В деня на сватбата си бяхме решили да се наспим до късно и така направихме. Станахме към 9:30, ударихме си по един душ, купихме си кафе и кроасани, излежавахме се в леглото и даже гледахме нашия любим сериал "Приятели". И така си мързелувахме на спокойствие до 11 часа, когато започнаха да звънят телефоните ни и изнервените и притеснени от настаняването на гостите родители ни подканиха да започнем да се гласим. От този момент ни завъртя водовъртежа на подготовката. В 12 часа дойдоха вкупом оператора, фотографа и фризьорката. Пръв трябваше да стане готов душито и после като отиде да вземе кумовете тогава да се подготвя и аз. След като той замина при мен в стаята останаха мама, сестра ми, фризьорката и оператора и фотографа, за да заснемат и част от моите приготовления. Спомням си, че през цялото време се заливах от смях и ми беше страшно весело. Когато останахме само жени така се заприказвахме, че хич не съм усетила кога е отлетяло времето и кога е станало 3 без 5. В 3 часа трябваше да дойде да ме вземе душито, но вземането не беше обикновено. Хотелът където бяхме настанени само ние и кумовете (и където после в ресторанта на хотела се проведе тържеството) беше разположен точно на яхтеното пристанище в Балчик и там на понтона ме чакаше една прекрасна бяла яхта, от където щеше да ме вземе моето души. Качих се най-отгоре заедно с шаферките си и една от най-добрите ми приятелки, а долу бяха останалите "знатни особи" от моята свита.  Яхтата отплава точно когато започнаха да пристигат душито и неговите пирати.  Влязохме около 500 метра навътре в морето и обърнахме, за да се завърнем най-тържествено на понтона. Когато взехме да приближаваме, чух музиката на гайдата и тъпана и сърцето ми трепна. Сякаш в този момент за пръв път осъзнах, че започва моята така мечтана и очаквана сватба. Когато приближихме съвсем близо до брега, дръпнах булото си и сложих долният му край пред лицето си като арабска принцеса, за да не ме види душито, защото исках всичко да си стане като по обичая и кумата да ме забули първо, преди да ме е видял. Планът беше младоженецът и пиратите му да минат през страничният вход на яхтата, където щяха да го чакат моите роднини и приятели, които ме пазеха и щяха да му искат пари, но...плановете са затова, за да не бъдат изпълнявани. Още докато яхтата беше в движение и захождаше да акустира, душито и неговите хора се метнаха неочаквано откъм носа на яхтата и докато моите хора съумеят да отреагират и да осъзнаят какво става, той вече се катереше нагоре към мен. Моите шаферки и приятелката ми веднага се втурнаха пред мен да ме пазят и след малко довтаса и мъжа на сестра ми, който препречи пътя на нападателите. Душито сипа в малките шепички на шаферките ми жълти стотинки и се запъти ухилен към мен, но аз бях твърдо решена да не му се давам така бързо и лесно. Обърнах му гръб и започнах да викам колкото ми глас държи, че докато кумата не се качи да ме забули няма да се дам. Когато най-накрая бях забулена му разреших да ме погледне и прегърне. Слязохме долу на понтона, почерпихме се, друснахме едно хоро, ритнах менчето и се запътихме към ботаническата градина.

