Бебеправенето и Емоциите - как се справяме с неуспехит

[BeRa]

zvun4e по добре не пресмятай и не мисли над тези неща...иначе само се самоизмъчваш.
Аз съм супер спокойна и въпреки всичко доволна 
спокойна не мога да си обясня защо, може би защото имам голяма надежда в лекаря с който ми предстои да се видя, а може би понеже съм се изпълнила с толкова надежда и позитивизъм, че дор съм се подготвила психически, че и следващия и по следващия път може да не стане, но ще дойде момент в който ще се задържи и това ще бъде в най добрия за нас момент. Доволна пък, понеже разбрах каква е формулата    за да направим бебето и че до сега ако не е ставало , то е било заради ненацелване на ову  . Остава да се задържи нашата душка и всичко да си дойде на мястото. Но и това ще стане.

[Слънце]

BeRa, струва ми се, че си спокойна, именно защото знаеш какво да правиш и вземаш мерки. Аз също съм се чувствала най-спокойна, когато съм се срещала с лекар и това ми е давало увереност, че точно тогава нещата ще се наредят.

zvun4e, малко е раничко още за тези две зодии Дай си още месец-два, тъкмо да натъкмите и зодията 

[plamak_]

BeRa радвам се че си изпълнена с толкова позитивизъм и надежда , защото ви предстои такова хубаво нещо като едно бебе, без значение кога му е писано да се появи , щом се бори човек , то ще стане реалност.
Ние този месец не правим опити и да ви кажа може би този месец почивка ми се отрази много добре , защото някак си се чувствам доста по спокойна , не мисля толкова за това , не се тормозя излишно,просто някак си поотпочинах ,дано и при нас скоро да има подобрение и да не се налага да чакаме  и да се надяваме дълго,както и всички които се борят за тази мечта ,защото всеки знае как като минава времето има моменти както на надежда така и на загубата и.

[red_roses]

Здравейте. Аз , от както почнах новата работа нямам време за мислене изобщо , но напоследък всички познати или родиха или забременяха и аз всеки път си пожелавам и аз да съм следващата. С мъжа ми вчера си приказвахме и той ме изненада като каза , че не иска да чака и да сме пристъпили към инсеминация , а ако не стане вече, към по - сериозни манипулации. Казах му защо да бързаме , ние само 7-8 месеца сме правили опити , не е кой знае колко много време , лекарите са ми казали година , че даже и година и половина и тогава се почват изследвания и т.н. Казах му , че ще си стане по естествен път , но той просто не искал да чака и да сме губили време. Така можело да си чакаме с години и всичко да ни е наред .

[магито]

red_roses можете да изчакате да не  е проблем, но имай в предвид, че за добрите репродуктивни специалисти се чака поне няколко месеца, а също така всички изследвания отнемат много време.Така че всичко си зависи от вашите виждания и усещания.

[gostenka_82]

Стаси, аз много пъти съм ти казвала да не се отчайваш, защото съм убедена, че ще грейне слънцето и на вашата улица!!!!
Аз чаках заветните две чертички две години, през които само аз си знам какво ми е било, когато цикълът ми дойдеше. Въпреки това не се отчайвах, вярвах!!! Когато забременях също имах отчаяние, защото прокървих и мислех, че и този път не ми се размина. Сълзи и пр., но кървенет оспря още същата вечер и тогава знаех, че тестът ще е +++. Изчаках нормално за кръвен иси го пуснах, резултатът беше 1995 и знаех, че сърчицата, които ще туптят в моя корем са повече от едно!!! Само се надявах искрено да туптят и двечките.
Отчаяние не съм изпитвала, но много пъти ми е било тежко, дори сестра ми не знаеше как да ми каже, че е бременна. А аз така се зарадвах за нея, без дори да подозирам, че само няколко месеца по-късно ще изипатм несравнима с нищо друго, освен с раждането на двете ми здрави момиченца чувство!!!
Гледай моя подпис и вярвай!!! Всичките си притеснения и страхове споделяй с твоя доктор, той ще ти помогне много!!!
Маги, нали занеш, че и ти ще имаш голям корем, съвсем скоро, мила!!!

[Слънце]

Аз също като Гостенка винаги съм вярвала, че ще стане. Чувствала съм се много зле, много ми е било мъчно, понякога съм се дразнела от факта, че на всички останали около мен им се случва, НО никога това не ми е давало оснавание да си помисля, че няма да стане и при мен! Просто знам, че за всяко нещо си има време, и само съм се молела за търпение да дочакам Моя момент

Така че търпение и кураж! Много ясно, че ще случи на всички 

[zvun4e]

Ех, Слънце, дано си права! :-) Аз започнах да си мисля непрекъснато за това и се опитвам да не е така, ноооо...

[danieIa ☼]

И аз да се изтипосам тук, нищо че избягвам да наблягам на чувства и емоции в това начинание - бебеправенето.
По принцип не крия, че имаме проблеми и че без лекарска намеса нямаме голям шанс за дете. Когато го коментирам с когото и да било, никога не съм наблягала на емоционалната страна. Все още не съм обсебена от идеята, че точно сега и веднага трябва да забременея. Не се приемам за болна, недъгава или наказана. Приела съм го нормално, не ми пречи, не е нещо, което е постоянно в главата ми.Не съм се вманиачила да търся причини, грешки и вина.
Признавам си, че преди време, когато е една съфорумка сподели, че е бременна за втори път, много ревах.
Реших да пиша в тази тема, защото за няколко дни родиха три приятелки, за които не знаех даже, че са бременни. Вярно, че последните месеци не сме се виждали, но не сме спрели да поддържаме телефонна връзка. Трите не се познават, и трите са ми близки емоционално по различен начин.
Обиди ме това, че нарочно не са ми казали, че са бременни!
Не ми е нужно такъв род предпазване и щадене. Не се чувствам в положение за съжаление.

