Капризче, добре дошла в къщи с Никола 
Сигурна съм, че се справяш отлично - само така и занапред.
Много се радвам, че операцията е минала леко За храненето - ти знаеш - няма страшно, никой не се е родил научен. Не е срамно да поискаш помощ при нужда - ЛЛЛ.

Целувки на Никола 

Капризче добре дошла вкъщи и от мен

Много се радвам че се чувстваш добре и че операцията е минала леко ще чакам да разказваш

Капризче,
видях питането ти в другия форум и реших да споделя мнение, макар всичко да е на теория при мен все още.
Консистенцията на кьрмата и АМ е различна. Сьответно се усвоява по различен начин от бебчетата. Нормално е кьрмата да се разгражда по-бьрзо и детето да тьрси по-често храна отново. Това не означава според мен, че бебето е изяло по-малко или недостатьчно. Следи броя на мокрите/наакани памперси, за да си сигурна, че количеството кьрма е достатьчно.
До колкото сьм чела в началото се кьрми на поискване (при тьрсещо бебе), а не на определено време. Предполагам е доста изморително и понякога може да имаш по-малко от 1час между 2 кьрмения, но само така ще се стимулира кьрма/бебче. Поне аз така разбирам "breast feeding on demand".
Успех!

Ели, честито и тук и добре дошли в къщи Бързо и лесно адаптиране и ще чакаме снимки

Здравейте момичета! Влизам да разкажа малко за нас с Ники

Първо за раждането с няколко думи: в неделята преди секциото трябваше да остана в болницата. Така и не разбрах защо, но го направих, нямах избор. Направиха ни финални изследвания и ме оставиха да си почивам. Естествено съня не пожела да ме посети тази нощ и по повода се запознах с всички клюки за "бг елита", публикувани в списание Стори   И така дойде сутринта. Направиха ми подготвителните процедури преди операцията(клизмата не е нищо страшно и неприятно, мина бързо и безболезнено). Даниел дойде да ми прибере багажа и да ми вдъхне кураж. Мен хем ме беше страх, хем се чувствах сигурна, че всичко ще мине нормално и няма да има никакви проблеми. И това ми настроение ме държа докато не се отвори вратата на стаята ми и акушерката каза: Елена, хайде да тръгваме. Тръгнахме с нея и стигнахме до служебния асансьор, където трябваше да се разделя с Даниел и тогава страха вече ме обхвана изцяло. Само успях да го целуна и влязох в асансьора. От 12-тия до 2-рия етаж ми се стори все едно слизаме с часове. Стигнахме, настаниха ме в предоперационна стая, акушерката ми пожела успех и изчезна. Дойде анестезиоложката, изключително мила жена и ми разказа за операцията, поговорихме си от какво ме е страх, какви са страничните ефекти от упойката и изобщо за всичко, което ме интересува. Вдъхна ми много кураж, макар че беше доста млада. После дойде и доктора и ме пита как съм и дали ще раждам днес И ако не съм искала, нямало проблем. И неговите шеги също ми подействаха успокояващо и така тръгнахме към операционната. Вече бях напълно уверена, че всичко ще е наред. Тъкмо ме качваха на масата и влетя една сестра, която съобщи, че трябва да се направи едно спешно секцио, защото една родилка не успяла да роди естествено, загубили се тоновете на бебето и трябвало спешно да се оперира. Много се притесних за жената, веднага освободихме залата и ме върнаха в предоперационната. Видях горкото момиче, как я носят по коридора, наистина не изглеждаше никак добре После лежах с нея в реанимация и разбрах, че всичко с нея и бебока е наред Последва още едно спешно секцио и така си мина повече от час в чакане... Докторът минаваше от време на време да ме провери как съм и аз наистина се чувствах много спокойна. Най-после дойде моя ред....

