ЕЕЕ сега ,като чета какви са другите мъже ,разбирам че не съм само аз с такъв мъж ,,дърво,,първоначално ,много ми се дразнеше ,че не мисля за нищо друго освен за сватбата и даже ми викаше ,че съм била зомби
Но тук от известно време ,взе да се интересува ,кое как ще стане .Участва ,ако има какво да се решава и това много ме радва.

Момичета, аз за моя любим какво да ви кажа  Уж ми казва,че всичко ще е както аз искам, но като му покажа нещо, което съм харесала, без значение какво - покани, украса, сватбена песен - се почва: "ааа, не! Нали харесахме едни покани, защо да гледаме други, забрави за розово или лилаво в костюма, каква е тая песен, аз дори не съм я слушал, тия подаръчета не ми харесват....... Иначе все ми повтаря, че се вманиячавам, а аз се чувствам тооооолкоооова добре, такава приятна еуфория ме е обзела....... Като чета тук, явно с наближаването на сватбата започват да се вълнуват нашите съкровища, а ние имаме още цели 4 месеца, така че ще видим как ще се развият нещата по-нататък

Моя годеник непрекъснато казва, че няма търпение да сме женени и да носи халка! Ентусиазиран е повече за смейния ни живот а не за самата сватба. Казва, че иска 16.09. да идва по-скоро, а това е деня СЛЕД сватбата  . Аз да си призная съм същата. Нещата които трябва да се организират ги организирам малко по малко, но всъщност най-важни са ми клетвите които ще си дадем, халките и снимките които ще си направим. Украси, чаши, подаръчета, менюта... Ми не ми се занимава. Аз искам да съм омъжена жена а не да правя сватба, така че го разбирам напълно човека, че не се вълнува много за приготовленията. Пита ме какво може да свърши и го прави, ама до там. Изобщо и двамата май чакаме с по-голямо нетърпение деня след сватбата  .

Sandri  браво на твоя годеник То и аз не бързам с подготовката, ни сме 2 дни след вас на 17.09 и знам,че има доста време. Изобщо не съм нито изнервена, нито нищо....но любимия все повтаря,че жените покрай сватбите се побърквали    и аз за това гледам колкото е възможно все по-малко да говоря за сватбата с него (иначе с приятелките си наваксвам де ) , за да не мисли,че се вманиачавам покрай сватбата и  го занимавам с колкото се може по-малко неща от организацията. Той не е от най-емоционалните, но съм сигурна,че  на самия ден ще бъде.... 

Хаха моя любим се беше притеснил че ще се побъркам и аз покрай сватбата и няколко дни след като ми рпедложи идва при мене един такъв умислен и като го питах какво става ми каза "Ами...ти сега нали няма да се побъркаш защото ще се женим? Да тръгнеш да отслабваш, да си боядисваш косата или да се гримираш силно на тоя ден? Аз искам за тебе да се оженя каквато си, ама братовчедка ми беше като друг човек на сватбата си и ме е страх и с теб да не стане така..." Леле умрях да се хиля  .
То и аз гледам да не го занимавам много и за това почнах да пиша тук  . Приятелките ми са далеееч от мислите за женитба и не ме разбират, а и тук вие винаги може да дадете съвет, да припомните нещо което може да съм пропуснала, да си дадете мнението..  .

Моя ми каза на всичко съм съгласен ,само той искал да си избере кръстниците...и от там се почна лудото каране  аз не ги харесвам като кръстници ,макар че са мн добри негови приятели ,ама вече не можел да им каже ,че не ги иска ,защото ''как да кажел на най-добрия си приятел,че вече не го искал за кръстник''  а момичета повярвайте нито той ,нито приятелката му стават за подобно нещо...не са просто традиционалисти..мн проблеми с това... иначе ,ме мисли за побъркана вече понеже се вманиачавам до най-малкия детайл,а той не взима особена инициатива за украсите ...само за гостите...

и аз тук при вас да се оплача та да ми олекне  моят мъж като разбра грубо колко пари излиза сватбата и вдигна скандал, как ще ощетим родителите си с толкова много пари, даже вече се чуди да се отказва, като вече сме запазили църква и ресторант, постоянно е в некви черни мисли, как да му помогна, говоря му как от сватбата и хората, които ще поканим ще съберем повече пари от колко ще дадем, той не вярва, не иска и да чуе за нещо свързано с нея, за това и аз съм поела цялата организация, че ако чакам на него, сватба ще видя през крив макарон, замисля се да я отложим, но я отложихме вече за 2 години, викам за колко още за 5... много ми е тежко помагайте 

valtsvet наистина мн гадна ситуация при положение ,че подготовката е тръгнала.Другия вариант е да поканите по-малко гости ,само най-близките си роднини и приятели. Не искам и да те отчайвам и аз,но не тръгвай с мисълта,че ще съберете даже повече пари отколкото сте дали    Не знам как е при останалите ,но с хора които са се женили скоро казват,че не успяват да си възвърнат сумата ,която са дали 

