А как се разбирате със свекървата ? - част 4

[InLove_Girl]

Тааа...както и да е....не винаги снахите са виновни...за това постнах тази стара тема  Дали е виновен бъдещия съпруг, дали майка му, дали тъщата....въпроса е , че не бива да се насажада вина у момичетата. Винаги компромиса ТРЯБВА да бъде двупосочен и то до определен момент, ако до този момент свекитата или тъщите не намерят границата...То снахите нямат НИКАКВА вина 

[tsvet_3]

Нещо, което ме потресе ....
http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,5691.0.html

според мен направо се е отървала от това семейство   

[skylife]

Ех, какво да ви кажа...моя го познавам повече от половината си живот, и ние сме минали през това...и той слушаше мама за много неща докато беше по- малък. И сме се разделяли заради нейни приказки и "подкукуросвания". Сега като погледна назад, не знам как съм издържала всичко, но като погледна до себе си, виждам колко се е променило всичко...с колко усилия и нерви от моя страна няма значение, но понякога като си търпелив и оставиш човека да осмисли сам какво е станало и защо, нещата с годините се променят. Но за това мога да съм благодарна и на факта, че сме на 500 км от семействата си

[Monikamaria]

Аз си мисля, че да се пише в темата какво трябва и какво не трябва да направи едно семейство е абсолютно излишно. Реално всички много добре знаем какво трябва да се прави и какво не.  Въпросът е, че на практика не се получава така. А и всеки случай е строго индивидуален - това също всички го знаем. За мен лично, нищо не бива да се премълчава (и от страна на свекървата, и от страна на снахата) - това води единствено и само до задълбочаване на конфликта на подсъзнателно ниво. Просто задължително. И един ден това избива. По един или друг начин (именно от там идват и подхвърлянията и т.н.). Важното е всичко да е казано дипломатично, премерено и без да наранява или дразни другия.  И тъкмо там идва сложното. Не всеки приема чуждите думи, както и да са изказани, просто защото са истина (ако са истина) и не всеки умее или има желание дори, да си премери думите. Ако всички бяхме емоционално стабилни, без подсъзнателни противоречия, без комплекси, без потисканите мисли да си пробиват път по кофти начини, без да сме в критическата възраст и т.н., и т.н. тези неща нямаше да се случват.  Обаче - уви... не сме!
От друга страна да се дава предимство на свекървата, просто защото е майка за мен не е правилно. Свекървата е тази, която трябва да е по-зрялата, по-мъдрата, а не снахата. Казвам го с идеята не да не се уважава свекървата - напротив!!! Казвам го с идеята да не се бърка уважението с премълчаването и сляпото подчинение. Двете нямат нищо общо! Да мълчиш пред някого не означава, че го уважаваш. Това, за мен, е псевдо-уважение. Да казваш "тя е свекърва, значи е права", означава не, че мислиш, че е права, а че ти е набито в главата, че е така и точка, без дори да го разбираш. В същото време една майка, ако е възпитала правилно сина си, нищо няма да е в състояние да разруши тяхната връзка (а и не бива, но това е друг въпрос).  Но тази връзка не бива да пречи на неговата възможност да има семейство. Мъдрата свекърва трябва да помогне за това и да не пречи. Но помощта не се състои в постоянно даване на излишни "съвети". Помощта може да се състои и в това тя да се отдръпне. Не от сина си, а просто да не си позволява вмешателства в неговата връзка. Това обаче може да се случи единствено, ако свекървата е уверена в себе си и в сина си жена. От там нататък на такива свекърви мога само да им пожелая снахи, които са им благодарни за отношението и ги уважават, и съответно в семейството да цари мир! 

