Честно казано, не мога да се оплача! Спим по 7-8-9 часа на нощ (е, вярно, че заспиваме малко късно - към 1 часа в повечето случаи, но пък какво толкова?). През деня е малко по-активна и съответно успява да ме измори доста. Още повече, че почти постоянно иска да яде, но напоследък успях да намеря спасението, когато знам, че вече не е гладна - успокоява се като й пускам музика от типа на Eric Clapton, Bob Marley, Phil Collins и други подобни спокойни песни.
Единственият проблем, за който все още не мога да намеря разрешение е, че повръща почти на всяко хранене - дори когато я държа изправена след това - така както е изправена, пак си повръща.

Но пък знам, че и това ще мине и ще го израстем. Ето - след седмица ще станем на 2 месеца.

Вече проявяваме интерес и към активната гимнастика, но все още разчитаме на мама да ни забавлява с играчките, а пък тя само стои и си гледка с интерес.
А иначе от ден на ден става все по-сладка.
Утре ще ходим на профилактичен преглед при ортопед, за да съм спокойна, че всичко е както трябва.
А и да се оплача - още не ми бяха свършили лохиите и ми дойде.

Май няма скоро да се отърва от тези превръзки.