Стаси при поликистозни яйчници трябва да се намери правилния хормон и доза с която да се прилага.Нямаш овулация това какво значи Луф синдром?Или поради поликистозата тръгват много фоликули и не излиза доминантен?Лекарката е затова да намери правилно решение и да има много момичета с поликистоза който имат деца, това е преодолима диагноза.Просто трябват адекватни действия и добър лекар, а ти се успокой, решение винаги има, винаги.

Знам че трудно, аз знам какво дъно ударих след инсе-то, но слънцето изгрява за нас всеки ден.Не сме фатално болни нали, може да стане но иска време и нерви е значи ще стане.Чудесата се случват мили мои само повярвайте

Маги, последното изречение от поста ти ме кара да си мисля нещо...

Много ясно, че се случват чудеса!!!

Стаси, ти защо се отказа от репродуктивните специалисти? Обсъди подробно нещата със сегашната ти лекарка, виж какви са плановете й за действие, и ако трябва се консултирай и с друг специалист. А за чувствата ти - нормално да е се чувстваш така и изобщо няма за какво да се извиняваш - тази тема е за това. И е много хубаво да знаеш, че има някой, който те рабира. На мен преди много ми тежеше, че няма почти никой, който наистина да знае за какво му говоря. Обаче, да ти кажа, когато ми беше най-мъчно и най-много плаках, точно след това взеха, че станаха нещата  Така че, недей се отчайва. Проблемът ви ми се струва решим, просто е нужно време да се намери точния подход

Благодаря ви много за подкрепата.
Чудеса се случват, да, така е. Явно просто трябва да съм по-търпелива и с усмивка да дочакам моето.
Слънце, не съм се отказала от специалист по репродуктивни проблеми. Напротив. От 3-4 месеца ходя постоянно при Юдова в Майчин Дом (както знаеш, тя е шефка на Инвитро Центъра в МД) и определено и имам голямо доверие. Така че, ще изпълнявам каквото казва, ще вървя по трънливия път и дано скоро видим светлината в тунела.
Благодаря ви още веднъж за милите думи. Днес съм много по-добре и изпълнена с надежда, че следващия път вече ще сме една крачка напред, а няма да стоим на същото място. 

Днес разбрах че поредната ми близка приятелка е бременна - с нея месеци наред заедно се борихме за това и си споделяхме и знаех че ще дойде и този момент. Бях се настроила че много ще се радвам и наистина е така, ама след час сълзите започнаха да напират и се чуствам много самотна в тази моя борба 

Здравейте.ОДАВна никой не е писал  моята история Започна преди 2 години.Бях бременна веднага след сватбата и незнаех работех и като видях теста се раЗплаках, а той стоеше настрана и почнах с въпросите,след чуденето се радвахме.Напуснах работа и към третия месец го загубих.Беше най ужасният кошмар,умирах той беше по работа в друг граад и пристигнах чак посред нощ.Мълчах.като легнах го прегърнах и започнах да плача и да с3 треса и му разкаАх как прокървих изправих се и то иЗпадна и загубих съзнание в таулета,а неЗнаех какво става    той започна с мен  за първи и последен път тогава го чувствах най блиЗо.
Мина поооловин година и имаше сълзи всяки ден.почнах работа За три месеца и спрях.опитахме 2-3 пъти беше болезнено  и спряхме,не работя от тогава.
Сега за 4 месец опитваме .. закъсня ми една седмица и накрая ми дойде съсипана съм.нямам кураж,сила само желание а имам  чувството че вече  не иска да опитваме се е изморен  рядко  почива  като говоря за това отбягва дали не го е страх  или мисли че има време  ние сме на 22 иначе не излиза  без мен но ме е страх 

Първо, преживей го!Това е минало, едно болезнено ужасно минало, но ти и той трябва да се оттърсите от него и да продължите напред.Не съм аз човека да ти дава съвети, защото не съм преживяла подобно нещо, но знам, че ако вътрешно не се оттърсиш от преоблема, то няма и да можеш да продължиш напред.А вие трябва да продължите.Говорете, споделяйте, вие сте семейство и ако не си говорите какво става с вас.А ти се вземи в ръце и си намери работа.В къщи само психясваш с мислите за бебе.Та вие сте на 22г. имате цял живот пред вас и време да се разберете, да се обичате и наслаждавате на всичко в него.

Благодаря ти,права си,но той си е такъв познавам го и го тай в себе си много рядко сподяля. Няма да спираме да опитваме ,но и немога да забравя всичко ми напомня дори бременните 

Тъй като наближава времето на един ритуал за подпомагане забременяването, а и защото скоро ще станат две години, откакто заченах моето слънчице, исках да ви напиша малко за моя път, за чудесата, случайностите и силата на духа.
Ритуалът, за който споменах по-горе, е "Златна ябълка". Може би много от вас са чували за него. Ако не - има много информация ако потърсите в Гугъл. Аз лично не съм ходила, но по един друг начин се докоснах до него. Дали вярвате в такива неща или не, със сигурност мисълта, че правиш стъпка към желанта развръзка, ти дава едно спокойствие за по-скорошен положителен резултат.
Именно усещането, че правиш нещо за разрешаване на проблема, е и моят съвет да се посети нов специалист, лекар, терапевт, да се започне ново изследване и т.н.  /разбира се, не става дума за двойките, които така или иначе основно това правят/. Просто от себе си, а и от много хора край мен, виждам как можеш да се успокоиш и обнадеждиш, когато смяташ, че правиш някакво конкретно, реално (за невярващите в разни ритуали) действие. Малко като плацебо ефект
При мен нещата се случиха в резултат на комбинация от /да ги наречем/ невероятни съвпадения, положителни мисли от добри приятели и сериозна работа по личностното ми развитие.  Може би последното ви се струва не на място тук, но - повярвайте ми - то е особено важно в момент, в който си склонен да се самосъжаляваш, депресираш, негативизираш други хора и пр. Препоръчвам методи като ТЕС и СИЛВА. Аз самата, бидейки мързелива, не съм чела много и съм взаимствала само, което ми е на сърце. Но важното е, че знаех накъде да насоча мислите си, как да си помогна в духовното развитие и как да съм в хармония със себе си и света. Поне се опитах да направя тези неща
И най-важното - животът трябва да се живее пълноценно, да му се радваме и ценим такъв, какъвто е и преди появата на бебето.