Влязох в операционната, легнах и зачаках. Всички бяха много мили, спокойни и усмихнати и това ми вдъхваше много кураж и спокойствие. В един момент обаче се появи нова анестезиоложка и това доста ме притесни, защото нищо не и бях казала преди това... Притесненията ми се оказаха основателни, защото тази лекарка се оказа доста не в час и 2 пъти ми заби иглата не където трябва... Добре че имаше и старши анестезиолог, който накрая и взе иглата и ми постави упойката за секунди, без никаква болка. Продължих да си говоря с екипа и ми обясниха че сега съм била на all inclusive и нищо не трябвало да правя, те всичко щели да направят, аз да си почивам. Отговорих им че ако е така, трябва да ми дадат алкохол, иначе никакъв all inclusive не е. На което веднага ме контрираха, че упойката ми била алкохола и освен това била вносна, така че било даже ultra all inclusive. Изобщо много се забавлявахме и тогава дойде доктора Пуснахме си музика и операцията започна. Докторът не говореше изобщо, беше много спокоен и уверен и аз се чувствах много добре. Анестезиоложката ми каза кога, какво правят, без подробности и в един момент чух че бебока изплака   Чух часът и се замислих, че е важно да го запомня Показаха ми го след няколко минути, беше още син и си помислих колко прилича на тези от Аватар   Прибраха го и го видях чак на следващия ден. После получих страхотен задух, не си усещах гърдите и много се уплаших, но анестезиоложката овладя тази ситуация и операцията приключи успешно Прекарах следващите часове в реанимация с ужасно повръщане, но и него го овладяхме. Малко след като ме закараха там пуснаха Даниел да ме види. Миличкият ми така се беше шашнал, че забрави да ми остави телефоните и по повода не можах да се свържа с никой, за да кажа че съм добре. Но това не беше най-важното. Важното беше че бебето е добре, че видях Даниел и че излязох от упойката. Раздвижих се много бързо, на следващата сутрин вървях съвсем сама и бях много доволна от себе си В реанимацията се запознах с едно момиче, с което после лежахме заедно в една стая. Оказа се че тя се казва Елица, а бебето и Николай. И това ако не е съдба

Тук е момента да благодаря на д-р Гунев от Майчин Дом и целия му екип, които направиха раждането на моя син възможно и то по най-добрия и безболезнен начин. Искам да кажа на момичетата, които се чудят дали да раждат там, че целия персонал в родилна зала е страхотен, много човечен и много добросъвестно си върши задълженията. Изключително съм доволна от всичко, което направиха за мен

Спирам да пиша, защото след малко ще се къпем, по-късно или утре ще ражкажа и по-интересната част от случилото се, а именно срещата с бебе Ники и първите ни дни заедно  

Цитат на: Anichka в 18.07.2011 19:06

Капризче,
видях питането ти в другия форум и реших да споделя мнение, макар всичко да е на теория при мен все още.
Консистенцията на кьрмата и АМ е различна. Сьответно се усвоява по различен начин от бебчетата. Нормално е кьрмата да се разгражда по-бьрзо и детето да тьрси по-често храна отново. Това не означава според мен, че бебето е изяло по-малко или недостатьчно. Следи броя на мокрите/наакани памперси, за да си сигурна, че количеството кьрма е достатьчно.
До колкото сьм чела в началото се кьрми на поискване (при тьрсещо бебе), а не на определено време. Предполагам е доста изморително и понякога може да имаш по-малко от 1час между 2 кьрмения, но само така ще се стимулира кьрма/бебче. Поне аз така разбирам "breast feeding on demand".
Успех!

Ани, при нас кърменето не започна много успешно. Въпреки че доста бях изчела и на теория всичко ми беше ясно, се оказа не толкова лесно с бебе, което е сънливо и лениво. Вече задобряваме, но пак сме много далече от правилния краен резултат. Ще опиша подробно как се развива кърменето при нас. Може би ще е полезно за други мами, които ще се сблъскат със същите проблеми Сега обаче принцът се събуди, така ви пожелавам хубава вечер

Ех, Капризче, точно на най-интересното си приключила с разказа 
Дано свикнете по-бързо с храненето и да сте доволни и спокойни и ти, и бебко 

Ох, Капризче, нямам търпение за продължението! Много се радвам, че всичко е минало добре!!!! Целувки за Ники!!!

Капризче много се радвам за теб и че си доволна от себе си и че си била спокойна най-вече, че аз като те чета направо настръхнах и  хваща ме шубето...ама всичко ще е ок?

Ще чакам най-интересния разказ за срещата с бебе Никола

Ели, добре дошли в къщи, радвам се че всичко е минало бързо и си се раздвижила лесно.
Много се смях за all inclusivе и за това, че ако не искаш да раждаш днес, нямало проблем и моята доки така се шегуваше с мен в родилното. За упойката имам много лоши спомени, анестезиоложката ме боде 5 пъти, но всичко минава.
Имам чувството, че час, дата, кг, и ръст на бебето се помнят цял живот от майката
Надявам се да да се справите с кърменето успешно. Ще чакам снимки на Ники, поздрави

Капризче,

много се радвам, че раждането е минало по план и всичко е приключило нормално.
И аз се нареждам като другите момичета за снимки и продьлжение на разказа

Елинце, така увлекателно си описала всичко, че нямам търпение да изчета още и още....
Очаквам включване , да разкажеш как се държи бебе Ники и всичко, което ти идва и не ти идва на ум!