Там имаше малко неочаквани проблеми с влизането на гостите, но баща ми ги навря всичките от управата в кучи [глупости пиша] и веднага ни пуснаха. Никога няма да забравя момента когато гайдата свиреше Менделсон, всички се бяха наредили в трепетно очакване и баща ми ме изпроводи до олтара. Това беше един от най-прочувствените мигове от сватбата за мен. Следващият вълшебен и запомнящ се миг, в който щях да се разплача от щастие, беше неговото "ДА!". Гражданския ритуал беше много разчувстващ и хубав. Двата най-смешни момента бяха когато аз го настъпах (аз така се заиграх да скачам по крака му, че направо изиграх цяло хоро върху обувката му), но за сметка на това той си изпи шампанското пръв, а аз се задавих и само виках "не мога да пия повече", а гостите ме окуражаваха "Давай, няма "Не мога"!" След това отидохме за една кратка половинчасова фотосесия до двореца. След това беше църковния брак, който ми се стори ужасяващо дълъг и отегчителен, но все пак красив. Мястото беше отново в градините, пред едно малко параклисче сред зеленина. Короните, които ни сложиха бяха чисто нови и бели и искряха от чистота. Бяхме много царствени с тях. На обикалянето около масата стана адски смешно, защото младоженеца постоянно настъпваше шлейфа ми. След църковния ритуал гостите минаха да ни поздравят и да ни поднесат букетите си. Денят беше страшно горещ и задушен и гостите бяха доста изтощени и букетите бяха малко поувехнали, но бяха все пак прелестни. След това си направихме по някоя друга снимка с гостите и честно да си призная малко ме доядя след това, че претупахме набързо тази част, когато можехме да се снимаме с всички гости пред параклиса, но те се разпръснаха след поздравите и нямаше как да ги гоним из градината, за да ги събираме. Докато гостите се настаняваха в ресторанта ние останахме за втора фотосесия с кумовете и шаферките в градините.

Когато отидохме пред ресторанта, запалиха пред нас малки фойерверки и така сред светлина влязохме в ресторанта. Последва приветствие от DJ, разчупване на питата, където душито ми я измъкна от ръцете преди да успея да я докосна и аз в последния момент се вкопчих поне в едно парченце, но след това се реванширах като си изпих първа чашата с шампанско до дъно. После свекървата (  ) ни захрани с питка и мед. Накрая душито ме метна през рамо като Георгьовденско агне и ме занесе до булчинската маса. Малко по-късно последва първата игра, която беше томбола със съпружеските задължения и после DJ-я обяви първият ни танц (<-това е линк към песента) като семейство. Сякаш потънах в океан от любов на тази музика. Имах чувството, че сърцето ми ще се пръсне от любовта, която го изпълваше в този миг. Душата ми щеше да изхвръкне като птиче. После имаше (пак линк), а след това и поздрав за родителите с песента на Лили Иванова "Хризантеми". После се започнаха танците и веселбата се развихри. Имаше всякакви хора - право, еленино, дайчово (май само дунавско нямаше, каква съм и аз такава русенка, минах без дунавско   ) и почти всички се хващаха на всяко хоро за моя голяма изненада. Имаше и ретро музика от 60-те и 80-те години, която ние с душито много харесваме и най-важното: успях да сбъдна мечтата си за весела сватба без чалга Някъде измежду танците направихме една игра с обувки, която също беше много забавна. По някое време изпотихме и кумовете с надиграването за тортата, питата и пилето. Кума горкия бая го поизмъчихме докато му дадем наградата за усърдното му танцуване. Имаше и специален поздрав от младоженците за кума (понеже той е 1/16 грък) му пуснахме едно сиртаки и там вече като взеха да се трошат едни чинии едни чудеса. Ние половината жени бяхме боси и се изпонарязахме на парченцата, но хич не ни пукаше, защото се забавлявахме от сърце, независимо, че си наранихме краката. Кумовете също бяха подготвили една изненада за младоженеца. Понеже на него винаги в най-неподходящите моменти му се ходи до тоалетната по голяма нужда      и ние с кумовете все го базикаме за това, те му подариха една тоалетна хартия с младоженци. Голям смях падна  !!! Още по-голям смях падна при рязането на тортата. Така се омазахме с торта като се захранвахме един друг, че после като се събличах открих торта даже в деколтето си!    Съвсем накрая преди хвърлянето на букета аз и сестра ми изненадахме всички гости като изпяхме една народна песен. Жалко, че го нямаме на любителските записи, но се надявам като излезе видеото от оператора да го има заснето. Една от най-забавните части от купона беше навирането на младоженеца под роклята ми за жартиера, но той изненада всички когато излезе изпод полата ми с прашки в уста. Никой не го очакваше и беше много забавно да видя реакцията на по-възрастните, които се възмутиха и притесниха      . Даже единият му дядо на Илия наистина си беше помислил, че ми е смъкнал истинските гащи!  Горкия човечец! След това ние с душито застанахме в средата на дансинга с лице един към друг. Зад него бяха ергените, а зад мен момите. Неочаквано за всички той хвърли 2 жартиера, а след малко аз хвърлих 3 букетчета. Беше голям шаш и паника    докато гостите разберат какво точно се случва. Но най-много се зарадвах, че кумата хвана едното букетче. Все й се заканвам, че тя ще е следващата под венчилото    . Вечерта завърши (в тон със щурата сватба) с возене на автобус Чавдар (защото всички бяхме попрепили) до хотела, където бяха настанени гостите и среднощно къпане за изтрезняване в басейна пред хотела. И някъде към 3 през нощта дойде ред и на романтичния, интимен завършек на нашия празник, а именно - първата ни брачна нощ, за която разбира се няма да издавам много пикантерии  , но съм споделила за обстановката в съответната тема.  И така нашият празник беше изпълнен с много емоции, любов и веселие! Получи се по-прекрасно и от най-смелите ми мечти! Който каквото иска да си приказва, но за мен сватбата ни беше повече от перфектна. Единственото за което съвсем малко ме е яд, беше че не остана достатъчно време да се снимаме със всички гости по отделно, но какво да се прави  ! А сега ще се опитам да ви преразкажа същото, но чрез снимки.

