Цитат на: fiibi_bg в 17.03.2007 23:02

Ох колкото пъти я погледна тази темичка,толкова пъти с умиление си спомням как милото беше изгубил звук и картина като идваше да ме вземе.Опитвам се да си представя какво е ставало в душата му ,как се е борил с негово мъжко достойнство и как разтреперан ми закопча каишката на обувката.

Толкова ме развълнува и мене това, Фийби! Колко хубаво си го написала!! Чак се просълзих от последното...

И моето мило не показваше почти никаква емоция в подготовката на сватбата, дори ме упрекваше, че прекалено много съм се вживяла  Все едно не беше нашата сватба, а на някой друг! 
Но на самия ден беше толкова щастлив и развълнуван, че за малко да  в ритуалната зала, когато си казвахме клетви при слагането на халките!  По гласа му пролича, че се е развълнувал доста, а и той си призна после 
А на годежа пет пъти се препоти, докато събере смелост да каже на баща ми за какво е дошъл, макар че всички знаехме повода 
Баща му няколко пъти попита "Абе ние за какво сме се събрали сега тук?", а той
Беше ми много смешно 

Да ви кажа честно и моето мъжле го хваща предсватбената треска.Започна да ме пита кое как ще е и как ще мине самият ден.Явно вече се вълнува миличкият 

моето пате сие наред с емоциите.нито се вълнува прекалено много,нито пък е сдържан...в рамките на нормалното е,по скоро е притеснен дали всичко ще моне по мед и масло

И при нас всичко (за сега) е в границите на нормалното! Но съм сигурна,че когато сватбата наближи,и двамата ще се вълнуваме страшно много!

Цитат на: сиска в 18.03.2007 20:23

моето пате сие наред с емоциите.нито се вълнува прекалено много,нито пък е сдържан...в рамките на нормалното е
Но съм сигурна,че когато сватбата наближи,и двамата ще се вълнуваме страшно много!

и при нас е така

При нас още незнам как е! Може би, защото още не сме почнали с подготовката.Но естественно , аз съм по ентосиазирана.

Мойто съкровище не показваше изобщо , че се вълнува за сватбата!Упрекваше ме , че много се вживявам , но помагаше в подготовката активно!В самия ден беше претръпнал  както и аз разбира се!По едно време докато обикаляхме гостите по масите и бяхме стигнали до негов първи братовчед и незнам какво си казаха , но се разплакаха и двамата!До ден днешен неще да ми каже какво са си казали!Но го има на снимка насълзен!Иначе основните хора , които поддържаха оркестара от сълзи естествено бяха родителите!Нямаше нито един от тях , който да не реве в ритуалната и в църквата и в ресторанта!  

И аз не усещам кой знае какво вълнение от моето съкровище...Но ние с него сме на голямо разстояние и много рядко се чуваме. Той много се старае да ми угоди с всичко, но е зает и общо взето с подготовката на сватбата сама се справям
А много би ми се искало да усещам и неговото вълнение, за да съм сигурна, че той съзнава какво ни предстои ... Иначе той много ми се радва на ентусиазма и вълненията

Искам да похваля моето души, който в сватбения ден беше много спокоен и не се притесни или изнерви ни най-малко. Много приятно ме изненада със спокойствието си и с веселото си настроение. И през цялото време беше усмихнат и жизнерадостен и най-важното адекватен 

моеот мило не показва грам емоция и само ми се кара аз казвам какво трябва да се свърши той почва да се кара че нъ се побъркала и какво ли не.разбирам го сега не му е леко ама...знам че се притеснява ама защо не индикира...днес ме пита "толкова ли много искаш да се омъжиш за мен"викам "не"и той ааа тогава няма ти не искаш ама аз се шегувах казах му го нарочно исках да го тествам милия нищо не свърши за сватбата и ми се струва че не му възложих нещо ама аз му дадох задачки които ако аз не се намясих нямаше да станат сега за диско водещия да видим дали ще се справи милия само да ми се излекува и да си дойде в къщи ще си го гледкам и пазя и ще се успокоя най-накрая че ми е добре

