Сватбата на prin4ipessa - 25.08.2007г.

[Rossistela]

Eй,Принцеске,къде е сладката ти усмихната снимка?!Чета и не мога да повярвам-не това,че някои могат да обиждат и огорчават до сълзи,не това,че тези някои могат да бъдат уж най-близките,а това,че ти-усмихната и позитивна винаги,си готова да се откажеш от прекрасните спомени на светлият ви празник,които трябва да топлят сърцата ви години години наред в семейния ви живот заради хора,които явно са далеч от твоята истина и които определено в такъв случай не заслужават и една твоя сълза.Игнорирай ги и се дръж пред тях на положение,приеми,че те просто са такива и погледни напред в живота ви.Вие навярно пак ще се върнете да живеете в чужбина и сигурна съм,че времето и разстоянието ще заличат лошите спомени,дори по-бързо отколкото предполагаш,запомни началото на семейният ви живот като красив празник,какъвто,сигурна съм-сте имали и не си трови нервите с мисълта за очевидно недостойни хора.А колкото до душито ти,не бързай да го съдиш,ти знаеш,че имаш прекрасен другар,но мъжете,колкото и клиширано да звучи,понякога в такива ситуации-м/у чука и наковалнята,в случая-между родители и съпруга просто не знаят как да реагират и го правят по най-простия и неангажиращ начин-просто не реагират и не взимат страна.Това не го прави друг и по-малко обичащ те.Вярвай в него и му прости някои дори неприемливи неща и ще видиш,че ще получиш благодарност и облекчение за това.
Искам,въпреки мрачного ти в момента настроение,аз все пак да ви поздравя за сватбата,тъй като не бях тук,за да го сторя по-рано и да те накарам с пожеланията си за един истински щастлив семеен живот да се върнеш  с усмивка към този ден и да си кажеш,че любовта си заслужава всичко-и радостите,и сълзите!

[maria_lakova]

Не, не, просто нямам думи  Тези хора не заслужават капка уважение (да ме извинява Илийски  ) с такова държание към теб и твоите близки, незнам как могат да те погледнат после, а и сина си - нали той те е избрал за жената, с която да прекара живота си все пак  Мале как се ядосах само! Ако бяха в София или Варна щяха да усетят какво е да те подкрепят приятели и да виждат незаслужено отношение към тяхна приятелка 

[prin4ipessa]

Ами аз съм вече твърдо решена, че докато не ми се извинят на мен и на семейството ми, няма да стъпя в тяхната къща и няма думичка да им обеля. Тя свекърва ми искаше да идва и до Германия, но аз в моята къща няма да я пусна! И така, очертава се да празнуваме с мъжа ми Коледите разделени - аз при моите родители, той при неговите, но какво да се прави, така се случиха нещата. От вчера сме си в Германия и се надявам тук като сме си само двамата напрежението и негативните емоции лека полека да отшумят.

[nqma me]

Сигурна съм че 6те е така.......все пак любовта е по-важна от всичко!

[prin4ipessa]

Сигурна съм че 6те е така.......все пак любовта е по-важна от всичко!

Така е!

[nqma me]

 
Мисля че заслужаваме да види, колко хубава и усмихната булка си-----така че 6те чакаме скоро снимчици........

[maria_lakova]

И така, очертава се да празнуваме с мъжа ми Коледите разделени - аз при моите родители, той при неговите, но какво да се прави, така се случиха нещата. От вчера сме си в Германия и се надявам тук като сме си само двамата напрежението и негативните емоции лека полека да отшумят.

Ама как така ще празнувате разделени? Вие вече сте си семейство - щом ти не искаш да ходиш при неговите родители по разбираеми причини  нека той дойде при твоето  Мисля, че не трябва да отстъпваш и не позволявай това да продължава, но нека и мъжа ти разбере, че трябва да е с теб и да подкрепи теб
Най-хубавото от това, което прочетох е това, че сега сте си в Германия (кога ли ще се видим пак  ) и сте сами! Сега е момента, в който може да си поговорите надълго и широко за всичко, мкоето те е угорчило, а ако има нещо, което той смята че са направили и сгрешили твоите близки, нека ти го каже, без да се притеснява, защото всичко трябва да си споделяте и да се подкрепяте в такива моменти! 