П.П. Съпругът трябва да защитава жена си (освен ако не е сгрешила наистина), според мен, защото сега е техен ред да създават и укрепват семейство! Времето, в което е трябвало свекървата да създава и укрепва отношения е минало, все пак! В такъв сегашен момент, тя просто трябва да ги поддържа, а изправяйки се срещу съпругата на сина си, тя не го прави. Надявам се, искрено (живот и здраве да стана свекърва), никога да не забравям тези неща!!!!

[InLove_Girl]

Прекрасен пост Monikamaria .. наистина си мнооого права ми се струва 

[alla]

В това за критическата има нещо вярно. От почти седем години сме заедно с бъдещия ми съпруг (един мини брак ). Определено има разлика от когато свеки беше 40+ и сега 50+. Не е лоша жената, но неща, които преди бяха почти нежабележими в характера и, вече са натрапчиви и дразнещи. За съжаление и майка ми е същата. Явно с възрастта хората се променят независимо дали са свекърви или не.

[Monikamaria]

InLove_Girl,  !!!

Явно с възрастта хората се променят независимо дали са свекърви или не.

Точно от това ме е страх и за самата мен! Не искам да си позволявам да забравям някои неща с възрастта, а това е трудно! Но първата крачка е да го осъзнаеш, нали!? 

[maya_bunny]

Моникамария, много харесвам мненията ти и те подкрепям по много въпроси, но точно в този случай не мисля, че трябва всичко да се казва на свеки, безмислено е. Ако са някакви дребни нещица, нищожни, няма смисъл да се споменават и да се прави забележка, защото ще и стане неприятно, после тя ще ти направи, на теб ще ти стане неприятно и т.н. Няма смисъл, отношенията между тези две жени са достатъчно деликатни. Разбира се, ако нещо значително те дразни и не си съгласна тогава си струва да се обсъде "face to face", но не абсолютно всичко, определено.

Аз засега нямам проблеми с моята свеки, и двете не сме никак лесни, но явно си го усещаме и се държим изключително внимателно една с друга и явно си се приемаме някакси с недостатъците. Стремя се да виждам и хубавите неща в нея, дребните да ги забравям и да не обръщам внимание (даже се смея на тях, ама това не го казвайте на никой) и нещата са ок. Дано и занапред. Но определено шашка и свалям, че се старае да не се меси, да помага, когато може, а иначе на моменти сме различни характери, на моменти сходни, но винаги се стремим да има търпимост и усещам, че често си премълчаваме и двете, защото става въпрос за дребни неща.

[fiibi_bg]

Майче ,точно за това говорех.За взаимно усещане и толериране.А иначе е ясно ,че всеки е различен и сам по себе си "чешит".

Колкото до процесите на стареене ,много често не зависят от самите нас.Защото с напредването на възрастта слерозират тъкани ,неврони ,променя се секрецията на  хормони и т.н. и т.н. ,чисто физиологични процеси ,които ние ,хората трудно можем да контролираме в един момент.Всичко опира до цялостният ни начин на живот преди настъпването на тези процеси и когато в един момент се окажем в тяхната железна хватка ,а не сме готови за това ,единственото ,което ни остава е да проявим разбиране.

И за да не си помислите ,че защитавам свекървите ще ви дам пример с моята баба ,която с настъпването на склерозата ,чувствително се промени и се налага дори и близки до нея хора като мен и майка ми да проявяваме невиждано чувство на търпеливост.Да не говорим ,ако бяхме снахи как щеше да е ....

[Monikamaria]

Майче, ние всъщност май не сме на различни мнения.  Аз писах как би трябвало да се получи и би било най-добре, според мен. Но уви, точно това писах - почти невъзможно е, поради причините, които изредих.  И тъкмо там се корени проблема. 

