Цитат на: магито в 21.04.2013 10:07

MМа много ми помогна, знаеш ли колко помага всеки втори да ти казва успокой се и ще стане?Знаеш ли че от това ми идва да го набия тоя човек.Да осиновя, че това да не е панацея?Всяко едно осиновяване е едно индивидуално решение взето трудно, минавайки през много вътрешни борби и мисли.

Моля те, след като си нямаш и на идея за какво иде реч, ама никаква идея, просто не давай мнение.Ако искаш да помогнеш прочети тази статия, по образовай се малко и не пиши на ангро, ей така да се намираш на писане!
http://www.zachatie.org/index.php?option=com_content&task=view&id=711&Itemid=27

Маги, благодаря ти, че сподели този линк. На мен лично ми беше много полезен.

И да си споделя мъката и аз - от линка горе: Аборт

Нищо не може да заличи болката от загубата на неродено или новородено дете. Ако не сте преживели това сами на собствен гръб не е възможно да можете да разберете тези емоции, които изпитват майката и бащата. Никога не казвайте:

• Ще имате друго дете. Нищо не може да замени детето, което са изгубили.
• Поне разбра, че можеш да забременяваш. А може би не. А какво ако това е бил шансът едно на един милион жената в тази двойка да забременее? Двойката може да се е борила със стерилитет, за който Вие дори не знаете. Детето може да е било резултат от месеци (или години) на лечение на безплодие.

Ето тези двете реплики просто ме УБИВАТ! Споделила съм с мноооого малко хора какво ни се е случило, но пък различни познати, които не знаят, не ни спестяват реплики като "Айде, време е вече за второ, да не го оставите Митко сам!" и все в този дух...И докато си хапя езика да не се изпусна да кажа нещо в духа на това какво ни се е случило, очите ми са се налели със сълзи и получавам реплики като "Еее, споко де, не е задължително, щом не искате" или "Ааа, сигурно не става, е да, то понякога първия път е лесно, пък после..." и се почват истории за лелята на чичото на стринката на съседа от горния етаж, дето имала една позната, на която сестра й имала подобен проблем...
И то след такива реплики ходи обяснявай, че всъщност гледаш напред и гледаш да не го мислиш...

А, да, забравих най-любимата ми реплика- от тези, които знаят за двата аборта - няколко човека реагираха с "Еее, какво толкова, нали си имате едно дете! И да не стане, поне едно си имате."
На едната ми позната не издържах и й казах "Ти, ако загубиш единия си родител, примерно, как ще реагираш аз да ти кажа:Еее, нали си имаш другия си родител, какво толкова..". Нищо не можа да ми каже в отговор.
Съжалявам, че се наоплаквах така наведнъж. Не бях обръщала внимание на темата, но напоследък много ми е дотежало, може би защото миналата година по това време загубихме едната бременност... Но съм благодарна, че има къде да споделя. Дори майка ми, като се опитах да и споделя, реагира по горния начин - имате все пак едно дете, когато е писано, ще дойде и другото. И знам ,че подобни неща се казват с цел утеха, а не обида, но просто...Поне тук мога да си кажа, че не ме утешават.

Така е Бебче, за това пуснах линка.Знаеш, а и другите знаят, че съм част от Зачатие от много време.Целта ми хората да ни разберат, нас хората с репродуктивни проблеми и да не ни третират като болни и като различни.Знаеш много добре писали сме, че всяка загуба боли.

Успех и вярвайте, вярвайте, че ще се получи, че ще сте майки, на едно, две, а защо не и на три малки човечета.Борете се!

А когато имате нужда от подкрепа, знаете къде да ме намерите

Маги,много хубава статия,повечето неща и аз си бях направила като изводи.
в интерес на истината не съм съгласна донякъде за абортите.Аз самата съм преживяла аборт,но самата мисъл,че все пак съм могла да забременея ми беше утешителна. това е защото не си бях правила изследване за проходимост на тръбите и самото забремняване донякъде ме успокои в тази насока.

И аз като на всяка манджа мерудия нали съм с два аборта да си кажа, че наистина много боли като започнат да те разпитват, "Ама как така?", "Ама защо така", все едно ти си го планирал и имаш готов отговор. Подобни неща трудно се преживяват, когато си сам. Трябва ти подкрепа и човек или място да споделиш.
Опитваш се да си внушиш, че просто не е било твоето дете и трябва да продължиш, но винаги идва момента, в който си задаваш въпроса "Как ли щеше да изглежда, ако се беше родило" и всичко започва отново. Поне при мен е така. Въпреки, че имам едно "чудовище" вкъщи и очаквам второто този въпрос изплува в съзнанието ми от време на време и ми става гадно, защото все си мисля, че аз съм виновната в случая.
Бебче, с теб специално много сме си говорили на тази тема и знаеш мнението ми, но това с лелята на стринката на съседа искрено ме разсмя. Пък какво сега като отидете на 20-дневната почивка може да стане  .

