Мдддддддааааааа
тя и моята сватба така се получи не се нервих много можеби защото не сме в БГ ама пък и като гледах тук какви вълнения сълзи за рокли обувки абе някой от дамите тук направо бяха изкрейзили иу една пъпка на рамото ги изкарваше извън нерви и равновесие  просто се чудех какво става с тия момичета ,но сега като гледам са успокоили нервите.Иначе чак емоций и вълнение в мъжа ми видях като дойде да ме вземе от къщи ...човека мина 120 км /Дупница -Петрич/ и после обратно в Дупница ни беше сватбата.Само в къщи гледаше и не проронваше дума  а на скоро ми сподели ,че много се ядосал че вратата много са я запъвали та за това я счупиха за да влезнат  .Отпусна се чак на сватбата след 22.00 часа 

Мисля, че и мъжете се вълнуват, просто не го показват така ... емоционално като жените 

мойто мило ще изминава 150км (Стара Загора-Бургас),техните се дърпат че много път много време не можело ли от някоя приятелка да ме вземат ама милото е категоричен каза че ако трябва ще дойде сам ама „милото си има бащин дом и от там трябва да си я взема“ 
Още от сега се кани че и да не е заключена(залостена) вратата просто ще влезе с нея  нз що толкова иска да троши ама като иска  а относно другите джунджурийки засега проявява ентусиазъм само след като се нацупя ама дано като се върнем в Бг и да ми помага повече че то и без това от тука само можем да гледаме сайтове и да четем форума (не че е малко ама нямам търпение да се залавям с съществената организация вече  )

моят бъдещ мъж определено си показва емоциите,притеснява се за всички подробности,заедно с мен

Моето магаренце сигурно се вълнува повече от това, че аз се вълнувам, отколкото, че него го интересува какъв цвят ще са късметчетата. Май за тях най - важно е това, че ни взимат, а не толкова подробностите. Каквото и да предложа отговорът е " Добре, миличко, каквото ти харесва на теб.". Но мисля, че и така трябва да бъде. Суетнята си е по - характерна за нас, отколкото за мъжете.

Иначе, един два пъти се е случвало да ме погледне с едни искрящи очички и да каже "Ех, колко ще ми е хубав принцесът в бяла рокля!" та така...важното е, че ни обичат. Пък и без това като изпадаме в ужас, че точно нашият цвят бонбонки са свършили  трябва да има кой да ни каже, че не е толкова страшно. 

Моето писенце не се е размеквал... На самият ден беше много притеснен и трепереше,когато му слагах халката Но като мъже би трябвало да се държат на ниво,а не да бъдат като жени Това е мое мнение-не,че понякога и аз не съм искала той да реагира на определено нещо по друг начин,но....Хората сме различни и изразяваме емоции и вълнения по различни начини!

И двамата много се вълнувахме. По принцип милото не е от хората дето си показват емоциите, но в деня на сватбата  видях вълнението да напира и в неговите очи 

Милото изобщо не ми е показал до каква степен се вълнува около сватбата. Той и по-принцип си е такъв не изразява емоцията си. В деня сватбата обаче много ме изненада, по-развълнуван не го бях виждала преди

Моят любим все повече и повече с времето започва да си показва чувствата. Преди беше много резервиран, но предполагам, че вече се отпуска, дори на 2 много тъжни филма се разплака заедно с мен, а преди около година ми разправяше, че никога не плачел. 

Колкото и да се опитват да скрият емоцийте си мъжете, те рано или късно ги показват по- скоро се усеща че има нещо... По принцип зависи от момента и от емоцията, но при тях винаги се усеща  мъже...  докато при нас винаги ама винаги си личи то или ще е  или  или 

за съжаление моят не е по тези неща. дори за ремонтите го ръчкам, което според мен си е мъжка работа... иначе после резултатът го признава, ама само солкоз.  докато аз се вълнувам и радвам на един тапет или някаква боя, нова мебел или друга дреболия, той тези неща не ги забелязва въобще. предполагам че и с организацията на сватбата ще е така. за съжаление.

Моят мил възлюблен е хем така, хем иначе. Емоционелен е попринцип, даже стихотворения ми е писал, зайчето то...Обаче има моменти, в които е такова дърво, че чак не ми се вярва!
Сега за сватбата има моменти, в които с часове обсъждаме цвета на поканите, примерно, и моменти, в които ми отговаря с "да, мило", без изобщо да ме слуша....ама аз пък го хващам, като му заобяснявам, че ще съм с ярко зелена коса на лилави и оранжеви кичури под булото ...ако се съгласи - значи пак не ме слуша и се усеща примерно след две минути да ме пита : с какво ще си??? 

Цитат на: beb4eto_na_me4o в 06.03.2009 14:25

Моят мил възлюблен е хем така, хем иначе. Емоционелен е попринцип, даже стихотворения ми е писал, зайчето то...Обаче има моменти, в които е такова дърво, че чак не ми се вярва!
Сега за сватбата има моменти, в които с часове обсъждаме цвета на поканите, примерно, и моменти, в които ми отговаря с "да, мило", без изобщо да ме слуша....ама аз пък го хващам, като му заобяснявам, че ще съм с ярко зелена коса на лилави и оранжеви кичури под булото ...ако се съгласи - значи пак не ме слуша и се усеща примерно след две минути да ме пита : с какво ще си??? 

и ние сме същите  ... те нали мъжете не могат да вършат по 2 неща едновремено. ама после пък се сърди, ако не съм се допитала до него за нещо... сърди се и ако се допитам, ама пак си постигна своето... щото не искам да се доверя на неговия вкус за нещо

А аз се дразнех, че на всеки въпрос и всяко предложение, което направя получавам отговор Както ти харесва на теб или Както прецениш ти. Даже скоро побеснях и се развиках, че няма да се женя само аз. След това се позамислих, че получавам пълна свобода в действията и ако нещо не му харесва сам си го е избрал така.
Ще го видя на самата сватба дали ще е развълнуван, но мисля че ще е.