Mystique, стойте колкото е възможно по -настрани, или дори  и най-малката възможност да имате, с риск да живеете с по-малко пари, идете на квартира. 

Момичета, отделно сме с годеника, много по - страшно е дори от това да живея с нея... 

Ох,ох ,като ви чета...При нас е обратното аз нямам проблеми със 'свеки',по -скоро мъжо има с 'тъщата'-и мама и той са скорпиони,доста 'хард' характери и не се погаждат на моменти....Докато аз смея да твърдя ,че се разбирам с неговата майка,досега нищо лошо не съм видяла от нея,тя е много либерален и разбран човек,не знам да  се е месила някога в отношенията нито на нас,нито на другите и две деца,които също са женени...Не живеем по принцип заедно ние сме си в Пловдив,родителите ни в Сандански,,по ваканции се прибираме само,или ако те ни дойдат на гости...Може би ,ако бяхме в една къща щяха да възникват някакви несъгласия и леки дразги от битов характер,което е нормално,но едва ли щеше да е нещо сериозно.

Здравейте момичета 
За щастие аз не мога да се оплача, но и няма да хваля, всеки си има нещо за дялкане (вкл. и аз). По назад в коментарите четох, че трябва да сме благодарни на свекървите си, че са отгледали и възпитали нашите половинки. И защо по точно да съм и благодарна...нима възпитанието и отглеждането на едно дете не е нормално за една майка. Или к'во ние като имаме деца живи и здрави, да казваме е...да си ми благодарна/ен, че съм си възпитала детето. Я стига за всяка една майка това трябва да и е приоритет номер 1, да отгледа и  възпита детето си. 

Е, не мисля, че става въпрос да сме благодарни, че някой е изпълнил майчинските си задължения. Макар че, и това е повече отколкото може да се желае в някои случаи. Става въпрос за благодарност, че тази жена е отгледала и възпитала точно човека, който е твоята половинка. Защото, ако го беше възпитала малко по-иначе нямаше да е точният човек, нали така.

Да не се разбира, че съм напълно съгласна с думата благодарност. По-скоро клоня към уважение. Но, със сигурност е някъде там моето усещане по темата.

хехе, готик, аз също съм скорпи и си представям какво е  странни птици сме.
Иначе аз съм от тези, които се радват на свекървите си и се надявам и за напред да е така, много пъти ми е помагала, страхотен слушател е и като цяло е доста тактична. Милото пък е такъв, че подкрепя мен или нея взависимост кой мисли че е прав, а не дали му е майка, а аз бъдеща жена. Тя самата е казвала колко мн. пъти ме е защитавал. Така че плюсове и минуси си има, аз също не винаги съм „цвете„ така че... мисля че сме в норм. отношения.

Отделно че никога не ми е натяквала защо не готвя хубаво( аз и мн. време нямам), а тя готви суперско! Помагала ми е, не сме живели всеки ден заедно, но преди да се преместим в отделно жилище двамата заедно; бях половината време все в тях и спях и там; пътувала съм доста насам натам с тях и даже и на почивки, освен на селото им в планината; и винаги съм била мн. спокойна и с двамата му родители... Малко като две деца сме пред тях понякога като спорим за нещо  но за повече от 7 г това е .
Иначе считам, че има нещо вярно и в това, че нещата се променят... надявам се обаче да сме винаги в нормални отношения, както и той с нашите 

Цитат на: _Ezra_ в 19.03.2012 18:14

и винаги съм била мн. спокойна и с двамата му родители...

Това е страхотно!   Много е важно това!

Аз съм малко в чуденка! Ние сме в разгара на подготовката за бебо. Остават ни още малко неща да купим и ще се отдадем на чакане. И много сме щастливи, но... Усещам, че на таткото му е малко кофти заради майка му. Майка ми се включва в подготовката с пълни сили. Обикаля, пазарува подаръци, вълнува се, само за бебето говори. Обаче свеки...не. Когато се чуваме ме пита как съм, как се чувствам и толкова. И на мъжа ми му е гадно. Показа й покупките, които сме направили и после ми каза, че е искал да я въвлече в подготовката, да й подскаже, че иска и тя да се включи. Ами тя мълчеше и нищо- напълно безизразна.  Не ме разбирайте погрешно - не искам подаръци да му купува!!! Говорим за един ентусиазъм просто, за демонстриране на радост. А тя говори само за другото внуче. Каквато и тема да се повдигне - към това отива. Мъжът ми ми заяви дори, че се притеснява, че майка му няма да разбере, че има второ внуче.  Аз му казах, че просто не знам какво да й кажа. Споделям й какво става, но като няма реакция...просто идея нямам какво да направя. Успокоих го, че явно ще прояви отношение, когато бебето се появи. Но...аз самата малко се притеснявам. Не искам да я изолирам в никакъв случай. Но ако така продължава, аз не мога насила да я карам и сама да полагам усилия тя да се вълнува от своето внуче. Не ми се вижда правилно. А и нямам желание. Моето дете няма нужда от подобни неща!
На вас как ви се струва подобна ситуация?

Monikamaria, може би тя не смее да се включи да не помислиш, че се набутва там където не й е работата. Примерно пробвай да я поканиш да отидете заедно до магазина да купите някои бебешки неща, кажи, че е важно и нейното мнение или съвет за теб, да видиш как ще реагира. Ако откаже, тогава не се занимавай повече. Насила хубост не става знаеш. И въобще не се притеснявай, защото сега трябва да си спокойна и единствено да се наслаждаваш на бременността.

