Момичета, благодаря ви за пожеланията. Стоя от незнам колко време във форума и незнам какво да напиша тук. От снощи съм като тресната.
Имаше и доста сълзи. Ина с това стихче направо ме разби и като знам, че буквално една девойка от форума от незнам колко време си ме изнудва да ми бъде пусната тема, понеже аз не исках. Не, че не искам да ви информирам как сме, как е бебето и как минава ежедневието ни, но се притеснявах/м, че няма да ми стига много-много времето за писане и не искам/х да обиждам момичето, което би пуснало темата, че не уважавам труда му. Сега, обаче, след такова начало на темата ми няма как, ако трябва посреднощ ще ставам да пиша.
Вие знаете през какво преминах, за да стигна до тук няма да се връщам назад във времето, защото тази тема трябва да е изпълнена със щастие, както Инката е написала, а не с мрачни спомени от миналото. Само едно ще ви кажа, заслужава си човек да се бори, за да сбъдне мечтата си, независимо през какво трябва да премине.
Ние вече сме готови за срещата и то от доста време. На част от нещата съм качила снимки в галерията. Тук май е мястото да изкажа благодарност на всички, които ми помогнаха в темата за покупките, когато избирах нещата за нашия "джонджо", който премина през доста имена от този род и сигурно ще си има още. Искам да благодаря и на всички, които сте писали тук и сте отправили пожеланията си за леко раждане. Дано да е такова. Що се отнася до раждането, засега, въпреки, че имам проблеми с кръста има предпоставки за нормално раждане, което много ме радва.
Във вторник съм на ЖК, че тогава влизам в деветия и ще имам актуални мерки на бебето и състояние, както и колко време остава до срещата. Това е засега. Ако нещо ви интересува питайте, че май ще ми е по-лесно така да пиша. Загубила съм дар слово.