не знам как ще е положението, но каним наистина само най-близките роднини и малко приятели, събираме се около 120 души, което не е малко  ресторанта не е скъп, даже напротив никъде няма да намериш ресторант в който куверта да е под 25лв и да няма ограничение за това до колко часа ще продължи сватбата, като цяло е много сдухан, въобще не иска да говори на тази тема, с никой, само с мен, защото аз съм организатор и всичко права сама, а искам и той да взима участие поне в нещата, които избираме, като подаръци за гости, украса, фотото и видеото, само колата той я е намерил, но той си държи на нея, това му е ентусиазма колата, казва че ще е изненада  аз му казах, че съм без претенции, за това с какво ще се возим и той каза, че това ще е негова грижа, всичко останало му е все тая  днес даже е още по-зле, дано му мине бързо защото ще откача 

А защо непременно трябва и той да участва в избора? Много е вярна приказката, че кой каквото си няма, това търси. Аз бих искала повече неща да се оставят изцяло на моя преценка, ти пък заедно да избирате - няма угода на човешката природа Приеми, че както на теб не би ти било интересно да се ровите и избирате най-подходящата кола, с всичките й там атрибути, които и аз не знам, така и на него му са безинтересни нашите женски дреболии, макар за теб да не са дреболии

но нали и той участва в тази сватба, за мен е най-лесно да направя всичко по моя преценка, но ако избързам пък да го направя после ще ми се сърди, че не съм го попитала дали му харесва няма угодия 

Мъжете по принцип не взимат участие в такива ''дребни '' неща... Не му се сърди,всеки с неговите си разсъждения...на мен също е оставен целия ангажимент за организацията,според мен седни и си поговори с него кой какви задължения има ...

ами явно така трябва да стане, за да не се изнервяме допълнително, все пак той е поел организацията по строежа на къщата и сигурно за това му идва в повече и сватбата на този етап 
Благодаря ви 

Цитат на: Sandri в 15.05.2011 01:46

Моя годеник непрекъснато казва, че няма търпение да сме женени и да носи халка! Ентусиазиран е повече за смейния ни живот а не за самата сватба. Казва, че иска 16.09. да идва по-скоро, а това е деня СЛЕД сватбата  . Аз да си призная съм същата. Нещата които трябва да се организират ги организирам малко по малко, но всъщност най-важни са ми клетвите които ще си дадем, халките и снимките които ще си направим. Украси, чаши, подаръчета, менюта... Ми не ми се занимава. Аз искам да съм омъжена жена а не да правя сватба, така че го разбирам напълно човека, че не се вълнува много за приготовленията. Пита ме какво може да свърши и го прави, ама до там. Изобщо и двамата май чакаме с по-голямо нетърпение деня след сватбата  .

Колко странно, аз пък точно обратно- много искам сватба, голяма емоция и радост беше предложението, обаче като си представя, че всичко ще свърши и просто ще сме женени, и отсега ми става тъжно Не че не искам да сме женени, просто мисля, че очакването на нещо е по-хубаво от самото изпълнение...Даже ми е тъжно колко бързо мина седмицата на годежа (бяхме на почивка и затова седмица) и никога няма да се повтори

А за него...успокоявам се, че не само моят е така. При нас той сам бе избрал пръстен и искаше да ме изнанеда (аз се досетих, ама това е друг въпрос), но го направи, защото знае, че аз много държа на това. Иначе за него е все едно ще имаме ли брак, или не. След което първите седмици като заговорех за подготовка и за сватба и той се притесняваше, казваше "чакай, има време", стори му се, че след 6 месеца е твърде скоро...После четох някъде, че на мъжете 2 стъпки (годеж+ начало на подготовка за сватба) в един месец им идват много и се оказа вярно- спрях за известно време с това за това и след седмица-две с него можеше вече да се говори за това, даже и обиколихме 2-3 ресторанта...Но пак не е ентусизиран, иска да няма много хора, показност и традиции...Т.е. можеше и само един подпис пред родителите, ако питам него...Но се разбрахме да не е огромна сватба, но с всички приятели (то пак поне 70 излизат)То и на мен ще ми е неудобно да съм център на внимание и няма да знам как да се държа, ама разчитам на кумата да помага.
Дано след време и моят годеник се ентусиазира и вземе да прочете нещо сам и да иска да участва. За годежните пръстени е чел, тъй че се надявам и тук да ме изненада някой ден...