лесно да ги задържите мирни .
нещо не се справям с линка

Прекрасни сте, нямам думи просто
Ще има много "разбити" мъжки сърца, като пораснат госпожиците
Да са ви живи и здрави, много да ви радват и да слушат.

От доста време не съм влизала май във форума, чак сега виждам Изабел лепната в твоята темичка  Много мило ми стана 

Това за скачането може би от мен е излязло  То май всички са разбрали за терзанията ми, че Изи не иска да скача. Научи се към края на лятото и сега е в стихията си, но като цяло малко се "бави" във физическото си развитие. Химикала/четката още ги държи с цяла ръка. Онзи ден за пръв път нарисува усмихнато личице и обясни на бъларо-английски, кое какво е: хиър ис очички, хиър ис носленце и т.н. Може да реди пъзели страшно дълго време. Азбуката, която ни подари може да я нареди без да си почине. Използва аналогия, не знае цялата азбука- гледа рисунката на буквичката и я слага на дъската (благодарим още веднъж), НО ателиетата и игрите които й правя (лепене, изрязване, рисуване и т.н.) не я впечатляват въобще  .Мацне два пъти с четката и това е  Освен, ако не е снемане на отпечатаци или нещо, което е свързано със създаването на безпорядък.

Изабел е като Дари, по отношение на въпросите. Пита страшно много неща (любимото й е: "Ти как се казваш?", дори хората, които знае как се казват може да ги пита хиляда пъти), но защо не е толкова чест въпрос. Може би са малки още 

За храната имахме диалог с баба й и дядо й в България, понеже те пък нищо не и купуваха, защото ги било страх от реакцията ми. Разбрахме се, че пакетче ядки, плодове, маслини (дори сок от време на време) са много по-качествени като храна от обикновенните боклуци и нямахме "проблеми". Напоследък й правя и пуканки, но така или иначе Изабел не е свикнала на следобедна закуска, достатачно и е млекце или плодчета на клечка, за да изкара до вечеря. Може би трябва да им кажеш как виждаш ти нещата. Щом моите разбраха може би и твоите ще разберат.

Радвам се, че работата ти харесва! Хубаво е човек да се чувства отценнен не само като родител. Надявам се и аз някой ден да се почувствам по този начин, макар че засега края на моето майчинство не се вижда.

Дари е прекрасна на снимките. Понякога като я гледам ми заприличва на Маша и си я представям една голяма беличка, а всъщност от малкото от което я познавам ми се струва по-скоро ангелче.

Целувки за цялото ви прекрасно семейство!

Диде, как сте мила!?
Как върви подготовката за 3-я рожден ден ?
Наскоро те бяха налегни странни мисли (fb) какво ново около вас

Да, аз също надничам да видя за празника. Миналата година имаше много красиви червени работи.