12.08.2011 09:46
За повръщането и прехранването - ами не знам как да разбера кога се е наяла - тя ако не изцока всичко, не е тя! А когато отсъствам и се налага да я хранят с шише (с изцедена и замразена кърма) - ами не иска! Вчера едва беше хапнала 20мл от шишето и като се прибрах, щеше да ореве света от глад.
И благодаря на всички за комплиментите по повод Сиана!
И тя благодари и ви се усмихва широко!
А вчера си викам - тя по принцип е кротка, дай да изляза на кафе! И отивам в кафето, приятелката вече ме чака... Сядам аз и си поръчвам шейк и палачинки... И тя като почна да реве - държа я аз изправена, че да гледа, приятелката я държа, че да мога да си хапна палачинката и набързо се озовахме в парка! Да, ама успокояване няма! Нито дори бързото слаломиране по алеите в парка не помага, носенето на ръце- също! И това ми беше първото кърмене в парка - завих се с одеалцето от количката и айде... Ама ако си мислите, че е била гладна - неее. Бяхме яли като за световно преди едва час и половина, ама нали трябваше да си наваксаме, заради това, че мама я нямаше. После пак рев. И вече след разхождането в парка се успокои и заспа. След като я возихме заспала около половин час, решихме да поседнем. Тя, естествено, веднага се събуди, но този път вече беше в добро настроение - бърбореше, гледкаше и се усмихваше!
И благодаря на всички за комплиментите по повод Сиана!
И тя благодари и ви се усмихва широко! А вчера си викам - тя по принцип е кротка, дай да изляза на кафе! И отивам в кафето, приятелката вече ме чака... Сядам аз и си поръчвам шейк и палачинки... И тя като почна да реве - държа я аз изправена, че да гледа, приятелката я държа, че да мога да си хапна палачинката и набързо се озовахме в парка! Да, ама успокояване няма! Нито дори бързото слаломиране по алеите в парка не помага, носенето на ръце- също! И това ми беше първото кърмене в парка - завих се с одеалцето от количката и айде... Ама ако си мислите, че е била гладна - неее. Бяхме яли като за световно преди едва час и половина, ама нали трябваше да си наваксаме, заради това, че мама я нямаше. После пак рев. И вече след разхождането в парка се успокои и заспа. След като я возихме заспала около половин час, решихме да поседнем. Тя, естествено, веднага се събуди, но този път вече беше в добро настроение - бърбореше, гледкаше и се усмихваше!

- сега няма връщане назад, защото ми би някаква инжекция Дипрофос и каза, че трябвало 3 седмици, за да се изчисти напълно организма! Към 7 часа вчера й дадох за първи път АМ (Фризолак - ама това имахме в нас в момента, пък и сме малко скарани с парите в края на месеца) - е, няма такова повръщане - от 10 часа до 11 и половина повръщаше сигурно поне 5-6 пъти! Цялата пребледня, стана й лошо и слабо, едва гледаше горката - докато повръщаше, ревеше доста, но после - милото дори не му беше до рев!
Извикахме към 11 бърза помощ - ами те дойдоха чак след час и половина (добре, че тя се поосвести малко милата след 15-тина минутки, иначе щях да ги тормозя повече)! Е, следващият път (дано няма такъв!!!) викам такси, няма да викам бърза помощ повече!


Малко се смутих,защото само като си погледнех гърдите,покрити с тия плаки,просто си беше очевадно,че не трябваше...



