Миличка принцеске,оф съжалявам чак сега виждам какво ти се е случило и какво си преживяла.Много съжалявам за станалото,но нали знаеш при едни такива прояви винаги едната страна се изказва че е направила повече.Помисли от друга гледна точка,радвай се че на теб и на съпругът ти ви е харесала сватбата,това че вие сте удовлетворени и че сте били най-щастливите на този ден.Важни сте само ти и той.
При мен беше долу-горе подобна ситуация,родитеите на съпруга ми не си мръднаха пръста за нищо,не ни помогнаха дори и с пари дадоха само за 10 човека от тяхната страна които присъстваха,а това че сме имали приятели,това е не му купиха дори костюма за тях е нищо.Казаха че събирали парички за нашия подарък който щял да бъде 500 лв. минимум а се оказа че ни дадоха само 120 лв. в един плек който не приличаше на нищо.Затова ти казвам,че спорове за всичко ще има и после свекърва ми даже и мнение не изказа за костюма на сина си.В крайна сметка човек веднъж се жени.Аз си организирах всичко и съм лишавала мен и моето семейство от всичко само и само сватбата ни да бъде нашата вълшебна приказка,но уви никой не го оцени от тяхна страна.Дори и собствената ми баба се обърна и каза "ах на сватбата на кака ти кава арка имаше,какви балони имаше какъв дълъг бял чарша им бяха постелили".Това е моя роднена а какво остава за хора които просто искат да се докажат,но пред кого и те незнаят.
Просто искам да ти кажа бъди над тия неща и не позволявай роднините на душито да застанат между вас и да ви скарат.Това е нещото за което просто не си заслужава да пропиляваш нервите си миличка,просто наиста бъди над тези неща нали знаеш по-умният отстъпва 

Скъпа Албенка ,

първо искам да кажа че това ,което прочетох по-назад е направо ужасно и да се извиня , че ме е нямало да ти дам и аз кураж и да ти вдъхна малко от своята енергия за да ти е по-леко превъзмогването!?!
Второ искам да ти кажа нещо , което е възможно да те поуспокои , а то е че в повечето случаи родителите на мъжа винаги са критични спрямо снахата си!Поне около мен е така!
Много те моля бъди силна дотолкова ,че да знаеш за кое си заслужава и за кое не да си хабиш нервите!Не мога да ти кажа изобщо да не обръщаш внимание на това защото знам , че това е невъзможно , но мога да те помоля да се стараеш максимално малко да обръщаш внимание на всяка една приказка казана от тези хора!Моля те дръж се и погледни напред , включи се в клуба на бебеправещите и се съсредоточи върху всичко ,което те вълнува !Не позволявай неща ,които те дразнят да те вълнуват!
Аз чакам снимки и много държа на тях така че съм ти дала още една задача върху ,  която да се съсредоточиш!Обичкам те и те прегръщам силно!!!

Благодаря ви много милинки мои приятелки за прекрасните ви думи, за куража, който ми вдъхвате, за безценните съвети, които ми давате! 
В нощта петък срещу събота стоях будна до 5 часа сутринта, препрочитах думите ви много пъти и мислих много за всичко, което се случи и за това как точно да си поговоря с душито. Когато си лягах, той се събуди и започнахме да разговаряме. Много плакахме и много истини си казахме (много от които бяха болезнени и трудни за възприемане от него) и накрая мисля, че постигнахме консенсус по въпроса. Той ми обеща да поговори с родителите си и да им разясни, че съм страшно огорчена и че държанието им наранява и него. Да, той също страда от тази неприятна ситуация, защото той е между чука и наковалнята и не иска конфликти. Да се надяваме, че този път наистина ще реагира и ще ме защити, макар и със закъснение. Иначе откак сме тук, почти не сме били сами, което е страхотно. Почти всичките ни приятели (и тези които бяха и тези, които не бяха на сватбата) се изредиха и ни дойдоха нагости да ни честитят и да гледат снимки. Тяхната позитивност ме зареди с много енергия и желанието ми да обсъждам сватбата и да разглеждам снимки отново се завърна. Дори опетнените ми спомени, взеха отново да изкристализират и да възвръщат хубавите ми емоции, които бяха смазани за нула време. Започвам да се съвземам и отново да възприемам сватбата си по щастливия начин, който си мислих, че е изтрит. Живителните ми сили се завръщат и най-приказния ден в живота ми започва да възражда магията си! ВИЕ МИЛИ МОИ ИМАТЕ ГОЛЯМА ЗАСЛУГА ЗА ТОВА! Не знам как бих могла да ви се отблагодаря, че нито за миг не ме оставихте! Без вас цялата ми сватба нямаше да бъде същата! Вие бяхте  неотлъчно до мен в мислите ми! Вие възвръщате вярата ми в добротата на хората! И мисля, че вече съм готова отново да сложа сватбения си аватар! След малко ще ходим нагости в кумовете и след като се върнем съм твърдо решена да седна и да ви разкажа за сватбения ни ден! Дори ще се опитам да сложа и снимки и клипчета! ОБИЧАМ ВИ!!! 

