Трябва ли да присъства бащата на раждането?

[vanessssa]

Ми, защо да не присъсътва! Нека да види какво се случва и колко е трудно да дойде на бял свят един нов живот!!!

[gingerina]

Аз съм от групата на романтичките. Които смятат, че това би бил прекрасен момент, който трябва да се сподели и от двамата, точно така както заедно сме го създали това дете, заедно трябва да го посрещнем и в живота. Моят мъж също робува на предразсъдъците, които прочетох в темата. Но доколкото го познавам, има шанс докато му дойде времето да има по-голям ентусиазъм и от мен. Така както присъстваше и на първите два прегледа и каза, че не би ги изпуснал в никакъв случай.
Не разбирам довода на жените, които не искат мъжете им да ги виждат изпотени, измъчени и т.н. Толкова ли неуверени се чувствате в тяхната любов. Не подценявате ли чувствата им? Те винаги ли ви виждат в най-прекрасна светлина? А не ви ли обича истински онзи, който знае най-лошото за вас и в случая видял в лошата ви светлина. Ако е възможно да се гледа в лоша светлина жената, която се бори за да дари дете..

[♥Сиси♥]

и аз смятам че е от значение бащата да присъства на раждането.

[Ел]

 Идването на детето на бял свят е преживяване и за двамата родители. Но роля играе и търпимостта на мъжа към подобни емоции. Нашият татко ще присъства на раждането. За мен ще е много по-спокойно и сигурно.

[Дидето]

На мен не ми се исла да присуства дори и да поиска
Ако е там може би ще се глезя повече и така на него ще му е по трудно като гледа как ме боли а неможе да ми помогне
А като съм сама няма кой даме съжалява и ще съм мъжко момиче

[сиска]

Радвам се,че моя мъж не присъства на раждането :)според мен това може да повлияе на сексуалните взаимоотношения в последствие!Малко мъже издържат на гледката на едно нормално раждане!Не мисля,че ако е до мен в този момент може да ми помогне с нещо :\Да ме гледа как крещя и се превивам от болка,как повръщам и кървя,как плача...не ми допада идеята!
Ще видим за следващото ,живот и здраве може друго да реша

[KlaraFina]

Няма ли най-накрая да се появи някоя мама, на която мъжа й е присъствал на раждането и тя съжалява за това!

Тука сме се събрали все такива дето:
- раждали без мъжа си и доволни от това
- раждали с мъжа си и доволни от това
- още нераждали, но мислещи да раждат без мъжа си
- още нераждали, но мислещи да раждат с мъжа си

[Бухтичка]

Аз мога да се причисля към нова група, раждала без мъжа си и съжалява за това

По темата смятам, че това е индивидуално. Всеки има различни усещания за нещата. Това, че мястото на мъжа не било там са отживелици според мен. Относно "гледката", то бащата може да гледа там, а може и да стои до главата на майката, не го считам за някакъв довод това.
Между другото аз в началото не исках приятелят ми да е с мен, но той искаше и аз някак постепенно свикнах с тази идея. Накрая вече много държах да сме заедно. Все пак това е раждането на нашето дете, той заслужава да види първите мигове на малкото същество, а и нали трябва да сме заедно в добро и лошо. Защо аз да се мъча (образно казано, раждането не винаги е мъчение разбира се) и точно в момент, в който имам най-голяма нужда от подкрепа, да не мога да я получа от него? За жалост в болницата, в която реших да раждам не позволяваха бащата да присъства на самото раждане. Но поне веднага след това ме заведоха в стаята ми и там си бяхме двамата през цялото време. Той определено ми беше от голяма помощ и подкрепата му беше много ценна за мен.

[pikpik]

Да кажа и аз моето мнение.Лично според мен трябва бащата да присъства на раждането.
Аз раждах секцио и ме беше много страх.Затова много държах таткото да е с мен, да ми дава кураж.
Той отначало не искаше да присъства, обаче сега като мина раждането няма по горд от него и на всички се хвали,че е присъствал.Но въпреки всичко всеки сам решава и си приценява дали може да издържи.

[Bebe_chaka]

Няма ли най-накрая да се появи някоя мама, на която мъжа й е присъствал на раждането и тя съжалява за това!

Тука сме се събрали все такива дето:
- раждали без мъжа си и доволни от това
- раждали с мъжа си и доволни от това
- още нераждали, но мислещи да раждат без мъжа си
- още нераждали, но мислещи да раждат с мъжа си

Ами бащата ако е при мен вярвай ми ще съжалявам горчиво - сигурно ще докара и снимачен екип  Но лошото е че той реши ли да влиза ще си вземе всичките лични оръжия - ще привика всичките си приятели и ако трябва ще поступа и болничния екип за да влезе - молете се за мен да не му щукне поредната негова импулсивна идея 

[silviq-tamara]

Моят мъж присъства на раждането на детето ни(аз съм с операция де:))и ми беше голяма подкрепа в този момент:)

[kali_gali]

Аз също исках мъжа ми да присъства на секциото и даже си представях как ще му дадат да пререже пъпната връв /като по филмите / но за съжаление докторката не дава.Пак ще съм сама в този важен момент.Исках да е с мен хем за подкрепа,хем за да сподели това щастие от което мъжете са лишени,хем пък и да знае през какво минава жена му,но..уви няма да ме огрее.

[kleo_20]

Живот и здраве за второто ни дете се надявам да разрешават по време на секцио и татковците да присъстват.Макар,4е като се замисля когато раждах Симона и бях сама като 4е ли се бях мобилизирала и се бях стегналж.Не знжя дали ако има някой при мен няма да се размекна и разлигавя пове4е

[Вероника]

Моя категорично каза, че не би присъствал нито на секцио нито на вагинално раждане. Предпочита да си спести гледката и аз съм съгласна  аз също не бих гледала отстрани 

[KlaraFina]

Доста съм писала по темета, но преди да родя. Сега, като минала по този път, от опит мога да кажа, че страшни гледки няма! Няма да мога да убедя мъжът ми да ви разкаже лично за изживяването да присъстваш на раждането на детето си, но по Коледа пред гостите ни отново повтори, че тези часове не ги заменя за нищо на света. През цялото време седя до главата ми, гледа мен и мониторите зад мен, стискаше ми ръката когато се задаваше контракция, масажираше ме, когато се изправях, даваше ми вода когато бях жадна... Не мога да си представа да родя още веднъж без него.