[prin4ipessa]

Ще се опитам да се взема в ръце. Утре ще ми дойдат 2 приятелки нагости, които бяха на сватбата и може би ще успеят отново да ми вдъхнат желание да обсъждам сватбата, така че в неделя ако съм по-съвзета може и да ви разкажа накратко или поне да направя албум със снимки да разгледате.

[fiibi_bg]

Спомените от сватбата ви трябва да бъдат най-прекрасното нещо поне до слдващият ви незбравим миг заедно.Не се поддавай на отрицателните емоции.А колкото до свекитата - това би могла да го изясниш като поставиш въпроса право в очи.Разговаряш с твоя любим,изяснявате си позициите,решавате кой каква позиция има и смята да поддържа и го правите - това е.Не се затваряй в себе си и не съжалявай за нищо.Просто седнете и си поговорете,кажии си болката и това е....Сигурна съм че всички проблеми се оправят с обсъждане и споделяне.
А долните постъпки край нямат - бъди над тези неща и вдигни гордо глава,защото те не заслужават твоята болка и сълзи мила prin4ipessa

[darling]

Принцеске, благодаря ти  че сподели с нас! Вярно е че трудно се дават съвети но искам да ти кажа нещо като човек с повече опит (макари и сватбата ми да е днес, ние живеем заедно почти 10 години) . Мъжете мила ми принцеске са много по-слаби от колкото си мислим, особено когато става въпрос за техните роднини. Не съм изненадана че не те е защитил но съм сигурна че му е било неприятно да чува всичко това. Не позволявай този конфликт да рефлектира върху вашите отношения защото ТОЙ ТЕ ОБИЧА! Вероятно и на него не му е лесно, но ти си по-силната затова овладей ситуацията. Гушни го и му покажи че вашето семейство е преди всички останали! Коледа е твърде далече за да правиш такива планове, които те разстройват още повече. Всички празници и делници са само ваши!

[Miri]

Mила Принцеске, аз също искам да се присединя към мнението на повечето. Сигурна съм ,че Илия те обича , а може би и не е разбрал намека на родителите му т.е. приел го е като шега и за това не е реагирал. Важно е ти да поговориш с него за случилото  се да не таиш болката в себе си и да се питаш защо той не те защитил, защото не поговорите ли това в един момент ще ескалира и ще си кажете неща ,за които ще съжалявате  и двамата. Относно Коледа, наистина е твърдо рано за планове, но вие сега сте семейство и е редно да бъдете заедно, даже и да се лишите от компанията на твоите и неговите родители. По-добре останете двамата сами в Германия , отклкото разделени на този тъй красив семеен празник.
И запомни - няма значениое какво са казли родителите му за сватбата, важното ,че се е получило така , както вие сте искали, важно е ти да си довлна и щастлива и никой не може да ти отнеме спомените и преживяванията оттози прекрасен ден.

[kali_gali]

Принцеске,
има една приказка убий простака с мълчание-това е което трябва да направиш с тези хора.Що се отнася до мъжа ти-всичко се оправя с говорене.Аз също живея от 10 години с моята половинка и това което мога да ти кажа е,че мъжете са различни от нас и ако ние открито заставаме на тяхна страна пред родителите си,те не могат да го направят,те предпочитат да си замълчат и да мине бурята.Трудно е и да се говори с тях защото не обичат и да седнат да говорят,а и те не виждат нещата от тази страна от която ние ги виждаме в същата светлина-но какво да се прави такава им е природата.С времето това се оправя единствено и само благодарение на нас жените.Трябва да седнеш с него и да поговориш съвсем спокойно.Просто му кажи,че това много те е натъжило,без да мерите чий родители са по-добри,просто той трябва да знае,че си наранена много.
Моя човек в началото не казваше нищо в такива случаи,а после да не мислиш,че е застанал открито пред майка си да каже-не ти не си права-просто ние почнахме да ходиме много рядко там и то негова инициатива.
За съжаление не можеме да промениме нито техните родители нито тях самите,единственият начин е те да разберат че това ни наранява и сами да измислят начин за излизане от положението.
Горе главата,бъди позитивна и усмихната и им покажи,че тяхната простотия не може да те убие,а каквото не ни убива ни прави по-силни

