Здрвейте, момичета, нека в темата "МАМА КАЗА...", всички ние споделим нашия опит, тревоги и преживяваня относно намесата(за добро или лошо) на майката (независимо дали на момичето или момчето)  в отношенията на младоженците(бъдещите или настоящите такива).
Бях провокирана да създам тази тема от случка от живия живот, случила се само преди два месеца. Това, което ще разкажа е абсолютно реална история, за нещастие тя се случи на моя приятелка. Няма да използвам истински имена, ще променя и имената на градовете. Аз самата съм толкова потресена и абсолютно шокирана, че реших да разкажа това тук и да провокирам у вас да споделите опита си и всички се замислим до къде и до кода трябва да позволим друг човек, макар и това да е майка, да се намесва в живота ни.
..И така историята започна преди 3 години, когато Петя и Петър се запознаха. Те са от различни градове (примерно Видин и Русе)и рядко имаха възможност да се виждат, но все пак поддържаха отношения. През последната една година срещите им ставаха все по-чести и ние, приятелите, които знаехме за връзката им, се надявахме скоро да се случи нещо хубаво.Знаехме, че се обичат много, макар и  да не го демонстрираха явно. Един ден, през декември те дойдоха в къщи на гости,с кутия бонбони и насълзени от умиление и радост, казаха, че са решила да се оженят. Повярвайте досега не съм се вълнувала толкова, че приятелка ще се омъжва. Тя е на 30 години, той на 35 - мисля една нормална възраст за вземане на такова решение от зрели хора, които знаят какво искат, а и всички го очаквахме с такава трепет.Те не бяха решили още къде искат да живеят, в неговия или нейния град и всички останали подробности и кога да се случи това, но важното бе, че се обичат и искат всички да разберат това. Пък имаше време да решат всичко, все пак тепърва им предстоеше. След като си тръгнаха от нас, отиваха на обяд при бъдещата свекър и свекърва - ДА СЕ ЗАПОЗНАЯТ.Защото той през всичките тези години е крил връзката си от тях и сега за първи път те щяха да я видят.Той им казал, че е решил да се жени и сега им водеше булка.Искам да отбележа само, че той е малко потаен човек и принципно  не обича да казва какво прави, но....това е....
В същия ден й беше дал и красив годежен пръстен, беше казал на всичките си приятели, беше говорил с нейните родители, и сега оставаха само неговите родители да я видят.
На следващия ден, аз й звъннах да питам как е било и тя каза, че всичко е било нормално.Разбрахме се  на другия ден (31 декември) да се видим и да разкаже.Но това така и не стана. Тя си тръгна за родния град и повече от месец, нито идва, нито се  обажда.
Преди седмица аз й звъннах да дойде на гости и да се видим(ние сме много близки,а и в студентските години живяхме заедно).
И така тя дойде и от врата започна да разказва през сълзи.Как обяда е минал добре и всичко е било нормално, но само до следващия ден
В деня когато трябваше аз да се видя с нея, те излезнали на кафе и той й казал в прав текст: "Виж, Петя, мама не те харесва и каза, че не си за мен.....", в заключение "..от тук нататък между нас не може да има нищо друго освен приятелство". Тя поискала да му върне годежния пръстен, но той отговорил: "..нека ти остане спомен от нашето приятелство"...
ПРЕДСТАВЯТЕ ЛИ СИ?????? Това са думи на 35 годишен мъж, който един ден иска да е женен, а на другия вече разубеден.
Сега разсъждавам по този въпрос и си мисля, че каквото и да са казали мама и тате на 35 годишното си дете, все пак той е човекът, който трябва да прецени и щом веднъж е взел това решение би трябвало да го отстоява.Аз не мога да съдя хората, той сам по-добре знае какво са си казали и какво е станало, но за мен това е пръстепления спрямо нея, чувствата, надеждите и плановете й.
Така приключи една връзка.От тогава той не й се обаждал и не я е търсил.
В допълнение ще кажа,че това й е казано на 31 декември, а тя беше останала още един, за да прекарат заедно Нова година. Къде е карала НГ не знам, само знам, че не бяха заедно.
Още не мога да повярвам, че това се случи, но дори и за миг не бих си представила какво изживява и чувства тя.
Дори да прочете това(в което се съмнявам), знам че няма да ми се разсърди. Аз много я обичам и от сърце й желая нова по-хубава страница в живота.


