Изписаха ни на 5-тия ден на Ники, в най-голямата жега в 2ч на обяд... Но това нямаше никакво значение за мен, защото знаех че долу ни чака нашия тати и кошмарния период на болницата вече е зад гърба ни. Адски много се вълнувах докато слизахме с асансьора. Тези 12 етажа ми се сториха ужасно високи и имах чувството че слизаме с часове. Очите ми бяха пълни със сълзи, не бях сигурна за причината Радвах се че си тръгваме, беше ми страх от всичко, което ме предстои, вълнувах се защото щяхме да сме си тримата съвсем скоро...

Слязохме в отделението за изписване, акушерката ни преоблече с нашите си дрехи и каза: Хайде сега да те дадем на татко ти! Ужасно много се вълнувах, даже бях забравила да си сложа обувките и се наложи да се върнем, за да се преобуя    И така... Голямата лилава врата с надпис: "Вече светът е различен" се отвори, отвън ни чакаше нашия татко и наистина светът вече беше различен. Даниел пое малкото синеоко вързопче в ръцете си и го погледна с цялата любов на света. Знаех, че имаме най-големия дар в живота си. За миг си спомних колко го чакахме и колко дадохме, за да го получим. Родителите ни също бяха там и споделиха този хубав момент с нас. И те бяха много щастливи и много развълнувани Наистина моментът беше идеален.

Ако можех да изживея всичко отново, бих променила само отношението на акушерките, но не бих променила нито една друга емоция, нито един друг миг...

Това беше историята на раждането и първите дни на бебе Ники

Вече цяла седмица сме си вкъщи, напредваме с кърменето, днес бяхме на консултация, за една седмица сме качили около 300 гр и се развиваме много добре. Спинкаме, хапваме, пълним памперси, хленчим от време на време и така си минават дните и нощите. Снимки ще кача като поотраснем малко, сега ми се струва още много рано. Това е при нас, прегръдки на всички и до скоро!

Много емоционално преживяване си имала и съм сигурна, че всички  чувства, които описвваш са само малка част от това, което наистина си изпитала. Жалко е, че има хора, които не си вършат работата съвестно и с това по такъв начин си играят с нервите на хората Хубавото е, че вашата история има щастлив край и сега най-после имате това, което толкова сте желали и толкова сте чакали  - вашият мъничък син

Много емоционално си описала всичко , страхотно преживяване  , разказа е подплатен с толкова любов и щастие , че човек направо може да се просълзи.

Ох  Капризче много емоционален разказ наистина, радвам се че почти всичко е преминало добре, освен отношението на акушерките ( за което и аз се притеснявам адски много ) ,но ти си била наистина силна браво на теб  Желая ти от все сърце само хубави моменти и позитивни емоции от тук натаатък и още веднъж благодарим за така истинския разказ, и за всички съвети
целувкииии и ще те следим с нетърпение

Капризче, да ти е честит малък принц Никола!!!
Безкрайно да ви радва със съпруга ти и да има едно невероятно детство!

Разказът ти е страшно емоционален и истински. Радвам се, че всичко е минало добре и че напредвате с кърменето.  Много щастливи моменти с малкото вързопче любов ти желая. 

Цитат на: Капризче в 22.07.2011 18:38

Иве, опитах се да опиша раждането точно както си беше, без излишни драми и преекспониране, защото знам че бъдещи майчета ще четат историята ми и не исках да се плашат от този момент. Наистина всичко се случи много лесно и леко и ако трябваше пак да раждам пак бих искала да е същото. Няма от какво да се притесняваш, всичко ще е напълно нормално и ще си гушнеш бебчето преди да си усетила

Капризче сигурна съм в това и благодаря че го казваш аз наистина се радвам че си го описала както е било без излишна драма и т.н.. Нали знаеш всеки човек изживява нещата по различен начин. Разказа ти е супер, само дето не знам защо наистина няма хора които да те насочат за първата среща с бебето, сигурно защото при тях е ежедневие и вече тези неща не ги впечатляват...но на нас мамитата не е като "да си вземеш куче" и всичко ни е много емоционално-жалко че така постъпват...

Иначе се радвам много за всичко около теб и малкия разказа за срещата ви и изписването наистина изпълнен с много емоции и е вълнуващо едно такова нещо, въздейства ми-настръхнах... Браво! Да сте живи и здрави всичко друго ще се нареди, ще следя темата ти с нетърпение ще чакам снимките на малчо...

Капризче, прекрасен разказ 
И аз сякаш минах с теб през вратите. Много се радвам, че сте във вас вече. Да, сега започва истинското гледане и грижи за малкото човече, но те са безпомощни и само ние можем да им помогнем.
Успех във всички начинания, които са пред Вас.
Дано кърменето много скоро е само приятно преживяване  Ти знаеш, при проблем - ЛЛЛ.
Ще чакам снимки на Ники 

Много емоционален и истински разказ.....аз  нали съм ревла
Жалко, че отношението на акушерките е било такова, и са те накарали да се чувстваш зле и да се обвиняваш напразно . Все пак има и добри хора и това ти е дало сили 
Ако имаш нужда от съвет или помощ, да знаеш , че съм насреща .
С нетърпение очаквам да ни покажеш малкия Никола (страхотно име сте му дали  )

Така, така и аз се нареждам в отбора на ревлите  особено с момента, когато мъжа ти е гушнал малкото синеоко човече. Прекрасен момент, и аз си спомням много точно тази първа среща между двамата ми мъже 
Отношението на акушерките, ми какво да ти кажа, все едно са всезнаещи, всеможещи и т.н. а всъщност повечето са и....тки, лично мнение, но както и да е; важното е, че сега сте си в къщи и се кърмите. Браво за мерките на консултацията, все така добре да растете.
Ще чакам снимчици с нетърпение. Поздрави 

Цитат на: Капризче в 22.07.2011 18:38

Изведнъж ме обзе страх за всичко, което ми предстоеше. Знаех много неща на теория, но дали те се препокриваха с практиката?! Щях ли да се справя, щях ли да съм добра майка...

