В сряда правихме фотосесия (най-накрая - това исках да го направя още когато Сиана беше малка, но тогава така и не стигнахме финансово до това). Бяхме при Лили Петкова (Витаминка) и съм много доволна. Лили беше много внимателна и Сиси по едно време си я възприе за приятелка и дори почна да иска какво ли не от студиото и накрая не искаше да си ходи.

Като цяло, фотосесията мина много добре. Зарко успя да издържи дълго време без да се разсърди, Сиси правеше каквото и кажат и позираше много хубаво за снимките... Сега само чакам фотографката да ми даде линка и да си избираме снимки (направо не знам как ще изберем 30 снимки, но ще видим).
Като излязат, ще ги споделя с вас!  Дори Иван беше доволен от фотосесията, тъй като първоначално си мислеше, че няма да е кой знае какво. 

Ето тортата, която направих за рожденния ден на Сиси утре:


Рецепта:
500 гр фурми
300 гр стафиди
300 гр бадеми
200 гр орехи
100 гр белени слънчогледови семки
1 ябълка
1 авокадо
кокосови стърготини
брашно от рожков
ванилия
канела

Приготвяне:
Накисваме фурмите и ядките за около 15 минути в топла вода. Ядките се смилат. Смесват се фурмите, 200гр стафиди, смлените бадеми, слънчогледовите семки, едно пакетче кокосови стърготини, ванилия, канела и брашно от рожков на вкус и се пасират с пасатор или с блендер. Получената смес се разделя на две части - за два блата. В подходяща форма се оформя единият блат.
Почистената и обелена ябълка се пасира заедно с авокадото, 100 гр стафиди, 200гр орехи и 2-3 ч.л. брашно от рожков. Полученият крем се нанася върху първия блат, отгоре се оформя втори блат и отново се нанася крем - отгоре и отстрани. След това се украсява с кокосови стърготини.

Ето тук са снимките от фотосесиятаurl=https://www.facebook.com/media/set/?set=a.883351675024369.1073741831.100000486346192&type=1&l=af4cc8616d]https://www.facebook.com/media/set/?set=a.883351675024369.1073741831.100000486346192&type=1&l=af4cc8616d

Много сте хубави, Сиана е голяма сладурана, а Зарко расте касто гъбка

Прекрасно сте, а малкта госпожица е чудесна в лилаво

Благодаря! Нея май трябва за модел да я глася - много обича да се снима и да позира за снимки. 

Пък как е преметнала крак и е изопнала гръбчето, просто нямам думи
Зайчето и пиленцата живи ли са? Мъникът е голям сладур, с толкова много коса...Прекрасни сте!
Ще взема да направя и аз тази торта, харесва ми рецептата. Само дето никога не съм ползвала и яла брашно от рожков. То винаги има първи път.

Брашното от рожков замества какаото (нали ми го забраниха заради кърменето и понеже много се обриваше в началото младежът).
Зайчето и пилетата са живи. Фотографката ги беше взела специално за Великденските фотосесии.
И на мен снимката с кръстосаните крачета, където гледа надолу, ми е любима.
Тортата стана много вкусна, смятам да си измисля повод в най-скоро време, за да я направя пак.

Страхотна торта, непременно ще я пробвам

Прекрасни сте на снимките от фотосесията, имаш си истински малък модел в лицето на Сиана 

Разкажи ни повече за бебко, Сиана помага ли ти?

Зарко е голям глезанчо - много обича да се занимава човек с него, да му обръща внимание, да прави глупости с него, да го гушка и т.н. Ще кажете, че всички бебета са така, ама не е вярно.  Кака му не беше така - или поне не чак толкова много.
Каката много иска да помага - от време на време го гали, целува, говори му. Интересен й е.
А вчера, след почти безуспешните ми опити върху една курсова по Интернет право, си позволих да си полегна за половин час. За награда: половин час търкане в стаята на каката - беше успяла да надраска почти абсолютно всичко с един маркер - стената, паркета, лайсните, чекмеджетата, леглото, един капак от кутия за конструктор, един балон, 2 стола, себе си, дрехите си, ключа за лампата (над леглото й е и може да го стига), може и да пропускам нещо. От стените маркера го смъкнах барабар с латекса, та сега са с едни по-светли петна. Ще трябва и да се пребоядисва.
А да кажете, че е била тиха - не беше - постоянно се чуваха радостни крясъци и смях. 

А сладурът е много активен - почти постоянно рита с крачета - май ще го правим футболист. 
Преди да го родя, си мислех, че момченцата не могат да са толкова сладки, колкото момиченцата - оказа се, че съм грешала, и то много. Дори имам чувството, че е по-сладък, отколкото беше кака му на неговата възраст. Широката му усмивка, придружена с радостни звуци, е способна да ме разтопи, дори когато умирам за сън и главата ме боли.
Още от много малък е любопитен какво става около него.

Днес го оставих за кратко на спалнята и като се върнах, беше по този начин:

От смях, обаче, не успях да му направя хубава снимка. 

А в неделя големите деца се забавляваха в мола  :

Само теб не те видях как се забавляваш Много се крие това бебе, хихихи

Да ти кажа, никак не е срамежлив. Ама опитите да изяде чаршафа явно бяха неуспешни. Мен не е имало кой да ме снима.

Отдавна не сме се показвали, та реших да ви покажа как "яде" Зарко:



Всъщност най-вече ги джвака нещата, но аз се заблуждавам, че все нещо му влиза и в организма.