[bulyov4e]

след като изчетох всичко дотук, Албенка, мисля че момичетата са прави - Илия те обича и държи на теб! най-хубавото е, че вече не сте в БГ и можете да говорите на спокойствие! наистина много се постига с разговори, но не с разправии, а с изясняване, т.е. бъди твърда в решенията и мислите си без да стигате до цупене и викове! като подозирам какъв весел човек си и просто не мога да повярвам колко тъпо е станало всичко, че да те разтресе толкова!
не може да не мислиш за това, но не си виждала Илия в подобна ситуация и някои момичета са изпитали момента с колебанието между родителите и любимата! може би неговото решение е било добро в момента, защото сте били на тяхна територия и нещата е можело да се усложнят допълнително! може би... сигурно си огорчена, но е важно да седнете и да говорите - не го оставяй с чувството, че си приела нещата и си се примирила!
успех!

[mirmar]

Мила Принчипеса, направо усетих болката ти като собствена, защото съм изпадала в ситуация да ме обижда свекито, и то при първата среща между тяхното семейство и моето. След 3 реплики обаче аз не издържах, казах й, че е гадна, а милото, понеже не беше чул какво ми е казала, ми се разсърди много. Не че като му обясних ме подкрепи,де-щото съм била по-млада,трябвало да прощавам.  Да има да взема!

Миличка, не мълчи пред мъжа си, покажи колко си обидена и разстроена, говори му как не те е подкрепил, покажи разочарованието си. А за семейството му-правилно, само мълчание, но да не е демонстративно. Тоест ако те пита той искаш ли да ги чуеш по телефона-кажи не, но без да е троснато, а със съвсем нормален тон. В един момент ще се усетят и те, а и той- говоря ти от личен опит!

Стискам ти палци, мила, и не се отчайвай- всичко ще отмине!  Пращам ти цялата си подкрепа! И най-важното е, че се обичате!

[shtastliva]

Миличката ни принцеска, разплаках се докато четях постовете ти, не мога да повярвам, че съществуват такива хора, не мога да повярвам, че има такава злоба, не мога да повярвам, че има такава наглост!!!
Миличка, няма да ти казвам да не им обръщаш внимание, защото знам, че няма как, аз също съм много емоционална като теб, и дори дребно нещо казано от някой ме разстройва и си мисля с дни, че и със седмици за това.А знам, че такива нападки не се забравят лесно.Поплачи си, може би ще ти олекне малко, и си помисли за това, че вече си далеч от тях, и няма да се налага да им слушаш и търпиш бръщтолевиците. Недей да съдиш прибързано душито си, както казват момичетата мъжете са малко по особени, и в първия момент незнаят как да реагират, пробвай да поговориш с него, мисля че ще те разбере, все пак те познава достатъчно, за да осъзнава, че такова нещо много ще те разстрои, и смятам след разговора, ще е убеден, че са постъпили ОТВРАТИТЕЛНО и трябва да се извинят.
И да, според мен няма нужда да си тровиш нервите с такива хора, не си заслужава, няма какво да им казваш или обясняваш, кое защо е било така, защото просто НЕ Е тяхна работа, това си е бил ВАШИЯ ден и не е нужно да давате обяснения за каквото и да е на някой!
Извини ме, че това което ще кажа е прекалено крайно, но аз съм такава и мисля, че бих постъпила точно като теб, не бих разговаряла с тях, а и не мисля, че и след извинение бих го направила, защото дори и да се извинят -  "Убий човека, и после му се извинявай" - такава обида не се забравя, но това е мое мнение, и признавам, че не е най-правилното, все пак в името на семейството трябва да се правят някой компромиси, нооо задължително след ИЗВИНЕНИЕ!
И накрая милинка ГОРЕ ГЛАВАТА!!!