Здравейте, летни мами!
Аничка, щом не пречи да се разписвам в темичката ви макар и рядко, насреща съм.
Но за отделна тема след време категорично не бих могла. Аз сега покрай едно дете едвам отделям време за форум, а при два броя у дома съм убедена, че няма и минутка да намирам. Времето ми основно преминава покрай дечко, разходки, къщна работа, хобита и малко частна работа от вкъщи. Така че време за лежерен престой по форуми не се намира.
Честито за розовите и сини бебчета! Прекрасно е да знаеш нещо по-конкретно за съществото, което очакваш! Само че бих предпочела да не знам пола, ако ще е грешно определен, както при Капризчето, защото това наистина води до разочарование. Поне за мен и двата пъти най-важното е живо и здраво да е детенцето, но свикнеш ли веднъж с мисълта, че знаеш какво е то, после вече новината, че са сбъркали е нещо като да са ти сменили бебето.
Аз по тази причина не исках да знам пола на първото бебе, но таткото пожела и докторът каза, че "си има пишка". А аз, въпреки инцутицията си за мъжко, го попитах дали е сигурен и той ме увери категорично. Показа ми "свидетелството" и то отлично се разпознаваше. Да, обаче след раждането докторката не догледала какво е бебето и побърза да обяви, че е момиче. Аз бях изморена, но веднага подскочих като ужилена и отсякох, че е невъзможно. Та ходи до реанимацията да проверява коя от двете ни е права.
Ами и до ден днешен си е мъжко да ви кажа.
Сега с второто бебе си усещам, че е женско, но не от желанието си, ами отново интуиция. Обаче ме е страх да си повярвам, защото не искам да свикна с грешна мисъл. Лекарят все още не е определил какво е.
Относно килограмите - по-добре да не се включвам по темата, защото pinup_girl ще се разстрои, а няма нужда. Все пак е важно мама и бебе да са добре, а самочувствието не бива да зависи от килограмите. То някак лицемерно звучи да го казвам аз като не съм на нейно място, но ще се опитам да я успокоя. Някога като тийнейджър бях +15кг върху нормалното си тегло. Тогава, ако знаех, че съм бременна, нямаше да имам комплексите, които имах. След години си смених отношението към храната и отслабнах без диети, трайно и вече 7 години с постоянно тегло 51-52кг. Зимно време стигам до 54кг и после пак от само себе си се стопяват. Чудех се като забременея как ли ще ми се отрази това, но продължих с нагласата към храната, която вече имах и не позволих някой да ме тъпче за двама. Наддадох 11-12кг, а хем структурата ми е предразположена към пълнеене. След родилно имах да сваля само 2кг до постоянното ми 52кг тегло. Без диети ми се получи за 2 седмици покрай тичането напред-назад. Сега с второто бебе имах невероятен апетит към тестяно в началото, а това е нещо нетипично за мен през последните 7 години. Този път си казах, че яко ще кача, ама здраве да е. Тръгнах с 54кг тегло, което и без друго е типично при мен през зимата. Обаче... гладът към тестяното ми изчезна след 4 седмици и взе да с еслучва нещо, което не мога да си обясня. Ям си съвсем нормално като друг път, коремът ми расте, бебето е с размери за седмиците си, а аз вървя с килограмите в -. Сега съм 52кг с дрехи и обувки, а това не е било дори в началото на първата бременност... Не знам, ама на лекаря при всяка консултация се чудя какво да му обяснявам като възкликне, че съм отслабнала.
Все пак си мисля, че по-нормално щеше да е да се задържа 54, отколкото да ослабна с 2, след като си се храня и коремът расте.
Относно суеверията - май само под триъгълник не минавам, макар вероятно и това да е пълна глупост. С първото бебе си се подстригвах без угризения. То суеверието гласи, че ще му одрежеш пишката и ще се роди женско. Та който иска женско, да действа.
Все пак не успях да му я резна на моя, сигурно защото знаех, че е невъзможно.
Друго обаче не ми се иска, но правя - боядисване.
Уж използвам безамонячна, но все пак е гадна химия. Млада съм, но с доста бели коси и самочувствието ми наистина си заминава без боядисване. Гледам уж да е през повече от месец поне, но пак си е доста пъти...
Много се зарадвах да видя мама в очакване на трето детенце!
На мен си ми е мечта някой ден да родя и трето, ако е рекъл Господ. Да са й живи и здрави дечицата!
Сега ви оставям за не знам колко време, но пък пиша дълго като за няколко пъти.
Радвайте се на слънчевите и топли дни, прекрасни са!
Влади такава щастлива усмивка извади, че май ще имаме на тати глезанката 
На 31.03 ще се знае пьрвия списьк с хора, които ще бьдат уволнени от моята фирма. Тук не си защитена, ако си бременна. Можеш да ги сьдиш само, ако те уволнят и на твоята позиция назначат друг човек. Но когато става дума за намаляване на колектива (това е случая в моята фирма) - всичко е законно.
и леко бременеене 
и късмет на 31-ви 
![:\](/Smileys/kolobok/nea.gif ":\")
Незнам какво толкова й пречи да ме поглежда и без друго не й отнема повече от 5 мин., ама.... добре, че поне ми пусна болнични и макар и с комисия целия месец март съм си в къщи 
Горкото ще трябва да спи доста дълго време в чаршафи на пеперудки и носи розовки дрешки няколко месеца 
и сега ще й звъня да я питам кога да отида.
и отделно напрегната да го видим какво ще е, стискайте ми палци днес вече да разберем