Честита половин година! 
И аз като Боги да попитам как върви захранването,че да черпя опит. 

Благодаря ви за пожеланията!
Аз от доста време не съм се вясвала тук, но напоследък доста неща ми се струпаха.

Захранването - ами до под кривата тиква сме  Не ще да яде и това си е - никой не успя да се пребори с нея до момента - дори майка ми се пробва.  За момента ядем само тиква или тиква с морков и то трудно може да се нарече ядене - цяло бурканче не успяваме да го преборим, а от тази част, която "изяждаме", се чудя каква част отива по лицето, по лигавника, дрехите, по мама, по пода и т.н.  Ако й дадеш картоф или нещо с картоф обаче такова сърдене пада, че не е истина просто - то не е рев, не е чудо! За тиквата не се сърди така, ама и не я яде много-много - хапне някоя лъжичка, следващата я изплюе, почва да бръмчи и да опръсква половината стая, да се хили, върти се като шугава.... Абе въобще Но си го броя за заместено хранене и не й давам кърма, пък. 
Така че май вие ще ни изпреварите със захранването и после аз ще черпя опит от вас. 

Menyanthe, а с други зеленчуци/плодове опитвахте ли?

Ние за сега сме само на кърма. Но аз съм с идеята, че когато седне детето стабилно, ще започне да опитва нови вкусове. А кога ще заместим ядене ... не се знае.

Целувки от нас

Още други неща не сме пробвали, ама се надявам все по някое време да почне да изяжда по цяло бурканче с охота, пък тогава да я мъча и с други неща. Знам ли??
След някой друг ден може пък и да пробвам примерно с пюре от банан... (много обичам банани  )

bejkite, ти кога смяташ да се връщаш на работа? Аз мисля края на юни, началото на юли да се върна на работа и ще трябва да съм заместила общо взето всичките хранения дотогава...

Както писах- нямам опит в захранването. Но мисля, че идеята е детето да опитва различни вкусове, а не да се гони количество. Аз чакам Дани да проседи добре и започваме Но съм с мисълта, че първите два месеца (най- малко) ще е голямо мазане и малко изядено - мисля да се захранваме по baby-led weaning.

Опитай както си писала с бананче

Аз вече се върнах на работа, но за 3 часа (не живеем в БГ и майчинството ми беше само 16 седмици). Вече 2 месеца ходя за по 2 часа сутрин и за един час следобяд. Септември догодина живот и здраве, Дани ще тръгне на забавачка. И аз не знам какво ще правим с яденето- ще видим как ще реагира като започнем да се захранваме

Да се похваля - вчера за първи път изядохме почти безпроблемно цяло пюре тиква от малките бурканчета! Дано да почне да яде и други неща после - сега ще се задържим още някой друг ден на тиква. 

След дългооо отсъствие, решихме да се покажем пак:

И още снимки:
http://menyanthe.snimka.bg/children/siana-samokov-2012.710918.28902957

Само не знам как да го излъжем да проходи диването, че много страхливо се оказа... Тя може да ходи супер стабилно, но я е страх много да се пусне... 

Тук не съм писала мноого отдавна, а се случиха толкова много неща, че направо не знам откъде да започна.

Прощъпулник направихме на 18 ноември -вече се беше пуснала да ходи сама. А това стана след като ходеше между мен и друг предмет, за който да се хване (легло, шкаф и т.н.) Първоначално правеше по 1-2 крачки, но много бързо увеличихме разстоянието. Беше много сладка, защото като стигнеше до мен се гушваше. На самия прощъпулник, бях наредила предметите върху един бял плат и я слагам в началото на пътеката. Тя тръгна веднага, още преди да съм търкулнала питката. Спрях я лекичко, но тя толкова много се разсърди, че едва успя да се успокои. След това като стигна до предметите падна голямото чудене. След около 5 минути разглеждане, взе телефона.
Ето и малко снимки:






Постепенно запълни речника с много думички. Сега знае мама, тате (даже понякога му казва татко  ), баба, дадо (дядо), аке (яке), шапка, (о)чила, буки (обувки), токи (пантофки), вода/водичка, мок'о (мокро), дъжд, ръчичка (но я казва по странен начин), краче, чорапи, гащи, блузка, тали (сандали), сок, домат,  кавалче (кашкавалче), мляко, люлка, "'айде тръгваме" (това ни го казва като сме седнали някъде, а на нея вече не й се седи), "отиваме навънка", дай, ето, здравей, чао, ало, телефон (и това го казва странно), пари (когато нещо е горещо), ам-ам все още го използва, топка, зайче, куче, маца, конче, змия, жаба, кола, камион (казва нещо като канон), вече използва и местоимения - нашата кола, очилата ми, очилата на мама и толкова много други неща, че със сигурност ще забравя нещо. На един наш познат, като бяхме на рожденния ден на неговото момченце и той я лигави нещо, тя накрая му каза: "Имаш копче" и му сочи едно от копчетата на ризата, а той "Ама ти защо не каза, че толкова много говориш! Пък аз ти говоря  като на бебе!"