Monikamaria, не познавам свекърва ти, но не вярвам да не се радва за предстоящото събитие.
Явно просто не го показва по начин, по който вие да го видите и разберете. Както се казва в една сентенция "Това, че не те обичам по начина по който ти искаш, не значи, че не те обичам достатъчно много". Явно тя е по-сдържан човек, който не обича да се меси и да изразява бурно емоциите си.
Предполагам и при подготовката за сватбата ви е била така - останала е по-настрана от всичките приготовления. Приеми я такава, радвай се за бъдещето бебче и бъди сигурна, че и тя се радва, по свой си начин 

Monikamira, здравей
Според мен свекърва ти не смее да участва в подготовката, защото (и аз съм чувала) не трябва преди да се роди детето да се купува и подготвя нищо... Много рядко някой купува преди да е родено. Така ,че не се тревожи, сигурна съм ,че като се роди ще  е много щастлива 

Моникамария, моята баба по бащина линия, Бог да я прости, правеше същото цял живот. Идваше един път в седмицата и говореше на майка ми и мен за другия си внук от дъщеря си, не се е интересувала кой знае колко от нас, за подаръци също. Майка ми ми е разказвала че е било така и когато е била бременна с мен. Това си е моето мнение, обаче. Не мога да съдя никой- всеки е пристрастен и субективен на този свят. 
На твое място, бих я попитала мило но директно, дали се притеснява от нещо, от суеверие ли го прави или има друг проблем който би желала да сподели с вас.

Благодаря на всички ви за отговорите!  Имах нужда да чуя няколко различни мнания!
По въпроса за сдържаността, мисля, че не е там въпросът, защото за нищо друго не е сдържана. Изказва отношение по всички въпроси, обича да дава съвети, независимо дали ги искам. Показва емоции, дори за суууупер незначителни неща, но...по отношение на другото внуче. Вече си мисля, че изглеждам едва ли не ревнива, но не е така. Защото другото внуче (на 12 години) много ми харесва като дете и и аз му се радвам. Но все пак... Тя вече веднъж ми каза: "Аз го кръстих (мъжа ми) на свекърва ми, защото не исках тя да ги дели двамата с по-големия (т.е. да обича повече по-големия брат)". И аз тогава се замислих по въпроса. Преди това не ми беше и хрумвало, че по-малкия е възможно по-малко да се обича. Тя между другото още не знае как ще се казва бебето. Не ме е питала. Това нормално ли е? 
За това да не се купува предварително за бебето съм чувала и аз. Но съм против - не мога да родя и за детето ми нищо да не е подготвено! Това е нелепо според мен! Да се появи горкото и да няма дрешки, къде да спи, с какво да се изкъпе и т.н. И да ми се наложи току що родила да обикалям или други да избират какво на мен ще ми е нужно. И тя ясно го разбра това. И се изказа още в началото "ама много е рано, нищо не купувайте". Е, ок, но ние решаваме. И щом сме купили и ти показваме едно сладко малко гащеризонче, което ще бъде на твоето внуче, може ли да стоиш като препарирана и да не се усмихнеш дори, да не ти домилее поне.... Просто ми е странно. И ми е кофти.
Но ще ви послушам и ще пробвам да я въвлека в цялата положителна емоция и ще поговоря. Да видим какво ще стане. 

Включвам се да пусна една малка шегичка.

Когато говорите или се обръщате към свекървата мило я наричате Свеки, а когато е гадно - Кърва! ..... "Ей, кърво?!" 

Дойде време и аз да се разпиша в темата.
Свекърва ми направо ме побърква, лудвам покрай нея в последно време.
Тя си има навика да звъни на мъжа ми за щяло и нещало, ама напоследък само го чака да се прибере от работа, за да започне да звъни и да иска нещо от него.
Единият ден - свършила й водата (минералната), звъни на мъжа ми да й купи една 10-литрова туба и да й я закара. (Тук отварям една скоба да кажа, че тя почти нищо не носи, не че има някакви проблеми, но така е свикнала. Дори, когато трябва да се пренасят някакви покупки от колата до тях, тя не взима и една чанта, но това си е друга тема.)
На другия ден - пак звъни, тоалетната й хартия била на привършване, иска мъжа ми да я закара до МЕТРО - само там успявала да си хареса.
На следващия ден - мивката й се запушила, свършил й препарата за незнам си какво, после - пак нещо. Винаги намира с какво да го ангажира. И така почти всеки ден.
На мен ми писна да го чакам да се прибере и вместо да ми помогне с вечерята и да си поговорим, той хуква по задачи.
Знам, че ще ми кажете да поговоря с него - говорили сме. Но разговора протича по следния начин - не мога да оставя майка си без вода, или със запушена мивка, или там каквото е на дневен ред.
И винаги е един мил и ме моли да го разбера и се извинява, и обещава, че ще се върне максимално бързо, а на мен ми става криво, че съм такова мрънкало. Вариантът да говоря с нея също не върви.
Абе, няма какво да се направи, ама поне така като се оплача, ми минава малко яда

това щеше да е нормално, ако майка му бе към 80 годишна, както изискват всекидневни грижи моята баба и дядо ми... Но в твоя случай , хич не мога да я съжаля- та тя  е намерила начин да привиква сина си и да му разбутва семейния уют. А и мъжът ти е твърде добър...
Но в крайна сметка, щом той е ок  с това, няма какво да се направи, всяко грубо противодействие от твоя страна, ще постига Нейните цели.