видя ли миличка всичко ще се нагласи много е хубаво че сте се разбрали с твоето души и ще разрешите проблема заедно.много ми улекана като прочетох че вече си по добре
ще чакаме с милото снимки с нетърпение

Само така да те чуваме миличка prin4ipessa! 
Ще видиш, че всичко ще се нареди! И хубавото е, че съпругът ти е до теб! Макар, че със сигурност няма да му е лесно, все пак става дума за неговите родители! Но ти спокойно, вече имаш неговата подкрепа!  Чакаме снимки! 

Ооох, милата ни принцеска, така се радвам, че сте се разбрали с твоето души.Вчера цял ден ми беше скапано настроението, след като прочетох постовете ти, и цял ден си мислих за теб , така ме успокои сега, айде чакаме те с нетърпение

Когато хората говорят,,,,винаги  проблемите се ре6ават лесни... Това че отново си спомня6 за прикзания ден е много хубаво.....и радостно.

мила сладка принцеске много се зарадвах и просълзих докато четях поста ти така се радвам че нещата са се върнали в нормалния си ход и че вече си по-добре и отново сложи прекрасната снимка за аватар чудесно е че сте си поговорили с душито ти и че сте се разбрали и още по-хубаво е че той те подкрепя това е най-важното с нетърпение очаквам снимчици и разказче искам да видя колко си била красива и щастлива и се надявам от тук нататък да няма повече тъжни моменти и грозни постъпки спрямо нежната ти душичка от страна на който и да е очакваме твоето така да го нарека "истинско"завръщане с много снимки и усмивки и позитивно настроена

Е най-важното е да се разбирате с мъжа ти и да се подкрепяте  И нека имаш само хубави спомени от сватбата   

мила, Бени, много се радвам за вас, това е една стъпка напред в съвместният ви живот като семейство!  а най-вече, че ти си върна радостта и позитивизма! 

Ох, момичета, прекарахме си страхотно тази вечер при кумовете и настроението ми напълно се подобри, нооо... ракийките ми дойдоха в повечко и сега ми се спи, че 2 не виждам, затова ще отложа писането на разказ за утре сутринта като съм на свежа глава.

Мн се радвам, съкровище, че всичко се нарежда!!!!!  аз вече с нетърпение очаквам разказите и снимчиците!!!!!с тази новина така ме разведри, накара ме да се усмихна рано рано сутринта!!!!  ЕеееееееХ, любовта наистина побеждава всичко!!!!!

Принцеске прочетох за неприятностите - много тъпо от страна на свекърите ти, но какво да се прави след като са такива, явно не осъзнават че това по някакъв начин ще се отрази на собственият им син освен на тебе !!!!! след като са такива - ти не бива да им обръщаш внимание, вече сте си в Германия далече от тях и важното е с мъжа ти да се разбирате и да нямате  проблеми !!!! успех в семейния живот и чакаме разкази и снимки  

Принцеске, много се зарадваха като прочетох в поста ,че възвръщаш отново позитивизма си. нещата винаги се оправят с разговори и е хубаво ,че Душито е успял да те разбере. Важното е вие да се обичате и подкрепяте.

И такаааааааа... Вече съм на свежа глава, позитивно настроена и готова да разказвам за сватбата.

Ще започна с едно малко въведение. Срядата преди сватбата отидохме заедно с кумовете в Балчик, хем за да свикнем с обстановката, хем да си починем и да хванем малко тен, хем да свършим някой дребни довършителни работи по организацията. Всичко тръгна много хубаво, но не щеш ли, още на следващия ден нещата едно по едно взеха да се объркват. Кумовете се разболяха от морския вирус (температура, гадене, разстройство), оказа се, че поръчката за тортата е загубена, няколко госта се отказаха в последния момент, абе въобще всичко се обърна с краката нагоре. Вместо да си почина 2 дни преди сватбата както си мислех, стреса ми още повече се увеличи. Нервите ми бяха много обтегнати и чашата на търпението ми преля когато точно вечерта преди сватбата с душито трябваше да отидем до Златни пясъци и по пътя бяхме на косъм да катастрофираме много тежко. В онзи момент сякаш целият ми свят се срина, започнах да крещя и да плача и всичко ми беше черно пред очите. Не исках да мисля нито за сватба, нито за нищо, а в същото време семействата ни и няколко близки наши приятели ни чакаха в един ресторант за вечеря. Когато пристигнахме в ресторанта и двамата бяхме като буреносни облаци и притеснихме всички с настроението си. Когато се прибрахме в хотелската стая се развихри един ужасен скандал, в който си наговорихме неща, за които не искам да си спомням. Към 2 часа през ноща страстите се укротиха, извинихме се един на друг и заспахме прегърнати и успокоени. Колкото и странно може да ви прозвучи донякъде се радвам, че се случи така, защото бяхме натрупали много стрес и негативни емоции в себе си и ако не ги бяхме изпразнили от себе си вечерта преди сватбата, може би щяха да ескалират и да избухнат точно на самия сватбен ден, което нямаше да е приятно за никого. И така, както съм казвала често, "всяко зло за добро" защото макар скандал вечерта преди сватбата да не е най-приятното нещо на света, благодарение на този скандал намерихме най-накрая спокойствието, от което така отчаяно се нуждаехме.