Хаххха,на мен милото ми каза,че като дойде деня на сватбата,има вероятност всичко да мине нормално само ако се е притеснил  Инече щяло да бъде голям смях  Ама аз си го знам,че е отговорно момче и няма да се държи като маймунче в съвета и църквата  Освен това аз като знам кои хора ще поканя,меко казано се съмнявам да не стане лудница в ресторанта,ама аз и това искам,така че всичко е ок  А за потготовката се обзалагам,че като му заговоря за украса на ресторанта,примерно,ще му се иска да имам копче за режим "без звук"  Като му заговорих веднъж за цветове на сватбата,се изказа "То и такова ли имало"  Но си мисля,че ще ми е по-спокойно,ако уреждам тези организационни въпроси със жени-мама,кумата,приятелки.Повече разбират,по-търпеливи са и финтифлюшките не ги изкарват от релси,а им се радват,точно както и аз 

И аз мога да похваля половинката си с това, че в деня на сватбата беше супер спокоен и с нищо не показа, че се притеснява. Той умее много добре да крие емоциите си, въпреки че по време на вземането ми много го измъчи брат ми... След сватбата като гледахме видеото видях как обилно се поти в този момент 
Преди сватбата...включваше се в подготовката, но само по мое желание и изобщо имах чувството, че не го вълнува и за това сме се поскарвали на няколко пъти, но в Големия ден всичко беше 6...

summer_sky ,те май повечето мъже са така  .За тях е важно да има рокля,костюм,църква,ритуална зала и ресторант.А,да-и халки,както и някакви гости.Ама ако може те от всичко това само костюма да изберат(без вратовръзката,моля  И тя е в нашите отговорности ).От там нататък не смятат другото за важно,а понякога дори не знаят,че го има(някои ритуали са им тъмна Индия  ).Разбира се накрая виждат,че на сватбата всичко е приказно и благодярат на всички светци,че ги е имало добрите феи,които са се погрижили за нещата,за които те не са.Но преди сватбата понякога проявяват чак обидна незаинтересованост за букети,украси,ритуали,списък с гости,кой къде седи и прочее дреболии(според тях).И то не с цел да ни обидят,а защото им се струва маловажно  И аз не мога да си го обясня защо е така,все пак те се женят,не комшията,но няма и да се опитвам да търся причина,че ще нагазя много надълбоко 

При мен и Петър нещата бяха много балансирани. Бяхме говорили за основните неща, по точно аз му казах как СМЯТАМ  да бъдат основните неща като обща визия на сватбата, покани, подаръчета и т.н.  Той дойде в магазина за поканите и аз му показах 3-те вида на които се бях спряла вече и той от тях каза коя му хареса най много. Украсата на ресторанта остави изцяло на мен, зе отношение само за тези историйки дето са зад булчинската маса, но и там нямахме грам противоречие 
Единственото нещо, за което милия така и не разбра защо толкова настоявам да е така, но не се противеше, а просто не сметна че е толкова важно беше, защо държа ужасно много вратовръзката му да е с цвета на моята панделка на роклята. И аз нали обяснявам сега, че по принцип общото между двамата е това че бутониерата на мъжа е все едно мини букета на булката, но понеже при нас няма бутониера от живи цветя, нито букета ми беше такъв, обединяващият елемент трябва да е връзката.  Все пак не сме се хваналаи случайно на пътя, нали сме се подготвяли заедно.
И така.
Беше си всичко ок, не мога да кажа че е бил незаинтересован в никакъв случай, но и не се бъркаше в типично моята сфера на дейност, по-скоро когато нещо кажа и поискам мнение винаги откликваше.
Но както и преди съм казвала, моята сватба се уреди с 3-4 разговора в магазина, така че то просто нямаше и място за нерви, противоречия или пък липса на интерес.