Маги, изключително много ти благодаря за линка. Открих едно - две неща, които правя неволно в стремежа си да помогна на хората до мен, а най-вероятно това ги е дразнело. 

валито,преживей го на всеки може да се случи, би трябвало да имаш почивка от аборта и опита за бебе поне 6 месеца,моята лекарка така ми каза и ние си го спазваме, отделно тя си ми предписа и хапчета,имах си един курс на лечение и вече съм само на таблетки, но е важно да го преживееш психически...знам какво ти е,минала съм по този път,не си на дъното, щом има човек до теб който те подкрепя, и аз се обвинявах и аз ревях, и аз си гледам снимката от апарата на лекарката, но времето лекува, да много трудно ще го преживееш,на мен ми беше нужна цяла година....

Ох, ама всички адски компетентни по тая тема бебеправене бе...то всеки втори специалист се извъди. Ако от акъл и приказки ставали бебетата искам да ви кажа че до сега 100 щях да ги народя. Ти му казваш че имаш  установен проблем, то ти казва че проблема ти е в главата щот го мислиш, за това не ставало.
Айде ми кажете какво да му отговориш на такова. Тва хората искам да ви кажа, понякога в стремежа си да кажат нещо или да изкажат съпричастност ли какво, та не си дават сметка в какви рани сол ръсят.
Вече спрях да говоря с който и да било на тая тема, щото ми писна да се изнервям излишно.
Имам приятелка, която всеки път като се чуем и се почва, колко горда била с детето си, че колко била щастлива че била  майка, че ох, това било най хубавото нещо, че как малкия и казвал мами, и накрая се забива, не знаеш какво губиш. Вие представяте ли си. Как да не и омъкнеш косата.Знае че имам един аборт, и след толкова години след като не съм станала мама, ми шматко, по добре попитай дали няма някой проблем и дали изобщо мога да имам деца, па после помисли дали трябва да ми обясняваш как и какво губя. Ако бях и казала пък и за другите два аборта, щеше да се почнат диагнози и чудесии, та по добре да си ги спестя.
Вече като чуя че някой чака бебе и не мога да се зарадвам пълниценно сякаш. Не знам дали е егоизъм, завист ли какво да го кажа.

А свекървата па каква интрига спретна. Да я хвана, че да я наритам една хубавата. Каато ни казаха че проблема е в мъжа ми и така ни представиха нещата все едно никога няма да може да има деца, че и донорство и ала бала, споделя той с тяхните и като го натиснала майка му: жена ти никога няма да ти прости това, дано не те остави. Колко семейства се разделят заради това и какви ли още не глупости от хиляда и една нощт. И гледам го аз моя върви като одарен самолет, ама и нищо не казва. Накрая като не издържа вече, че като прухна в рев, в чудо се взех. Дали съм щял;а да го оставя ако не можели сме да имаме деца. Викам бе майка ти акъл в тая глава има ли. Дето да те успокои, ходи глупости ти навива на пръста. Ужас! 

А колко и ние се наслушахме на предложения за осиновяване или за донорска сперма не е истина. Все едно домашен любимец ти предлагат. Не бил се свършил света е обяснението на някои индивиди. Не било болка за умиране. Нито си първия, нито последния и какви ли не други мнения от сорта. Абе вий нормални ли сте бе хора. Как може да си позволяват да дават такива мнения не знам. То колкото ти е тежко в тоя момент да свикнеш с мисълта че няма да имаш твои деца, и да то дойде някой такъв на среща да ти говори че едва ли не голяма работа сега. На този на който не му е дошло на главата не може да знае какво е чувството и дали болката е за умиране. Аз дето съм част от съпруга си и част от детето, което ще имаме, та не мога да изпитам неговата болка и страдание, макар и да съм съпричастна, камо ли някой си ей там дето хал хабер си няма. Аз си знам само как го преживя и как стана друг , като му казаха че не е вярно че не може да има деца. Все едно от моргата са го саживили и с такава амбиция за нови опити, че до сега никога не е бил чак толкова надъхан 

Станах много подробна. Спирам е до утре мога да се оплаквам, както съм набрала  в последно време.
Сега събираме сили за нови опити и гледаме да не обръщаме внимание на подобни изказвания. Макар че понякога, колкото и да не им обръщаш внимание ти се трупат и в един момент избухват.