Цитат на: iveto90 в 20.07.2011 09:05

Капризче много се радвам за теб и че си доволна от себе си и че си била спокойна най-вече, че аз като те чета направо настръхнах и  хваща ме шубето...ама всичко ще е ок?

Ще чакам най-интересния разказ за срещата с бебе Никола

Иве, опитах се да опиша раждането точно както си беше, без излишни драми и преекспониране, защото знам че бъдещи майчета ще четат историята ми и не исках да се плашат от този момент. Наистина всичко се случи много лесно и леко и ако трябваше пак да раждам пак бих искала да е същото. Няма от какво да се притесняваш, всичко ще е напълно нормално и ще си гушнеш бебчето преди да си усетила

И така... На следващия ден след операцията се раздвижих и ме качиха в следродилното отделение. Бебчето ми вече беше там и ме чакаше Щяха да ми го дадат чак на следващия ден, така че можех да го видя само в отделението където бяха всички бебета. Отидох и започнах да си го търся по номерчето Намерих го и веднага го познах, но то нямаше и как да е по друг начин като се има предвид че е точно копие на мъжа ми като бебе Ако ви кажа, че веднага в мен се породиха майчински чувства ще ви излъжа. Гледах това малко същество, знаех че е мое и пак не ми се вярваше. Не смеех да го пипна, да не го събудя или да не му направя нещо... А малкото същество само си спинкаше. Изведнъж ме обзе страх за всичко, което ми предстоеше. Знаех много неща на теория, но дали те се препокриваха с практиката?! Щях ли да се справя, щях ли да съм добра майка... В последствие се оказа, че теорията и практиката се препокриват много малко и пролях много сълзи, защото се самообвинявах за всяко нещо, което не ставаше по план или като по книгите... Изживях няколко много тежки дни изпълнени със сълзи, но лека по лека всичко си влезе в ритъм И такааа... Първия ден бебо прекара в общото отделение, а аз прекарах в разходки по коридорите, за да се раздвижа след операцията. Ходех да го видя при всяка възможност. Казвам възможност, защото имаше само определени часове за посещение на бебетата и не можеше да си ги видим по всяко време. На 3-тата среща се престраших да го гушна. После гледах как го къпят и хранят и така деня си мина...

На следващата сутрин мина визитация, отидох да ми сменят превръзката и като се върнах с изненада установих че Ники вече беше в стаята. От този момент той беше вече мой ангажимент, при това доста сериозен ангажимент. И тук започна драмата. Искарахме остатъка от престоя ни в болницата в опити за кърмене, което определено не ни се отдаваше, защото никой не прояви кой знае какво желание да обясни. "Помощта" на акушерките стигаше до там да ми обяснят, че явно аз нямам желание за кърмене, за това не става. Бутаха ми сухото мляко в ръцете, защото само съм изнервяла бебето и то не можело да засуче, защото аз не съм му давала... И така минаха 2 дни. На мен кърмата и сълзите ми течаха паралелно, а на никой не му пукаше. Много се разочаровах от акушерките. Не че съм очаквала кой знае каква подкрепа, но поне да не ме обвиняваха и да не ми се караха... Ходех и молех за помощ, исках да кърмя при тях, за да ме наблюдават и да видят какво не правя като хората и получавах отговор: Не можете да кърмите тук, кърмете си в стаята... Педиатърката също ме отряза и каза, че съм го отбила, защото съм му давала шишето. На всичкото отгоре Ники си спеше по 4-5 часа от жълтеницата, а и се оказа много мързелив и не му се сучеше. Паралелно с обвиненията и неговото нежелание за кърмене, аз се самообвинявах за неуспехите си и подтисках все повече и повече... Нямах търпение да ни изпишат и да се приберем вкъщи. Знаех, че вкъщи на спокойствие, без обвинения и с подкрепата на близките ми, нещата ще се нормализират и всичко ще се оправи. Така дойде последната ни вечер в болницата, когато изненадващо се появи една акушерка, на която ще съм вечно благодарна... Единственият човек, който се захвана с нас и ни научи да се кърмим за няколко часа. Оказа се позата ни за кърмене не е правилна и Ники само се дразни, защото не може да засучи. Остана си проблема, че на него не му се занимава със сучене, но поне вече знаехме как да застанем, за да може да засучи нормално. Вече имах надежда и въпреки че сълзите ми още не спираха вече се чувствах по-сигурна и уверена, че ще се справим с кърменето

И така дойде сутринта на изписването...