Понякога, за да й обърне човек внимание, хитрува и лъже. Откъде се научи толкова малка да лъже, не знам.

Косата й продължава да е все така перушинеста - като гледам други деца на нейната възраст какви гриви имат, направо им завиждам. Ама и с перушина, пак си е най-хубавата за мен. 

Рожденният й ден го организирах в детско клубче. Според мен децата много се забавляваха, тя също. Накрая откри басейна с топките - голям смях падна - мяташе се вътре и като падне се смееше. Много й хареса.

Накрая изяде две парчета торта - едно не й стигна. 

Юни месец я водихме за първи път на море в Гърция. Много й хареса да си играе на пясъка.
А веднъж, като се разхождах с нея, защото не искаше да стои на масата и за 5 минути, а все пак трябваше да хапнем нещо, попаднахме на една висяща платнена торба (беше закачена на една тераса). Няма такова лудо забавление - тук вече ще трябва да ви пусна и клипче.

http://youtu.be/CYN-iSoblNs

Позира много за снимки:




Още снимки има в албума: http://menyanthe.snimka.bg/children/siana.767197.31102428

А на снимката, където е на пейката на кея, й падна едната обувка в морето - добре, че имаше ентусиасти, които така и така си скачаха в морето, та я извадиха. 

Вече не мога да си коригирам поста, заради това пускам филмчето наново - този път със звук. 

http://www.youtube.com/watch?v=ROaGW_5c3FA

Току-що взех от пощата комплектчето, което смятам да използвам на изписването и съм много доволна - по-плътно е отколкото очаквах. Само се притеснявам дали не го взех много голямо. 

Да разкажа за раждането: всичко започна много странно. В 5 и малко сутринта на 15 март усетих как бебето като че ли подскочи - усетих главата му ниско долу в корема, ама така ме удари - силно и рязко, че чак ме заболя. Още тогава заподозрях, че става нещо. Станах, и още със ставането усетих, че водите ми текат. Отидох до тоалетна, но те си течаха бавно и нямаха намерение да спират. Извиках мъжа ми, за да ми донесе хавлията да се изкъпя. За жалост, от 2 дена имахме проблеми с топлата вода от бойлера и точно тогава не искаше да тече. Нямах време да се занимавам и се измих колкото успях със студена - излязох от банята цялата трепереща и зъзнеща, водите продължаваха да текат. Почнах да се обличам - сложих си 2 превръзки и един памперс (от тези на малката), с идеята да спася нещо - не че имаше кой знае какъв ефект, но все пак... Реших, че няма време да си глася багаж и тръгнахме - заведохме малката при родителите ми и отидохме до болницата (Токуда). Оказа се, че моят лекар е на конгреса в Пловдив и в крайна сметка ще съм при дежурния лекар (д-р Димитров). Той толкова спокойно го раздаваше, че чак ми беше прекалено . Болките от контракциите бяха много по-силни, отколкото при първото ми раждане - направо не можех да издържам по едно време и само чаках да ми кажат, че мога да напъвам, за да се свърши. Най-гадното от всичко, обаче, беше, че ми направиха клизмата прекалено късно и не успях да се изчистя напълно - чувствах се изключително неудобно и некомфортно. Родих доста бързо, с малка епизотомия - след 6 напъна, Елизар излезе. След това излезе и плацентата и ме понатиснаха малко по корема, за да изкарат съсиреците. Сложиха ми местна упойка за шевовете, но си усещах всяко бодване. След това ме закараха в стаята и тъй като не усещах някакви болки, само чаках да ме пусне упойката, за да започне да ме боли. Толкова съм се наплашила от първото раждане, че доста време не смеех да се отпусна и да повярвам, че може да не ме боли - на 4-тия час даже се питах колко ли държи тази упойка... Та, в общи линии, имах доста леко и бързо раждане. Да, контракциите бяха нетърпими - виех от болка, не можех да дишам правилно, постоянно виках "Не мога", но всичко свърши сравнително бързо и се възстановявам много добре.

Ето и една снимка - Елизар няколко часа след раждането:
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=838313956194808&l=9514807c95

Честито! Да сте живи и здрави, и това сладурче само да ви радва

Честит еи малък Елизар, да ви радва много и да е много здрав.Радвам се че този път раждането е минало по-леко и спокойно.