carlyangel благодаря ти за успокоението за секциото. Аз съм настроена много положително, приемам го като стъпка към срещата с бебето, която трябва да направя. Ако е писано всичко да мине добре, то знам че ще е така

echy_ ще раждам в Майчин Дом при д-р Гунев. Надявам се всичко да е наред, харесвам го като човек до голяма степен, има си своите минуси разбира се, но кой ги няма. Като професионалист нямам лично кой знае какви впечатления, защото от скоро го познавам, но много жени ми го препоръчаха и вярвам, че няма да се изложи точно с нас

Диди, твоите въпроси са ми най-трудни. Пренесоха ме към момента, в който бях на горещия стол и имаше сума ти въпроси, на които да отговоря
С какви чувства чакам датата... ами не знам и аз... Май със всякакви. Нямам търпение от една страна да изкарат малкото човече от мен, защото ми тежи вече и ми омръзна да съм бременна от една страна, от друга, защото ми е любопитно да го видя и да го гушна. Мисля си как ли мъжа ми ще го погледне и какви ли емоции ще изпита, много искам и аз да съм на първата му среща с бебока, но като се има предвид операцията, не знам дали така ще стане или някой ще му го покаже... Другите емоции, с които свързвам деня не са съвсем положителни, защото все пак ни очаква операция... И макар и да съм положително настроена към нея, все пак имам малко страх и притеснения, свързани с нея. Не съм съвсем наясно какво точно предстои, което леко ме изнервя, бих предпочела всичко да ми е ясно стъпка по стъпка, но карай, ще разбера всичко в движение

От какво се страхувам... Ами имах един малък момент на страх от операцията, но вече го няма... Не се страхувам от нищо, доста съм уверена в себе си, да ми се чуди човек... Притеснява ме, да не се изнервя много в началото ако не се справям с бебчо и да не си го искарвам на околните, които няма да са ми виновни в случая. В по-далечен план се страхувам дали ще мога да възпитам добре сина си и дали ще го направя стойностен човек, с принципи, но като се замисля за това и гледам да си го избия бързо от главата, защото ни е далече още този момент

Най-голяма подкрепа и човекът на когото най-много разчитам е мъжа ми. Няма друг човек, който да ми вдъхва толкова увереност и сила, освен може би брат ми. Това са двамата мъже в живота ми, които наистина ме разбират, могат да ме успокоят и на които мога да разчитам.
Баби под ръка

Майка ми си е взела отпуска- 3 седмици и ще е тук за 2. Свеки каза че не искала да ни притеснява, т.е. не е предложила помощ... Другата свеки предложи да идва да помага ако има нужда, както и прабабите

Така че помощ ще има ако се наложи, но аз мисля че след първите 2 седмици, след като се възстановя от секциото няма да имаме нужда от допълнителна помощ, а ще се справим сами с мъжа ми.
Леле, сега видях колко много съм писала. Даже не се побира в един пост. Спирам, че ще ви писне да ме четете