всичко звучи страхотно  като в приказка  Пожелавам ви много щастлив семеен живот 

слънчицееееееееее, айде пусни снимки деееееееее,  страхотно звучи всичко, нямаме търпениеееее, моля ти се............

мила моя направо с затаен до последния ред дъх изчетох разказа ти имах чувството че съм в една приказка без край така се радвам за щастието ви и си представям колко си била красива и душито ти също и така красиво е било с лодката и абе параклиса всичкооо невероятно мила насълзих очаквам  снетърпение снимчиците моля те не ме мъчи

Ей сега момичета, още малко търпение, че докато ги намаля тези снимки ми се отели вола. Само малко търпение, ей сега ги пускам в последователен ред!

Бени, невероятен разказ, потопих се изцяло в обстановката и усетих духа на вълшебната ви сватба,все едно съм била там!!!! Била е страхотна!!!!!!!!!!  Нямам търпение да те видя каква прекрасна булка си била!!! 

МИла, страхотна сватба сте имали, а сега ви пожелавам живот пълен с още по-хубави и незабравими моменти. И давай снимки, че май никой вече няма търпение да те види каква сладка булка си била! 

Ох, мила, как съм се смяла и радвала на разказа ти за тази приказка 
Звучи наистина невероятно и се опитвам да си представя цялата тази красота 
Това за прашките как го измисли, бе Албенче  то и аз така бих реагирала, а горките стари хора мале представям си физиономиите им  дано ги има на камерата или на снимки за спомен, не че такова нещо се забравя, но ...
Това за тоалетната хартия също много ми допадна 
Чакам снимки с още по-голямо нетърпение, след като прочетох разказа ти 

За Мария - идеята за прашките беше изцяло на Илия, но той беше казал само на мен предварително, за да разбере дали съм съгласна да го направи този номер. Дядо му толкова се притесни човека, че чак се обърна с гръб да не гледа. 
А сега същия разказ, но в снимки!
Приготовления:

Леле,,,как хубаво е било всичко..Плаках от радост,с усмивка на лице.....колко прекрасно е било всичко..нямам думи....

Вземане на булката:

Гражданския ритуал:

Първа фотосесия: