Рени, разгледах снимките - много се е променил юнака! Ама и като чета колко нови неща преживява, личи си, че расте

Малеее, колко се е променил малкия юнак. Ама Рени, да ти кажа колко повече расте, толкова повече прилича на теб...
Блазе му, че вече е опитал от доста неща. Ех и аз да бях бебе сега...

Значи скоро ще почваме да ходим. И тогава - дръж се мамо

Благодаря ви, момичета!

Светле, скоро ще разбереш колко бързо минава времето и ще се чудиш кога сте пораснали. Аз много често си задавам въпроса кога мина това време.

Стаси, тя и сега мама на моменти едва се държи на краката си. Днес направо постави рекорд човека по ходене. Сигурно мина 1 км. пеш, хванат за мен. Чак се изненадах като се усетих от къде тръгна и къде стигнахме. Ама си му пролича. Спа цял следобед, че и мама с него.

То този момент с полу-прохождането, когато трябва да се държите за ръка постоянно, ми се струва даже по-уморителен Аз, тъй като съм висока, се налага да се сгъвам на две, за да държа ръката на детенцето, което разхождам, и после кръст не ми остава 

Слънце, и аз като теб си мислех ,че щом съм висока ще е толяма проблем,ама Марти и той висок  и въобще не се налага даже да се навеждам.А и той държи сам да си се учи,придържа си се я към диван я към някъква друга опора и се движи.Пуска се сам прави 3-4 крачки и сяда на дупе

Лелеле, колко голям е станал !!!! Изглежда много по-голям от 11 месеца  И наистина много е заприличал на теб 

Страхотен е 

Раничко прохожда, направо паднах като прочетох. Браво на него  Стимулираните деца винаги си личат.

А за рождения ден хубаво сте решили. Както казва една сьфорумка, на рожден ден на дете се канят вьзрастта на детето минус един гости 

Да го гушнеш силно от мен и се радвам, че писа тук, отдавна нямам новини от вас, а пьк новините ви са супер. По-често да се включваш с такива.

И аз си мислех, че височината ще е проблем, ама ми беше проблем само първия път докато разбера как да се оправям с Дундьо. Сега все едно сме на една височина, ходим си без проблем.

Ина, верно е по-едричък от възрастта си. Аз незнам дали ви разказвах, ама нашия беше на около 7 месеца, когато една баба ми се скара, че го държа в количката вместо да го пусна да си бяга. И аз "Ама той е само на 7 месеца, още не ходи." И жената  Как така, изглежда като дете на година и половина. Еми, какво да го направя, че на мама си прилича - дунди.

Ма той не само физически е пораснал, а и някак изражението му е много зряло, като на голямо момче. Та не е просто дунди като мама си, а изглежда е и умен като нея 

Инче, освен да почерпя за комплимента друго не ми остава. 

Я, малко да си раздвижим темата, че гледам паяжинки хванала. Наближава годинката на Титунката и си спомням с малко тъга за последните дни с коремчето и  всичко онова, което написах тук тогава. Сега седмица преди малкия ми юнак да навърши 1 година мога да се похваля, че той вече и ходи самостоятелно и то доста уверено. До днес все търсеше пръстчето на някой ей така, за да е спокоен, днес той тръгна уверено и самостоятелно по своя път в живота и разбира се разказа играта на шкафове, до които никой от нас не му позволяваше да се доближава. Днес имаше пръснати по пода дрехи, чорапи и документи, но какво да се прави подредихме и се радвахме на постижението на малкия ни пораснал син. Сега освен за приготовлението за рождения ден трябва да помисля и за прощъпулника, ама се чувствам доста несигурна дали ще направя всичко, както трябва, затова моля всички мами, които са минали по този път да ми дадат съвет какво да направя. Тук ми казват, че трябва като направя питката и малкия си избере предмет да тръгна тичайки да я раздавам. Мен малко ме притеснява това как ще реагират хората, ами ако ми се изсмеят. Леле, много ми е притеснено.  Вие какво направихте след този момент с избора на предмет?

С рождения ден сме окончателно готови - украса, надпис, тортата е решена каква ще е, гостите са поканени, засега не е готова поканата на кумовете, но има проблем с изработката й, но те кумовете казаха, че и да не ги поканим пак ще дойдат, така че и това притеснение ми отпадна. На следващия ден след рождения ден започвам едно обучение и незнам дали ще съм адекватна първия ден, ама дано ми простят все пак детето ми не става всеки ден на 1 година.

Такива неща при нас. Скоро пак ще пиша.

Рени, вълнението е голямо, нали? Щом в 2ч. през нощта си писала.
Аз не съм раздавала питката тичайки. Нещо не ми се нрави този ритуал, каква ли е символиката.. Просто я разчупих в една чиния и всеки си взимаше.
Е, честито!!! Да ти е жив и здрав момъка

Символиката е детето да тича занапред (без да пада), но при нас не тича майката, а тя раздава на деца и всяко от тях като му даде парчето (плюс сирене и халва) и то се затичва надолу по улицата (щото в нашата махала се правеше все в двора). Спомням си сьщото, че пьрвите които тичат са две по-големи деца, които дьржат бебето и тичат с него на рьце. Пьк на него му се слага червен конец на краката, като направи пьрвите крачки да го разкьса (не се врьзва, а само символично се мотва).

Ех, Рени и аз си спомням предродилните вьлнения... Колко беше и страшно и хубаво, а сега се вече (почти) големи 

Ренка, честити ходещи крачета! 
Голямо е вълнението преди първия рожден ден, кога се изниза това време, нали?
Ние също комбинирахме първия рожден ден с прощъпулника. Не съм тичала с погачата, но знам, че по принцип трябва малко да потича майката или няколко деца с питката, но е важно да не се спъват, това е символиката, за да са му уверени крачките.
Ама изобщо не се притеснявай, че някой ще ти се смее, сигурна съм, че всички само ще ви се радвам, все пак са ви близки хора гостите.
И на мен ми липсва понякога онова безангажиментно и много вълнуващо време накрая с коремчето.

Честит Рожден Ден на Джонджи.Пожелавам му да е все така усмихната и лъчезарно дете,дасе радва на обичта на мама и тати,да е винаги здрав,да е щастлив и да открива нови неща в света на възрастните.Целувки и на трима Ви.На теб мила Рени ти пожелавам да си все така всеотдайна и обичаща майка и всеки ден да се усмихваш от гордост,щастие и дори от някой и друга беля,която Джонджи е направил.