[Слънце]

Дани, разбирам те добре. Това определено не е нещо, което трябва да се случи на всяка цена точно в момента, обаче понякога пустите му емоции и нетърпение надделяват. Важно е човек да осъзнава, че си има пълноценен живот и извън това събитие.
Относно трите ти приятелки ми се струва, че са го направили от някакво криворазбрано "съобразяване с чувствата ти". Но пък да не съобщят до самото раждане е вече прекалено. Някак си все едно те подценяват

[danieIa ☼]

И мен това ме издразни .
Все едно съм някаква неуравновесена, която ще изпадне в поредната криза на лудост.

Относно трите ти приятелки ми се струва, че са го направили от някакво криворазбрано "съобразяване с чувствата ти". Но пък да не съобщят до самото раждане е вече прекалено. Някак си все едно те подценяват

[магито]

Дани, разбирам те напълно и си е  грозно и тъпо така да се постъпи.По-добре да се говори с нас, а не да ни предпазват по този странен начин.То това дете все ще се роди няма къде да отиде.

[zvun4e]

Дани, много гадно наистина! И според мен са искали уж да те предпазят, но какъв е смисъла, това не може да се скрие... Все едно няма да видиш дечицата... И това, че има някакъв проблем, защо трябва да означава, че ще ти стане гадно за чуждата радост...
Около мен всички или са с малки бебенца, или са бременни... И то всички са забременели случайно... Но съм се стегнала, радвам им се и така... Само онзи ден ми стана толкова мъчно, бяхме в нашите кумци, а те си имат малко съкровище на 2 месеца... И мъжа ми така хубаво си говори с нея, и си се разбираха... накрая само като й говореше тя заспа... Майка й казва, че за първи път се случва... И аз само за това си мисля... Надявам се този месец да е станало, макар, че мъж ми пак беше с температура, когато точно си мисля, че трябваше да е ову-то... Здраве да е! Ако недай си боже ми идва трябва да е някъде около 10-12.08. Запазила съм си час за гинеколог на 24.08... Каквото сабя покаже! :-) Ох, момичета, стискам си/ви палци!   ...

[StAsSi]

Отдавна не бях писала в тази тема, но днес ми е толкова мъчно, че се чудя къде да си отпусна душата. Надявам се това да е правилната тема и да не е в разрез с правилата. Та така, една неуспешна стимулация. Толкова много стисках палци да имаме хубав доминантен фоликул този месец и всичко да е ок, и да стане и нашето чудо. Ама не, уви, няма. В нито един яйчник. Клостилбегита не свърши никаква работа. След тези "думи" на лекарката се мъчих да се усмихвам, да разпитвам. Но умът ми беше някъде другаде. Не беше в стаята. Даже и аз незнам къде бях. Всичко ми е тъмно петно. И какво правим. Ами - пробваме инжекционно стимулиране следващия месец и чакаме да видим резултата. Толкова много въпроси ми се завъртяха в главата, че свят ми се зави. Ами, ако резултата е същия. Ами, ами, ами ако не става. При липса на овулация и фоликули даже и инвитрото не е решение. А кое е решението? Има ли решение? Ще успеем ли да го намерим? Немога да спра да се чудя какво, как, кога, защо. Честно ви казвам, в този миг се почувствах толкова безсилна. Просто нямах силите да се чудя. Нямам силите да продължа. А трябва - знам го. В момента си мисля, че ако всичките тези усилия бяха за нещо друго, досега да съм му теглила една .... и да съм спряла да се занимавам с това. Ама става въпрос за нещо толкова мило, нещо толкова лично, нещо толкова искано и желано. Как да спра? Дали да се откажа...
Толкова много въпроси, на които днес, в този момент, нямам никакъв отговор, нищо не знам, нищо не искам да планувам.
Явно нещата няма да се подредят когато и както искам. Дано обаче, се подредят...някога...

п.с. ако съм оттегчила някой - моля не ме четете, просто имам нуждата да драсна два реда, въпреки че от очите ми не спират да текат сълзи и едва виждам клавиатурата...

[vanessssa]

Стасси, незнам каккво да ти кажа...толкова ми е познато това което описваш...Аз не мога да се примиря до ден днешен...Незнам съществуват ли думи, които биха могли да намалят болката от неуспеха    От опит мога да ти кажа само, че с началото на следващия цикъл и следващата стимулация ще си изпълнена с надежда и вяра във успеха, няма да е останала и следа от отчаянието , което изпитваш в моманта...
Явно клостилбегита не е твоето лекарство, аз вярвам че инжекциите ще напрвят поне едно фоликулче, което ще се превърне в така чаканото бебе... Трябва да вярваш в успеха. 
На мен лично клостила ми прави доста фоликули, но така или инче бременност не сме постигнали, при всеки е различно...Горе главата!!!