[Happylife]

Аз си мисля, че да се пише в темата какво трябва и какво не трябва да направи едно семейство е абсолютно излишно. Реално всички много добре знаем какво трябва да се прави и какво не.  Въпросът е, че на практика не се получава така. А и всеки случай е строго индивидуален - това също всички го знаем. За мен лично, нищо не бива да се премълчава (и от страна на свекървата, и от страна на снахата) - това води единствено и само до задълбочаване на конфликта на подсъзнателно ниво. Просто задължително. И един ден това избива. По един или друг начин (именно от там идват и подхвърлянията и т.н.). Важното е всичко да е казано дипломатично, премерено и без да наранява или дразни другия.  И тъкмо там идва сложното. Не всеки приема чуждите думи, както и да са изказани, просто защото са истина (ако са истина) и не всеки умее или има желание дори, да си премери думите. Ако всички бяхме емоционално стабилни, без подсъзнателни противоречия, без комплекси, без потисканите мисли да си пробиват път по кофти начини, без да сме в критическата възраст и т.н., и т.н. тези неща нямаше да се случват.  Обаче - уви... не сме!
От друга страна да се дава предимство на свекървата, просто защото е майка за мен не е правилно. Свекървата е тази, която трябва да е по-зрялата, по-мъдрата, а не снахата. Казвам го с идеята не да не се уважава свекървата - напротив!!! Казвам го с идеята да не се бърка уважението с премълчаването и сляпото подчинение. Двете нямат нищо общо! Да мълчиш пред някого не означава, че го уважаваш. Това, за мен, е псевдо-уважение. Да казваш "тя е свекърва, значи е права", означава не, че мислиш, че е права, а че ти е набито в главата, че е така и точка, без дори да го разбираш. В същото време една майка, ако е възпитала правилно сина си, нищо няма да е в състояние да разруши тяхната връзка (а и не бива, но това е друг въпрос).  Но тази връзка не бива да пречи на неговата възможност да има семейство. Мъдрата свекърва трябва да помогне за това и да не пречи. Но помощта не се състои в постоянно даване на излишни "съвети". Помощта може да се състои и в това тя да се отдръпне. Не от сина си, а просто да не си позволява вмешателства в неговата връзка. Това обаче може да се случи единствено, ако свекървата е уверена в себе си и в сина си жена. От там нататък на такива свекърви мога само да им пожелая снахи, които са им благодарни за отношението и ги уважават, и съответно в семейството да цари мир! 

П.П. Съпругът трябва да защитава жена си (освен ако не е сгрешила наистина), според мен, защото сега е техен ред да създават и укрепват семейство! Времето, в което е трябвало свекървата да създава и укрепва отношения е минало, все пак! В такъв сегашен момент, тя просто трябва да ги поддържа, а изправяйки се срещу съпругата на сина си, тя не го прави. Надявам се, искрено (живот и здраве да стана свекърва), никога да не забравям тези неща!!!!

Monikamaria, прекрасен пост! Няма какво да добавя, освен, че си абсолютно права! За съжаление моята не е от мъдрите и зрелите, напротив държи се като кисело дете почти през цялото време...

[petia___88]

С моята бъдеща свекърва нямам проблеми , не живеем заедно и това помага за добрите отношения .Надявам се така и да си продължават нещата 

[MaryM]

Аз съм си в чудни отношения с моята (пу пу) , може би защото живее на 200 км от София
Извън шегата, мисля че в повечето случаи е въпрос на желание, дипломатичност и такт. Убедено вярвам че с всеки човек можеш да се разбереш с добро, като го изслушаш и се опиташ да разбереш неговата гледна точка, това което го притеснява и причинява конкретен проблем/и. Винаги има вариант да се намери компромсно решение в отношенията между двама човека - поне когато "проблемният" човек ти е важен. Мисля че майката на съпруга ти при всички положения влиза в тази категория. И още нещо - хубаво е човек да се поогледа и в себе си преди да вини само другите, това също много помага

[Mystique]

Искрено и благородно завиждам на всички бъдещи и настоящи бълки, които се разбират със свекървите си. Аз не мога да се похваля с такова нещо... обаче.

[InLove_Girl]

Стига Mystique , толкова ли е страшно..Заедно ли живеете ?