Честита рожба мило семейство!
Желая му много здраве,щастливо и безгрижно детство и много сбъднати мечтни! Предполагам Рени днес ви изписват и се надявам много скоро да си сред нас с много снимки на бебчо,за да му се порадваме!
                            

Момичета, благодаря на всички за пожеланията. Трогнахте ме Благодаря за стиснатите палци, за всички обаждания, за подкрепата и за ценните съвети, които ми дадоха кърмещите мами от форума, с които се чухме. Ние вече сме си вкъщи от днес и обещавам в най-скоро време да ви разкажа за нашата среща с Джонджо.

Чакаме с нетърпение да ни разкажеш как сте, а и да ни покажеш своето съкровище! 

Ето ме и мен с обещаните разказче и снимки. Така... Виждам, че някой хора са запазили тайната на разказа ми за раждането, други са се хвалили, че има снимки, за което естествено Иво беше наказан с мъмрене, че разпространява снимки без мое знание и съгласие все пак аз се пънах да го раждам това дете беше си моя привилегия да го представя в обществото. Ама като се зажени един ден авторските права на снимките ще бъдат мои и тогава ще го видя какво ще прави. Всичко това в кръга на шегата, ама вие си ме знаете що за откачалка съм щом исках в писмо до Дядо Коледа бонбони с крем "Щастие". Прочетох ви всичките по няколко пъти, плаках, радвах се и съм безкрайно щастлива, че ви има.

Свилена, пиша ти специално това изречение, защото си писала, че незнаеш историята ми. Тя не е много розова и не мисля да я разказвам очно в тази тема предназначена за най-щастливите ми дни, ще ти кажа само, че това бебе го чаках близо три години. Сега е важен синия финал, който въпреки проблемите не мисля да остане последен.  

И така... Имало едно време една Ренета и един Ивайло, които сигурно били най-лудите глави на света и животът им бил такъв, че им се наложило да минат доста трудности, за да стигнат до 30-ти ноември 2010 година, когато в 15.25ч. се сбъднало тяхното чудо. Всичко започнало в 10.10ч. когато Ренета разбрала, че раждането започва. Потекли реки и станало леко смешно и неловко насред сутрешното кафе, но всички знаели,че моментът за най-важната среща е дошъл...... Историята обаче продължава не толкова розово, както на нея й се искало затова ще мине в телеграфен стил.

Пристигнахме в болницата малко след 12.00ч., в 12.45ч. вече бях в предродилна и ме прегледаха. Уж всичко беше наред, но не съвсем. Установи се, че не правя разкритие, акова каквоо им се иска на лекарите. Проблемът не беше само това, а и високото кръвно, което бях направила. Стойностите показаха 150/100 и лекарят назначи инжекция за понижаване, която подейства доста трудно. Не се появяваха и болки. В 13.45ч. лекарката, която пое втората смяна, каза че ми дава време до 14.30ч., за да спадне кръвното и да се появят болки, ако това не стане ме режат. А нали се сещате, че щом си почнал с нормално раждане някакси не ти се иска да те срежат. Явно Господ чу молитвите ми, защото малко след това ми се появиха болки и кръвното ми падна на 120/80. В 15.00ч. ме приведоха в Родилна зала и в 15.25ч. се чуваха два ревящи гласа, като лекарката се чудеше кой плаче повече бебето от стреса при срещата си външния свят или аз от щастието, че моето чудо се е сбъднало. След малко ми казаха, че си имам един прекрасен, голям мъж - 3600 и 53см. Тук трябва да кажа, че проблемите с кръста ми изиграха лоша шега и за малко да задуша бебето, добре че акушерката усети проблема и помогна с лек натиск на корема ми. Иначе, аз нямах никакво усещане за напъни и ...... спирам до тук. Затова и се наложи малко курс по шев и кройка. Сложиха ми пълна упойка, защото кръвното ми беше скочило на 160/100, но това най-вероятно беше от емоциите. Малко по-късно, акушерката ми, която е приятелка на майка, даде Джонджи да си го гушна и да си го целуна преди да бъде "отвлечен" за среща с лекарите, които да го прегледат и да установят колко добре съм се грижила за него. Около 16,00ч. звъннахме на Иво и майка да им кажем, че сме се увеличили с още един в къщата. Около 16.30ч. те дойдоха в болницата и беше първата им среща с Джонджи, който вече "официално" бе наречен Стилиян. Лекарката се оказа най-страхотния човек и разреши да пуснат майка и Иво за по две минутки при мен в родилна зала, което нали се сещате, че е абсолютно забранено, но явно след случилото се в предродилна й бях станала доста симпатична. Когато Иво дойде беше толкова щастлив и незнаеше милия къде се намира, че вместо да ме пита "Мило, как си? Добре ли си?" ми казва "Мило, ти ли си?" Е, не, не съм аз. Комшийката е. После дойде мама и се видях и с нея. Някъде в този момент започнах да изпращам смс-ите, ама преди или след срещата с моите хора, идея си нямам. Чухме се с магито, която както е написала сигурно се развълнува, колкото бях развълнувана и аз. Щъркелчето ми остана леко разочаровано, от факта че се обадих да кажа, че съм родила. Ама вие да не си помислите нещо друго, просто то милото (илката) тайно се надяваше с Джонджи да са на една датичка - 9-ти декември, ама какво да се прави човекът си избра ДЕНЯТ, за да е поредната тройка в историята на мама и тати. Искам да се извиня специално на Кали-гали, че съм голяма бяла птица с къс врат, която си смени мобилния апарат, но е запаметила номера й в стария и така неможа да й съобщи новината от първо лице, както й се искаше. Ама какво да се прави. Разсеяна съм. Вие си ме знаете. Ама обещавам като се зажени Тети да й кажа първо на нея. Първата вечер мина доста трудно заради болките и емоциите от срещата, но сега вече всичко е наред. Кърмим се, но и се дохранваме, защото мама има най-гладното момче на света.
Снощи ни беше първата вечер вкъщи и моето момче се държа много добре Спинка и папка. Само имаме един проблем, мразим да сме голи и да ни сменят памперса, ама ще свикнем.

