Здравейте дами! С голямо закъснение сядам да ви разкажа за нашия рожден ден и какво се случва с нас като цяло. С това мисля да затворя темата на моето вече пораснало момче. Рядко успявам да влизам и пиша и няма смисъл от нея
А сега по същество. В деня преди рождения му ден започнах да си спомням какво беше преди една година и се опитах да направя някаква равносметка за изминалата година и ето какво се получи. Нашето вече 3-членно семейство премина през доста изпитания за тази една година: кърменето, коликите, зъбите, пости постоянния плач, недоспиването, нежеланието дребен да седи в количката и още 100 неща. Мога да ги изброя, но някак си не ги помня като нещо негативно, което ми се е случило. Някак си съзнанието ми ги е игнорирало и е оставило място на всичко останало: първата усмивка, първото зъбче, първото изправяне в леглото, първите крачки, прегръдките и сладкия смях на моето дете. Затварям очи и не виждам нищо от лошите моменти, виждам как го вдигам на ръце и той ми се смее с 4-те си зъба.
Ето какво постигнахме за тази една година: Никола вече върви(тича) много уверено сам, кляка и става, изкачва малки препятствия, носи разни предмети и ги подава на другите деца, после разбира се си ги иска обратно.
Хапва си всичко, обича да му готвя, но най-любимото му е да си хапва хляб и бисквити. Мисля, че ако го оставя сам с един хляб до вечерта ще го е довършил. Да не са му уруки, но доста добре си хапва. Само да види че някой яде и веднага се залепя за него... Пие вода от шише, преходна чаша, сламка и обикновена чаша, като за последното аз помагам. Иска и се опитва да се храни сам с вилица и лъжичка. Доста са му резки движенията още и няма много търпение, но се справя с моя помощ. Обича да хапва препечени филийки с яйце и сирене и пресен домат за закуска. Не му давам сокове, освен домашно изцедени и то не всеки ден. Хапва си сурови плодове всеки ден. Обича сирене и мляко и аз съм много доволна от този факт. Онзи ден имахме риба за вечеря и нагриза лимона, изненадващо, но много му хареса.
Голям характер е, като иска нещо сочи и вика докато не го получи. Ако някое дете му поиска любимата играчка първо му вика, после го удря и накрая ако не се отдръпне го хапе. Голям проблем ми е това хапане и много ме притеснява, за сега е захапал само едно дете, но аз умрях от срам... Мен ме хапе ако не му дам нещо, но за мен както и да е. Не знам как ще се оправяме с този проблем... Има си една любима приятелка и гадже. Различаваме ги по това че на приятелката дава играчките без драма, а гаджето го целува, прегръща и храни с хляб. Има си и любимо бебе, на което прави гъди-гъди на коремчето. Като цяло се разбира с другите деца, но тези 3 момиченца са по-специални за него
Много добре се изразява и почти винаги разбирам какво иска. Освен мама,тате, баба, деди казва бау бау на всички животни, дори на гълъбите. Котката на етажа му е приятелка и на нея и бау-ка
Обича да храни кучетата на майка ми и поради този факт и те го обожават и му разрешават да ги тормози всячески. Когато гали, казва ооооооооо. Маха с ръка и казва ей за здрасти и айде за чао. Помага ми с простирането. Взима дрехата и започва да я тупа, после я мята на сушилката и взема другата. Голям е чистник, като се нахрани, взима салфетките и всички боклуци и ги изхвърля в коша. Същото прави и с използвания памперс. Обича да включва и изключва лампата.
Много обича да го гушкам и целувам. Играем на самолет, на кончето и какво ли още не. Има си камион за бутане, с който обикаля целия парк, а вчера вози и гаджето на него. Има всякакви буталки и търкалца и това са му любимите играчки. Обича да го реша и той да реше мен.
Голям проблем ни е гърнето. Не го иска и това е. За сега съм го оставила на мира, не искам да го стресирам. Пробвам всеки ден, кога седи, кога не, но колкото толкова.
Минахме на един сън на ден, който в началото беше 3 часа и аз бях много щастлива, но постепенно намаля и в момента спи по час, час и малко. Не знам как издържа това дете. През ноща спи относително спокойно и ние успяваме да поспим. Надявам се това да не се променя, или поне не в лоша посока.
Горе долу това е при нас. За съжаление единия ни час сън приключи и нямам възможност да пиша повече, но тези дни ще се включа с разказ за партитата.
Така приятно е да се прочетат успехите на Никола. Развива се прекрасно и вие му осигурявате всички условия за това 
Добре се справя в обществото 