Успех на всички. И не го мислете, че иначе си останахте без деца ихихиихих  ( да му се не види и логика  )

Отсей си приятелите с който контактуваш и минимализирай срещи и телефонни разговори с индивиди който те дразнят, това е начина.В един момент претръпваш, но докато стигнеш до там е хубаво да се щадиш.

Ох, аз също не зная как да реагирам, макар да прочетох препоръките. Моя роднина правиха опит за второ инвитро /първото им е на 3 годинки, след 10 години ходене по мъките/. Уж всичко беше нормално, обаче сега, преди празниците нещата се объркаха. Майката реве, бабата реве, казали са на детето, та и то реве, като ги гледа.....Взех да гледам няколко дни мъника у нас, но решиха, че е по- добре да си е вкъщи. Нека си го изплачат, ама хлапето не е ли малко за такива преживявания? Татко се мъчи да въдворява ред и да се пише на мъжкар....Гадна работа.

Според мен това е тема,за която трябва да се говори единствено само ако хората с проблема искат да говорят.Слава богу мен никой не ме е питал и не ми е натяквал за това,защото повечето ми приятели и познати са интелигентни хора. Но дори и пожеланията за бебе по разни поводи са ме засягали,въпреки че е хубаво да ти пожелават от сърце нещо положително,мен всеки път все едно стрела ми се забиваше в сърцето. Въпросът е много деликатен, то дори и всамата двойка често е проблемно да се говори по тази тема.

Цитат на: svekarva в 07.05.2013 16:01

Ох, аз също не зная как да реагирам, макар да прочетох препоръките. Моя роднина правиха опит за второ инвитро /първото им е на 3 годинки, след 10 години ходене по мъките/. Уж всичко беше нормално, обаче сега, преди празниците нещата се объркаха. Майката реве, бабата реве, казали са на детето, та и то реве, като ги гледа.....Взех да гледам няколко дни мъника у нас, но решиха, че е по- добре да си е вкъщи. Нека си го изплачат, ама хлапето не е ли малко за такива преживявания? Татко се мъчи да въдворява ред и да се пише на мъжкар....Гадна работа.

Свекърва, май по някога е по добре да изчакаме раната да поодмине за да говорим. На мойта кума сестрата на скоро преживя аборт към третия месец и аз като човек минал по този път знам че най доброто е да не се пита Аз дори не исках да слушам неща от сорта, че всичко ще се нареди, или каквито и да било успокоения. В този момент исках просто да си изплача болката и да забравя, без никой да ми говори за това.
За това и не посмях да и пиша като разбрах за случилото се, понеже в този момент всеки започва да се притича да успокоява и ти става още по гадно. Правиш се че нищо не е станало, до колкото е възможно, държиш се естествено, пак до колкото е възможно, а тя като реши че го е преодоляла, сама може да реши да говори.

И пак си е според човека всичко. Всеки си го изживява по различен начин. Аз като знам по себе си за това предпочитам да си замълча.

Здравейте, момичета  Аз от много време не съм се включвала във форума 
Как се справяме с емоциите? Трудно, но се справяме. И аз мога да изпиша много по темата, но вие сте казали основните неща. Всеки се опитва да се справи по някакъв начин и да продължи.
Но, исках да ви пиша за нещо друго (без назидателен тон  ). Не трябва да сме толкова критични към хората около нас, особено към най-близките. На тях също им е много трудно, не колкото на нас, но и те го преживяват. Понякога хората в стремежа си да ти вдъхнат кураж и да те успокоят, не казват най-точните думи. А и в повечето случаи няма точни думи. Аз самата при различни ситуации съм се усещала, че казвам някоя голяма глупост, за да успокоя за нещо човекът срещу мен. След последния ни неуспешен опит ми беше много тежко и всички ми казваха, че няма страшно и всичко ще се нареди. А на мен ми беше толкова криво, че не исках никой да ме успокоява. Сега като се замисля ... какво да ми кажат?! Ние имаме едни усещания заради различните неуспехи, които сме преживяли и понякога в болката си мислим малко замъглено. Даже майка ми след отрицателен резултат започва да ми се кара да не плача и да не се разтройвам  Доста ме изнервя, но знам че го прави, защото безумно много я е страх и се притеснява за мен. Има и персони, които наистина не знаят какво говорят и не са настроени положително към нас, но ние сами трябва да отсяваме приятелите и близките си хора.
А колкото до това да не го мислим ... е няма как да стане  Вярвам, че положителните мисли помагат и за това много силно вярвам, че скоро ще успеем, но за съжаление само с тях не става.
Стискам палци на всички, на които емоциите им са свързани с неуспех и се радвам за момичетата, които вече са "от другата страна"