Ох, много отвлечено и философски го написах. Просто ми е трудно да бъда конкретна и изчерпателна по този въпрос.

В тази тема отдавна не е писано. Надявам се причината да е, че неуспехите са се превърнали в успехи 

Аз съм една от мамите заченали след посещението си на "Златната ябълка". Ето и информация за самия празник. Тази събота е
http://zlatnaiabalka.com/index.php?option=com_frontpage&Itemid=1

Ха, до ТЕС и аз стигнах. Прочетох книжката, пробвах с предизвикателството, не особено усърдно, но поне смених солта, която ползваме вкъщи с морска. Наистина чувството, че правиш нещо добро, полезно за целта е много важно. Може би поради мързел, но в момента не ми се занимава с ТЕС. Полезното, което правя е ходенето на йога и, не знам друго какво ми се случва, но изглеждам страхотно, включително кожата ми, и правя челна стойка  . Може, малко като израстна чрез йогийските занимания, да намеря в себе си сили и за ТЕС.

А иначе за справянето - не сме особено добри. За себе си не мога нищо да кажа, защото не се усещам, но мъжът ми сериозно е изнервен и нещастен. И проблемът тук е, че е напълно убеден, че се е изнервил от глупака с БМВ-то, който изпреварва от дясно и е щял да се пребие в спряла кола. Но, сега, може би защото има повече слънце или и аз повече се старая, изблиците са по-редки и по-кратки. Притеснява ме, че не мога да му помогна.

pebbles, ти си стигнала по-напред и от мен в ТЕС. Аз съм голям мързел и повече четях форума и изводите, до които стигаха, хората, които си водеха дневник там  Все още не съм прилагала нищо на практика. Но то дори и осъзнаването на цялостната му идея, пак е някакво просветление Малко повече се занимавах със силва, но и там на съвсееееем начално ниво. Идеята е не толкова кой метод ще се избере или доколко ще се напредне, а да може човек да си помогне с разни неприятни човъркащи го отвътре неща като "защо не при мен", "защо при всички други", "става ми фикс-идея" и т.н.
Позздравления и за йогата Аз започнах чак като забременях. На теб ще ти помогне и физически и психически.
Трудно ми е да кажа как можеш да помогнеш на съпруга си. Обикновено жените са по-вманиачените в двойката. На мен ми помагаше много да разговарям за това. Но вероятно съпругът ти не е по споделянето. Най-доброто, което можеш да направиш, е да използвате хубавото време и твоето подобрено настроение и да си осигурявате повече приятни занимания, несвързани с бебета.

Момичета нямам вашите мъки, може и да ме линчувате заради това, което ще напиша, но ще се жертвам, защото поне на една мога да помогна. Като ви чета ми става много мъчно Много е хубаво едно дете да е толкова желано и да е плод на такава любов, всеки го заслужава. Но не мисля, че докато го мислите толкова това ще стане. Просто психиката е голяма работа. В момента в който си наумите, че това е супер невъзможно и трудно, това наистина става невъзможно и трудно. Факт е, че много двойки които решават да си осиновят дете малко след това си раждат тяхно...просто приемат факта и не мислят толкова целеустремено. Пак ще кажа, нямам тази болка, но отстрани мога да кажа, че трябва да се радвате на живота и на любовта си, вашето слънчице само ще си дойде Пожелавам ви вашето най-съкровено желание скоро да стане факт

casky несериозно е ,а и обидно да даваш съвети и в тази тема след като не може да си полезна с личен опит или наблюдаван такъв.Много е лесно да кажеш

Цитат на: casky в 20.04.2013 22:46

Но не мисля, че докато го мислите толкова това ще стане. Просто психиката е голяма работа. В момента в който си наумите, че това е супер невъзможно и трудно, това наистина става невъзможно и трудно. Факт е, че много двойки които решават да си осиновят дете малко след това си раждат тяхно...просто приемат факта и не мислят толкова целеустремено. Пак ще кажа, нямам тази болка, но отстрани мога да кажа, че трябва да се радвате на живота и на любовта си, вашето слънчице само ще си дойде

Нямаш ни най малка представа с какво се сблъскват двойките с репродуктивни проблеми ,а и се съмнявам че само с оптимизъм и радване на живота слънчицето ще дойде само.
Така че като човек и модератор те моля да се въздържаш от безразборно шарене по темите,защото в опита си да си компетентна навсякъде вече обиждаш хора.

MМа много ми помогна, знаеш ли колко помага всеки втори да ти казва успокой се и ще стане?Знаеш ли че от това ми идва да го набия тоя човек.Да осиновя, че това да не е панацея?Всяко едно осиновяване е едно индивидуално решение взето трудно, минавайки през много вътрешни борби и мисли.

Моля те, след като си нямаш и на идея за какво иде реч, ама никаква идея, просто не давай мнение.Ако искаш да помогнеш прочети тази статия, по образовай се малко и не пиши на ангро, ей така да се намираш на писане!
http://www.zachatie.org/index.php?option=com_content&task=view&id=711&Itemid=27