П.п. това все едно аз съм го писала. Чувствах се точно по същия начин

Цитат на: leni_beni_ в 27.07.2011 14:30

(страхотно име сте му дали  )

хехехе
Наистина е страхотно името. Двамата адаши, да са живи и здрави.

И аз като Боги в отбора на ревлите. Ели, много се разчувствах, разказът ти е много искрен и толкова истински, все едно съм била там. Радвам се, че звучиш спокойна като цяло. Разказвай ни за новите неща, които идват всеки ден при малкото човече!

Ех, момичета И аз си поплаках докато го описвах, а в самия ден едва сдържах сълзите си

След раждането ме обхвана някаква безумна следродилна депресия, която още ме посещава от време на време и си поплаквам и ме обхващат страховете ми от непознатото и новото. Всеки ден ми се случват неща, които ме стряскат и плашат и всеки ден се справям с тях, което ме прави по-силна и уверена в себе си. До преди 2 дни изпитвах ужас от мисълта да остана сама с детето, сега се чувствам по-сигурна и това усещане се засилва всеки ден.

Иначе какво ни случва... Подсякохме си дупето, повърнахме няколко пъти на фонтан, задавихме се, все такива страшни неща. Паралелно с тях обаче вече можем да ръмжим много смешно, даваме много усмивки, имаме си една нова от вчера. Вече си имаме бузи, устенцата са ни много сладки и ги правим на О сякаш се чудим, кокорчим очички и се глезкаме. Не обичаме да си спим в леглото, предпочитаме количката или на голямото легло при мама и тате. Сутрин ни е студено и мрънкаме докато мама не ни премести на голямото легло на топло Такива работи при нас

Неприятното, което ми се случи на мен е че направих тромбофлебит на единия крак. Не помня дали ви писах за това. Вече съм добре, но бях на инжекции и на легло около седмица. Слава Богу, че се разминах с болницата... Изключително съм благодарна, че майка ми е тук при мен и пое цялата домакинска работа, за да мога аз да лежа и да не направя по-голяма беля с този тромб. Даниел също много ми помага, става с мен през ноща, храни го с добавка като се налага, сменя памперси, къпем го заедно... Изобщо много ми помагат и двамата и аз се възстановявам много добре

Май това е от нас, доста изписах. Прегръдки на всички и до скоро!

Капризче, честита рожба , да ви е жив и здрав и многоо усмихнат!
Радвай се на всеки миг с него.
Мисля, че някъде беше писала за инфакола. Аз слагах 1 капкомер, не съм брояла капките, за мен няма ефект или не голям, но аз го давах само вечер по 1 -2 пъти най-много. От седмица съм го спряла, даже по-малко ми се гърчи, пробвай ако искаш с други капки. Аз не виждам смисъл от тях, реших да не й давам нищо. На запад хората не им дават капки за колики, гледат всичко само да си мине, както и вода особено пък подсладена. Даже не знам как може да попят биберона в мед, от лекар знам, че вредно за зъбките, които ще поникнат.
Дано не ви мъчат много.
Хубав уикенд ти пожелавам.

ЧЕСТИТ СИН, КАПРИЗЧЕ!
ДА ВИ Е ЖИВ И ЗДРАВ, МНОГО ОБИЧАН, КЪСМЕТЛИЯ И ДА ВИ НАПРАВИ ГОРДИ И ЩАСТЛИВИ РОДИТЕЛИ!
ИЗВИНИ МЕ, ЧЕ ЧАК СЕГА ТИ ЧЕСТИТЯ, НО НЯМАМ ПОЧТИ НИКАКВО ВРЕМЕ ЗАРАДИ МОЯТА МАЛКА СЛАДУРАНА, А И НЯМАХ ДЪЛГО ВРЕМЕ ДОСТЪП ДО ИНТЕРНЕТ. НЕВЕРОЯТНИ МОМЕНТИ СИ ИЗЖИВЯЛА, ПРЕКРАСНО СИ ГИ РАЗКАЗАЛА. ЗА ВСЯКА ЖЕНА РАЖДАНЕТО Е НЕЗАБРАВИМ МИГ И ИЗЖИВЯВАНИЯТА СА ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ. ПРЕКРАСНО Е, ЧЕ СТЕ СИ ВКЪЩИ И СЕ КЪРМИТЕ. ЦЕЛУВКИ ОТ НАС!

Капризче как сте с малкия бонбон?Предполагам, че в къщи сте се нагодили вече един към друг и всеки ден той ви изненадва с нова муцунка или усмивка
Понеже tweety bird е писала за развалянето на зъбите с топенето на бибата в мед, аз да кажа, че съм жертва на това остаряло и много грешно твърдение.За да не рева при растежа на зъбите са ми давали биберон в мед и познайте всичките ми първи зъби са били черни.
Аз съм сигурна, че ти имаш изградена стратегия за гледането на малкия и си решила най-доброто за него Прегръдки

Магито, аз нямам опит с меда, но вярвам на зъболекарите. Аз не виждам смисъл да се топи биберона в мед докато се изцока от бебето и то да го изплюва след това, затова й го давам без мед. Просто не знам каква е целта на меда, като мже и без него.

Написах на Капризчето какво съм чела ... но писания колкото искате за това как да се отглеждат бебетата, затова всеки сам си преценява