Цитат на: manuella в 10.03.2012 16:57

Deliysky, и моят фотограф така ми каза, че булката е най-важната фигура и ще наблегне на снимките с нея 

В Америка има твърдение, че сватбата е празник на булката.

Моят мъж си показва емоциите и то не само за сватбата . Аз не мисля ,че като е мъж трябва да се прави ,че няма чувства и емоции , радвам се , че и той не мисли така 

Моят мъж също се вълнува (което не очаквах, защ. в началото аз започнах подготовката като уговорих среща с ресторанта на който се бяхме спрели). Но навсякъде идва с мен, даже по-скоро ме изчаква графика как ще бъде,защ. в повечето случаи аз бях заета.
Имаме разногласия, напр. поканите, не съм очаквала че толкова мн. ще ги мисли (даже знае панделките какви трябва да бъдат  ). Но гледаме да правим компромис.
Като избирахме халките избрахме това което той хареса (моето беше по-скоро женствен модел халка) и като станаха готови мн. им се зарадвах, не съжалявам изобщо, защ. милото се беше спрял на супер модел и аз също си го харесвам. Написахме това, което аз исках и той се съгласи (без дати  ) т.е съчетаваме нещата, както и трябва да бъде. Ако правех сама вс., нямаше да ми е приятно определено. Както аз, така и той мисли, че празника е наш, не мой само 

Моят в начлото не взимаше участие, но колкото по-малко време има толкова по-заинтерисуван е. Взема участие даже в избора ми на обувки 

Цитат на: macituu в 07.05.2012 17:14

Моят в начлото не взимаше участие, но колкото по-малко време има толкова по-заинтерисуван е. Взема участие даже в избора ми на обувки 

И при мен е така. Очевидно с напредването на времто и интересът и вълненията му нарастват.Вече не съм согурна кой ще е по-развълнуваният и притесненият на сватбата...

Много е относително това за емоциите... Какво значи да показва емоции? Според мен е по-важно да показва интерес и да ви помага при подготовката на сватбата. Пък и съвсем друг е въпросът що се отнася до емоциите като цяло, хората, които не могат да си сдържат емоциите, не са особено интелигентни. Има си емоционална интелигентност, която е доста по-важна от интелектуалната, така че не се притеснявайте излишно ако бъдещият ви мъж не показва емоции колкото вас... 

Когато се сгодихме си дадохме 1 година време, за да подготвим сватбата без нерви. Аз обаче се познавам, започнах с организацията от сега - пръстени, рокля, костюм, избор на фризьор, всичко, което мога да направя до ноември, когато можем да запишем датата и да продължим напред с ресторанта, фотографа и другите големи неща, които обаче не можеш да организираш без дата. След месец и половина, в които приятелката му изчете огромни количества информация в интернет и книгата на Ади с подробни бележки, строг бюджет и какво ли още не, в неговите очи започнах да се превръщам в булката чудовище. Та вчера, след като няколко дни ходеше необяснимо нервен и се опитваше да обясни, че е от работа, го хванах в правилния момент и го попитах дали не е стрес от сватбата. Той - да. Радва се, иска да се включи в подготовката, да се допитвам до него за всичко, но явно не може да се справи с всичко това. Успокоителното е, че вече имам яснота по всички въпроси и знам вкуса и мнението му по главните неща, та мога да действам само с въпроси от типа "кое от тези 3 харесваш?" Надявам се да успея да направя нещата за него по-леки отсега нататък.... Иначе от впечатления темите по които се вълнуват най-много са рокля, пръстени и сватбено пътешествие.

а защо си мислите че мъжете са темерути 

Когато получих предложението си той беше изключително развълнуван. Рано е още да търся следи от вълнение при подготовката, дори би ми било странно да видя това при моя мъж. Но искрено се надявам да видя вълнението му в самия Ден. Това би затвърдило сигурността ми, че това е най-правилния момент, за най-правилната стъпка с най-правилния човек.

Моя има претенции само за поканите, иска да са папируси. Е как да не направя, като той, милия, с всичко се съгласява! Но общо взето, аз му показвам какво съм избрала и той се съгласява. Най-много избор от между две неща му давам. Ще съм супер доволна, ако и той се поинтересува повече, но такъв ми е, какво да го правя...  Каза само, че ще присъства 

момичета, моя каза и отряза "оставям приготовленията в твоите ръце, ти му разбираш,денонощно си в интернет и всичко знаеш, ако има проблем, ще го разреша, давам старт на маратона" милия още миналата година август месец отидохме да запазим дата и той само мърмореше " сега ще видиш хората как ще ти се смеят че година по-рано искаш дата" и все пак угоди ми, обясних на жената и тя наистина ме гледаше като полезно изкопаемо... преди няколко дни вече запазихме дата(само 5 месеца по-рано)...днес правих поканите и като се чухме по обяд и му споделих и нашичкия каза " довечера ще ти помогна да вържем панделките" което е постижение... само му показах поканите и му казах мило това съм харесала и човечеца какво да каже избор няма, нали е оставил всичко във вещите ми ръце искам да го видя в деня преди сватбата, като има нещо важно чак не може да се наспи милия,като ходим за свещите и другите дребни неща ще пиша за реакции

http://motocarservice.com/products/skladova-tehnika

Петенце и при нас нещата са горе-долу така, но аз го мъкна навсякъде иска или не. И на мен ми се смееше колко рано ходя да пручвам нещата с ресторанти, зали и църкви, ама ходи с мене къде ще иде. Той само повтаря "щом ти си се заела с организацията, знам че няма да има засечки". Аз само се притеснявам, че времето не стига, а той си е спокоен, беше много нервен когато казвахме на родители и приятели за сватбата и като минаха тези моменти  казахме и на последния човек реакцията беше "Аз мойта част я свърших, сега ти си на ход, оправяй се с организацията!"

Моят мъж пък е доста емоционален, въпреки че е скрита "лимонка" и ако не го познаваш никога няма да го предположиш

Вземаше участие за всичко, по негово желание. Преди сватбата не беше в БГ и като си беше дошъл за Велик ден се срещнахме с всички възможни и си капарирахме всички неща, после аз правих всичко по сватбата, но абсолютно всичко се решаваше, че ще е ТО след като му го покажа и той се съгласи Добре, че както съм споменавала, имаме еднакъв вкус, че нямаше откази Но даже за някой неща, които не сме видели, а си ги представяме като сме говорили се оказва, че в неговата глава е същото като в моята След като се завърна - месец и половина преди сватбата, ходихме заедно навсякъде за всичко (торти, костюми, уточняване на ресторант и пандели и т.н, всичко)

ооо, сега за халките имаме разногласия, и двамата искаме да са плоски, аз искам смес от бяло ъ жълто злато, той само жълто, аз искам двете злата да се разделят с една ивица, която е вдълбана в златото, той не, аз искам матови халки, той гланцови, аз искам камъни на моята, и той тук няма как да ми каже не, и каза добре на твоята си сложи камъни...така, че сега воюваме за халките, до юни има време, ще сме намерили компромисно решение ..надявам се