Това е от нас, засега. Очаквайте ме с нови словоизлияния като тези. А за любопитните... http://renetaivanova.snimka.bg/baby/nasheto-chudo.553878.21636892
И ако това е телеграфен стил, незнам какво щеше да е другото.

Рени,заедно си бременеехме и като прочетох разказчето ти и двете бързо сме родили нашите момченца.Сега ти пожелавам много сили и спокойствие и нещата само ще си влезнат в релси.Бебко иска само любов и да усеща топлина и нежност.Много е хубаво усещането когато си дала живот на нещо толкова искано и чакано,нали?

Ренка,хич да не ти е грижа това,че не си ми пратила личен sms,за мен няма значение как ще научавам такива прекрасни новини-важното е да ги знам,а в случая редовно преслушвах темичкото ти за да не изтърва.Та това да са ти проблемите,че не си ми пратила тоя sms,а и щом обещаваш за сватбата значи проблеми няма.
Прочетох всичко,мога само да кажа,всичко което се е случила в родилната зала си е заслужавало крайния резултат.От тук нататък искам от теб само усмивки и хвалби.
Прегръщам ви силно

Ти да не мислиш,че само ти си голяма бяла птица с къс врат,аз чак сега видях че има и снимки.Е няма такава красота,пък и с прическа си го родила бееееее.

Ух, че е сладурест бузан  А ти си истински герой, браво, мила!!! Много прегръдки и целувки от нас с Деа и Ади, който непрекъснато ме пита дали има нови новини и снимки, да видел бебока 

Рени, честито мами и в твоята щастлива темичка!!! Тети (така ли ще му казвате на кратко на Джонджи?!?) е много сладко бузанесто таралежково бебенце  Много се радвам да го видя, а и  че ти е останало време да разкажеш в кратки думи нелекото преживяване с раждането на младши. Сега почва най-интересното във вашия живот  поздрави щастливия татко Иво, който си е глътнал граматиката както пишеш Тети му стои идеално в ръцете, а той изглежда много щастлив  Когато дадох Борислав на баща му за първи път да го вземе, толкова го беше страх   

Прекрасен е !!!  Завиждам ти, че има косица. Много, ама много е разкошен  Пу-пу-пу да го поакат кокошките 

Радвам се, че всичко е завьршило благополучно. Крайният резултат е налице и е идеален. Минала си малко дискомфорт, но след кратко няма и да го помниш вече. Имаш си чудна матка - здрава и непокьтната, готова да приюти второ щом го решиш. Какво по-хубаво от това ?! 

Не спирам да мисля за вас. Много се вьлнувам и сьм много щастлива !

ПП. А моите смс-и получили ги ?  (понеже се сдобих с два различни номера, пратих и на двата)

Ина, получих ги, мила и още как. Целият неонатологичен сектор разбра, че имаме честитка от Франция и куп обаждания от мадами и кавалери от близо и далеч. Че и на всичкото отгоре сме медийно бебе.  Ама, че съм скромна, да му се незнае.

Рени 4естит син,милa.
Много е слaдък и оформен.пу пу
Не ти е било леко,но кaкто се кaзвa-вси4ко е добре,когaто свършвa добре.Много се рaдвaм,4е ве4е си се гушкaте и оби4aте.Бъдете и зa нaпред здрaви и все тaкa щaстливи