Знам, че каквото й да напише всяка една от нас тук, в тази тема, би било трудно да си помогнем реално, но можем да се подкрепяме морално, да си даваме съвети и надежди или просто да се утешим,а кой знае - може й наистина да успеем да помогнем на някой.

Желая на всички безоблачна любов!

гадно...
единствения съвет който аз мога да и дам... да бяга с 300км от този "женчо който на 35 год слуша майка си и да е БЛагодарна че се е случило толкова рано иначе той щеше да слушка мама за всичко после и горката ти приятелка... ще и е гадно но времето лекува... да бъде без него е по добрия вариант за нея, аз така поне мисля

Е това не е за вярване просто, то по-добре е станало. Представи си се бяха оженили и решили да живеят при свекървата??? Това момиче бял ден нямаше да види - така че всяко зло за добро.
Спомням си когато започнах връзката си с Любо, мама постоянно натякваше как бил много голям и всички такива приказки. После имаше един момент в който се колебаех на къде да продължа (беше преди 2 години) и тя.... не искаше и да чува че ще се разделим 
Е вече няма мама каза това и онова - взех си го в софия и сме си двамата и майките само може да се опитват да казват нещо ама ние си решаваме.

Това е една от най-ужасните истории, които съм чувала за СВекърва!!!!!!!!!!Пак въпросното чудовище се намесва и проваля живота на младите!!!!!!!!Такива жени трябва да ги съдят!!!
Адски много съжалявам за момичето и съм сигурна, че не го е заслужавала, ама ми е много интересно как тая жена е успяла да прецени от една среща какво е момичето и дали е подходящо?И какво общо има тя и откъде накъде ще решава тя?
Аз също съм на мнение, че твоята приятелка се е отървала - не й трябват нито такъв "мъж", който няма собствено мнение и още по-малко го отстоява и явноникога не би я защитил; нито такова чудо в семейството!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!Ясно е, че много ще страда, но може би е по-добре така - Всяко зло за добро!!!Не я оставяй, говори си с нея и я убеди всъщност какво ли би означавал и какъв би бил живота й с такива хора!дано скоро се оправи!!!

Аз също мога да кажа,че не трябва семейството да влияе върху избора и чувствата ни.Развалих предишната си връзка,защото слушах непрекъснато "той си играе с теб,не е сериозен в чувствата си", "никога няма да те вземе на сериозно", "рано или късно ще му омръзнеш".Сега ще се омъжа за страхотен човек и нито за ден няма да съжаля,че сме се запознали, но ми е много криво,че послушах чуждо мнение.Едма любов трябва да се доизживее,а онази остана там някъде в миналото...Но вече със сигурност няма да позволя на никой да ми се бърка в личния живот, браня любовта си с нокти и зъби и не слушам нищо друго освен сърцето си.

Сигурна съм, че всяка майка желае само доброто на детето си. Оттам идва и желанието на някои от тях да се намесят във връзките и живота на вече порастналите им деца. Понякога това желание идва и от неосъзната ревност. Не мога да твърдя, че родителите имат правото да се месят (аз със сигурност не бих оценила подобна намеса от страна на моите родители, или родителите на съпруга ми).
Понякога, за съжаление, родителите се оказват прави. Свидетел съм на подобни случаи (поне два от които се отнасят то близки хора). Родители и приятели се оказват в неудобни ситуации, когато е видимо за всички, че връзката на техен близък е с неподходящия човек. Тогава хем ти се иска да кажеш нещо, хем и ти иска да не се месиш в живота на другите. Много е трудно да се избере правилния подход и предполагам, че доста родители са се намирали в подобни ситуации.
В същото време осъзнавам, че за някои майки, няма човек достатъчно добър на този свят, за да заслужи детето им и нищо няма да ги спре, за да държат езика зад зъбите си. Подобни случаи виждам навсякъде, дори и тук във форума. Тогава зависи от младите, намеренията, силата на характера им, и силата на любовта им да преодолеят препятствията и отношението на родителите.
Та тук идва и мисълта ми по отношение историята на Теди - този мъж или не е обичал приятелката ти достатъчно силно щом се е разколебал толкова лесно и съответно не я заслужава, или един ден ще съжалява много, че е послушал майка си, а не сърцето си.

Това е кошмарна случка... наистина добре че се е отървала от това семейство... Само че има нещо още по-тъжно че това е неприятност не толкова с майката ами с бившия годеник... случка за едно без-гръбначно същество.

Много гадно, добре поне, че го е разбрала сега, а не след още време.

Да така е! По-добре, че това се случи сега,независимо колко е болезнено, не ми се мисли какви проблеми можеха да имат занапред!Това показва колко безхарактерни са някои мъже, а после се сърдят като казваме, че все повече се превръщат в нежната половинка!

didibaby и ти си права, но нищо не оправдава постъпката на въпросното момче!И никой няма право да решава вместо теб или да си налага мнението!!!Дори и майката да е била права (не искам д аобидя момичето), тя не може и НЕ ТРЯБВА да определя съдбата на сина си! А той не искам и да си помислям какъв живот води, има ли собствено мнение и как изобщо решава съдбата си и съдбата на евентуалното си бъдещо семейство!Той все пак е на 35!?!Пази Боже от такива "мъже"...

Цялата вина е в момчето за мен, защото тя майка му каквото иска да си казва, той след като е направил такава стъпка, би трябвало доста добре да е помислил и премислил, а другото е че много тъпо и е го казал, дори да е решил че ще послуша майка си ми се струва че много гадно е казал причинета и довода за реакцията си. Пълен кретен... можеше поне да измисли някаква по основателна причина.

защо чак сега виждам тази темичка Определено това което се е случило на приятелката на Agent T е ужасно Имам приятелка, която е горе долу в подобна ситуация. Тя живее с приятеля си близо от една година и декември месец им се роди дъщеричка. Въпросният и приятел е на 27г. и още слуша мама, казва и неща от сорта на "отивам да пия кафе с мама" (вследствие на което той я оставя сама с бебето и отива да си пие кафенце с майка му), "мама каза че това ще е най-добре за бебето", "мама каза да занесеш детето при нея за да го види" (те живеят в един блок но на различни етажи) и т.н., в момента не мога да се сетя за други примери, но тези реплики не са употребени само веднъж, а са ежедневие. Миналото лято например майка му му казала "хайде, мама, да доидеш с нас на море, но само ти" и всичко това в присъствието на приятелката ми  мен това би ме засегнало и то доста, но тя си замълчала. Трявбаше да се оженят през есента, но той и казал, че след като разговарял с майка му и са на мнение че трябвало първо да се промени и тогава щяло да има сватба Но и тя си е виновна продължава да е с него, въпреки че я обижда и дори и е посегнал веднъж да я удари    мнгого съм и говорила,но тя не иска и да чуе...все нейното си знае и затова е стихнала до това положение, не я разбирам

Това е ужасно,дори "ужасно" е меко казано!
Особено пък в случая на  твоята приятелка, която вече има и дете.
Моята приятелка вече не поддържа никакви отношения с него и аз смятам, че така е по-добре.
Жалко за всички надежди и планове, но явно така е трябвало да стане.
Лично мое мнение е, че в такива ситуации е по-добре да си тръгнем.Никой не заслужава подобно отношение и унижение! Никой не е роден на този свят за търпи всичко това!

съгласна съм с теб ,че никой не заслужава подобно отношение и унижение. Всеки иска да е щастлив, но такива хора ..........  Добре че твойта приятелка е приключила с този човек,иначе е щяла да си съсипе живота! Но за моята незнам..............

относно случката,разказана от "agent T" - мнооого гадно, аз нямаше да мога да се справя с подобна ситуация, но погледнато от друга страна - по добре така отколкото да станат семейство от 3-ма души (в смисъл+свекървата)немога да си представя че един 35 годишен мъж може да се влия по такъв начин от това,което мама му казва...да не дава господ...